Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 421/ 2019 год. по
описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по исковете на А.К.К., ЕГН **********,*** срещу З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и
Ж.С.К., с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 105лв. /сто и пет лева/, представляваща
разлика между заплатеното и дължимото застрахователно обезщетение по договор за
застраховка Каско, полица № BG 020117000000732, с валидност 28.11.2017г. до
27.11.2018г. по настъпило на 26.11.2018г. застрахователно събитие – удар в
предпазно колче при паркиране, а именно за увреждане на задна броня и сумата от
50лв. /петдесет лева/,
представляваща разлика между заплатеното и дължимото застрахователно
обезщетение по договор за застраховка Каско, полица № BG 020117000000732, с
валидност 28.11.2017г. до 27.11.2018г. по настъпило на 25.11.2018г.
застрахователно събитие – паркинг щета, а именно за увреждане на заден десен
стоп.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Ищецът твърди, че притежава в собственост лек автомобил, марка
„Фолксваген", модел „Бора" с държавен контролен номер В *****.
На 27.11.2017 г. с ответника е сключена полица Каско № BG 0201 17
********* с начало на валидност 00.00 часа на 28.11.2017 г. и край 00.00 часа
на 27.11.2018 г. Полицата е била на четири вноски от по 114,75 лв. всяка като
първата вноска е била платена към датата на сключване на полицата със сметка *****/27.11.2017
г. Респективно втора (сметка *****/26.02.2018 г.), трета и четвърта (сметка *****/22.05.2018
г.).
Твърди настъпване на две застрахователни събития:
На 25.11.2018 г. А.К. е установил, че на паркираният пред домът му
автомобил, заден десен стоп е счупен. Бил е увреден само заден десен стоп, като
незабавно уведомил ответника. На 26.11.2018 г. е уведомен ответника за
настъпилото застрахователно събитие, което било регистрирано с щета номер 0201
- 001105/2018 -01 г. На 26.11.2018 г. служител на застрахователната компания е
извършил оглед на автомобила и съставил опис - заключение за вреди на МПС: 1.
Заден десен стоп – подмяна.
На 27.12.2018 г. по лична банкова сметка *** в размер на 41.81 евро или
81.77 лв. След направено проучване за стойността на щетата в сервизи за ремонт
на автомобили, стигнал до заключението, че необходимото застрахователното
обезщетение за отстраняване на щетата е в размер на общо/труд и материали/:
132,00 лв., като неизплатената разлика остава в размер на 50 /петдесет/ лв.
На 26.11.2018 г. А.К. при паркиране пред домът си е ударил задна броня
в предпазно колче. Била е увредена само задна броня, като незабавно уведомил
ответника. На същата дата е уведомен ответника за настъпилото застрахователно
събитие, което било регистрирано с щета номер 0201 - 001106/2018 - 01 г. На
26.11.2018 г. служител на застрахователната компания е извършил оглед на
автомобила и съставил опис - заключение за вреди на МПС: 1. Задна броня - боя
На 27.12.2018 г. по лична банкова сметка *** в размер на 84.83 евро или
165.97 лв. След направено проучване за стойността на щетата в сервизи за ремонт
на автомобили, стигнал до заключението, че необходимото застрахователното
обезщетение за отстраняване на щетата е в размер на общо /труд и материали/:
271,40 лв., като неизплатената разлика остава в размер на 105 /сто и пет/ лв.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по
чл.131 от ГПК. В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Не се оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка Каско, валидна към
датата на настъпване на твърдените увреждания, както и заплащането на посочените
в ИМ застрахователни обезщетения за увредените детайли. Оспорва се механизма на
увреждането, наличието на годни доказателства за същия, както и иска по размер,
като се твърди, че цялата вреда е била обезщетена със заплащане на сочените
обезщетения.
Твърди се неизпълнение от страна на ищеца на задължение по чл. 37.1 от
Общите условия на ответника при настъпване на застрахователно събитие да
регистрира последното пред компетентните държавни органи, както и да изисква
и/или изготви съответните констативни документи. Сочат още неизпълнение на
изискванията на чл. 45.5.1 и 45.5.2 от ОУ, изразяващо се в непредставяне на
документ от компетентните органи, удостоверяващ настъпване на застрахователното
събитие и непредставяне на служебна бележка от РПУ за злоумишлени действия на
трети лица. В конкретния случай твърдят,
че застрахованото лице не е представило документи, доказващи настъпването на
застрахователно събитие. Съгласно цитираните Общи условия това е основание за
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Въпреки това застрахователят
е изплатил обезщетение.
Сочи, че размерът на застрахователното обезщетение е определен съгласно
правилата на Наредба 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл.
249 , т.1 и т.2 от Кодекса за застраховането (отм.) и Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени от моторни превозни средства. В
чл. 4 от цитираната Методика изрично е упоменато, че последната се прилага
„като минимална долна граница, в случаите когато не са представени надлежни
доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в
сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна
оценка", какъвто е конкретният случай. Видно от Уведомление от 26.11.2018
г. именно това е начинът, който самият ищец е избрал за обезщетяване на
имуществените вреди по лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Бора", peг. № В *****). При това положение, ищецът не може да се
облагодетелства от собственото си недобросъвестно поведение.
На следващо място считат, че ищецът е следвало да се полза от
предвидения в чл. 34 от Общите условия ред за защита при несъгласие с оценката.
Съгласно чл. 34 от общите условия „когато застрахованият не е съгласен с
констатациите на вещото лице на застрахователя, той има право да привлече друго
вещо лице, като покрие за собствена сметка разходите му за хонорар".
Твърдят, че е налице неизпълнение на договорното задължение на
застрахования, обективирано в чл. 24.10. от Раздел VI от Общите условия по
застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства (Каско
на МПС)", изразяващо се в недобросъвестно стопанисване на застрахованото
МПС и неспазване на всички правила за експлоатацията му. Обосновават това с
факта, че за настъпването на увреждането е виновен самият водач на лекия
автомобил, тъй като е ударил при паркиране колче със задната си броня.
В с.з. от 31.05.2019г. е допуснато изменение на предявеният първи иск, чрез намаляване на размера му, като същият е
намален на сумата от 92лв.
В с.з. ищецът поддържа предявения иск
и моли за уважаването му, а ответникът поддържа отговора и моли за отхвърляне
на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/ .
По делото не се
спори по фактите, че между
страните е сключен валиден договор за застраховка „Каско” № BG 0201 17
********* с начало на валидност 00.00 часа на 28.11.2017 г. и край 00.00 часа
на 27.11.2018 г. за лек автомобил,
марка „Фолксваген", модел „Бора" с държавен контролен номер В *****,
като в срока на договора са настъпили две щети по лекия автомобил на
25.11.2018г. и на 26.11.2018г., регистрирани с щета номер 0201 - 001105/2018 -
01 г. и с щета номер 0201 - 001106/2018 - 01 г. на 26.11.25018г. при
застрахователя.
Оспорва се механизма на
увреждането, наличието на годни доказателства за същия, като се твърди, че
ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 37.1 от Общите условия на ответника
и чл. 45.5.1 и 45.5.2 от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие да
регистрира последното пред компетентните държавни органи, както и да изисква
и/или изготви съответните констативни документи.
Съдът намира, че възраженията за
неизпълнение на посочените задължения на застрахования съгласно
застрахователния договор са неоснователни. Задължението по чл. 37 .1 от ОУ
касае случаите, в които е необходимо изготвяне на документи от компетентни
органи. Съдът намира, че в посочения случай не е необходимо заявяването на щетите
пред органите на власт. Съгласно чл. 38 от ОУ при щети, за които застрахованият
не представи официален документ от компетентни органи за настъпилото събитие –
щети на паркинг или злоумишлени действия на трети лица, застрахователят покрива
до три взаимосвързани детайла. В конкретния случай по двете заведени щети, които
се явяват паркинг щети, е налице увреждане на по един детайл на събитие,
следователно застрахователят е длъжен да обезщети същите, на основание чл. 38
от ОУ. Неприложими в случая се явяват и клаузите на чл. 45.5.1 и 45.5.2 от ОУ, касаещи
щети при ПТП и щети при злоумишлени действия, каквито в случая не са налице.
По оспорване на механизма на ПТП,
съдът намира, че същият е установен от изготвената по делото САТЕ. Отделно от
това застрахователят е възприел като доказан указания механизъм на щетите от
застрахованото лице, като е изплатил застрахователно обезщетение за двете щети.
Безспорно
е между страните, че е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 81.77
лв. по първата щета и 165.97 лв. по втората.
Съгласно
изготвената САТЕ, пазарната стойност на увредените детайли, вкл. труд, е в
размер на 110,22лв. за заден десен стоп и 258,64лв. за задна броня.
Съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.,
решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение
№22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141 от 08.10.2045г.
по т. д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество.
Съгласно
трайната практика на съдилищата, методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна граница, когато
не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в
сервиз, и когато обезщетението се определя по експертна оценка. Методиката не
дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не
ограничава отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен
ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400 ал. 1 и 2 от КЗ, като
ползва специални знания на вещо лице.
Поради
това ответникът следва да заплати на ищеца разликата от 28,45лв. за заден десен
стоп и 92,67лв. за задна броня.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 92лв. за
увреждане на задна броня, следва да бъде уважен изцяло, а искът за сумата от
50лв. за увреждане на заден десен стоп – за сумата от 28,45лв., като бъде
отхвърлен в останалата част от 21,55лв.
Предвид изхода от спора, съдът намира, че следва да бъдат присъдени в
полза и на двете страни разноски за производството, като на ищеца се следват
разноски в размер на 466,53лв. , съгласно списъка по чл. 80 от ГПК,
доказателствата и съобразно уважената част от исковете, а на ответника се следват разноски в размер на
45,53лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата, и
съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К., ДА ЗАПЛАТИ НА А.К.К., ЕГН **********,***, сумата
от 92лв. /деветдесет и два лева/, представляваща разлика между заплатеното
и дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка Каско, полица
№ BG 020117000000732, с валидност 28.11.2017г. до 27.11.2018г. по настъпило на
26.11.2018г. застрахователно събитие – удар в предпазно колче при паркиране, а
именно за увреждане на задна броня и сумата от 28.45лв. /двадесет и осем лева и 45 ст./, представляваща разлика
между заплатеното и дължимото застрахователно обезщетение по договор за
застраховка Каско, полица № BG 020117000000732, с валидност 28.11.2017г. до
27.11.2018г. по настъпило на 25.11.2018г. застрахователно събитие – паркинг
щета, а именно за увреждане на заден десен стоп, на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.К.К., ЕГН **********,***
срещу З.А.Д. "Д.Б.Ж.З."
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и
Ж.С.К., с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 21,55лв. /двадесет и един лева и 55ст./,
представляваща разлика между заплатеното и дължимото застрахователно
обезщетение по договор за застраховка Каско, полица № BG 020117000000732, с
валидност 28.11.2017г. до 27.11.2018г. по настъпило на 25.11.2018г.
застрахователно събитие – паркинг щета, а именно за увреждане на заден десен
стоп.
ОСЪЖДА З.А.Д. "Д.Б.Ж.З." със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К., ДА
ЗАПЛАТИ НА А.К.К., ЕГН **********,***,
сумата от 466.53лв /четиристотин шестдесет и шест лева и 53
ст./, представляваща разноски по делото съобразно
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА З.А.Д. "Д.Б.Ж.З."
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и
Ж.С.К., сумата от 45,53лв /четиридесет и
пет лева и 53 ст./, представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: