Решение по дело №12/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20227210700012
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 15

гр. Силистра, 19.04.2022 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:                 Валери Раданов

Елена Чернева

при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра С.Г. разгледа КАНД № 12 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 260000 / 04.01.2022 г. по АНД № 112 / 2020 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е потвърдил наказателно постановление № 39-0000022 / 30.01.2020 г., в частта, с която началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Силистра е наложил на Р.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, за нарушение на чл. 100, ал, 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, глоба в размер на 10,00 лв. и за нарушение на чл. 36, § 1, т. iii от Регламент (ЕС) № 165 / 2014, на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 ЗАвП, глоба в размер на 1500,00 лв.

Касаторът Р.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, моли съда да отмени горепосоченото решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

Ответникът Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Силистра не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

За да потвърди гореописаната част от наказателното постановление, ТРС е обективирал в мотивите на обжалваното решение следните констатации: на 24.01.2020 г., по път II-21, в посока Русе – Силистра – Добрич, на км 42 + 895 м, отклонение „ДЗС“ – с. Нова Черна, касаторът бил спрян за проверка от служители на ответника; касаторът управлявал товарен автомобил, „МАН 26.465БДФ“, рег.№ СВ9945НВ, категория „N3“, оборудван с аналогов тахограф „Simens VDO 1324.51“, собственост на „М.Г.“ ЕООД, с който извършвал обществен превоз на товари (плат) по маршрута гр. София – гр. Силистра; в хода на проверката било установено, че водачът е без контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* и без ръчни записи и разпечатки за периода от 08.03 ч., 21.01.2020 г. – 08.10 ч., 23.01.2020 г., който представлява част от 28-дневния период (26.12.2019 г. – 24.01.2020 г), по чл. 36, § 1, т. iii от Регламент (ЕС) № 165 / 2014.

Неоснователни са доводите на активно легитимираната страна за неправилност на въззивното решение. 1/ С касационната си жалба касаторът е представил удостоверение за дейности за периода 08.00 ч., 21.01.2020 г. – 08.10 ч., 23.01.2020 г. Това удостоверение не би могло да бъде ценено като доказателство, тъй като в касационното производство нито е допустимо да се приемат доказателствени средства по съществото на спора (чл. 219, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН), нито е допустимо въз основа на тези доказателства касационният съд да прави свои собствени установявания относно фактите, свързани с прилагането на материалния закон (чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН). 2/ Доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение е базиран основно върху разпоредбата на чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165 / 2014, според която на държавите-членки не е позволено да налагат на водачите изискване за представяне формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство. От водача обаче нито е бил изискван такъв формуляр, нито му е наложено административно наказание поради непредставянето на формуляра. Освен това цитираната разпоредба, не само че не ограничава приложното поле на чл. 36, § 1, т. iii от Регламент (ЕС) № 165 / 2014, но и предписва следното: „Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) [друга работа, период на разположение или почивка]: а) се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; [...]“. Следователно, дори да се приеме, че през периода 08.03 ч., 21.01.2020 г. – 08.10 ч., 23.01.2020 г. касаторът е отсъствал от превозното средство, поради което не е бил в състояние да използва тахографа, това по никакъв начин не изключва задължението му впоследствие да извърши необходимите ръчни записи във връзка с горепосочения период. 3/ Относно всички останали въпроси настоящият състав препраща – на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН – към мотивите, изложени в решението на ТРС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260000 / 04.01.2022 г. по АНД № 112 / 2020 г. на Тутракански районен съд в потвърдителната му част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.