Разпореждане по дело №27/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 910/02.12.2009 г., постановена по НЧХД № 381 по описа за 2009 г., Хасковският районен съд е признал подсъдимия К. Д. Б., роден на 11.12.1966 г. в Г.Х., българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, живущ в с.Т., О.Х., с ЕГН * за виновен в това, че в периода от 03.11.2008 г. до 05.03.2009 г. в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Кмет на с.Т., О.Х., О.Х., при и по повод изпълнение на службата му по друг начин – посредством жалба № 10Т-01-16/03.11.2008 г., жалба № 2347/24.11.2008 г., жалба № 2195/05.03.2009 г., разгласил позорни обстоятелства (“фирми до К. ще секат дървата”; възникнали огромни съмнения както за нейната законосъобразност, така и за създаване на една порочна корупционна практика”, “значително нарушава снабдяването на населението с дърва за огрев”, “заобикаляне на ЗОП”, “се целяло заобикаляне на закона и изтъкването на обстоятелствата в тази жалба предполагат извършването на престъпно деяние, за което се правело отказ да се образува досъдебно производство”) и приписал престъпление по чл.282 от НК по отношение на К. Х. К. от Г.Х., в качеството му на Зам. Кмет на Община Х., при и по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, 3 и 4, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 600 лв., като на основание чл.304 от НПК го е признал за невиновен и оправдал по първоначално предявеното обвинение клеветата да е разпространена чрез печатно произведение – вестник “Х. М.”, бр.272 от 25.11.2008 г. и от нея да са настъпили тежки последици (проверки по заповеди № № ФК-10-109/28.01.2009 г.; ФК 10-171/12.02.2009 г. и др.) – престъпление по чл.148, ал.2, предложение второ, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимия К. Д. Б. е осъден да заплати на К. Х. К. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 31.20 лв., като иска до пълния му предявен размер от 5000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият К. Д. Б. е осъден да заплати по сметка на РС – Х. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 20 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят К. Д. Б. които я обжалва като незаконосъобразна. В жалбата се сочи, че по делото формално били налице обективни признаци на деянието като жалби и длъжностни лица. Липсвал субективния момент - волята на подсъдимия да е била насочена към постигане на престъпен резултат, както и желанието му за настъпване на такъв резултат. От събраните по делото доказателства било видно, че жалбодателят нито целял да припише, нито приписал престъпление на тъжителя. Постановената присъда противоречала на закона и на трайно установената практика на ВКС. Адресати на жалбите били конкретно определени лица – Кмета на Община Х., Председателя на О. съвет – Х., Районен прокурор и други. Сочи се, че за да е налице клевета, следвало приписването на престъпление или разгласяването на позорни обстоятелства да стане достояние на един по-широк кръг от хора посредством средствата за масово осведомяване, високоговорителни уредби, телевизия и др., но настоящият случай не бил такъв. В този смисъл било и решение № 28/15.01.1972 г. по н.д. № 662/1971 г. на ІІ н.о. на ВС. За виновността на подсъдимия било необходимо да са налице безспорни доказателства, че същият действал с ясното съзнание и воля за настъпването на вредоносния резултат, каквито липсвали. Като доказателства в тази насока можели да служат обясненията на подсъдимия, от които било видно, че депозирайки посочените жалби, изпълнявал както своите служебни задължения, така и гражданския си дълг, в който смисъл било решение № 49/24.01.1974 г. по н.д. № 848/1973 г. на ІІ н.о. и решение № 70/25.02.2009 г. по к.н.д. № 36/2009 г. на І н.о. на ВКС. По делото се събрало доказателство, от което било видно, че в изпълнение на Заповед № 911/2008 г. на Кмета на Община Х., тъжителят и зам. кмет на общината допуснал нарушение, санкционирано от контролните органи, въпреки че до момента наказателното постановление не било влязло в сила. Моли съда да отмени изцяло обжалваната присъда да Хасковския районен съд, като постанови друга, с която да го признае за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение. В съдебно заседание, лично и чрез своя З., жалбодателят поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Излага се довод, че съгласно решение № 70/25.02.2009 г. по к.н.д. № 36/2009 г. на І н.о. на ВКС извън обхвата на клеветата оставали случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, в какъвто смисъл били доказателствата пред районния съд. Претендира разноски.

Недоволен от присъдата на Хасковския районен съд в оправдателната й част е останал и жалбодателят К. Х. К., който я обжалва чрез своя З.. В жалбата се сочи, че подсъдимият осъществил състава на престъпното деяние “клевета”, разпространена чрез печатно произведение – вестник “Х. М.”, бр.272 от 25.11.2008 г. и от нея били настъпили тежки последици. От прочита на статията можело да се направи извод, че К. Б. дал на журналиста всички свои жалби, тъй като същите били описани подробно. По този начин подсъдимият способствал за написването на статията и съответно за разпространението на клеветническата информация с цел да се дискредитира тъжителя в качеството му на ресорен зам. кмет и оклеветен в очите на хората като човек, извършващ закононарушения с явното внушение, че в общината и по-специално в ресора на К. имало беззаконие и хаос. Със статията се търсело дискредитация пред повече хора, настъпване на брожения сред населението и кметовете по места по поÔод задоволяване на местното население с дърва. Б. направил непосредствен коментар на жалбите, което се установявало от статията. С тези действия подсъдимият в качеството си на кмет на с.Т., осъществил от обективна и субективна страна деянието на престъплението клевета, приписвайки на К. престъпление в качеството му на длъжностно лице, като клеветата била нанесена публично, разпространена чрез печатно произведение, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, а изпълнителното деяние било извършено при пряк умисъл. Твърди се, че наложената глоба в размер на 600 лв. не отговаряла на тежестта на извършеното деяние, тъй като клеветническата информация подронила авторитета на общината като институция и на тъжителя като неин служител. Размерът, в който бил уважен гражданския иск не отговарял на тежестта на извършеното деяние: не били отчетени непоправимите вреди, които били нанесени върху авторитета на тъжителя в обществото; жалбите и написаното във вестника предизвикали проверки от ДАНС, прокуратурата и АДФИ, свързани с даване на ненужни писмени обяснения; предизвиканият стрес се пренесъл и в семейството на тъжителя, който обяснявал пред съпруга, деца родители и близки, че изнесеното във вестника било манипулация и лъжа. Моли съда да постанови решение, с което да измени присъдата на Хасковския районен съд в обжалваните й части и да признае подсъдимия К. Б. за виновен в първоначално предявеното му обвинение – клеветата е разпространена чрез печатно произведение – вестник “Х. М.”, бр.272 от 25.11.2008 г. и от нея са настъпили тежки последици (проверки по заповеди № ФК-10-109/28.01.2009 г.; № ФК 10-171/12.02.2009 г. и др.), да наложи по-висока глоба в границите на половината от предвидения в чл.78а от НК размер и да уважи гражданския иск в пълния му предявен размер. В съдебно заседание, повереникът на жалбодателя поддържа жалбата си по изложените в същата съображения, като намира жалбата на К. Б. за неоснователна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 ал.1 от НК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивните жалби, констатира:

Жалбите са неоснователни.

От събраните по делото доказателства в двете инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. Д. В., роден на 11.12.1966 г. в Г.Х., българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, живущ в с.Т., О.Х., с ЕГН * бил избран за Кмет на с.Т., О.Х., която длъжност заемал от 09.11.2007 г. На основание трудов договор № 256/13.11.2007 г., тъжителят К. Х. К. бил назначен на длъжността Зам. кмет на Община Х.. Със заповед № 68/10.01.2008 г., Кметът на Община Х. упълномощил К. в качеството му на Зам. кмет на Община Х.: да подписва всички документи, подготвяни от служителите и ръководителя на ОП “Общинско лесничейство” във връзка с изпълнение на вменените им функции, в т.ч. годишен план за ползуване на дървесина от горите, описи на комплектования лесосечен фонд за ползуване на дървесина, съгласно ЗГ и ППЗГ; да организира и провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и договорите, свързани с тях, както и всички други договори, свързани с функционирането на общинското предприятие и изпълнение на дейностите му; да контролира цялостната дейност на ОП “Общинско лесничейство”, да извършва проверки лично и чрез упълномощени лица. Във връзка с осигуряването на дърва за горене за населението в Община Х. по тарифна такса на корен, съобразно решение № 44/25.01.2008 г., Кметът на Община Х. издал заповед № 911/18.07.2008 г., с която наредил: позволителното за сеч приложение № 13 да се получава от Директора или Зам. директора на ОП “Общинско лесничейство” – Г.Х.; Директорът или Зам. директора на ОП “Общинско лесничейство” – Г.Х. да издават позволително за сеч – приложение № 15 на името на горския стражар, в чийто охранителен район ще се извършва сечта; Директорът или Зам. директорът на ОП “Общинско лесничейство” – Г.Х. изготвят протокол за приемане границите на насаждението с горския стражар на охранителния район и представител на фирмата, сключила договор за сечта на определения участък; Кметът или Кметският наместник на населеното място в Община Х. сключва договор за изработка с лицензирана фирма за добив на дървесина, одобрена от ресорния Зам. кмет на Община Х.; договорът се утвъ­ждава от ресорния Зам. кмет на Община Х.. Контролът по изпълнението на заповедта бил възложен на Зам. Кмета на Община Х. К. К.. Заповедта била сведена до знанието на кметовете от населените места на Община Х., за което бил изготвен списък. Със заповедта се запознал и тъжителят К. Б., след което подал жалба вх. № 10Т-01-16/03.11.2008 г., адресирана до Кмета на Община Х. с копие до Председателя на О. съвет – Х.. В жалбата Б. посочил: че кметът на общината бил подведен да подпише заповед № 911/18.07.2008 г., която била в противоречие със Закона за горите и правилника за неговото прилагане; в т.4 бил гвоздеят на схемата, като кметът или кметският наместник на населеното място в Община Х. сключвал договор за изработка с лицензирана фирма за добив на дървесина, одобрена от ресорния зам. кмет на Община Х.; в момента по схемата на г-н К. работели три лицензирани фирми, които били районирани по следния начин: 1.фирма “Т. Т.” ООД – зета на д-р Ч. сключвал договори по селата проформа, след което като подизпълнител в района на селата К. п., К. и М. бил кметът Н. Б., а другата група била на г-н М. с подизпълнител Ж. С., който работел в с.В.; 2. фирма “К.” ЕООД работела в селата У., П., М., С. и Р.; 3. “П. – Т. М.” работел в селата Г. и Ш. п.; на въпросните фирми им се осигурявали обекти и села където имало гола сеч, като през 2007 г. цената за изработка на 1 куб.м. пространствена дървесина за огрев била 9.00 лв.; в момента кметовете били принудени да сключват незаконни договори с висока цена за изработка, а фирмите на г-н К. сключвали договор с кметовете за изработка за 1 пространствен куб.м. – 14.40 лв.; разликата била огромна; секачите получавали за труда си от 6.00 лв. до 7.00 лв..

С жалба вх. № 2347/24.11.2008 г., адресирана от Районна прокуратура – Х., с копие до ДАНС – Х., подсъдимият К. Б. посочил, че повод за жалбата му е заповед № 911/18.07.2008 г. на Кмета на Община Х., но фактически изготвена и предложена за подпис от Заместник кмета на Община Х.. В тази жалба подсъдимият посочил: че в качеството си на Кмет на с.Т., О.Х. ежегодно осигурявал дърва за огрев от населеното място; заповедта значително нарушавала снабдяването на това население с дърва за огрев, както и възниквали огромни съмнения, както за нейната законосъобразност, така и за създаване на една порочна корупционна практика; разпоредбата на чл.57 от ЗГ била неприложима, тъй като не изисквала фактическата сеч да се извършва от регистрирана и лицензирана фирма, когато ползуването на дървесината се извършвало по “такса корен”; по този начин се стигало до ситуацията значителна част от населението да заплаща много по-високи суми за 1 куб.м. дървен материал, спрямо пазарните цени; заобикалял се Законът за обществените поръчки, тъй като услугата надхвърляла 400 000 лв.; не били ясни критериите, по които се определяли фирмите изпълнители на тази дейност, както и въз основа на какви критерии кметът на населеното място или кметският наместник сключвал договори с фирмите, които били одобрявани от ресорния заместник кмет на Община Х.; защо тази фирма следвало да се одобрява от заместник кмета и защо се заобикаля ЗОП при определяне на тази фирма; сключените с тази фирма договори били на стойност, надвишаваща пазарните цени на тази услуга, от където се увеличавало значително стойността на 1 куб.м. дървесина.

На 25.11.2008 г. във вестник “Х. М.”, бр.272, била публикувана статия със заглавие на първа страница “Фирми до К. ще секат дървата”. На последваща страница във вестника са описани жалбите на К. Б., адресирани до Кмета на Община Х., Председателя на О. съвет – Х., Районна прокуратура – Х. и ДАНС – Х..

По повод жалбата на подсъдимия до Районна прокуратура – Х., била образувана прокурорска преписка вх. № 2195/2008 г. по описа на ОП – Х.. С постановление от 24.02.2009 г., постановено по посочената преписка, Окръжна прокуратура Х. е отказала да Образува досъдебно производство по чл.282 от НК и е прекратила преписката. Постановлението било обжалвано от К. Б. с жалба вх. № 2195/2008 г., в която същият посочил: че с издаването на Заповед № 911/2008 г. на Кмета на Община Х. се целяло заобикаляне на закона, тъй като била игнорирана обществената поръчка; сключвани били договори с търговци, без проведен търг или конкурс; изложените обстоятелства предполагали извършването на едно престъпно деяние. С постановление от 14.03.2009 г. на Апелативна прокуратура – Пловдив било потвърдено постановление № 2195/2008 г. от 24.02.2009 г. на Окръжна прокуратура – Х.. Подсъдимият обжалвал постаÝовлението на Апелативна прокуратура, което било потвърдено с постановление от 13.05.2009 г. на Върховна касационна прокуратура.

Със заповед № ФК-10-109/28.01.2009 г. и заповед № ФК-10-171/12.02.2009 г. на АДФИ била възложена финансова инспекция в Община Х., касаеща проверка за законосъобразност във връзка със спазване на нормативните актове в областта на обществените поръчки за сключени през 2008 г. договори за осигуряване на населението с дърва за огрев, както и проверка на дължимите и внесени в Община Х. средства по издадени позволителни за сеч и извоз на дърва за огрев на населението за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. По повод извършената проверка на тъжителя К. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 11010731/28.05.2009 г. и Наказателно постановление № 11010731/10.08.2009 г. на Директора на АДФИ – Г.София, за нарушение на чл.8, ал.1, във вр. с чл.14, ал.1, т.3, във вр. с чл.3, ал.1, т.2, във вр. с чл.8, ал.2 от ЗОП, за което на тъжителя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства и частично от обясненията на подсъдимия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К. Д. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, 3 и 4, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК - в периода от 03.11.2008 г. до 05.03.2009 г. в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Кмет на с.Т., О.Х., О.Х., при и по повод изпълнение на службата му по друг начин – посредством жалба № 10Т-01-16/03.11.2008 г., жалба № 2347/24.11.2008 г., жалба № 2195/05.03.2009 г., разгласил позорни обстоятелства (“фирми до К. ще секат дървата”; възникнали огромни съмнения както за нейната законосъобразност, така и за създаване на една порочна корупционна практика”, “значително нарушава снабдяването на населението с дърва за огрев”, “заобикаляне на ЗОП”, “се целяло заобикаляне на закона и изтъкването на обстоятелствата в тази жалба предполагат извършването на престъпно деяние, за което се правело отказ да се образува досъдебно производство”) и приписал престъпление по чл.282 от НК по отношение на К. Х. К. от Г.Х., в качеството му на Зам. Кмет на Община Х., при и по повод изпълнение на службата му, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. В цитираните жалби подсъдимият Б. посочил, че тъжителят, нарушавайки закона, създал схема за сключване на договори с фирми за снабдяване на населението с дърва за огрев, която представлявала “порочна корупционна практика”. Посочил също, че договорите с фирмите били сключвани на цени по-високи от пазарните, нарушавало се снабдяването на населението с дърва, като описаните в жалбите обстоятелства предполагали извършването на престъпно деяние. С тези свои деяния, подсъдимият разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя, а именно, че същият нарушава закона и служебните си задължения, създавайки нерегламентирани отношения с посочените в жалбите фирми. Позорно е и обстоятелството, че договорите с фирмите за доставка на дърва за огрев се сключвали на цени, надвишаващи пазарните. К. Б. е приписал и престъпление по чл.282 от НК, посочвайки че се касае за създаване на “една порочна корупционна практика” и “извършването на едно престъпно деяние”. Безспорно изложените в жалбите на Б. обстоятелства са позорни по смисъла на чл.147, ал.1 от НК, тъй като същите описват действия, които са укорими от гледна точка на морала и добрите нрави в обществото. С деянията на подсъдимия се засягат честта и достойнството на тъжителя, като същият се дискредитира в обществото и сред колегите си, накърнява се неговият авторитет и положителната оценка за него в обществото. Тези позорни обстоятелства, а и приписаното на тъжителя престъпление, са неистински, както поради това, че срещу К. К. не е образувано наказателно производство по повод жалбите на К. Б., така и поради обстоятелството, че по делото не са събрани никакви доказателства, установяващи истинността на твърденията на подсъдимия. В тази връзка, съдът не споделя доводите, изложени от защитника на подсъдимия, че в случая се касаело за мнение, субективна оценка или извод, които били несъставомерни. Изложените от К. Б. обстоятелства не изказват мнение или субектиÔна оценка, а описват конкретни факти, извършени от тъжителя, които са укорими от обществения морал и по съществото си засягат доброти име, честта и достойнството на К.. Не се касае и за изпълнение на граждански дълг, тъй като подсъдимия не е посочил никакви доказателства за виновността на тъжителя, а и такива не се установяват по делото. Не би могло да се приеме, че жалбите на К. Б. са обикновен сигнал, респ. съобщение до компетентните органи на основание чл.208, т.1 от НПК, тъй като съдържат неверни позорни обстоятелства и неверни данни за извършено престъпление. Впрочем, ако разгласените обстоятелства или приписаното престъпление са истински, то деецът не следва да бъде наказван – арг. от чл.147, ал.2 от НК.

Клеветата е разпространена по друг начин – посредством жалба № 10Т-01-16/03.11.2008 г., жалба № 2347/24.11.2008 г. и жалба № 2195/05.03.2009 г., като същите са станали достояние на Кмета на Община Х., Председателя на О. съвет – Х., Районна прокуратура – Х., ДАНС – Х.. Т.е., кръгът от адресати на жалбите е достатъчно широк, за да се приеме, че е налице разпространение по друг начин. Освен това жалбите са адресирани до отговорни длъжностни лица, станали са достояние и на длъжностните лица в деловодствата на съответните институции. Неоснователни са в тази връзка доводите, изложени във въззивната на подсъдимия, че не е налице разгласяване сред по-широк кръг от хора. На следващо място, налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, тъй като са извършени три деяния, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Инкриминираните жалби са логически свързани помежду си, като описват и допълват едни и същи обстоятелства, а всяка последваща жалба, респ. всяко последващо деяние, е във връзка с предходните такива. Подсъдимият е извършил деянието в качеството си на кмет на с.Т., О.Х., което се установява от доказателствата по делото, от съдържанието на жалбите и изходящия номер на същите от Община Х., с.Т.. Клеветата е нанесена на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата му, тъй като тъжителят е заемал длъжността зам. кмет на община Х., а позорните обстоятелства и приписаното престъпление са във връзка със служебните задължения на К. по изпълнение на заповед № 911/18.07.2008 г. на Кмета на Община Х..

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че с подаването на жалбите разгласява позорни обстоятелства и приписва престъпление на тъжителя. Умисълът се обективира от описаните в жалбите на обстоятелства и използуваните изрази, а разпространението с изпращането на жалбите до отговорни длъжностни лица. В тази връзка не може да бъде споделен доводът, изложен във въззивната жалба на К. Б., че не се установява волята на подсъдимия да е насочена към постигне на престъпен резултат. Както бе посочено по-горе, умисълът се обективира от съдържанието на инкриминираните жалби и използуваните изрази, които са ясни и недвусмислени, както по отношение на описаните обстоятелства, така и по отношение на лицето, към което са насочени. Подсъдимият е разгласил позорните обстоятелства и е приписал престъпление на тъжителя без да има обективни данни за истинността на тези обстоятелства, а и такива не се установяват по делото. В мотивите на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство с дата 24.02.209 г. на ОП – Х. е посочено, че Б. като кмет на с.Т. е възлагал снабдяването на селото с дърва за огрев на фирмата на баща си “Д. 36” ЕООД и на съпругата си “С. Б.” (л.21 от НЧХД № 381/2009 г. по описа на РС – Х.), което би могло да бъде мотив за извършените от подсъдимия деяния.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази обстоятелството, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия К. Д. Б. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За деянието, извършено от подсъдимия законът – чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, 3 и 4, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, предвижда наказание “глоба” от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и “обществено порицание”, същият не е осъждани за престъпление о‗ общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV от НК, като от престъплението не са настъпили имуществени вреди. С оглед на това подсъдимият К. Д. Б. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като на основание чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, 3 и 4, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК му бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лв., както правилно е постановил и първоинстанционният съд. Така отмереният размер на административното наказание е определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на недобри характеристични данни, при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Административното наказание съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и би постигнало целите си.

По отношение на обвинението по чл.148, ал.1, т.1 и чл.148, ал.2, предложение второ, за клевета, нанесена публично, от която са настъпили тежки последици, то същото е недоказано и правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по това обвинение. По делото не се събрани доказателства относно обстоятелството, че именно подсъдимият е предоставил жалбите си на журналиста, който е автор на статията във вестник “Х. М.”. Такъв извод не може да бъде направен от съдържанието на статията във вестника, какъвто неоснователен довод е изложен във въззивната жалба на тъжителя. Същото се отнася и до обвинението за настъпили тежки последици от деянието. Извършените проверки от органите на АДФИ не могат да бъдат тежки последици, тъй като същите са правомерни действия на компетентните държавни органи, които могат да бъдат извършени както по сигнал, така и планово. Съставянето на акт и наказателно постановление във връзка с извършването проверки също не са тежки последици по смисъла на чл.148, ал.2, предложение второ от НК. Що се отнася до извършвани проверки от ДАНС и съответно даване на обяснения по този повод, то по делото не са установени такива данни.

По отношение на гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда, то обосновано и правилно Хасковският районен съд е приел, че в следствие на деянието на подсъдимия К. Д. Б. пострадалият К. Х. К. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта, достойнството и авторитета на тъжителя и дискредитирането му в обществото, а предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен. При определяне размера на дължимото обезщетение, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че за овъзмездяване на причинените на тъжителя К. К. неимуществени вреди са необходими и достатъчни 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск в останалата му част и до пълния му предявен размер от 5000 лв. е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от Хасковския районен съд. Твърденията за предизвикан стрес в семейството на тъжителя не са подкрепени с никакви доказателства, а за уронване престижа на Община Х. не би могло да бъде присъдено обезщетение в полза на тъжителя, каквито неоснователни доводи са изложени във въззивната жалба на К. К..

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Хасковския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. При определяне на дължимата такса върху уважения размер на гражданския иск, Хасковският районен съд не е съобразил разпоредбата на чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, където е предвиден минимален размер на държавната такса от 50 лв. Също така не е събрана и държавна такса за въззивните жалби на К. Б. и К. К. на основание т.12 от Тарифа № 1 към ЗДТ, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. С оглед на това подсъдимият К. Д. Б. следва да бъде осъден да заплати допълнително 36 лв. държавни такси, от които 30 лв. върху уважения размер на гражданския иск и 6 лв. държавна такса за въззивна жалба. Тъжителят К. К. също следва да бъде осъден да заплати 6 лв. държавна такса за въззивна жалба, тъй като жалбата му не е уважена.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 910/02.12.2009 г., постановена от Хасковския районен съд по НЧХД № 381 по описа за 2009 г. на същия съд.

Ето защо и на основание, чл.334 т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 910/02.12.2009 г., постановена от Хасковския районен съд по НЧХД № 381 по описа за 2009 г. на същия съд.

ОСЪЖДА К. Д. Б. от с.Т., О.Х., с ЕГН * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително 36 лв. държавни такси, от които 30 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 6 лв. държавна такса за въззивна жалба.

ОСЪЖДА К. Х. К. с постоянен адрес Г.Х., бУ.”Г.С.Р.” № **, вх. “*”, .*, ап.*, с ЕГН * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд 6 лв. държавна такса за въззивна жалба.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.