М О Т И В И
В Плевенски Окръжен Съд е образувано НОХД № 972/2014г. по
внесен от Плевенска Окръжна Прокуратура обвинителен акт против К.Б.К. ***, затова, че на 21.10.2014г. в
гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъден на ЕДНА
ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода по НОХД № 2950/2011г. на РС-Плевен за тежко
умишлено престъпление по чл.195 от НК, извършено на 7.09.2011г. /наказанието по
което е изтърпяно на 2.09.2014г./, отнел чужди движими вещи – 1бр. златен
синджир /ланец/ с тегло 10.90 грама, на стойност 637.56 лева и 1бр. златен
медальон – кръст с тегло 2.96 грама, на стойност 173.16 лева, всичко вещи на
стойност 810.81 лева от владението на собственика – К. П.М. от с.гр., с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1 и във вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Представителят на ОП-Плевен поддържа така повдигнатото против подсъдимия К.
обвинение, като пледира, че от събраните по делото доказателства същото е
установено по несъмнен и категоричен начин. Намира, че събраните доказателства
потвърждават фактическата обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на прокурорския акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия,
да бъде признат за виновен в извършването на престъплението с горепосочената
правна квалификация, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода към
максимално предвидения в закона размер.
Защитникът на К.К. – адв.Е.А.
пледира за минимален размер при определяне на наказанието за подсъдимия, като
се отчете факта, че същият признава вината си и осъзнава деянието, което е
извършил.
Изразеното от подсъдимия лично становище е, че се признава
за виновен, съжалява за престъплението и моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по
реда на чл.18 и чл.19 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
изслуша доводите и възраженията на страните, и след обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, намери от фактическа страна
за установено следното:
Подсъдимият К.Б.К. е роден на ***г***, циганин, български
гражданин, живее в с.******* и гр.Плевен, с начално образование, неженен, ЕГН **********.
Не работи. Многократно осъждан за престъпления от общ характер.
С присъда по НОХД № 2950/2011г. на РС-Плевен К.К. е бил осъден за тежко умишлено престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 от НК на една година и осем месеца лишаване от свобода при строг
режим на изтърпяване на наказанието за престъпление, извършено на 7.09.2011г.
Така наложеното наказание К. изтърпял на 2.09.2014г., когато е бил освободен от
Затвора-Плевен.
На 21.10.2014г. К. М. се разхождала в района на площад
„Иван Миндиликов” в гр.Плевен и пазарувала. Била
паркирала личния си автомобил на обществения паркинг пред магазин „М Бриколаж”. След като напазарувала, М. се отправила към
автомобила си. Там я забелязал подс.К.. Видял, че пострадалата
носи на шията си златен ланец с медальон. Решил да й го отнеме със сила и да го
продаде. Тръгнал след М.. В момента, в който момичето отворило вратата на
автомобила си, за да остави вътре покупките си, подсъдимият се приближил
внезапно зад нея. Потупал я леко по рамото. Изненадана от това, М. се обърнала
и го видяла в лице. В това време К. хванал с ръка ланецът и със сила го
издърпал. Бижуто се скъсало и останало в ръката му, а той побягнал. М. се затичала
след него, но не успяла да го настигне.
Още на същия ден К. продал откраднатата вещ на своя
позната в с.*******, обл.Плевенска – свид.Г.И. за сумата от 330.00 лева и 1чифт дамски златни
обици. Г. му изплатила част от уговорената сума – 120.00 лева и му дала
обиците. Част от тези пари подсъдимият похарчил за хазартни игри, а друга част
платил на свид.И.Б., за да го закара /последния/ в
гр.Павликени.
Междувременно пострадалата М. подала сигнал в полицията
за извършеното спрямо нея престъпление и веднага започнали оперативно-издирвателни
мероприятия за разкриване на извършителя. Скоро било установено, че това е К.К. и на следващия ден същият бил заловен и разпитан от
полицейските органи.
Видно от заключението на назначената в хода на
разследването оценителна експертиза, стойността на отнетата златна верижка (ланец)
– 10.9 грама е определена на 637.65 лева, а на златния медальон – 2.96 грама - на
173.16 лева, или вещи на обща стойност 810.81 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена посредством
събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на пострадалата
М. и на свидетелите Г.И., И.Б. и К.М.; справката за
съдимост на подсъдимия; протоколите и другите писмени доказателства от
досъдебното производство; както и като взе предвид заключението на изготвената
по делото оценителна експертиза. Подс.К. първоначално
се опитва да изгради пред съда своя защитна версия на случилото се, но в края
на съдебното следствие признава, че е извършил престъплението по начина, който
е описан от свидетелите. Няма противоречия в свидетелските показания и фактите
са установени по един изцяло безспорен и категоричен начин. Установени са
времето, мястото, начина на извършване на престъплението, извършителя и
пострадалото лице, както и стойността на откраднатото имущество.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна, че има виновно извършено деяние от подсъдимия К.К., което съставлява престъпление по НК – осъществен е
състава на чл.199, ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1
и във вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК за това, че на
21.10.2014г. в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи – 1бр. златен синджир /ланец/ с тегло 10.90 грама, на стойност 637.56 лева
и 1бр. златен медальон – кръст с тегло 2.96 грама, на стойност 173.16 лева,
всичко вещи на стойност 810.81 лева от владението на собственика – К. П.М. от
с.гр., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Обвинението, по което К. е признат за виновен, се доказва от
събраните по делото доказателства. Авторството на престъплението, както и
начина на осъществяване на изпълнителното деяние – отнемане на вещите,
собственост на пострадалата – 1 бр. златен синджир /ланец/ и 1 бр. златен
медальон - кръст, чрез оказана върху нея принуда посредством сила, от страна на
извършителя, се установяват от показанията на самата пострадала. Изразени по
типичен начин, съобразно установената практика за извършените престъпления
„грабеж”, действията на подсъдимия К. при осъществяване на принудата спрямо М.,
съдът приема като елемент от фактическия състав на деянието – оказана физическа
сила чрез дърпане на вещта, която е била закрепена към тялото /шията/ на
младата жена. За да се окаже психологическото въздействие върху жертвата и по
този начин да се сломи съпротивата й при отнемането на вещите, каквато е била
целта на извършителя, то той се е възползвал от следните обстоятелства:
внезапното нападение и предизвиканата уплаха у пострадалата; както и бързата
реакция на подсъдимия, за да подчини волята на жертвата и да улесни следващите
свои действия – отнемането на вещите, след което много бързо се отдалечил от
мястото на престъплението – избягал, а няколко часа по-късно – напуснал и
населеното място.
Съдът счита, че съставът на престъплението в конкретния случай е осъществен
както от обективна, така и от субективна
страна. Безспорно е установено авторството. Несъмнено е, че извършителят е
наказателно-отговорно лице, което е пълнолетно, действало в състояние на
вменяемост, за което няма спор по делото. Престъплението е извършено при форма
на вината – пряк умисъл за подсъдимия, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК– той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици,
и е искал настъпването им – чрез оказаната върху пострадалата М. принуда й е
отнел златните вещи – нейна собственост.
При определяне на наказанието в конкретния случай за подс.К., съдът съобрази разпоредбата на чл.301, ал.1, т.3
от НПК. Предвидената в закона санкция за извършеното престъпление е от 5 до 15
години лишаване от свобода. То като цяло се отличава с висока степен на
обществена опасност – умишлено посегателство върху собствеността на друго лице
чрез осъществена спрямо него принуда. Степента на обществена опасност на личността
на извършителя в конкретния случай също е много висока – има над двадесет
предишни осъждания, които не се вземат предвид при квалификацията на
конкретното престъпление, но които, очевидно, не са оказали своя поправителен
ефект върху лицето К.К.. Съдът приема, че има
изразено разкаяние и извинение към пострадалата за деянието и последиците от
него, от страна на подсъдимия, което обстоятелство може да се счете като
смекчаващо вината му. Освен това, осъществената спрямо пострадалата принуда –
използваната физическа сила за отнемане на вещите /предмет на престъплението/,
е с такъв характер, че не са причинени сериозни физически и психически
наранявания и травми, с каквито принципно се отличават този вид престъпления –
грабежи. По отношение вида и размера на наказанието, съдът прецени принципите
на чл.36 от НК, с оглед строгата му индивидуализация, предвид личността на
подсъдимия, както и с оглед постигане целите на самото наказание. Затова съдът
прие, че то следва да е ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода. Относно
поправително-възпитателния и предупредително-възпиращия ефект на наказанието
съдът намира, че в конкретния случай то следва да бъде изтърпяно при строг
режим в затворническо заведение - затвор, съгласно чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Приложените като веществените доказателства - 1бр. златен синджир /ланец/ с
тегло 10.90 грама и 1бр. златен медальон – кръст с тегло 2.96 грама, следва да
се върнат на пострадалата К. М., а 2 броя обици от жълт метал – кръгли, с
диаметър от 4 см.,
всяка със закопчалка и с тегло от 5.51 грама – да се върнат на Г.Г.И. ***.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид изхода на делото,
съдът осъди подс.К. да заплати деловодни разноски в
полза на ПлОС в размер по 30.00 лева, а по сметка на ОД на МВР-Плевен –
разноски в размер по 55.00 лева.
При така изложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: