Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260943 29.12.2020г. гр. Бургас В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ П.
при секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия П.
гражданско дело № 1243 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявен е иск от В.В., гражданин на У., роден на *** год,
адрес: ***, съдебен адрес:*** чрез пълномощника си адвокат Т.П., БАК, с адрес ***
против С.В., гражданка на У., родена на *** год., в У., с адрес за призоваване:
гр. Б.**** и А.Х., гражданка на У., родена на *** г. в У., с адрес за
призоваване: Б.****, за допускане на делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, с административен адрес Б.****,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07079.607.273.1.14
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-9/30.01.2009 год. на Изпълнителен директор на АГКК, който самостоятелен
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.607.273, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с
площ от 53.46 кв.м, ведно с прилежащите му изба №14 с площ от 8.70 кв.м., 5.46
кв.м. в ид. части от общите части на сградата и
съответните ид. части от правото на строеж върху
поземления имот, върху който е построена сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 07079.607.273.1.13, 07079.607.273.1.15, под
обекта: 07079.607.273.1.11, над обекта: няма, при следните квоти: за В.В. – 1/3 идеална част, за С.В. – 1/3 идеална част и за А.Х.
– 1/3 идеална част.
Ищецът твърди, че ответницата С.В. е
негова бивша съпруга, с която е бил в граждански брак до прекратяването на
брака с влязло в сила на 03.10.2019г. бракоразводно решение. Бракът между
бившите съпрузи е бил сключен на 18.10.2006г. Страните са съсобственици в равни
дялове на процесния имот, съгласно нотариален акт
№153, том 14, вх. рeг. 4705 на 28.04.2014г. на СВ
Бургас, като 2/3 ид.ч. от процесния
недвижим имот са придобити по време на брака на името на двамата съпрузи в
режим на съпружеска имуществена общност. На основание чл. 344, ал.2 от ГПК в
настоящата първа фаза и с оглед твърдението, че имота се ползва изцяло от ответниците, моли да му бъде присъдено обезщетение за
лишаване от правото на ползване по 75 лева на месец от всеки ответник.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 34 от ЗС.
В законоустановения
едномесечен срок ответниците са депозирали писмен
отговор, в който заявяват, че са съгласни да бъде допусната исканата от ищеца
делба на процесния недвижим имот, но не при равни
квоти. Посочва се, че имотът е закупен и изплатен изцяло с лични средства на
ответницата В., без ищеца да е взел участие в изплащането му, поради което е
предявено възражение за трансформация на лично имущество с правно основание чл.
23, ал.2 от СК. Счита, че по-голяма част от стойността на имота следва да се
приеме, че е заплатена от нея и делбата да се допусне при следните квоти: за В.В. – 1/6 идеална част, за С.В. – 3/6 идеална част и за А.Х.
– 1/3 идеална част. Сочи се, че не е отказан достъп на ищеца в имота, поради
което искането се явява неоснователно.
Бургаският районен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото страните не спорят относно
факта на придобиване на процесния недвижим имот по
време на вече прекратения брак между В.В. и С.В.. От
представения нотариален акт № 69, т. I, рег. № 1525, дело № 61 от
28.04.2014г. на нотариус – А.Д.е видно, че недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.273.1.14 е придобит от
В.В., С.В. и А.Х. в
равни дялове по 1/3 ид.част за сумата от 34 300
евро. Имотът е закупен по време на брака на В.В. и С.В.,
сключен на 18.10.2006г. и прекратен на 03.10.2019г. с влязло в сила решение на Тернополския градски районен съд на У..
От ответниците
е представен договор за съвместна спестовна сметка „Многофакторен
влог“, сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и С.В. от
25.04.2014г. Видно от информация за сметката на ответницата В. за период
25.04.2014г. – 01.05.2014г. на същата дата от С.В. е внесена на каса сумата от
22 000 евро с основание захранване на сметка. На 28.04.2014г. същата сума от
22 000 евро, с левова равностойност 43028,26 лева с вътрешнобанков превод е
преведена за покупка на недвижим имот.
Видно от извлечение от сметката на
ищеца за периода 01.04.2014г. до 09.10.2020г., открита в Уникредит
Булбанк, на 25.04.2014г. е изтеглена сумата от 14951 USD, с левова равностойност 21158,97 лева.
Представен е документ, наименован договор за дарение, подписан от Л.В.С. от
21.03.2014г., с който дарява на А. О.Х. сумата от 35000 евро с цел закупуване
на недвижим имот в РБ за съвместно лично ползване и пребиваване на А. О.Х. и
нейната майка С.В.. Следва да се отбележи, че с договора за дарение дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Обещанието за
дарение не произвежда действие, а в настоящия случай няма данни описаната сума
да е била предадена, преведена и приета от дарения.
По делото е прието и решение на
Киевски районен съвет, гр. Д.от 20.01.2010г., с което е разрешено на С.В. да
сключи договор за покупко-продажба на ап. 33 в жилищна сграда № 23 на ул. Б. в
гр. Д.от името на непълнолетната А. в качеството на продавач и договор за
дарение на ап. * в жилищна сграда № * на ул. * в гр. *от името на
непълнолетната А. в качеството на дарен. Действително с приложеното решение се
дава разрешение за такава продажба, но същото не установява, че такава е
реализирана, респ. кога е извършена и каква сума е получена при
продажбата.
От издадена справка от Пенсионен
фонд на Донецка Народна Република е видно, че А.Х. е
регистрирана като получател на пенсия поради загуба главата на семейството.
На 21.04.2014г. С.В. е сключила възлагателен договор за посредничество при покупка на
недвижим имот с идентификатор
07079.607.273.1.14, като на същата дата е подписала и протокол за оглед на
същия имот. В декларациите си по чл. 4, ал. 7 и по чл.6, ал.5, т.3 от Закон за
мерките срещу изпирането на пари и двамата съпрузи са декларирали произхода на
паричните средства, предмет на покупко-продажбата, като са посочили, че същите
са лични средства.
По отношение на придобитата от А.Х.
1/3 идеална част от имота няма спор между страните по делото и се установява от
приложения нотариален акт. Спорни са квотите в имота на бившите съпрузи В.В. и С.В., като ищецът поддържа, че същите са по 1/3
идеална част, а ответницата претендира за себе си – 3/6 идеална част, а за В.В. – 1/6 идеална част.
От всички ангажирани в
производството доказателства недоказано остана твърдението на ответницата С.В.,
че 90 % от придобитите от съпрузите 2/3 идеални части за заплатени от нея с
получени от дъщеря й А. средства. На първо място няма данни за извършено
дарение от А.Х. на нейната майка С.В.. На следващо място, не се установи в
производството А.Х. реално да е получила дарение от 35000 евро и да го е
приела, за да може впоследствие да го дари на своята майка, а още по-малко
сумата от това дарение да е била вложена в закупуване на делбения
имот. Не се установява също и твърдението, че сумата от 3000 евро, която се
сочи да е останала след продажбата на имота на дъщеря й А. е вложена от С. за
закупуване на делбения имот. При предявеното в
отговора възражение, предметът на доказване е свързан с установяване на лични
средства на ответника и влагането на тези суми за придобиване на процесния имот за същата по размер цена. Съдът намира, че
това доказване не е проведено. Следователно С.В. не съумя да опровергае
съвместния принос в придобиване правото на собственост и да установи влагане на
лични средства. Предвид изложеното настоящият състав намира, че ответницата В.
не е провела пълно и главно доказване на твърденията си за установяване
наличието на частична трансформация на лично имущество по отношение на делбения имот, следователно и с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен
да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност. Предвид
извода за недоказаност на възражението за частична трансформация на лично
имущество, то 2/3 ид.ч. от имота, доколкото е
придобит чрез договор за покупко-продажба по време на брака е съпружеска
имуществена общност. При прекратяване на имуществената общност тези 2/3 ид.ч. от имота са останали в режим на обикновена
съсобственост между бившите съпрузи при квоти 1/3 идеална част за всеки
съсобственик. Още повече, че от събраните доказателства се установи, че
непосредствено преди сделката ищецът В.В. е изтеглил сумата
от 14951 USD, с левова равностойност 21158,97 лева, а ответницата С.В., която
при изповядване на сделката е действала лично за себе си и в качеството на
пълномощник на дъщеря си А.Х. е превела сумата
от 22 000 евро за покупко-продажба на недвижим имот. При записаната в
нотариалния акт продажна цена от 34300 евро следва единствено възможния извод,
че квотите в съсобствеността са равни, а именно по 1/3 идеална част.
При така установените факти по
делото, съдът намира, че ищецът В.В. се легитимира
като собственик на 1/3 идеална част от делбения имот,
ответницата С.В. на 1/3 идеална част, а ответницата А.Х. се легитимира като
собственик на останалите 1/3 идеални части от имота, предмет на делбата. При
така посочените квоти следва да се допусне делбата на процесния
имот.
По искането на ищеца с правно
основание чл.344, ал.2 ГПК:
Според тази разпоредба в решението
по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В
конкретния случай е безспорно, че цялото жилище в гр.Б.се ползва от ответниците, а ищецът не ползва имота. Ето защо съдът
намира, че е целесъобразно апартаментът да се предостави за ползване на ответниците. Няма данни за месечната наемна цена на
апартамента, но предвид квадратурата и местонахождението на имота същата според
съдебния състав е около 360 лева /чл. 162 от ГПК/. Ако месечната пазарна цена
на апартамента се равнява на 360 лева, съответно цената за 1/3 ид.ч. е 120 лева. Ищецът има 1/3 ид.ч.,
поради което ответниците трябва да се осъдят да му
заплащат по 60 лева месечно за ползването на имота. В тази връзка трябва да се
отбележи, че са неотносими възраженията на ответниците, че не дължат обезщетение, понеже не са
препятствали достъпа на ищеца до имота. Дали е имало пречки той да ползва имота
е от значение при предявяване на претенция по сметки за лишаването му от
ползването, но за минал период. Тогава би имало значение дали ответниците са пречели на ищеца да влиза в жилището. В
случая обаче се иска постановяване на привременна мярка, а именно ответниците да плащат на ищеца обезщетение за ползването на
неговата част от имота, но за в бъдеще. След като обезщетението се присъжда за
в бъдеще, считано от постановяване на решението до извършване на делбата, ирелевантно е дали страната създава пречки имотът да бъде
ползван. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение в посочения
размер, от 120 лева – по 60 лева от всеки ответник, като за горницата до
търсените 75 лева искането трябва да се отхвърли.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА делба между В.В.,
гражданин на У., роден на *** год, адрес: ***,
съдебен адрес:*** чрез пълномощника си адвокат Т.П., БАК, с адрес ***, С.В., гражданка на У., родена на ***
год., в У., с адрес за призоваване: РБ, гр. Б.**** и А.Х., гражданка на У., родена на *** г. в У., с адрес за
призоваване: Б.****, по отношение на следния недвижим имот, находящ
се в гр. Бургас, с административен адрес Б.****, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07079.607.273.1.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-9/30.01.2009 год. на
Изпълнителен директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.607.273, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 53.46 кв.м, ведно с
прилежащите му изба №14 с площ от 8.70 кв.м., 5.46 кв.м. в ид.
части от общите части на сградата и съответните ид.
части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
07079.607.273.1.13, 07079.607.273.1.15, под обекта: 07079.607.273.1.11, над
обекта: няма,
при следните квоти: за В.В. – 1/3 идеална част, за С.В. – 1/3 идеална част и за А.Х.
– 1/3 идеална част.
ОСЪЖДА, на основание чл.344,
ал.2 ГПК, С.В., гражданка на У., родена на *** год., в У., с адрес за
призоваване: РБългария, гр. Б.**** да заплаща на В.В., гражданин на У., роден на *** год,
адрес: ***, съдебен адрес:*** чрез пълномощника си адвокат Т.П., БАК, с адрес ***,
обезщетение за ползването на апартамента в Б.**** в размер на 60 лева /шестдесет
лева/ на месец, считано от влизане на решението в сила до окончателното
извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ
искането за горницата над 60 лева до 75 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.344,
ал.2 ГПК, А.Х., гражданка на У., родена на ***г. в У., с адрес за призоваване: Б.****
да заплаща на В.В., гражданин на У., роден на *** год, адрес: ***, съдебен адрес:*** чрез пълномощника си
адвокат Т.П., БАК, с адрес *** обезщетение за ползването на апартамента в Б.****
в размер на 60 лева /шестдесет лева/ на месец, считано от влизане на решението
в сила до окончателното извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането за горницата над 60 лева до 75 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаския окръжен съд. В частта, с която
съдът се е произнесъл по искането с правно основание чл.344, ал.2 ГПК,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ