РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Кюстендил, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Е. Х. К., с ЕГН – ********** от гр. ********* обжалва наказателно
постановление № 21-1139-000631/15.04.2022г. , издадено от началник група в
ОД на МВР гр. Кюстендил , сектор „Пътна полиция“, с което на основание
чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в
размер 700 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишена от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. Иска отмяна на атакуваното НП, като
оспорва същото по същество и се сочат допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и твърди законосъобразност на атакуваното
НП.
1
След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по
делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка,
настоящият съдебен състав намери за установено следното
от фактическа страна:
На 15.10.2021г. в 14:06ч. , в с. Багренци, общ. Кюстендил, обл.
Кюстендил, на ВП II-62, км.4+730, с техническо средство – „SYTRAFFIC
LYNX ERS400“, с № 10752D9A010800BB, e заснето движение на МПС
товарен автомобил „Форд Транзит Куриер“, с ДК№ *******, собственост на
„Уникредит Лизинг“ ЕАД, с ползвател +ТОПАЗ МЕЛ“ООД, гр.София, със
скорост на движение от от 105 км/ч., при максимално разрешена такава за
населено място - 50 км/ч., респ. превишената стойност на скоростта е 55 км/ч.
С Декларация по чл. 188 от ЗДвП , на 25.03.2022 г. Е. К. депозирала
в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Кюстендил Декларация по чл. 188
от ЗДвП, в която удостоверила, че на посочената дата – 15.10.2021 г. тя е
управлявала процесното МПС. Въз основа на подадената Декларация на
същата дата . 25.03.2022 г. св. В. В. съставил АУАН с бл.№051076, , в който
като нарушител е било вписано името на Е. К.. В АУАН е описано
установеното нарушение и е дадена правна квалификация на същото – чл. 21,
ал.1 от ЗДвП. Приложен е и видеоклип , в който се сочи и точния час на
установяване на превишаване на скоростта – 14:06 ч. Измерената скорост на
движение на превозното средство е 105 км/ч. , като същата е редуцирана на
101 км/ч. с приспаднат толеранс в полза на нарушителя, при ограничение на
скоростта за движение в населено място- 50 км/ч.
В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно
и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към
2
инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по
текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и
мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което
същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.
АУАН е връчен на нарушителя на 25.03.2022г. срещу подпис, като
липсват възражения, както в самия АУАН, така и депозирани в законовия 3-
дневен срок, предвиден в ЗАНН.
Едва след съставяне и връчване АУАН на жалбоподателката К. е
изискана и приложена към преписката Декларация по чл. 188 от ЗДвП ,
изходяща от пълномощник на управителя на дружеството - ползвател на
превозното средство - „ТОПАЗ МЕЛ“ООД, гр.София.
Въз основа на акта, на 15.04.2022 г. началникът на сектор ПП при ОД
на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№21-1139-000631/2022г.
Недоволна от санкционирането й с това наказателно постановление
останала жалбоподателката Е. К., която го обжалва, в рамките на дадения й
от ЗАНН срок.
В хода на съдебното следствие АНО, чрез процесуалния си
представител, представи по делото Техническа характеристика и инструкция
за използване на техническото средство за контрол на скоростта, с което е
установено нарушението.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства-показанията на актосъставителя В. и свидетеля по акта – Б.,
както и от другите приобщени по делото писмени доказателствени средства.
Следва да се подчертае, че гласните доказателствени средства кореспондират
и се подкрепят изцяло и от другите събрани по делото писмени доказателства,
което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно.
3
Съдът счита, че при съставянето на акта, обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на НП на това
основание.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение),
настоящият съдебен състав констатира, че НП подлежи на отмяна, доколкото
отговорността на дееца е погасена по давност.
Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения- две
години.
Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС,
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата
губи възможността да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже
дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват
частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит,
когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за
извършване на нарушението и за самоличността на нарушителя, тоест когато
са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то
действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна
страна сочи на допуснато административно нарушение.
Действително законодателят е предоставил на администрацията два
срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг
(едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия
4
срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване
самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна – още
със сваляне на записите от техническото средство системите на ОД на МВР
Кюстендил обвързват регистрационния номер на превозното средство, с което
е извършено нарушението с неговия собственик.
Тези трайно установени в съдебната практика положения бяха
възпроизведени и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. №
3/2019 г. на Върховен административен съд, видно от мотивите на което:
"Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2,
предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е
легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания,
но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване
има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът,
в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените
му признаци от обективна и субективна страна по определен състав".
В конкретния случай, гореизложените принципни положения водят
до несъмнения извод, че АУАН е издаден след изтичане на
законоустановения тримесечния срок от откриване на нарушителя, в частност
от момента, в който за актосъставителя е съществувала реална възможност да
установи кой е извършител на нарушението.
Действително , в конкретния случай, санкционираното лице не е
собственик на МПС, с което е извършено превишаването на скоростта. Но и
по делото не става ясно как точно актосъставителят е приел, че извършител
на нарушението е Е. К.. Касае се за нарушение , установено чрез запис на
техническо средство за контрол на скоростта и процедурата за установяване
на извършителя на нарушението / водача на МПС/ започва със справка за
собственика на превозното средство. Според чл. 188, ал.2 от ЗДвП , „когато
нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен , или на лицето посочено от него, на което е предоставил
5
управлението на МПС“.
По делото липсват каквито е да е данни за това дали е дадена
възможност на собственика на превозното средство да посочи кой е
управлявал автомобила на инкриминираната дата.
Неизвестно как актосъставителят и то повече от 5 месеца след
извършване на нарушението се е свързал с жалбоподателката и е поискал от
нея да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, въз основа и на която е
ангажирал личната й административнонаказателна отговорност.
Процедурата по установяване на нарушителя е изцяло опорочена,
доколкото към преписката административнонаказващият орган е приложил
и Декларация по чл. 188 от ЗДвП изходяща от пълномощник на управителя на
„Топаз Мел“ООД, гр. София, което дружество е ползвател на товарния
автомобил.
Тази декларация, на първо място е с дата 10.05.2022 г. която дата е
последваща както спрямо датата на съставяне на АУАН , така и спрямо
датата, на която е издадено атакуваното НП. Няма начин тази декларация да е
дала основание на актосъставителя да ангажира отговорността на Е. К., като
лице посочено от собственика/ползвател на МПС, с което е извършено
нарушението.
Горното мотивира съда да приеме, на първо място, че АНО е имал
възможност да установи извършителя, уведомявайки собственика на МПС, за
нарушението извършено с него, непосредствено след сваляне на записите от
техническото средство, в тази връзка дори да бе установен с нужния
доказателствен материал автора на нарушението, то към датата на съставяне
на АУАН, тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН вече е
бил изтекъл.
При така описаното, атакуваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане на разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за подаване на жалба и
процесуално представителство пред Районен съд – гр. Кюстендил , видно от
6
който е било уговорено и реално заплатено от страна на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ето защо, разноските ще
следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-
1139-000631/15.04.2022г. , издадено от началник група в ОД на МВР гр.
Кюстендил , сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6
от ЗДвП е наложено на Е. Х. К., с ЕГН – ********** от гр. Б.
административно наказание “глоба” в размер 700 лева за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП и е лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на МВР
гр.Кюстендил да заплати на Е. Х. К., с ЕГН – ********** сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Кюстендил по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7