№ 18979
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110129684 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Ц. М. срещу „Т.С.“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следното вземане, предмет на изпълнителен
лист от 13.09.2016 г., издаден по гр. д. № 5066/2013 г. по описа на СРС, 124 състав, а именно:
сумата от 362,91 лв. (1/2 част от вземане в общ размер на 725,82 лв.) - сторени съдебни
разноски (съгласно молба - уточнение от 12.06.2024 г.).
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на посочената
сума по молба на „Т.С.“ ЕАД от 2020 г. е образувано изпълнително дело № 20208580400439
по описа на ЧСИ У.Д.. Поддържа, че към датата на образуване на изпълнителното дело
давността вече е била изтекла – на 17.10.2019 г., тъй като изпълнителното основание (влязло
в сила съдебно решение по гр. д. № 5066/2013 г. по описа на СРС, 124 състав, потвърдено с
решение от 17.10.2014 г. по в. гр. д. № 1824/2014 г. по описа на СГС, IV-A състав,
постановени по реда на чл. 422 ГПК) е влязло в сила на 17.10.2014 г., от когато е започнала
да тече нова петгодишна погасителна давност, която е изтекла на 17.10.2019 г., поради което
и възможността на кредитора да предприема действия по принудително изпълнение на
процесното вземане е погасена. С оглед гореизложеното, моли за уважаване на иска и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Признава, че въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2016 г. на
05.03.2020 г. е образувано изпълнително дело № 20208580400439 по описа на ЧСИ У.Д., като
1
сочи, че в хода на изпълнителното производството са извършвани множество изпълнителни
действия, включително в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както и са постъпвали
плащания, с които е прекъсван давностният срок, който в случая е петгодишен, при
съобразяване и спирането му съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците. С оглед гореизложеното, моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от исковата защита, че е длъжник по посоченото изпълнително
дело с предмет - процесната сума, както и че е изтекъл законоустановеният срок, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и
чл. 116 ЗЗД.
Правният интерес на ищеца от предявения отрицателен установителен иск се извежда
по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства. Видно от приетия препис
от изпълнителен лист от 13.09.2016 г., издаден по гр. д. № 5066/2013 г. по описа на СРС, 124
състав, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Ц. М., ЕГН ********** и Л.Ц. М.а, ЕГН
**********, са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сума в общ размер на
725,82 лв., представляваща разноски по делото. Изпълнителният лист е издаден въз основа
на решение № I-124-146 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 5066/2013 г. по описа на СРС, 124 състав,
потвърдено с решение № 17527 от 17.10.2014 г. по в. гр. д. № 1827/2014 г. по описа на СГС,
IV-А въззивен състав, влязло в сила на 17.10.2014 г. Установява се от приобщеното гр. д. №
5066/2013 г. по описа на СРС, 124 състав, че по молба с вх. № 1132458 от 10.09.2016 г. в
полза на „Т.С.“ ЕАД е издаден процесният изпълнителен лист от 13.09.2016 г. въз основа на
влезлите в сила съдебни решения.
От приетото копие от изпълнително дело № 20208580400439 по описа на ЧСИ У.Д. с
рег. № 858 на КЧСИ и район на действие СГС е видно, че същото е образувано по молба на
„Т.С.“ ЕАД с вх. № 7942 от 05.03.2020 г. срещу длъжниците Н. Ц. М. и Л.Ц. М.а за събиране
на присъдената с изпълнителния лист сума. От представеното изпълнително дело не се
установява сумата, дължима от ищеца Н. Ц. М. да е събрана принудително и преведена в
полза на взискателя (събрана е само сумата от 362,91 лв., дължима от длъжника Л.Ц. М.а),
като при липса на изрично посочване в изпълнителния лист съдът приема, че вземането по
същия се дължи поравно от длъжниците. Предвид гореизложеното се установява по
безспорен начин, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за процесната сума в полза
2
на ответника и е образувано изпълнително дело, поради което за ищеца е налице правен
интерес от отричане дължимостта на вземането, предмет на изпълнението, със сила на
пресъдено нещо.
Съобразно правилото на чл. 439, ал. 2 ГПК, отрицателният установителен иск се
основава на обстоятелство, настъпило след приключване на съдебното дирене в
производството, вследствие на което е издаден изпълнителният лист, а именно – изтекла
петгодишна погасителна давност към датата на образуване на изпълнителното дело
(05.03.2020 г.). Съгласно нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е признато със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Така уредената нова петгодишна
давност започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение. В конкретната
хипотеза ищецът е осъден да заплати на ответника процесната сума по силата на решение №
I-124-146 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 5066/2013 г. по описа на СРС, 124 състав, потвърдено с
решение № 17527 от 17.10.2014 г. по в. гр. д. № 1827/2014 г. по описа на СГС, IV-А въззивен
състав. Видно от отбелязването в решението на СРС, 124 състав, същото е влязло в сила на
17.10.2014 г., към който момент въззивното решение е влязло в сила. Следователно
началната дата на погасителната давност за процесното вземане е 17.10.2014 г. и считано от
нея, петгодишната погасителна давност е изтекла на 17.10.2019 г. – преди датата на
образуване на изпълнителното дело (05.03.2020 г.) и преди влизане в сила на чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП (в сила от 13.03.2020 г.). Както е уточнено в задължителните за съдилищата
указания, дадени с т. 10 и т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист
не е сред кръга от обстоятелства, посочени в императивната норма на чл. 116 ЗЗД, поради
което и подаването на молба и издаването на изпълнителния лист през 2016 г. не
представляват обстоятелства, годни да прекъснат течението на погасителната давност.
Съобразно дадените с цитираното тълкувателно решение разяснения, годни да прекъснат
давността обстоятелства са признанието на вземането от длъжника съгласно чл. 116, б. „а“
ЗЗД и предприемането на действия по изпълнение съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а именно
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай, обаче, въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146,
ал. 1 ГПК, ответникът не е навел твърдения и не е ангажирал доказателства за наличието на
такива обстоятелства, настъпили преди датата на образуване на процесното изпълнително
дело. Ето защо съдът намира, че погасителната давност за процесното вземане е изтекла
през 2019 г., поради което вземането е погасено по давност още преди датата на образуване
на изпълнителното дело. С оглед изложеното, безпредметно е обсъждането на извършените
в хода на същото изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за
принудително събиране на вземането.
При това положение, предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
3
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на когото следва да се присъдят: 50 лв. – държавна такса и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024 г.,
служещ като разписка за заплащане на възнаграждението в брой на адвоката, което е в
минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, че Н. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, не дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С............, сумата от
362,91 лв. (1/2 част от вземане в общ размер на 725,82 лв.), представляваща съдебни
разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 13.09.2016 г. по гр. д. № 5066/2013 г.
по описа на СРС, 124 състав, и за събирането на която е образувано изпълнително дело №
20208580400439 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С............ да заплати на Н. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от общо 450 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4