Р Е Ш Е Н И Е
№ 463/13.7.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х административен състав, в открито съдебно
заседание на 14.06.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселка Златева
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Кривиралчева
Мария Колева
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стоян
Павлов, като разгледа докладваното от съдия Златева КАНД №380 по описа на съда
за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на С.Г.С., ЕГН ********** *** против решение №260000 от
15.03.2023г., постановено по АНД №163/2020г. по описа на Районен съд –
Панагюрище.
С обжалваното решение е потвърден електронен
фиш серия К №3182322 на ОД на МВР – Пазарджик, с което на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.2, във
връзка с ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100лв.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага съображения. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.
В
с.з. касаторът не се явява, не се представлява. В писмено становище
пълномощникът му поддържа жалбата.
В
с. з. ответникът не се представлява. В писмено становище поддържа, че решението
на районния съд следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Панагюрище е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик след като
прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваният
електронен фиш, Районен съд - Панагюрище е приел следното от фактическа страна:
На 20.11.2019г., в 13,40 ч.,
на път РП II - 37 км. 86+000, с посока на движение гр. Панагюрище към гр.
Пазарджик, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 - 60 км/ч. и
отчетен толеранс от 3 км/ч., от измерената скорост в полза на водача, е
установено, че с МПС марка „Инфинити“, модел „ФХ 35“, с ДР № РВ2959СМ, е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TRF1–М с №631,
установена стойност на скоростта 82 км./ч. при разрешена стойност на скоростта
60 км/ч., или превишена стойност на скоростта – 22 км/ч. По делото е
установено, че собственик на горепосоченото МПС е С.Г.С. – срещу когото бил
издаден електронен фиш /ЕФ/ серия К №3182322. Именно по отношение на същия за така констатираното нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във връзка
с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 100лв.
Горната фактическа обстановка
съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, районният съд
правилно е приел за безспорно установено и доказано, че е осъществен съставът
на визираното в ЕФ административно нарушение.
При постановяване на решението
си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и правилно е приел, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по
налагане на административното наказание.
В решението са изложени
подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ, в т. ч. и че
нарушението е било установено и надлежно заснето със съответното техническо
средство с издадено удостоверение за одобрен тип, чиято последваща проверка за
годност е извършена месец преди заснемане на нарушението. Мястото и времето на
нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в ЕФ, като същият
съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Обсъден е приложеният снимков материал, отчетено е обстоятелството, че ЕФ е
издаден по отношение на собственика на управляваното МПС. Правилно и съответно
на нарушението по чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП е наложеното
наказание. Правилно е прието, че е приложена и санкционната норма на чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП с определено наказание „глоба“ от 100 лева, което е във
фиксиран размер.
Настоящият съдебен състав
счита, че нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен
законът, като не са допуснати процесуални нарушения. В дадения случай по
отношение на направените изводи за установяване автора на административно
нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните
разпоредби, изводите на районния съд са законосъобразни. Те са направени въз
основа на събраните по делото доказателства и са съответни на установената
съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по
делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на
нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на
административнопроизводствените правила. Съобразно представените по делото
доказателства нарушението е установено посредством използването на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M
631/13, за което по делото е представен протокол за използване на съответната
дата съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от МВР. Техническото средство е от одобрен тип,
като е преминало и последваща метрологична проверка от Главна дирекция
„Национална полиция“, като оправомощен контролен орган със заповед №2050-4 от
11.02.2019г. на Председателя на ДАМТ. Нарушението е документирано и със
съответен снимков материал клип №2351 от радар №631, на който ясно се вижда
автомобилът, с който е извършено превишението на скоростта, установено с
техническото средство. Посочени са GPS
координати на извършване на нарушението, часа на извършване на нарушението,
измерената скорост в размер на 85 км/ч., ограничението на скоростта, посоката
на движение и категорията трафик и режим на движение. Посочени са
регистрационният номер на автомобила, наказуемата скорост от 82 км/ч. и
наказуемото превишение от 22 км/ч. При използването на техническото средство са
изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са и
изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189,
ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената
глоба от 100лв. съответства на предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
размер. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
районния съд, като същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл. 221,
ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.
Наведените в касационната
жалба оплаквания се явяват неоснователни. В по-голямата си част същите касаят
възражения по отношение на издадения ЕФ, а не по отношение на оспорваното
съдебно решение като в тази връзка районният съд вече е разгледал същите и им е
дал законосъобразен отговор.
Неоснователни са възраженията
на касатора, че първоинстанционният съд е основал изводите си на неизяснена
фактическа обстановка. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е
обсъдил всяко едно от изискванията на ЗДвП по отношение на оспорения акт и е
изложил мотиви за компетентността, формата, производството и материалната
законосъобразност на оспорения ЕФ, в т. ч. съдът е обсъдил и събраните по
искане на жалбоподателя доказателства, свързани със законосъобразното поставяне
на пътен знак В26. В този смисъл
изрично в протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. е отразено, че мястото за контрол е именно км
86+000 на Републикански път II-37, което без съмнение е в обхвата на действие
на пътен знак В26, който извод се подкрепя и от събраните и неоспорени от
страните доказателства. До извод в обратната насока не води обстоятелството, че
в протокола не е посочено разстоянието от пътния знак с ограничението до АТСС.
За преценката дали камерата заснема само МПС, които се намират в зоната на
действие на пътния знак В26, е релевантно не дали самата камера е разположена в
зоната на действие на пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане
на камерата са такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие
на пътния знак В26. В конкретния случай в протокола изрично е отбелязано, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с
подпис на удостоверилия го полицейски служител.
При
извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на
касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
въведените в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с
оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218,
ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е
основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото съдът определя съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - в
минималния размер от 80лв.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №260000 от 15.03.2023г., постановено по АНД №163/2020 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА
С.Г.С., ЕГН ********** да заплати на Областна Дирекция на МВР – Пазарджик
съдебно-деловодни разноски в размер на 80лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/