Решение по дело №2768/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              18.10.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                                      ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2768 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 26.09.2017г., гр.д.38934/16г., СРС, 28 с-в осъжда на основание чл.108 ЗС Г.Е.Ю. да предаде на Р. М. Т. владението на недвижим имот, собственост на А.Т.Т., находящ се в гр.София, ж.к. „***********/ 246 – стар, бл.609 – нов, вх.Д, ет.1, състоящ се от една стая и кухня, с площ 44,75 кв.м., заедно с избено помещение № 2, с площ по данъчна оценка 2 кв.м. и 1, 324 % идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж върху мястото, с идентификатор 68134.4334.1543.1.110 от КККР, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.4334.1543 от КККР, , както и да й заплати сумата 9 100 лв. - обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода 01.07.2013г. - 12.07.2016г., ведно със законната лихва за периода, както и ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска в съда на 13.07.2016г. до окончателното плащане на сумите и сумата 3 289,39 лв. – разноски.

С влязло в сила като необжалвано протоколно решение от 04.07.2018г. по същото дело се допълва решението от 26.09.2017г. като се осъжда Г.Е.Ю. да заплати на Р. М. Т. сумата 1 353.34 лв. – обезщетение за забава върху присъденото обезщетение от 9 100 лв. за периода 01.08.2013г. – 12.07.2016г., отхвърля иска за периода 01.07.2013г. – 01.08.2013г. и до пълния предявен размер от

 

 

 

 

18 436.32 лв., заличава думите „ведно със законната лихва за периода, както и“, като признава за установено по отношение на Г.Е.Ю., че Р. М. Т. е носител на вещно право на ползване на имота въз основа на договор за покупко-продажба от 11.06.2010г., обективиран в нот. акт № 20, т.III, рег. № 4576, д.380/2010г., н-с рег. № 065 НК.

Срещу първоначалното решение от 26.09.2017г. постъпва въззивна жалба от ответника по исковете Г.Е.Ю.. Счита, че съдът не се произнася изцяло по предявените искове. Поради нередовно призоваване на ответника е нарушено правото му да предяви насрещен иск, възражение за прихващане, да признае иска, да сочи доказателства и прави доказателствени искания. Неправилно в съдебния доклад е прието за беспорно, че ответникът владее имота. Не се доказва ответникът да упражнява фактическа власт върху имота. Свидетелят Т. е предубеден и заинтересован от изхода на делото. Показанията му са непоследователни и непълни. Твърдението му, че ищцата напуска имота преди няколко години, не доказва ответникът да е във владение. Свидетелят А. никога не е виждал ответника, не е влизал в имота, а при посещенията му, никой не отваря входната врата. По-скоро показанията му сочат обратното – че ответникът не е във владение. Вещото лице не извършва вътрешен оглед на имота, поради което определената наемна цена е неточна и невярна. Неучастието на ответника в процеса го лишава от възможност да поиска допълнителна, повторна или комплексна експертиза. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемата – ищцата Р. М. Т. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС вр.чл.111, ал.1 вр. чл.56, ал.1 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Оплакванията по въззивната жалба на ответника по исковете Г.Е.Ю., че първоинстанционният съд не се произнася изцяло по предявените искове, имат характер на молба за допълване на решението по смисъла на чл.250, ал.1 ГПК. По съответния ред е проведено производство от районния съдия и е постановено решение за допълване, което като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на инстанционен контрол.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за нарушено право на защита на ответника поради нередовно призоваване. При връчването му на съдебни книжа, правилно е приложен реда на чл.47, ал.1 ГПК. Изпълнени са кумулативните предпоставки за връчване чрез уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК (първоначална ред. преди доп. ДВ бр. 86/27.10.2017г.), а именно ответникът да не може да бъде открит на постоянния и настоящ адрес и да не се намери лице, съгласно да получи. Съобщения до ответника са изпратени на посочения в исковата молба и вписан в служебно извършената от СРС адресна справка, постоянен и настоящ адрес. Видно от оформянето на върнатото в цялост първо съобщение с препис от искова молба и доклад и от уведомлението, връчителят не открива ответника на адреса в продължение на повече от 2 месеца, нито открива лице, съгласно да получи. Уведомлението е редовно поставено на входната врата на апартамента и в съответната пощенска кутия. Спазено е и все още нерегламентираното изрично в закон, но наложило се от установената към същия момент съдебна практика изискване, длъжникът в продължение на един месец да не може да бъде намерен на постоянния си адрес, като невъзможността за това да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

На ответника чрез назначения му особен представител адв. Г.В.е редовно връчен на 31.01.2017г. препис от искова молба и доклад от 20.01.2017г., без разпределена доказателствена тежест и без насрочване. Подаден е отговор на исковата молба, с който адвокатът заявява, че оспорва исковете и не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца, но не предявява никакви искания от името на представлявания. 

Докладът от 31.03.2017г. с разпределена доказателствена тежест и с уточнението, че ответникът оспорва да владее имота (противно на оплакванията в жалбата, че владението било прието за безспорно), заедно с призовката за първото о.с.з 17.05.2017г., са връчени чрез особения представител на 10.05.2017г.

Въпреки допуснатото нарушение на чл.56, ал.3 ГПК за призоваване най-късно една седмица преди заседанието, при провеждането му, адв.В.заявява, че не възразява срещу даване ход на делото, поради което първото заседание следва да се счете за редовно проведено.

В това заседание, адв. В.отново не прави доказателствени искания, включително за допуснати свидетели за равнопоставеност, въпреки обявения за окончателен съдебен доклад и проведените разпити на свидетелите, доведени от ищцата относно владението.

Ищцата Р. М. Т. е титуляр на вещното право на ползване върху процесния имот по силата на договор за учредяване на ползване и покупко-продажба от 11.06.2010г., обективиран в нот. акт № 20, т.III, рег. № 4576, д.380/2010г., н-с рег. № 065 НК.

Доказана е и пасивната легитимация по ревандикационния иск. Свидетелят А. Т. установява, че страните живеят на съпружески начала в спорния имот до влошаване на отношенията им няколко години преди 2017г., когато ищцата напуска жилището и в него до настоящия момент остава ответника. Същият отказва да го освободи, въпреки отправените предложения от ищцата и свидетеля по телефон и с нотариална покана. Съдът отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля от благоприятния за ищцата изход на делото, след като е неин син и собственик на имота. При извършената преценка на показанията по реда на чл.172 ГПК, въззивният съд ги кредитира като основани на продължителни и непосредствени впечатления. Логични са, житейски обосновани и последователни. Не са опровергани или разколебани с други доказателствени средства. Подкрепят се от връчената на 08.11.2015г., при отказ на ответника, нотариална покана рег. № 10444/06.11.2015г., н-с рег. № 065 НК, отправена от ищцата за освобождаване на имота, ползван от м.07.2011г. В подкрепа са и показанията на свидетеля А., който действително от ищцата да знае, че ответникът заема имота, но визуално познава ответника и присъства на спор между страните по повод ползването на апартамента от него. Основателен е искът по чл.108 ЗС вр.чл.111, ал.1 вр. чл.56, ал.1 ЗС на носителя на ограниченото вещно право на ползване за предаване владението на имота.

След като ответникът без правно основание упражнява фактическа власт върху имота през процесния период 01.07.2013г. - 12.07.2016г., доказан по основание е искът по чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване. Искът е доказан и за размера от 9 100 лв., определен на база съдебно-техническата експертиза съразмерно средния пазарен наем за подобни имоти през процесния период. Няма пречка да се възприеме заключението, независимо от неизвършения вътрешен оглед от вещото лице. Подобно изискване не е поставяно от страните или съда в о.с.з. 17.05.2017г., когато е допусната задачата, нито въпрос в тази насока е задаван на вещото лице, включително от представителя на ответника в о.с.з 14.06.2017г. при приемане на заключението. Затова няма пречка за неговото кредитиране, щом като е изготвено след външен оглед и преценка на средните пазарни цени за сходни имоти през исковия период.                              В съдебното заседание при приемане на СТЕ, представителят на ответника не възразява срещу същата и не иска допълнителна, нова или комплексна експертиза, каквато не се иска и с въззивната жалба, поради което няма нарушени процесуални права на защита.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение от 26.09.2017г. на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

         Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.09.2017г., гр.д.38934/16г., СРС, 28 с-в.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.