Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 17 октомври 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, втори състав в публично заседание на 10.10.2016г. /Десети октомври две хиляди и шестнадесета година /, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря М.М.
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 988 по описа за 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на С.Н.Н., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощник адвокат Т.Б. ***, с която е предявила против „С.П.” ООД *** с ЕИК *********, представлявано от Десислава Вълкова – управител, обективно съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение, както следва: за м.май 2016 г. в размер на 420.00 лева и за м.юни 2016 г. в размер на 114.55 лева; за заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск за 2014г. за 12 дни в размер на 265.32 лева; за 2015г. за 20 дни в размер на 442.20 лева и за 2016г. за 12 дни в размер н 265.32 лева; както и за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 420.00 лева, или общо за заплащане на сумата от 1927.39 лева. Претендира и направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска по съображения, че е завишен, тъй като размера на претендираните трудово възнаграждение и обезщетения е по-нисък след удръжки. Признава исковете и в хода на съдебния процес е заплатил на ищеца сумата от общо 1659.21 лева.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява, но с писмена молба от пълномощника е признато извършеното плащане от ответника.
В съдебни заседания ответникът също не изпраща представител, но поддържа оспорването на иска, тъй като е платил на ищеца след образуване на делото. Претендира разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства – личното трудово досие на ищеца и платежни документи удостоверяващи твърдения от ответника факт, който и ищеца не оспорва, че след завеждане на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца сумата от общо 1659.21 лева, първо 386.52 лева, а впоследствие още 1272.69 лева.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени доказателства и
твърденията и признанията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото е безспорно и страните не спорят за това, че ищеца е работила при ответника по трудов договор на длъжност „куриер”. Не е спорно, че считано от 08.06.2016г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено от ответника. Също е безспорно, че БТВ на ищеца е в размер на 420.00 лева, а при прекратяване на трудовия договор ответникът е признал, че дължи на ищеца обезщетения по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск общо за 40 дни за 2014, 2015 и за 2016 година и обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл.221 КТ.
На 11.08.2016г. /датата на пощенското клеймо/ ищеца е подала в съда искова молба, с която е предявила против ответника обективно съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение, както следва: за м.май 2016 г. в размер на 420.00 лева и за м.юни 2016 г. в размер на 114.55 лева. Претендирала е и заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск за 2014г. за 12 дни в размер на 265.32 лева; за 2015г. за 20 дни в размер на 442.20 лева и за 2016г. за 12 дни в размер н 265.32 лева, или общо сумата от 1927.39 лева.
След получаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца част от претендираната сума общо 1659.21 лева, като за разликата до претендирания размер от 1927.39 лева оспорва иска по съображения, че това са удръжки от трудовото възнаграждение които не се включват в размера на БТВ и не се дължат на работника. Ищецът е приела плащането и с молба депозирана в първото съдебно заседание, пълномощника признава плащането и претендира само законната лихва и разноските по делото.
Предвид извършеното плащане от ответника в хода на процеса, което е прието от ищеца и е признато от пълномощника, съдът намира, че без да излага подробни мотиви следва да отхвърли иска, тъй като ответника е заплатил на ищеца претендираната сума. В този смисъл съдът изцяло възприема доводите на ответника, че от уговореното трудово възнаграждение следва да се приспаднат съответните удръжки и на ищец се дължи по-малката сума. В този смисъл ищецът приема плащането. Така съдът следва да отхвърли иска.
Тъй като с исковата молба ищецът не е претендирала законната лихва, съдът не може да присъди такава, тъй като дължи произнасяне само по искането, с което е сезиран с исковата молба – т.нар. диспозитивно начало в гражданския процес. Доколкото такова искане няма в исковата молба, съдът не следва да се произнася.
По разноските:
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 вр. ал.2 ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски, тъй като с поведението си е станал причина за образуване на делото. Ищецът претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева. По делото е представен писмен договор на л.4, видно от който уговореното възнаграждение от 500.00 лева е заплатено. Така съдът следва да го присъди на ищеца.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 438.00 лева с ДДС. По делото на л.14 е представен договор за правна защита, видно от който страните са уговорили, че това адвокатско възнаграждение ще се плати по банков път. В делото обаче не се съдържат писмени доказателства за това платено ли е това възнаграждение и съдът намира, че не може да го присъди на ответника, именно защото не е доказано да е платено.
Тъй като спора е трудов и при образуване на делото ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски, съгласно разпоредбата на чл.78, 6 ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на съда дължимите държани такси, като такива се дължат за всеки от исковете отделно – за трудови възнаграждения 50.00 лева и за обезщетения още 50.00 лева.
Водим от изложените правни
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани обективно съединените искове на С.Н.Н., ЕГН ********** *** против „С.П.” ООД *** с ЕИК *********, представлявано от Десислава Вълкова – управител, за заплащане на трудово възнаграждение, както следва: за м.май 2016 г. в размер на 420.00 лева и за м.юни 2016 г. в размер на 114.55 лева; за заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск за 2014г. за 12 дни в размер на 265.32 лева; за 2015г. за 20 дни в размер на 442.20 лева и за 2016г. за 12 дни в размер н 265.32 лева; както и за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 420.00 лева, или общо за заплащане на сумата от 1927.39 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.2 ГПК „С.П.” ООД *** с ЕИК *********, представлявано от Десислава Вълкова – управител да заплати на С.Н.Н., ЕГН ********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „С.П.” ООД *** с ЕИК *********, представлявано от Десислава Вълкова – управител да заплати на Районен съд Козлодуй дължими държавни такси в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд, гр.Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен съдия:
*Да се публикува.