Р Е Ш Е Н И Е
№ 604/14.10.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, I състав, в открито съдебно заседание на седемнадести септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело № 666 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1,
ал.1 от
ЗОДОВ и е образувано по искова молба на
„ВЕЛИНСОФТ“ЕООД, ЕИК BG ********* ,
чрез адв.А., против Регионална инспекция по околната среда и водите
гр.Пазарджик, представлявано от директор – Костадин Гешев, с цена на иска от
1049.72 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
1000лв. / 500 лв. пред въззивна инстанция и 500лв. пред касационна инстанция
заплатен адвокатски хонорар/и 49.72лв. законна лихва за забава, както и лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че вредите са причинени от незаконосъобразен акт отменен по
съответния ред – НП № 19/13.06.2018г. издадено от Директора на РИОСВ -
Пазарджик, отменено със съдебно Решение № 148 от 12.10.2018г. постановено
по АНД № 341/18г. по описа на РС Велинград, потвърдено с Решение от
17.12.2018г., постановено по КАНД № 1048/18г. на Административен съд Пазарджик.
Претендира се и лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение
17.12.2018г. до датата на завеждане на исковата молба – 13.06.2019г. в размер
на 24.86лв. за всяка сума, т.е. 49.72лв. и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат А., който поддържа изцяло иска в подадена писмена молба. Сочи доказателства.
Ответната страна – РИОСВ -Пазарджик,не изпраща представител, не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на претенцията, поради което намира, че искът следва да бъде уважен.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
НП № 19/13.06.2018г. издадено от Директора на РИОСВ - Пазарджик, с което е била наложена имуществена санкция в размер на 7000 лв., на основание чл.35,ал.1 във вр. С чл.136,ал.2,т.3 от Закона за управление на отпадъците е отменено със съдебно Решение № 148 от 12.10.2018г. постановено по АНД № 341/18г. по описа на РС Велинград,обжалвано от страна на РИОСВ и потвърдено с Решение от 17.12.2018г., постановено по КАНД № 1048/18г. на Административен съд Пазарджик. Ищецът, в качеството на жалбоподател в производството, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие на лист 6 от АНД № 341/18 г. на РС Пазарджик се установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 500 / петстотин/ лева, като в договора е записано, че договорената сума е в размер на 500 лева, като платената сума е 500 лева, от които в брой 500 лева. От представения договор за правна защита и съдействие на лист 25 от КАНД № 1048/18 г. на Административен съд Пазарджик се установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 500 / петстотин/ лева, като в договора е записано, че договорената сума е в размер на 500 лева, като платената сума е 500 лева, от които в брой 500 лева.Решението на съда е влязло в законна сила на 17.12.2018г.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В процесния случай е безспорно доказано, че НП № 19/13.06.2018г. издадено от Директора на РИОСВ - Пазарджик, с което е била наложена имуществена санкция в размер на 7000 лв., на основание чл.35,ал.1 във вр. С чл.136,ал.2,т.3 от Закона за управление на отпадъците е отменено със съдебно Решение № 148 от 12.10.2018г. постановено по АНД № 341/18г. по описа на РС Велинград,обжалвано от страна на РИОСВ и потвърдено с Решение от 17.12.2018г., постановено по КАНД № 1048/18г. на Административен съд Пазарджик.
Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на наказателното постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай от представените договор за правна защита и съдействие, и пред двете инстанции – РС Пазарджик и Администартивен съд Пазарджик е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 500 лева – за всяка инстанция. Предвид факта, че в договора за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното възнаграждение е платено в брой, може да се приеме, че вписаното в договора има характер на разписка. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е доказано настъпването на вреда в посочения в исковата молба размер, както и е налице причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и вредата. Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,но не по-малко от 300 лв. В конкретния случай имуществената санкция е в размер на 7000лв.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 1000 лв. от датата на влизане в сила на съдебното решение с което е отменено обжалваното наказателно постановление – датата на постановяване на решението на Административен съд Пазарджик - 17.12.2018 г. до подаване на исковата молба – в размер на 49.72лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предвид основателността на исковата претенция, подлежат на присъждане и направените от ищцовата страна разноски в настоящото производство. С оглед на горното ответникът ще следва да заплати на „ВЕЛИНСОФТ“ЕООД, ЕИК BG ********* разноски по делото общо в размер на 650 лева, от които: 50 лв. за внесена от ищеца държавна такса и 600лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, I състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околната среда и водите
гр.Пазарджик, представлявано от директор – Костадин Гешев,да заплати на
„ВЕЛИНСОФТ“ЕООД, ЕИК BG ********* , сума в размер на 1049.72 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди 1000лв. / 500 лв. пред въззивна инстанция и 500лв.
пред касационна инстанция заплатен адвокатски хонорар/и 49.72лв. законна лихва
за забава, както и лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Пазарджик, представлявано от директор – Костадин Гешев,да заплати на „ВЕЛИНСОФТ“ЕООД, ЕИК BG *********, направените по настоящото дело разноски в размер на 650 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.