О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 19.02. 2021 год.
Административен
съд Русе, 6-ти състав,
в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Елица Димитрова
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 105 по
описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе по редовността на съдебното производство, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и е образувано след
отмяна на решение № 61 /19.11.2019г. по адм.д. 144/2019г. по описа на АдмС-Русе
с решение 1610/09.02.2021г. по адм.д. 3549/2020г. на ВАС и връщане на делото за
ново разглеждане.
Първоначално
производството е образувано е по иск, предявен от Е.Г.Н. *** против Българска
Народна Банка (БНБ), гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди сума в размер на 2 000 лева, представляваща част от сумата
323 658,77 лв., представляваща разлика между вложените от ищеца суми в
Корпоративна търговска банка (КТБ) и изплатения му гарантиран депозит, както и
изплатената му сума в производството по несъстоятелността на банката. Твърди
се, че вредите са вследствие на неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в
нарушаване на приложими с директен ефект правни норми от Общностното право или
алтернативно от неправомерно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение
на вменени й със закон функции по осъществяване на ефективен надзор.
Относно претенция - вреда,
представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца и изплатения
гарантиран депозит, от неправомерни действия на БНБ, нарушаващи приложими с
директен ефект, а в условията на алтернативност –бездействия , на Общностното
право –чл.17 и чл.54 от ХОПЕС и чл.120 от ДФЕС вр.чл.3 ДЕС, както и на
национални норми, се твърди от фактическа страна,че:
1. в рамките на разрешената
държавна помощ от ЕК на 30.06.2014г. в
размер на 3,3 милиарда лева за подкрепа ликвидността на българските банки по
предложена от България схема е оказана помощ на ПИБ ,а не на КТБ
2. че БНБ приложила с
ретроактивно действие административни мерки, изразяващи се в изменение на
възприети правила и методики за обезценка и отнемане със задна дата на вече
издадено със Заповед № БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ
разрешение за включване в капитала на КТБ от втори ред сума в размер на 35 млн.
евро под формата на подчинен срочен дълг.; като незаконосъобразна се явава
Заповед № БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ
3. решението за отнемане на
лиценза на търговската банка било взето в резултат на административен подход,
насочен към изменение със задна дата на правилата и процедурите на КТБ за
определяне на обезценките на кредитните експозиции, по който начин се засягат
правата и интересите на клиентите на банката; приетата методика предвижда
отчитане на бъдещи загуби в кредитния портфейл, в противоречие с МСС 39;
неправилно е приета датата, към която се извършва обезценката;
4. БНБ отнела лиценза на КТБ
въз основа на одиторски доклад, изготвен от "Ърнст едн Янг Одит" ООД,
"Делойт България" ООД и "Афа" ООД от 20.10.2014 г.,/ публикуван
в различни сайтове/, който не е съставен въз основа на одит на финансова
информация или преглед, извършен в съответствие с Международните одиторски
стандарти и в който не се съдържа мнение върху релевантна финансова информация,
съответно който не отговаря на изискванията на действащото право. По този начин
били нарушени чл.
17, 52,
53
и 54
ХОПЕС и чл.
120 от Договора за функциониране на ЕС вр. чл. 3 от
Договора за Европейския съюз, както и чл.
24 от Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от
26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и
инвестиционните посредници;
5. В нарушение на чл. 63-65 от
ДФЕС спрямо КТБ е приета най-тежката, непропорционална форма на специален
надзор, като е отнета и възможността на длъжниците да погасяват своите
задължения към търговската банка, както и на свободния достъп на вложителите до
техните влогове;
6. Действията на квесторите
и на БНБ не са насочени към оздравяване на банката, тъй като се подбуждат
практики на прехвърляне на парични вземания по депозитни сметки на стойности
над 100000 евро, депозантите са провокирани да търсят незабавна ликвидация на
риска с цената на неразумен и отявлено спекулативен грабителски дискаунт в
полза на носителите на големи кредитни задължения към КТБ; заобикаляни са реда
и условията за реализиране правата на депозантите за стойностите над 100000 лв;
посредством счетоводни трикове и наложена схема на стойностно прихващане по
кредитните задължения с цедираните вземания по негарантираните депозити е
постигната декапитализация на активи на КТБ за около или над 1, 1 млрд. лева,
представляващи стойността, на която възлизат регистрираните от квесторите
прихващания в периода 20.06.2014 г. – 04.11.2014 г.;
7. Въз основа на Одитен
доклад № 115 от октомври 2015 г. на Сметната Палата на Република България за
извършен одит на изпълнението "Ефективност и ефикасност на банковия
надзор, осъществяван от БНБ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г.,
ищецът твърди, че осъществяваният от БНБ банков надзор не е ефективен и
ефикасен, поради липса на механизъм за взаимодействие и координация,
концентриране на правомощия и отговорност в подуправителя на управление
"Банков надзор, неангажираност на УС и на управителя на БНБ с надзорния
процес, недостатъчна координация и отчетност, липса на подробна регламентация
на контролните правомощия на главния директор на управление "Банков
надзор", възможност за неформални мерки за въздействие, в противоречие със
ЗКИ, липса на стратегия за осъществяване на надзорна дейност, липса на
изградена система за управление на рисковете от нередности и измами.
Към датата на предявяване на исковата
молба, в българското законодателство липсват специални процесуални норми,
регламентиращи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди,
причинени в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз, на което се
позовава ищеца. Но съгласно чл.
4, § 3 от Договора за Европейския съюз, по силата на принципа на лоялното
сътрудничество, Съюзът и държавите членки, при пълно взаимно зачитане, си
съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки
взимат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнение
на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на
Съюза, съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат
от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на
Съюза. Цитираната разпоредба на ДЕС не предвижда иска за ангажиране
отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС, но
материално-правните му предпоставки са изведени ясно в практиката на Съда на
ЕС, който приема, че принципът на извъндоговорната отговорност на
държавите-членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на
Договорите, на които се основава Съюза. Правната възможност да се ангажира
отговорността на всяка държава-членка за вреди от нарушаване на правото на
Съюза произтича от чл.
4, § 3 ДЕС и принципа на лоялното сътрудничество.
Отговорността по ЗОДОВ не
се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно-изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или
бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна
дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или
бездействие и вредата, ако се позовава на нарушение на националното законодателство
За възникване на
отговорност за нарушаване на правото на ЕС, както се твърди, е необходимо
предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на
частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда
Изпълнявайки указанията
на ВАС в решение 1610/09.02.2021г по адм.д.
3549/20г., следва да се изиска уточнение от ищеца позовава ли се изрично на
нарушени национални норми, като ги посочи, или се позовава и / или само на нарушени общностни норми като освен
посочването им да посочи как цитираните
от него действия, бездействия и актове са в нарушение на общностното право, и
обоснове причинната връзка с претендираното обезщетение,
как неоказаната подкрепа
на КТБ , за разлика от тази на ПИБ в рамките на одобрената от ЕК схема за
подкрепа на българските банки и отпускане на кредитна линия в размер на 3,3
милиарда лева е във връзка с претенцията му, като се окаже причинната връзка,
какви са нарушените национални и общностни
норми, от които се твърди незаконосъбразни действия - Заповед №
БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ,приемането на задължително
предписание към квесторите / приложение 9 от исковата молба/, приемането на
документ от 20.10.2014г от "Ърнст
едн Янг Одит" ООД, "Делойт България" ООД и "Афа" ООД и
посочените в исковата молба действия на квесторите ,назначени от БНБ по
приемането на методиката за обезценка на активи на КТБ ,неправилно определената
дата на обезценката и причинната връзка с претендираното обезщетение
Ищецът следва да
обоснове, че посочените от него нарушени общностни норми предоставят права на
частноправните субекти , като нарушението е съществено с оглед практиката на
СЕС ,включително и решението по дело С-571/16.
СЕС многократно е приемал, че увредените частноправни субекти имат право
на обезщетение при наличието на три условия, а именно предмет на нарушената
правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти,
нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните
субекти вреда /решения
по дела C-168/15, т. 22 , С-118/08, C‑46/93 and C‑48/93т. 51-56
, С- 224/01 т.51, С-420/11 , С-429/09/.
В тази връзка ищецът
следва да докаже наличието на виновно поведение на ответника - неполагане на дължимата грижа/ груба
небрежност/ на БНБ в унисон на
твърдените нарушения на общностното право и претенцията за неговия директен
ефект
В тази връзка на ищеца следва
да се укаже, че „достатъчно съществено нарушение“ по смисъла на правото на ЕС
предполага явно и значително неспазване от държавата членка на границите на
нейното право на преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в
това отношение, са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма,
обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на
националните органи, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при
прилагане на правото, умишленият или неумишлен характер на допуснатото
нарушение или причиненото увреждане, или още обстоятелството, че с поведението
си институция на Европейския съюз може да е допринесла за неприемането,
приемането или запазването в разрез с правото на Съюза на определени национални
мерки или практики
От ответната страна следва да се изиска прилагането в заверен
препис / незаверен е приет по делото/ на писмо изх.№ БНБ- 79276/25.06.2014г и
окончателния текст на одитния доклад ,въз основа на който е отнет лиценза на
КТБ, както и заповед № БНБ-43011/ 28.03.2014 на подуправителя на БНБ,
окончателния текст на одитния доклад , като се посочат изрично въз основа на
кой нормативен, обществен акт са приложени
Ответната страна следва да докаже ,че претендираните действия
и бездействия на БНБ не е резултат на неполагане на дължимата грижа
Да се даде възможност на страните да посочат вещи лица за
назначаване за СЕ и посочат изрично задачи и обосноват нейната относимост и
необходимост
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 30.03.2020 г. от 10.30 часа, в зала № 2 на АС-Русе.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и прокурор от РОП за
насроченото открито съдебно заседание с изпращане на преписи от определението,
на основание чл. 138 от АПК.
Указва
на ищеца , че върху
него лежи тежестта да докаже фактите, на които се основа исковата молба
Указва
на ищеца да мотивира ясно и точно какво достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС е допуснато, от кого с какъв акт,
действие или бездействие. Да се изложат ясни, конкретни и точни твърдения
относно стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение
на правото на Европейския съюз, с оглед мотивите на определението
Указва на ищеца
да уточни позовава ли се изрично на
нарушени национални норми, като ги посочи, или се позовава и / или само на нарушени общностни норми като освен
посочването им да посочи как цитираните
от него действия, бездействия и актове са в нарушение на общностното право, и
обоснове причинната връзка с претендираното обезщетение,
Указва на ищеца
да уточни как неоказаната подкрепа на КТБ , за разлика от тази на ПИБ в рамките
на одобрената от ЕК схема за подкрепа на българските банки и отпускане на
кредитна линия в размер на 3,3 милиарда лева е във връзка с претенцията му,
като се окаже причинната връзка, какви
са нарушените национални и общностни норми, от които се твърди незаконосъбразни
действия - Заповед № БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ,приемането
на задължително предписание към квесторите / приложение 9 от исковата молба/,
приемането на документ от 20.10.2014г от
"Ърнст едн Янг Одит" ООД, "Делойт България" ООД и
"Афа" ООД и посочените в исковата молба действия на квесторите
,назначени от БНБ по приемането на методиката за обезценка на активи на КТБ
,неправилно определената дата на обезценката и причинната връзка с
претендираното обезщетение
Указва
на ответника БНБ ,че
в негова тежест е да установи, че
претендираните действия и бездействия на БНБ не е резултат на неполагане на
дължимата грижа и несъобразяване с правото на ЕС
Задължава ответната страна да приложи в заверен препис / незаверен е приет по
делото/ на писмо изх.№ БНБ- 79276/25.06.2014г и окончателния текст на одитния
доклад ,въз основа на който е отнет лиценза на КТБ, както и заповед №
БНБ-43011/ 28.03.2014 на подуправителя на БНБ, окончателния текст на одитния
доклад , като се посочат изрично въз основа на кой нормативен, обществен акт са
приложени
Дава
възможност на страните да посочат вещи лица за назначаване
за СЕ и посочат изрично задачи и обосноват нейната относимост и необходимост ,
съобразно първоначалните задачи:какви са характеристиките на одите доклад и
представения по делото отговаряли на тях, какви критерии и методики са
приложени към него и въз основа на кой
нормативен акт и изрично да формулират задачи
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: