О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Плевен, 06.02.2018 г.
Плевенският
районен съд, ХІІ наказателен състав, в закрито заседание на шести февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав: председател - АСЕН ДАСКАЛОВ, като
разгледа докладваното от Председателя ЧН дело № 237 по описа за 2018 г., за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО
ПО РЕДА НА ЧЛ. 243 АЛ. 3 и 4 НПК
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба на основание чл. 243 ал.4 НПК от страна на Д.Н.Д.
*** против Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 05.01.2018г., с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №Д - 886/2017г.
по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по
чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК.
За да
прекрати наказателното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е приела, че
се касае за деяние по смисъла на чл130 ал.1 НК, за което пострадалият е
уведомен на основание чл.50 НПК за завеждане на съответна частна тъжба;
доколкото обаче такава не е заведена, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24
ал.5 т.1 НПК, наказателното производство е прекратено.
От
друга страна, в подадената от страна на Д.Д. жалба се изразява несъгласие с
направените от страна на РП – ПЛЕВЕН изводи като жалбоподателят счита, че е
налице извършено престъпление по смисъла на чл.129 ал.2 НК; наред с това изтъква,
че Прокуратурата не е взела отношение по въпроса как следва да се квалифицира
извършеното от страна на П. П. отнемане на чужда движима вещ – мотерен трион,
от владението на Д.. Поради това, моли за отмяна на Постановлението за
прекратяване и продължаване на разследването по досъдебното производство.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от оправомощено лице и в срока по чл.243 ал.4 НПК, поради което се явява допустима.
По
основателността на жалбата, Съдът намира следното:
На
първо място, издаденото от РП – ПЛЕВЕН Постановление за прекратяване съдържа
подробно изложение на фактическата обстановка, приета от страна на наблюдаващия
прокурор. Същата, принципно се приема от страна на Съда като правилно
установена, а именно: към 22.03.2017г. П. К. П. бил оставил известно количество
бали сено от ечемик, за съхранение в двора на свой роднина – св.Т. В. Т., чийто
имот, от своя страна, бил в непосредствено съседство с имота, обитаван от
пострадалия Д.Д. /роден на ***г./. Към посочената дата, св.Т. забелязал дупка в
коша, където се съхранявали балите, която дупка водела към имота на
пострадалото лице и в близост до която дупка, видимо имало разпиляна слама. Усъмнил
се, че е извършена кражба, тъй като част от оставените за съхранение бали
липсвали, а на свой ред - по същото време, в имота, обитаван от Д., имало
струпани бали сено. Св.Т. се обадил на св.П. и го уведомил за своите
наблюдения. Когато П. пристигнал на адреса, двамата с Т. забелязали Д.Д., който
носел моторна резачка. Потърсили обяснение от него за липсващите бали, при
което Д. заявил, че действително е откраднал бали от складираните в имота на Т.,
като дал своеобразно обяснение – че не е знаел, че са собственост на П., а бил
считал, че са собственост на бащата на св.Т. – В.. При така създалата се
ситуация, разгневени, свидетелите П. и Т. нанесли удари по тялото и краката на
пострадалия. По-конкретно, П. ударил пострадалия с пръчка по краката и го
„шамаросал“ няколко пъти. Освен това го ритнал веднъж, при което Д. паднал на
земята; Т. Т. също ударил на Д. един или два „шамара“. След това, св.П. взел
моторната резачка и заявил, че ще я върне на Д., когато последният му върне
откраднатите бали сено.
Междувременно,
в резултат от нанесения побой, св.Д.Д. останал да лежи на земята. Скоро след
това, пристигнала св.Ц. И. – негова майка и му оказала помощ. Още на същия ден Д.
бил прегледан от съдебен лекар и било издадено СМУ №145/2017г. на д-р А.. Също
така, св.И. подала и жалба до РП – ПЛЕВЕН и с Постановление от 11.05.2017г.
било образувано досъдебно производство №Д - 886/2017г. по описа на РП – ПЛЕВЕН.
В хода на разследването били разпитани свидетели, както и изготвени експертни
заключения по първоначална и допълнителна съдебномедицинска експертиза. Не било
привлечено обвиняемо лице, като междувременно, с Постановление от 05.07.2017г.
наказателното производство било прекратено, което Постановление било отменено
от страна на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН – с Определение №749/15.08.2017г. по ВЧНД
№825/2017Г. /л.70 – 71 от ДП/.
На
второ място, Съдът принципно споделя и направения от страна на РП – ПЛЕВЕН
извод, че се касае за деяние по смисъла на чл.130 ал.1 НК. Липсват достатъчно и
убедителни доказателства за нанесени точно определени по сила и с насоченост
към главата на пострадалия, удари от страна на П. или Т.. Липсват обективни
доказателства и за травми в областта на главата на Д.Д.. Така, в споменатото
по-горе СМУ не се посочват установени травми в областта на главата на
постарадалия. Всъщност, подобни данни се съдържат единствено в епикриза, издадена на 03.04.2017г. от КЛИНИКА ПО
ПЕДИАТРИЯ и в етапна епикриза, издадена на 05.04.20127г. от д-р П. М., личен
лекар, е посочено „ЧМТ със загуба на
съзнание“. Тук обаче е необходимо да се направи уточнението, че на първо
място, и в двата упоменати документа се касае за анамнезни данни. На второ
място - не са внесени никакви допълнителни
детайли в очертаната насока и не на последно място – посочените две епикризи
следват по времето си на издаване, СМУ №145/22.03.2017г. на д-р А., в което,
както беше изтъкнато, не се съдържат никакви данни за травми по главата на
пострадалия или за загуба на съзнание.
Що се
отнася до свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното производство,
Съдът намира, че единствено показанията на свидетелите П. П. и Т. Т. се
отличават едновременно с детайлност и последователност. Според св.П., при
описания по-горе инцидент, същият е ударил пострадалия с пръчка по краката и го
„шамаросал“ няколко пъти. Освен това го ритнал веднъж, когато паднал на земята.
Свидетелят посочва, че и Т. Т. е ударил на Д. един или два „шамара“. В същия
смисъл са и показанията на св.Т. Т., които изцяло потвърждават дадените от
страна на П. П.. До известна степен, в потвърждение на показанията на
посочените двама свидетели са и показанията на Р. Р. и С. К., макар и едните, и
другите да не съдържат достатъчно детайли за случая. И двамата свидетели обаче
са посетили пострадалия непосредствено след нанесения побой и са научили за
инцидента именно от страна на Д.Д.. Следва да бъде отбелязано, че нито Р., нито
– К., с показанията си дават основание да се приеме, че П. П. е нанесъл на
пострадалия удари по главата или че Д. е губил съзнание при нанесения му побой.
До определена степен в подкрепа на показанията на свидетелите Т. и П. са и
заключенията по изготвените съдебномедицински експертизи в хода на досъдебното
производство. Както според първоначалното, така и според допълнителното
заключение, липсват данни за мозъчно сътресение, т.нар.“кома“. Допуска се, че е
възможно на пострадалия да е прилошало, но вещото лице е категорично в
позицията си, че липсват обективни данни за травматични находки по главата на
пострадалия. Експертът счита, че се касае за причинено разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота. Същата оценка дава и по отношение на
констатираните още в хода на първоначалния съдебномедицински преглед наранявания
– три характерни ивицести кръвонасядания по гръдния кош, оток и рана на дясна
предмишница.
От
друга страна, показанията на пострадалия и неговите родственици, бележат редица
своеобразности и вариации:
-
според първоначалните показания на пострадалия, П.
П. го ударил с кривак по главата, след което св.Т. му направил спънка с крак и П.
продължил да нанася удари с кривака – по лява ръка, гръб и ляв крак на
пострадалия. След това пострадалият заявява „…този П. успя да издърпа от ръцете ми резачката за дърва. След тези
последните ритници аз не си спомням нищо. Не съм видял чичо П. и чичо Т. на
къде заминаха. Аз се събудих когато мама беше до мен…“. Следва да бъде
отбелязано, че до съответния момент в разпита, пострадалият изобщо не е
споменавал за каквито и да било „ритници“,
а това на свой ред, поставя въпроса за последователността на дадените от Д.
показания. По-същественото в случая обаче е това, че първоначалните показания
на свидетеля влизат в противоречие с допълнително дадените такива – след
отмяната на Постановлението за прекратяване на наказателното производство от
05.07.2017г. В тези свои показания, Д. заявява – „Изпаднах в безсъзнание след като боя приключи, последно си спомням, че
получих удар с пръчка по левия крак. Преди да изпадна в безсъзнание почувствах
болка в главата. Разбрах, че съм изпаднал в безсъзнание, след като ми „причерня
пред очите“ и продължаваше да ме боли главата. След това усетих, че майка ми ми
бие шамари…Аз помня, че ме удари три пъти…“. И в случай, че така цитираното
буди определено недоумение, то по-нататък в допълнителните си показания,
свидетелят внася още по-„любопитни“ моменти: „След това аз паднах на земята и изпаднах в безсъзнание, като ми
причерня пред очите и докато бях в безсъзнание и на земята П. и взе резачката
от ръката. Даже си спомням че той се пресегна към мен с дясната ръка. Докато
бях в безсъзнание даже си спомням, че тогава той ми каза: „докато не ми върнеш
балите, няма да ти върна резачката“. Според мен бях в безсъзнание около 5-6
минути…“ Видно е, че допълнително дадените от страна на пострадалия
показания са, меко казано, неубедителни, нелогични и недостоверни от житейска и
медицинска гледна точка, най-малкото защото се твърдят обстойни спомени за
обстоятелства по време, когато лицето твърди, че е било в „безсъзнание“. И изобщо, понятието „безсъзнание“ трайно присъства в допълнителните показания на Д., при
положение, че дори еднократно не се споменава в първоначалните такива, което
всъщност, говори само по себе си. Изводът е, че показанията на пострадалия са
не само противоречиви, но и напълно недостоверни. Същите не само не могат да
бъдат надеждна основа за евентуална обвинителна теза по разглежданото дело, но
и налагат обсъждане от страна на Прокуратурата за предпоставките за ангажиране
на наказателната отговорност на Д. за престъпление по чл.290 НК;
-
според първоначалните показания на св.Ц. В. И.,
същата е намерила своя син да лежи на земята „без съзнание“, като същият бързо се свестил като го потупала по
бузите. Свидетелката не дава показания какво е научила от страна на своя син за
механизма на нанасяне на побоя. В допълнителните си показания свидетелката уточнява,
че всъщност е поляла сина си с вода, за да се свести, както и че „…когато го заварих най-много пет минути
лежеше така, преди да го полея с вода по лицето“. Твърди, че синът й
споделил, че още първият удар на П. е бил в областта на главата на Д., при което
той паднал на земята. Видно е, че показанията на И. са лишени от достатъчно
конкретика относно обстоятелствата от значение за наказателното производство, а
и са недостатъчно убедителни. Поради това, Съдът не им отдава вяра;
-
свидетелят Н. К. Д. – баща на пострадалия заявява
в показанията си, че от своя син знае, че „П.“ му нанесъл удар с кривак по
главата, но самият Н. Д. не е присъствал на случая. Доколкото не кредитира
показанията на първоизточника на тази информация – св.Д.Д., Съдът не намира
основания да отдаде вяра и на показанията на св.Н. Д.;
-
свидетелката *** – сестра на пострадалия, в
първоначалните си показания твърди, че е видяла брат си да лежи на земята, но
не е видяла нито кой, нито – по какъв начин му е нанесъл удари; посочва, че по
телефона е сигнализирала майка си за случая и когато Ц. И. пристигнала, успяла
да свести Д.Д.. В допълнително дадените показания свидетелката *** отбелязва,
че всъщност, още преди Ц. И. да се прибере, *** е поляла своя брат с вода,
който й се оплакал, че го боли главата. Видно е, че показанията на *** са
противоречиви както сами по себе си по отношение на релевантни за наказателното
производство обстоятелства, но и наред с това – влизат в конфликт както с
показанията на св.Ц. И., така и с тези на св.Д.Д.. Тези особености на
показанията на свидетелката биха могли да бъдат отдадени на нейното малолетие,
но все пак, като доказателствен източник, показанията й са недостоверни и Съдът
не им отдава вяра.
По-нататък,
следва да бъде напомнено, че според задължителните указания, съдържащи се в Постановление
№ 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС /т.13/, „В
съдебната практика правилно се приема, че сътресението на мозъка представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако е довело до изпадане в
състояние на безсъзнание, макар и за кратко време. Леките мозъчни сътресения,
като зашеметяване, дезориентиране, малки смущения в сърдечната дейност и други
подобни, които не довеждат до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна
повреда по смисъла на закона.“. Също в посоченото Постановление /т.15/ се
посочва, че „В практиката на съдилищата
правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите
на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни
костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно
сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други.“.
Изхождайки
от приетата по-горе фактическа обстановка, изложените вече съображения и
задължителните указания по прилагане на Закона Съдът намира, че действително,
по делото не са налице доказателства – и още по-малко – убедителни такива, че
при нанесеният му на 22.03.2017г. побой от страна на лицата Т. Т. и П. П.,
пострадалият Д.Д. е изпаднал в такова сътресение на мозъка, което е било
животозастрашаващо. Предвид противоречивите и твърде необясними в редица отношения,
показания на пострадалия и неговите близки, Съдът намира, че дори тезата, че е
изпаднал в леко мозъчно сътресение, без загуба на съзнание, не е доказана по
убедителен начин. По категоричен начин е доказано единствено това, че на
пострадалия са причинени три характерни ивицести кръвонасядания по гръдния кош,
оток и рана на дясна предмишница, т.е. увреждания довели до разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота, т.е. престъпление по чл.130 ал.1 НК,
което съобразно чл.161 ал.1 НК, се преследва по тъжба на пострадалия. Както
обаче правилно е отбелязано и в обжалваното постановление, след нарочно
уведомяване по реда на чл.50 НПК, пострадалият не е реализирал правото си да
поиска от РС – ПЛЕВЕН образуване на дело от частен характер, поради което
обосновано, наказателното производство е прекратено на основание чл.24 ал.5 т.1 НПК.
На
последно място, във връзка с претенциите на жалбоподателя за извършено отнемане
на движима вещ от страна на св.П. – моторна резачка, следва да бъде отбелязано,
че същото отнемане има самостоятелен характер спрямо нанесения от страна на
свидетеля побой спрямо Д.Д.. От събраните по делото доказателствени материали
не се установява функционална връзка между упражненото насилие от страна на П.
и отнемането на вещта. Следователно, касае се за деяние, за което действително
липсва произнасяне от страна на РП – ПЛЕВЕН. Както обаче е посочено в
Определение №749/15.08.2017г. по ВЧНД №825/2017г. по описа на ОС – ПЛЕВЕН, по
отношение на това деяние Съдът не може да вземе отношение по реда на чл.243
ал.4 и следващите от НПК, тъй като се касае за правомощие на Прокуратурата по
привличане на лица към наказателна отговорност; в този смисъл е и цитираната в
същото Определение съдебна практика, а именно - Решение № 368 от 29.05.2003 г.
на ВКС по н. д. № 155/2003 г., I н. о.
Ето
защо, като формално законосъобразно и правилно по своя резултат, обжалваното
Постановление на РП – ПЛЕВЕН, следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 243 ал.6 т.1 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 05.01.2018г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №Д - 886/2017г. по описа на РП – ПЛЕВЕН,
водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК.
Препис от определението да бъде изпратен на РП – ПЛЕВЕН, жалбоподателя и
неговия повереник, които могат да го атакуват с частна жалба/частен протест, в
седемдневен срок от съобщаването му, пред ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: