РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Перник , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20201700100491 по описа за 2020 година
Предявени са искове от „Пи Енд Ди Строй“ ООД срещу Община Радомир за
заплащане: 1) на осн. чл. 59 ЗЗД сумата 165 000 лв. – обезщетение за лишаването на ищеца
от ответника – несобственик от ползване върху собствения му недвижим имот в землището
на ***, ЕККАТЕ 69239, махала ***, местността *** – имот № *** с площ от 32,221 дка за
периода от 11.01.2018г. до 11.10.2020г. /33 месеца по 5000 лв. на месец/, ведно със законната
лихва върху сумата от исковата молба до окончателното й изплащане; 2) на осн. чл. 86 ЗЗД
сумата 21 771,73 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
12.01.2018г. – деня следващ писмената покана, до датата на предявяване на иска –
28.08.2020г. Претенциите се основават на твърдението, че при придобиването на процесния
имот от ищеца е установил, че него се намират 35 бр. ББ кубове, съдържащи опасни
отпадъци, за отстраняването и махането на които отпадъци е отговорна община Радомир и
въпреки многократните покани през исковия период, за който се претендира обезщетение
общината продължава да не премахва от имота, находящите се в него ББ кубове с опасни
отпадъци, с което препятства възможността собственикът лично да го ползва или да
осъществи сериозните си инвестиционни намерения за реализиране на бизнес проект в
имота като реализира имуществена облага, в което се изразява обедняването на ищеца.
Ответникът с писмен отговор по чл. 131 ГПК оспорва исковете с доводи, че Общ.
Радомир никога и по никакъв повод не е участвала в преговори, разговори или извършвала
каквито и да са други подобни действия с представители на ищеца, касаещи реални и
законосъобразни претенции за неправомерно съхраняване на опасни отпадъци в техен имот.
Общ. Радомир не е била собственик и/или владелец и/или ползвател на целия или част от
имота посочен в поканата от 18.01.2018г. и поканата от 20.05.2020г. от „Пи енд ди строй"
1
ООД, с която се иска плащането на ежемесечен наем в размер на 5 000 лв. с твърдение, че в
имот на дружеството Общ. Радомир държи и стопанисва 25 бр. контейнери с опасни
отпадъци, съответно 35 бр. контейнери с опасни отпадъци; към момента на получаване на
поканите, общ. Радомир не е била причинител на опасни отпадъци и/или притежател на
опасни отпадъци. Общината не е задължено лице по Закона за управление на отпадъците и
всякакви искания в тази насока са неоснователни; Общ. Радомир от 2003г. няма нищо общо
със съхраняване, опазване или реализиране на каквито и да е опасни отпадъци. Оспорва, че
приложеното писмо от РИОСВ П. до ищеца обосновава и доказва, че Общ. Радомир е
собственик на 35 контейнера съдържащи твърдените опасни отпадъци, като писмото не
може да се приеме като официален документ ползващ се с доказателствена стойност, още
повече, че в същото не се твърди, че Общ. Радомир държи и/или е собственик на визираните
опасни отпадъци, които се намират в имот № ***. В цитираното писмо се сочи, че в
посочения имот има изградена площадка за съхранение на опасни отпадъци, а целият имот е
собственост на ищеца. В писмото на РИОСВ П. се сочи взаимоотношения между Общ.
Радомир и „БалБок инженеринг" АД гр. С., без да се посочва, че се касае за идентичност на
дружества, имоти, площадки, опасни отпадъци и пр. Не са налице твърдения и/или
доказателства, че Община Радомир е поставила посочените кубове в имота на „Р. метал
инженеринг" ЕООД, като данни за собствеността им въобще липсват. Видно от цитираното
писмо, Общ. Радомир е имала взаимоотношения с „БалБок инженеринг" АД гр. С. през
2000г., но на 30.09.2003г. е приет отменения през 2012г. Закон за управление на отпадъците,
съобразно който задължено лице е владелецът на отпадъка, с който закон са преуредени
отношенията възникнали в следствие на Закона за ограничаване вредното въздействие на
отпадъците върху околната среда, приет на 30.09.1997г. Щом опасните отпадъци са в имот
на ищеца, то той е отговорен за съхранението и предаването им за унищожаване. Оспорва,
че действително в контейнерите се съхраняват опасни отпадъци и бройката е твърдяната от
ищеца. Ако в контейнерите действително има опасни отпадъци възразява, че тези отпадъци
са отпадъците, които са били налични към 2000г. Позовава се на чл.7, ал.1 от ЗУО и § 1, т.29
и т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗУО, като в тази връзка твърди, че ищецът от
момента на въвода във владение - ***г. до настоящият момент, повече от 8 години
самостоятелно, несмущавано и без ограничение упражнява фактическата власт върху целия
си свой собствен имот - владее имота, респ. владее и намиращите се в него вещи, сгради,
насаждения, включително, но не само и процесния опасен отпадък. Оспорва размера на
претендираното месечно обезщетение в размер на 5 000 лв., тъй като при определяне на
сумата не е взето предвид средномесечната наемна цена на имота със същото
местоположение, размери, вид, функционална характеристика и предназначение. Оспорва
заплащането на обезщетение за целия имот, поради това, че процесиите кубове с опасни
отпадъци не пречат на ползването му в останалата част. Оспорва и размера на
претендираните лихви.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
2
За да бъде уважен иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
ползването на определена вещ, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи следните две кумулативни основни предпоставки: собствеността на ищеца
върху имота и фактическото му ползване от ответника през исковия период, лишавайки
собственика от ползването му и от реализирането на доходи, които е можело да получи при
липса на твърдяното неоснователно ползване, като по този начин ответникът се е обогатил
без основание за сметка на ищеца, като си е спестил разходи, ползвайки имота и че
посоченото имуществено разместване на блага произтича от един и същ факт или група от
факти.
От събраните доказателства се установява, че ищецът „Пи Енд Ди Строй“ ООД е
собственик на недвижим имот в землището на ***, ЕККАТЕ 69239, м. „***", местността
„***", съставляващ имот № ***, с площ от 32.221 дка, придобит чрез възлагане с
постановление по чл.717з от ТЗ от *** г. на Окръжен съд Перник, при извършена продан по
т.д. № 653/1996 г. - делото по производство по несъстоятелност на „Р. метал инженеринг"
ЕООД. С придобиване на собствеността върху недвижимия имот, в него са разположени 35
броя контейнери за съхранение на опасни отпадъци „ББ Кубове", които заемат не повече от
150-300 кв.м., обособени в края на имота и заградени с ограда и достъпа до тях може да
става без да се ограничава ползването на целия имот. Във връзка с находящите се в имота
му „ББ Кубове", ищецът още с придобиването му е правил постъпки пред синдика на „Р.
Метал инженеринг" ЕООД за отстраняването им от имота, защото пречат на ползването на
имота. В началото на 2018 г. кметът на Общ. Радомир е уведомен с писмо от ищеца, с
искане за премахването на ББ кубове с опасни отпадъци от собствения му имот, след което е
отправена до Общ. Радомир писмена покана (Вх.№ АО-48-00-20/10.01.2018 г.), с която
общината е поканена да премахне от имота тези опасни отпадъци в 14- дневен срок, като в
противен случай прави искане за обезщетение за лишаване от правото на ползване върху
имота в размер на 5 000 лева месечно. В началото на 2020 г. РИОСВ – П. е уведомена с
писмо от ищеца, с искане за премахването на ББ кубове от собствения му имот. С отговор на
РИОСВ изх. № 26-00-698/1/05.05.2020 г., последната сочи, че не е компетентна да реши
поставените проблеми, за което следва въпросът да се отнесе към Община Радомир.
При доказателствена тежест на ищеца, по делото обаче не е установена втората
кумулативна предпоставка от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, обосноваваща
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. По
делото не се събраха доказателства Община Радомир да собственик и/или владелец и/или
ползвател на целия или част от процесния имот и в частност на ББ кубове в него, респ. за
твърдяното в исковата молба поведение на ответника - да ползва реално имота или
процесните „ББ Кубове" за свои цели или че те са в място, заградено от ответника, както и
че ответникът се противопоставил писмено на ползването на имота или на „ББ Кубове" от
ищеца.
Не се доказва и че ответникът упражнява фактическата власт върху целия или част от
3
процесния имот и в частност на ББ кубове или са под оперативно управление на Община
Радомир, респ. че целият или част от процесния имот са ползвани от ответника за
складиране на отпадъци в имота - ББ кубове, и по този начин препятства достъпа на
собственика и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от неговите полезни
свойства, съобразно предназначението му за задоволяване на свои нужди или потребности -
чрез непосредствени свои действия или чрез трето лице, на което той е предоставил имота.
Недоказано остана твърдението на ищеца, че въз основа на сключен договор на *** г. между
„БАЛБОК Инженеринг" АД и Община Радомир, „БАЛБОК Инженеринг" АД е предало на
Община Радомир запълнени с негодни пестициди - контейнери „ББ кубове" – общо 35 броя,
в имота на ищеца /още преди закупуването му от него/. На първо място такъв договор не е
наличен по делото, а освен това в писмо изх. № *** г., издадено от „БАЛБОК Инженеринг"
АД и приложено по делото е удостоверено, че „БАЛБОК Инженеринг" АД не е предавало
отпадъци на Община Радомир и Община Радомир не е приемала за съхранение отпадъци на
„БАЛБОК Инженеринг" АД в контейнери „ББ куб", поради което твърдението, че въз основа
на сключен договор от Община Радомир в процесния имот са складирани от ответника
запълнени с негодни пестициди - контейнери „ББ кубове", съдът намира за недоказано.
Напротив, ищецът е задължено лице да премахне процесния отпадък съгласно чл. 5,
ал.1 и чл. 6 от ЗУО (отменен 13.07.2012 г.), съответно - чл. 54, т. 1 и чл. 55 от ЗУО /в сила от
13.07.2012 г./, във вр. с § 1, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУО, доколкото притежатели на отпадъци
са причинителите на отпадъци, както и лицата, в чието владение се намират те, а
притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване
или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, или ги
оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие с този закон. Ищецът е бил
уведомен, че фирмата, притежаваща разрешение от МОСВ по чл. 37 от ЗУО (отменен
13.07.2012 г.) и извършващи дейности с отпадъци, съгласно приложение № 1 към чл. 5 от
Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците е "Бал Бок Инженеринг" АД-
гр.С. и той като притежател на отпадъци по смисъла на чл. 5, ал.1 от ЗУО /отм./ и § 1, т. 29
от ДР на ЗУО /тъй като тези отпадъци се намират в негово владение/ е следвало да
предприеме действия по обезвреждането им.На последно място, дори и да се приеме, че е
налице обедняване на ищеца от неползването на имота, то това неползване не е в причинна
връзка с поведението на ответника така, както е изложено в исковата молба, за да се
ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че не е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за лишаване собственика от
ползването на процесния имот, и следователно предявеният иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е
неоснователен.
При недоказаност на иска за главница, то акцесорният иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за
лихви за забава върху главницата, също е неоснователен.
4
По разноските
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.
Ответникът доказва разноски в производството общо 8000 лв. – адв. възнаграждение
(съгласно представените доказателства включително и за това, че възнаграждението е
платено по банков път, удостоверено с приложено платежно нареждане, и списък по чл. 80
ГПК). Предвид размерите на предявените искове, уговореното и заплатеното от ответника
адв. възнаграждение от 8000 лв., при минимален размер от 6013,15 лв., съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4
и т. 5, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., надвишава незначително минималния размер,
но предвид фактическата и правна сложност на делото, същото не се явява прекомерно и не
следва да бъде намалявано, съотв. възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно. Доказаните от ответника разноски общо от 8000 лв., с оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 80 от ГПК му се дължат изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Пи Енд Ди Строй“ ООД, ЕИК *********, *** срещу
Община Радомир, Булстат *********, *** за заплащане на осн. чл. 59 ЗЗД сумата 165 000 лв.
– обезщетение за лишаването на ищеца от ответника – несобственик от ползване върху
собствения му недвижим имот в землището на ***, ЕККАТЕ 69239, махала ***, местността
*** – имот № *** с площ от 32,221 дка за периода от 11.01.2018г. до 11.10.2020г. /33 месеца
по 5000 лв. на месец/, ведно със законната лихва върху сумата от исковата молба –
28.08.2020г. до окончателното й изплащане; на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 21 771,73 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.01.2018г. – денят
следващ писмената покана, до датата на предявяване на иска – 28.08.2020г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Пи Енд Ди Строй“ ООД, ЕИК *********, ***, да заплати на Община
Радомир, Булстат *********, ***, сумата 8000 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5