Р Е Ш Е Н И Е № 680
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.
Видин, 14.05.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански състав,
в публично заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при
секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия
Попиванов гр. дело № 861 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Иренор
” ООД – Видин, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин,
х-л ”Ровно”, представлявано от управителя Нора Дочева, против ЕТ „Виликом – Владимир Драганов“, ЕИК *********,
с адрес: гр.Видин, ул.„Цар Симеон Велики” № 23, представляван от Владимир
Драганов.
Предявеният иск е с правно основание чл.265, ал.1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
чл.86, ал.1 от ЗЗД, и чл.82 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права са: че на 15.05.2007г. между страните „Иренор ” ООД – Видин, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, х-л ”Ровно”, представлявано от управителя Нора Дочева и ЕТ
„Виликом – Владимир Драганов“, ЕИК *********, с адрес: гр.Видин, ул.„Цар
Симеон Велики” № 23, представляван от Владимир Драганов, е сключен договор за
доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа на климатична система – термопомпа на
хотелски комплекс „Ровно“ в гр.Видин, както и че поради некачествено изпълнение
на възложената работа, за периода 2009 – 2011 година в обекта възникнали
течове, които били отстранени от ищеца през 2013 – 2014г., за което направил
разходи за материали и работа общо в размер на 8807.62 лева. Поддържа се още,
че в резултат на некачественото изпълнение на договора от страна на ответника
12 стаи от хотел „Ровно“ не били използвани по предназначение за настаняване на
гости в продължение на 4 години, при натовареност 88 дни за този период, за
което ищецът претърпял вреда – пропуснати ползи в размер на 3690 лева.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати следните суми:
- 8807 лева – стойността на извършените от ищеца ремонтни
дейности – строително – монтажни работи, подробно описани в обстоятелствената
част на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2014г. до
окончателното изплащане на сумата;
- 3690 лева – пропуснати ползи за периода от 03.09.2009г.
до 26.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2014г. до
окончателното изплащане на сумата;
Претендира пресъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер и поддържа
от своя страна, че между страните се е провело съдебно производство по гр.Д.№
866/2012г. по описа на ВРС с искова претенция по чл.79, ал.1 предл.1, във вр. с
чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.286 от ТЗ с ищец ЕТ „Виликом – Владимир Драганов“, в хода на което „Иренор ” ООД – Видин не е предявил
възражение за възникнали течове и не са претендирани пропуснати ползи. Прави
възражение за погасени по давност искови претенции.
Поради изложеното, не са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен твърдяния договор; че
изпълнението от страна на изпълнителя е било некачествено и че поради това са
възникнали твърдяните скрити недостатъци - течове в 12 бр. хотелски стаи; че
ищецът е направил посочените разходи необходими за поправката, както и да
установи наличието и размера на
претендираните пропуснати ползи поради неизползване на 12 бр. хотелски стаи.
Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното по допустимостта на
иска, от фактическа и правна страна, а именно:
- Че ищецът, в качеството си на възложител, претендира
пресъждане на причинени от ответника вреди в качеството му на изпълнител на
възложена работа поради некачествено изпълнение и скрити недостатъци,
изразяващи се в стойността на разходите необходими за поправката, като е
внесена дължимата се държавна такса и делото е подсъдно на РС – Видин, поради
което искът е допустим;
- Че не се спори между страните и се установява от
представения по делото Договор за доставка монтаж и пуск на тръбна мрежа и
щрангове до монтажен етаж на климатична система – термопомпа, че между страните
е било налице валидно облигационно правоотношение, сключено на 15.05.2007г., по
силата на което, ищцовото дружество е възложило на ответното дружество да изпълни
доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа на климатична инсталация на обект – х-л
Ровно, находящ се в гр.Видин, за което се е задължило за заплати цена общо в
размер на 17 400 лева.
- Че не се спори също и се установява от приложеното към ностоящото
дело, гр.Д.№ 866/2012г. по описа на ВРС, че с Решение № 580 от 14.12.2012г.,
постановено по делото и влязло в сила, ищецът „Иренор” ООД – Видин е осъден да заплати на ответника ЕТ „Виликом – Владимир Драганов“ сумата
в размер на 4350 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по договора за доставка, монтаж и
пуск на тръбна мрежа на климатична инсталация на обект – х-л Ровно, сключен на
15.05.2007г., ведно със законната лихва за забава, като е установено в мотивите
между същите страни обстоятелството, че изпълнителят е изправна страна по
договора – че е извършил възложената му работа, а възложителят е останал
задължен за заплащане на част от цената на договора и не е приел извършената
работа, без последния да е направил възражения, поради което се приема, че
работата е приета;
- че вещото лице по назначената по делото съдебно –
техническа експертиза установява, че следствие на възникнали течове от
отоплителната инсталация на обект х-л Ровно, в гр.Видин, са причинени щети, за
елиминирането на които са извършени строително – монтажни работи на обща
стойност 8807.62 лева;
- че св.И.Дочев установява, че щетите настъпили през
периода 2009 – 2010г. включително и се изразявали в спукване на тръбите на
климатичната инсталация и възникване на течове в 12 броя хотелски стаи, които
причинили наводняване на стаите и на долните етажи, а св.Попова – че била
викана от ищеца като специалист - за констатиране на щетите, като установявала,
че течовете са от спукани тръби на парното на свивките, както и че течовете
били отстранявани от майстори, наети от ищеца;
- че св.П.Л. – работещ при ответника установява, че
използваните от възложителя материали били нови, на фирма „Акватерм“, а частите
- опаковани в пликове; че тръбите на климатичната инсталация имали по около 4
бр. „завои“ в стая, както и че при свиване на тръбите използвали т.нар. пружина
в случай, че сгъвката е 90 или повече градуса;
- че св.Д.Лозанов – работил при ответника установява, че
работели с вносни материали; че след работата на възложителя останало да се
запълнят каналите, в които били поставени тръбите на климатичната инсталация,
както и че в края оставяли тръбите малко по – дълги, тъй като трябвало да се
постави гипс – картон преди свързването им с крайните уреди – конвектори;
- че от заключението на вещото лице по втората назначена,
изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, се установява, че в
процесния обект има нововъзникнали течове от климатичната инсталация, изградена
от ответника; че причината за течовете са пробити тръби, като в почти всички случаи
пробивите са в местата на огъване или непосредствено до тях; че стандартът и
класът на тръбите не е установен, тъй като не са му представени сертификати от
възложителя, както и поради обстоятелството, че тръбите са положени в скрито и
са в изолация, а дефектиралите участъци са сравнително къси по размер и не
носят маркировка. Поради това, причините за течовете най – вероятно са в
използването на тръба, която не отговаря на стандарт EN ISO 21003, необходим в случая, както и неправилно манипулиране на
с тръбата на определени места. И още – че възникването на нови течове става при
същите експлоатационни условия и същите параметри на инсталацията като тези
през процесния период, като различното време на проявление е свързано с
различната степен на увреждане на тръбите. Като теоретична възможност за друга
причина за спукването на тръбите, е посочена – локално замръзване на тръби при
екстремно ниски температури и продължително спиране на ел. захранването;
- че при предаване, респективно приемане на работата,
поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни
недостатъци или отклонения /такива, които са видими при обикновен преглед на работата/,
е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на
работата или в уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са
налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени
при обикновен преглед на извършената работа или се появят по - късно,
поръчващият следва да направи възраженията си веднага след откриването им или в
уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците
или отклоненията - съгласно чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е
постоянната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове: решение №
231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о. и др.
Тоест, при наличие на скрити недостатъци или отклонения,
които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа
или се появят по - късно, какъвто е настоящият случай, правата на поръчващия
/възложителя/ по договора за изработка по чл. 265, ал.1 и ал.2 ЗЗД, възникват
веднага след откриването или появата им, като поръчващият /възложителят/ е
длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя веднага след откриването или
появата на скритите недостатъци или в уговорения от страните в договора срок;
- Че по делото е налице твърдение именно за такива
/скрити/ недостатъци на извършената работа – спукани тръби на отоплителната
инсталация, причинили течове в съответните помещения в които са инсталирани и
под тях, за които поръчващият трябва да извести изпълнителят веднага след
откриването им. В настоящия случай, липсва твърдение от страна на ищеца за
такова уведомяване, както и доказателства в тази насока. В договорът не е
предвиден друг срок за уведомяване. Същевременно, няма данни изпълнителят да е
знаел за недостатъците, тъй като изработката е осъществена през 2007г., а
твърдяните дефекти са настъпили през периода 2009 – 2011г. Липсват и твърдения
или доказателства в тази насока;
- Че ищецът като възложител претендира в настоящото
производство вреди от некачествена работа и скрити недостатъци, които отстранил
за своя сметка, като вредите са настъпили през периода 2009 – 2011г., но в хода
на гражданското производството по гр.Д.№ 866/2012г. по описа на ВРС, провело се
след откриване на твърдяните скрити недостатъци от извършената от ответника
работа, възложителят не е направил възражение, тоест не се е възползвал от
правото си по чл.265, ал.1, предл. първо от ЗЗД – да иска заплащане на разходите,
необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението;
- Че
обстоятелството, че възложителят е отстранил откритите скрити недостатъци на
ремонта едва през 2013 – 2014г. поради липса на парични средства, не го
освобождава от задължението му да уведоми насрещната страна своевременно за
откритите недостатъци;
- Че давността за
предявяване на правото по чл.265, ал.1, предл. второ от ЗЗД е 6 месеца, а при
строителни работи - 5 години, съгласно чл.265, ал.3 от ЗЗД, като и по - краткият и по – дългият давностен срок
към датата на предявяване на правото са изтекли, тъй като срокът се брои от
момента на откриване на скритите недостатъци. В настоящия случай, скритите
недостатъци са открити в периода 2009 – 2010г. включително, а искът за
заплащане на разходите, необходими за поправката е предявен през 2018г. Поради
това, възражението на ответника за погасена по давност искова претенция е
основателно. Искът с правно основание чл.265, ал.1, предл. второ от ЗЗД следва
да бъде отхвърлен.
Неоснователен и недоказан е и искът с правно основание чл.82 от ЗЗД, за пресъждане на обезщетение за пропуснати ползи, поради
неизползване по предназначение на 12 хотелски стаи от процесния хотел за
настаняване на гости в продължение на 4 години, при натовареност 88 дни за този
период, за което ищецът претърпял вреда – пропуснати ползи в размер на 3690
лева. По този иск ищецът не ангажира доказателства за подлежащите на доказване
обстоятелства, съгласно доказателствената тежест, указана от съда – да установи
наличието на твърдяната пропусната полза и нейният размер. Поради това, искът
за пресъждане на обезщетение за пропуснати ползи от ищеца също следва да бъде
отхвърлен.
Предвид неуважаването на главните искове, неоснователен
се явява и искът за заплащане на лихва за забава върху главниците.
Поради отврърлянето на исковете, разноски на ищеца не се
следват, а на ответника не следва да се пресъждат, тъй като не е направил
искане за пресъждане на такива до приключване разглеждането на делото пред настоящата съдебна инстанция, а едва с писмената защита по делото.
Воден
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Иренор ” ООД – Видин,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, х-л ”Ровно”,
представлявано от управителя Нора Дочева, против ЕТ „Виликом – Владимир Драганов“, ЕИК *********, с адрес: гр.Видин,
ул.„Цар Симеон Велики” № 23, представляван от Владимир Драганов, иск за
заплащане на сумата в размер на 8807.62 лева, представляваща направени от ищеца
разходи за материали и работа за отстраняване на скрити недостатъци за периода
2009 – 2011 година - възникнали течове поради некачествено изпълнение на
възложена работа по договор за доставка монтаж и пуск на тръбна мрежа и
щрангове до монтажен етаж на климатична система – термопомпа в обект х-л Ровно,
гр.Видин, сключен на 15.05.2007г., ведно със законната лихва, считано от
26.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Иренор ” ООД – Видин,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, х-л ”Ровно”,
представлявано от управителя Нора Дочева, против ЕТ „Виликом – Владимир Драганов“, ЕИК *********, с адрес: гр.Видин,
ул.„Цар Симеон Велики” № 23, представляван от Владимир Драганов, иск за
заплащане на сумата в размер на 3690 лева – пропуснати ползи, поради
неизползването по предназначение - за настаняване на гости, на 12 стаи от хотел
„Ровно“ в гр.Видин за периода от 03.09.2009г. до 26.11.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: