Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV „Б“ въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря В.Баева,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Карабашева в.гр. дело № 10377
по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 139816
от 03.07.2020 г. на СРС, III ГО, 138-ми състав по гр.д.
№ 16236 по описа за 2020 г. по
предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е признато за установено, че „И.“ ООД, ЕИК: *******със седалище и адрес на
управление *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******със седалище и адрес на
управление *** сумата от 696.96 лева
за главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г. за топлоснабден имот, представляващ магазин № 1, находящ се в
гр.София, ул. „*******, и сумата от 30.27
лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2016
г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от 03.12.2018 г.
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 18.12.2018 г. по ч.гр.д. № 76384/2018 г. по описа на СРС, 138 състав, като предявените
искове са отхвърлени за главницата за топлинна енергия до пълния предявен
размер, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземания в размер на 85.54 лева за лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия за периода от 01.12.2016 г. до 22.11.2018 г. и 3.42 лева за лихва
за забавено плащане на таксата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016
г. до 22.11.2018 г. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – фирма за дялово разпределение „Т.С.“
ЕООД.
Депозирана е
въззивна жалба с вх. № 5102446 от 27.07.2020 г. на ответника „И.“ ООД чрез адв.
П.И. с приложено по делото пълномощно, с която съдебният акт се обжалва в
частите, с които исковете са уважени. Твърди се, че между въззивника и „Т.С.“
ЕАД са възникнали облигационни правоотношения по чл.153 от ЗЕ за доставка на
топлинна енергия и съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.59 от ЗЗД,
приемайки, че между страните липсва сключен договор за доставка на топлинна
енергия. Посочва се, че исковата претенция не е доказана по основание и размер.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части
и за отхвърляне на исковите претенции за приетите за дължими суми като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба чрез юрисконсулт М.К.с надлежно пълномощно по делото. Поддържа се, че
между страните липсвал сключен договор за доставка на топлинна енергия и затова
в обжалваната му част първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба срещу
него – неоснователна и недоказана.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.59, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Т.С.“ ЕАД твърди,
че до топлоснабдения имот, собственост на ответника „И.“ ООД, представляващ магазин № 1,
находящ се в гр.София, ул. „*******, е била доставяна топлинна енергия за
периода 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. Посочва се, че между страните не е бил
подписан договор за продажба на топлинна енергия, като ищецът е изпратил писмена покана до ответника за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия,
но ответното дружество не е предприело необходимите действия за сключването на
такъв. Същевременно обаче ответникът е ползвал топлинна енергия, предоставяна от ищеца, но
не е заплащало нейната стойност и така ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца. Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 720.47 лева за
главница, представляваща цена за топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г.
до 30.04.2018 г.; сумата от 85.54 лева - мораторна лихва за забава върху главницата
за периода 01.12.2016 г. - 22.11.2018 г.; сумата от 30.27 лева, представляваща
такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018
г., както и сумата от 3.42лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 22.11.2018г.,
с които ответникът неоснователно се е обогатил. Претендират се разноски.
С
постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът „И.“ ООД, ЕИК: *******оспорва предявените искове и излага доводи, че исковите
претенции са неоснователни, тъй като ищецът се позовавал на общи условия, за които
се изисквало да бъде сключен договор за доставка на топлинна енергия, но такъв
липсвал. Твърди се, че фирмата за дяловото разпределение „Т.С.“ ЕООД не е
извършвала отчитане на топломери и не е изготвяло дялово разпределение в сградата.
Поддържа се, че ответникът не е получавал фактури от ищеца с претенции за
дължими суми за топлинна енергия, поради което липсвали изискуеми задължения и
оспорва верността на извлеченията за сметки, приложени към исковата молба.
Прави се искане съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноски.
Със заявление с вх.№ 3093820/03.12.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу „И.“
ООД за процесните суми от 720.47 лева за главница,
представляваща цена за топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г., за сумата от 85.54 лева за изтекла мораторна лихва за забава
върху главницата за периода от 01.12.2016 г. до 22.11.2018 г., за сумата от
30.27 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., както и за сумата от 3.42лева - мораторна лихва
за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
от 01.12.2016 г. до 22.11.2018г., с които ответникът неоснователно се е
обогатил относно доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - магазин № 1, находящ се в гр.София,
ул. „******* с аб. № 404772. Според т.12 от заявлението основанието на
претенциите на „Топлофикация София“ за процесните суми е неоснователно
обогатяване, тъй като длъжникът е ползвал топлинна енергия без основание и
дължи връщането на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. На 18.12.2018 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
посоченото лице за претендираните
суми, включително и за сумата от 75.00 лева, представляваща сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева и
50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. След връчването на 15.01.2019 г.
на издадената заповед за изпълнение, на 17.01.2019 г. е подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, в което е оспорил дължимостта на
вземанията по заповедта.
В срока по чл. 415, ал.1 ГПК - на 20.03.2019 г. ищецът е предявил пред СРС искове за установяване
съществуването на вземанията му по издадената заповед, като
указанията на съда са връчени на ищцовото дружество на 21.02.2019 г.
Между страните
не съществува спор относно исковия период за времето от 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г., както и за обстоятелството, че топлоснабденият
имот се намира в гр.София,
ул. „******* и че същият представлява магазин № 1, ползван в исковия
период за търговски цели от ответника „И.“ ООД, ЕИК: *******.
Не
се спори от страните, а и от доказателствата по делото се установява, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот на основание приложен по делото
нотариален акт за покупко-продажба № 5, том II, рег. № 5657, дело 170 от
29.06.2011 г. на нотариус В.М.с рег. № 053 на НК.
По
делото е приета неоспорена покана с изх. № П-11171 от 20.10.2017г. на ищеца „Т.С.“
ЕАД адресирана до ответника „И.“ ООД, с която е
обективирано волеизявление за сключване на писмен договор между страните за доставка
на топлинна енергия за небитови нужди на основание чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ (ДВ
бр.107 от 2003 г.).
Представена
е и неоспорена покана с изх. № П-10816 от 31.10.2018г. на ищеца адресирана до
ответника, с която е обективирано волеизявление за сключване на писмен договор
между страните за доставка на топлинна енергия за небитови нужди на основание
чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ (ДВ бр.107 от 2003 г.).
Между страните
не съществува спор относно липсата на сключен писмен
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди на основание чл.149,
ал.1, т.3 от ЗЕ (ДВ бр.107 от 2003 г.), както и че за процесния имот е открита
партида за доставка на топлинна енергия с абонатен № 404772.
Към
доказателствения материал са приети протокол от Общо събрание на собствениците
на етажната собственост от 19.02.2007 г за избор на фирма, която да извършва
дялово разпределение, и списък на етажните собственици от 19.02.2007 г. от ЕС в
гр.София, ул. „*******, както и договор сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД
от 94/01.11.2007 г. за предоставяне на услугата дялово разпределение.
По делото са
приети и извлечения от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния
период за абонатен № 404772, които установяват размера на дължимите суми за топлинна
енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г.
Представени са
Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с
Решение на ДЕКВР с № ОУ-033/08.10.2007 г. на основание чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ.
Въз основа на
приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, при липса на
възражения от страните, вещото лице, след запознаване с представените по делото
документи и проверки при ищеца, е посочило, че сградата, в която се намира
процесният имот, е топлофицирана, а абонатната станция има общ топломер, по
отношение на който са извършвани ежемесечни отчети. Според СТЕ в топлоснабдения
имот са монтирани два броя водомери за „битово горещо водоподаване“, като
отклонението на щранга за отопление към имота е било прекъснато и в тази връзка
топлинна енергия за отопление на радиатори не е начислявана. В заключението е
посочено, че за исковия период в имота е била доставяна топлинна енергия за
сградна инсталация и за „битово горещо водоподаване“, като технологичните
разходи на доставяната топлинна енергия са били изчисляване ежемесечно. Според
експерта остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало на
база прогнозни стойности с годишно изравняване по реален отчет на монтираните
уреди в имота, а топлата вода в имота е начислявана на базата на реален отчет
на основание т.5.2 от приложението към към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г за топлоснабдяването. Разпределението на топлинната енергия
в имота е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби и законни. Вещото
лице е констатирало, че стойността на реално потребената енергия за периода от
м. 10. 2016 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 696.96 лева по фактурирани от „Т.С.“
ЕАД суми в размер на 677.21 лева и коригирана с резултата от изравнителната
сметка със сума за доплащане в размер на 19.79 лева.
От приетото и
неоспорено от страните по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и на базата
на получени данни от ищеца, е посочило, че за исковия период ищецът е издавал
ежемесечно фактури, като за сумата от 739.05 лева за главницата за топлинна
енергия и за цената за дяловото разпределение на топлинната енергия, дължими за
периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., не са постъпвали плащания за
погасяването им. Според вещото лице издаваните от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за месеците 08.2017 г. и 08.2018 г. са
въвеждани ежемесечно за исковия период в информационната система на „Т.С.“ ЕАД.
В заключението се твърди, че сумата за главницата за топлинна енергия възлиза в
размер на 708.78 лева, а таксата за услугата дялово разпределение е в размер на
30.27 лева или общо сумата от 739.05 лева за периода от 30.11.2016 г. до
22.11.2018г. Експертът е изчислил и законната лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия в размер на 84.17 лева за периода от 01.05.2016 г. до
25.03.2019 г., както и законната лихва върху таксата за услугата дялово
разпределение в размер на 3.42 лева за периода от 30.11.2016 г. до 22.11.2018г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от права страна следното по отношение на първоинстанционното
решение в обжалваната му част:
Въззивната жалба
е редовна и допустима - същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в
срока по чл. 259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени релевираните от
жалбоподателя доводи относно неговата правилност.
При така приетата фактическа обстановка въззивният съд намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника „И.“ ООД, ЕИК: *******по предявените от „Т.С.“ ЕАД претенции по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на
предявения иск по чл.422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: 1) доставката
на ТЕ до топлоснабдения имот, 2) че е настъпило неоснователно разместване
наимуществени блага, а именно, че доставената ТЕ за исковия период е била
ползвана в топлоснабдения имот без да е била плащана, 3) че е настъпило
обогатяване за ответника и обедняване на ищеца в резултат на извършената без
основание размяна на блага, 4) че е налице причинна връзка между обогатяването
и обедняването, и 5) че ищецът няма друга законова възможност за защита чрез
иск. За уважаване на предявените искове по чл.422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД
следва да се докаже наличие на главен дълг, изпадане в забава, размер на
акцесорното вземане и период.
Съдът отчита, че
доказателствената тежест относно спорното материално право е именно тази по
предявените искове с правно основание по чл.422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, тъй като в исковата молба и в заявлението по чл.410 от ГПК
ищецът поддържа като основание на иска, че не е бил сключен между страните
писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, въпреки което се твърди,
че е била доставяна ТЕ до имота на ответника за стопански нужди, както и че
същата е била ползвана и не е била заплащана. Тези твърдения и
доводи на ищеца са предопределящи за правната квалификация на заявеното спорно
право на извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване).
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
От съвкупния
доказателствен материал по делото се установява, че топлоснабденият имот се
използва като магазин № 1 с адрес гр.София, ул. „*******, че ответникът е
търговец, който, при осъществяване на своята дейност, ползва процесния магазин
№ 1 в качеството си на негов собственик на основание приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба № 5, том II, рег. № 5657, дело 170
от 29.06.2011 г. на нотариус В.М.с рег. № 053 на НК. От представените
по делото доказателства относно нуждите, които задоволява имотът (магазин № 1)
на ответника, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за
"небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ гласи, че клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, следва извод, че законодателят е използвал като
критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект
(физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за
домакинството си, или небитови – по аргумент на противното, такива които не
задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия.
Същевременно, дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия не
обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката. Понятието
"стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата
ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които
задоволява конкретният имот. Несъмнено е, че ответникът няма домакинство и
собствени битови нужди, а и имотът не е предназначен за задоволяване на такива
(търговско помещение - магазин), което сочи на небитово ползване на топлинна енергия. В случая въззивникът е търговец, който при
осъществяване на своята дейност, а не за задоволяване на битови нужди, ползва
топлоснабдения имот в качеството му на собственик на основание приетия по
делото нотариален акт за покупко-продажба № 5,
том II, рег. № 5657, дело 170
от 29.06.2011 г. на нотариус В.М.с рег. № 053 на НК.
В конкретния
случай страните не спорят, че договор за доставка на топлинна енергия между тях не е сключен. Ищецът обосновава
задължението на ответника с неоснователното
му обогатяване
с доставената и използваната от него топлинна енергия,
доколкото въпреки отправените от ищеца две покани, страните не са подписали
писмен договор. Поради тази причина, след като в настоящото производство не се
спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена
форма, то това означава, че помежду им не
е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. При липсата на
възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
в който случай законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. За да бъдат уважени така предявените искове, следва
да се установи, че за процесния период между страните, при липса на валидно
договорно правоотношение, топлопреносното предприятие е предоставило топлинна енергия за стопански нужди на потребителя на топлинна енергия и така е обеднял, а потребителят е ползвал такава, т.
е. обогатяването се
изразява в увеличаване на актива на имуществото на обогатения или намаляване на
неговите пасиви/спестяване на някои разходи, които иначе е трябвало да понесе.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ответникът се е обогатил неоснователно с топлинна енергия през процесния период в имота без да е заплатил
стойността на използваната такава съгласно стойностите на приетата по делото и
неоспорена от страните СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за
неговото извършване е регламентиран в ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост
е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за процесния
период. Размерът на спестените от страните в настоящото производство разноски
следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от
приетите от първоинстанционния съд заключения на съдебно-техническата
експертиза и съдебно-счетоводната експертиза.
В представеното
пред СРС заключение на съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав
възприема като компетентно и обективно изготвено, се установява от извършения
от вещото лице анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, че в процесната абонатна станция и в процесния имот
отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция в
сградата – етажна собственост се извършва по топломера, преминал задължителните
метрологични проверки, като отчетената по него енергия, след приспадане на технологичните разходи, се сумира
и се разпределя между клиентите в сградата. В заключението си вещото лице
поддържа, че общият топломер е бил годно средство за измерване през процесния
период, а съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, при потребители, ползващи топлинна енергия за
стопански нужди, присъединителните топлопроводи, съоръженията към тях и
абонатната станция са собственост на клиентите, а технологичните разходи на
посочените съоръжения и абонатна станция са за сметка на стопанския потребител.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се потвърждава, че не се
установяват данни, които да докажат извършвани плащания за топлинна енергия, относими за претендирания процесен период от „Т.С.“ ЕАД.
Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с които да докаже заплащане
на претендираните суми, чиято стойност е определена в конкретен размер със
съдебно-техническата експертиза
Предвид установените
по делото данни относно начина на определяне на разходите за топлинна енергия за процесния имот, възлизащи на 696.96 лева, както и
дължимата сума в размер на 30.27 лева за цена за дяловото разпределение на
топлинната енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от
03.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, настоящият състав на съда
намира за неоснователни наведените
в жалбата възражения, че през процесния период не са налице данни за това на
каква база и как е отчетена потребената за процесния имот – магазин № 1 топлинна енергия, респ. че спестените разходи за нея са останали
недоказани. Следователно, съдът достига до извод, че макар да липсва сключен
надлежен договор между страните, топлоснабденият имот се използва за стопански
нужди и след като ответникът е потребявал топлинна енергия без
да заплати нейната стойност, то последният е получил услуга, чиято стойност не
е заплатил, съответно последният се е обогатил, а ищецът се е обеднил до
размера на цената на потребената топлинна енергия. При липсата на възможност на
топлопреносното предприятие да претендира стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то последното разполага с
възможността да предяви иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По изложените
съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски
районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Първоинстанционното
решение в необжалваните части, с които са отхвърлени предявените искове над
приетите за дължими суми за главницата за топлинна енергия до пълния предявен
размер, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземания в размер на 85.54 лева за лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия
за периода от 01.12.2016 г. до 22.11.2018 г. и 3.42 лева за лихва за забавено
плащане на таксата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до
22.11.2018 г., е влязло в сила и се ползва с последиците на силата на пресъдено
нещо.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за
изготвен отговор на въззивната жалба.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд не подлежи на
касационно обжалване, предвид цената на исковете.
Така
мотивиран съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 139816 от 03.07.2020 г. на СРС, III ГО, 138 състав, постановено по гр.д. № 16236 по описа за 2020 г. в обжалваните
му части.
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК: *******със седалище и адрес
на управление *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******със седалище и адрес на
управление *** на основание чл.273 от ГПК вр. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
50.00 лева за сторените в производството разноски за юрисконсулт.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД
– „Т.С.“ ЕООД.
Първоинстанционното
решение в останалата си част е необжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.