№ 1248
гр. София, 10.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора Д. Анг. Д.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601338 по описа за 2024 година
След като съобразно чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НПК разгледа по реда на глава
двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 1338 по описа за 2024
г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 999 за открито съдебно заседание на
30.09.2024 г. по ЧНД № 914/2024 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, е извършено
прилагане на чл. 25 вр. чл. 23 вр. чл. 24 от НК – чрез налагане на осъдения П. К. И. с ЕГН
********** за изтърпяване като най-тежко на наказанието две години лишаване от свобода
измежду наказанията по две дела; след това съобразно чл. 24 от НК това наказание е било
увеличено на две години и шест месеца. Определен е първоначален строг режим на
изтърпяване. От продължителността на наказанието са приспаднати задържане под стража,
домашен арест и изтърпяно до момента лишаване от свобода.
Определението е обжалвано, в срок, от назначения защитник на осъдения, само в
частта му относно приложението на чл. 24 от НК. Иска се или отмяна на увеличението на
наказанието, или намаляване на увеличението. За това защитникът се позовава на
здравословното състояние на осъдения, което намира за изключително тежко и във връзка с
което представя писмени доказателства, приети в откритото въззивно съдебно заседание.
Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено, а защитникът и осъденият се позоваха на
изключително тежко здравословно състояние на осъдения за уважаване на жалбата.
След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
По ЧНД на ОС е извършено прилагане на чл. 25 вр. чл. 23 от НК спрямо последните
две осъждания на П. И., 12-то и 13-то по поредност в справката за съдимост (ЧНД, л. 38-44)
– НОХД № 35/2023 г. на РС – Благоевград (НОХД на РС) и НОХД № 1477/2023 г. на ОС –
Благоевград (НОХД на ОС). Тъй като трите престъпления по двете дела са извършени
съответно на 26.10.2022 г. и на 11.07.2023 г., т.е. преди влизането в сила на 21.11.2023 г. на
първата от присъдите по двете дела (тази по НОХД на РС), наказанията лишаване от свобода
за всяко от трите престъпления по двете дела подлежат на групиране по реда на чл. 25 вр.
1
чл. 23 от НК. Това е и сторено от ОС по ЧНД, чрез налагане за изтърпяване на най-тежкото
наказание – лишаването от свобода за две години, определено за престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29 от НК, извършено на 11.07.2023 г. (едно от двете
престъпления по НОХД на ОС).
След това от този срок е било постановено приспадане, както следва: на задържането
под стража и домашния арест на И. по НОХД на ОС; на изтърпяна до момента част от
наказание лишаване от свобода по НОХД на РС.
Няма данни в обжалваното определение за приспадане на задържането под стража и
домашния арест на И. по НОХД на РС, наказанието по което изтърпява в момента (ЧНД, л.
115), т.е. за приспадане и на периода от 01.11.2022 г. до 20.12.2022 г. (задържане под стража)
и от 21.12.2022 г. до 17.02.2023 г. (домашен арест), която процесуална принуда И. е търпял
по това НОХД на РС и каквото приспадане е изрично постановено в присъдата по това дело
(ЧНД, л. 43). Поради това и въпреки липсата на подобно искане във въззивната жалба на
защитника, определението следва да се измени – чрез допълване на приспадане и на тези
периоди, съобразно изискването на заповедната норма на чл. 59, ал. 1 от НК и съобразно
правилата на т. 1-ва и т. 2-ра от този текст.
С обжалваното определение правилно е приложена заповедната норма на 25, ал. 2 от
НК чрез постановяване на приспадане на изтърпяната до момента част от наказанието по
НОХД на РС, съобразно данните за това в справката от ГД „ИН“ – Затвора – *** (ЧНД, л.
115).
Режимът на изтърпяване на наложеното най-тежко наказание правилно е определен
като строг – предвид заповедната норма на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, предвид
данните за освобождаването на осъдения на 14.07.2022 г. от затвор (след изтърпяване на
лишаване от свобода по друго предходно дело – ЧНД, л. 35), поради което оттогава не са
изтекли повече от пет години нито до извършването на 26.10.2022 г. на първото от трите
престъпления, наказанията за които се групират по настоящото дело, нито до 21.11.2023 г.,
когато е влязла в сила първата присъда по двете дела, наказанията по които се групират в
настоящото производство.
Във връзка с приложението в обжалваното определение на чл. 24 от НК настоящият
състав намери следното: При искане от прокурора за увеличаване на наложеното за
изтърпяване най-тежко наказание с една година на основание чл. 24 от НК, ОС е увеличил
това наказание с шест месеца, за което се е позовал на: наказания за две умишлени тежки
престъпления (всъщност престъпленията по двете дела са три); 13 осъждания досега (12-то и
13-то са предмет на групиране по делото); предходни осъждания за престъпления,
представляващи опасен рецидив; наличието на две други неприключени все още НОХД
спрямо осъдения (справка от Затвора – *** – ЧНД, л. 115). Тези обстоятелства са мотивирали
ОС да приеме в обжалваното определение, че осъденият е с повишена степен на обществена
опасност.
Въззивният състав намира, че са налице двете формални изисквания на чл. 24 от НК:
един и същи вид на наложените наказания – лишаване от свобода за всяко от трите
престъпления по двете дела; продължителност на увеличението най-много до ½ от
наложеното най-тежко наказание - което е една година максимално възможно увеличение;
продължителност на увеличеното наказание (две години и шест месеца) не по-голяма от
сбора на отделните наказания, който е четири години и 10 месеца (една година и четири
месеца, две години и една година и шест месеца), и същевременно – не по-голяма от
максималния предвиден размер за лишаване от свобода (т.е. 20 години лишаване от свобода
– чл. 39, ал. 1 от НК).
Въззивният състав намира, че са налице всички отчетени от първоинстанционния ОС
обстоятелства, обосновали го да приложи чл. 24 от НК. Многобройните досегашни
осъждания – 13 на брой, във връзка с всички от които осъденият е търпял ефективно
лишаване от свобода от 2010 г. досега, съпътствани с продължаване на престъпната
деятелност категорично сочат на непостигане досега на целените от чл. 36 от НК поправяне
2
и превъзпитание на дееца и отнемането на възможността му да върши други престъпления.
Безспорните данни за сериозни здравословни проблеми на осъдения не са сред
обстоятелствата, определящи приложението на чл. 24 от НК; тези здравословни проблеми
могат да имат относимост към евентуално прекъсване на изтърпяването на наказанието –
което е извън предмета на настоящото дело.
В заключение: обжалваното определение е правилно относно приложението на чл. 24
от НК, но следва да бъде изменено чрез допълване на приспадане на задържането под
стража и домашния арест на осъдения по НОХД на РС.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в ПРОТОКОЛ № 999 за открито съдебно
заседание на 30.09.2024 г. по ЧНД № 914/2024 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, като
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК от наложеното за изтърпяване на
осъдения П. К. И. с ЕГН ********** по реда на чл. 25 вр. чл. 23 вр. чл. 24 от НК наказание
лишаване от свобода за две години и шест месеца, както следва: времето, през което е бил
задържан под стража от 01.11.2022 г. до 20.12.2022 г., а също и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение домашен арест от 21.12.2022 г. до 17.02.2023 г., и двете – по НОХД №
35/2023 г. на РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД.
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата му част.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3