О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2245
гр. Плевен, 07.11.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ-ри състав, в закрито
съдебно заседание на седми ноември 2019г.,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
като разгледа докладваното от съдия Господинов адм.д. № 1239/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 и ал.3 от АПК във връзка с 188 от ЗДДС.
Административното дело е образувано по жалба на „Ели
1949“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Д.Б., подадена чрез
адв. Б. П.
от АК- Плевен, с която се оспорва Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10568/18.10.2019 г. на Ж.
А.- началник отдел „Оперативни дейности“- В.
Търново в дирекция „Оперативни
дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С горната заповед е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- нощен бар
„Ростов“, находящ се в гр. Плевен, ул.“Цар Борис III“
№ 2, стопанисван от „Ели 1949“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до обекта за срок от 10 /десет/ дни на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Разпоредено е
запечатването да се извърши на 12.11.2019 г. в 13.00 ч.
С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на чл.188 от ЗДДС предварително изпълнение на оспорената заповед.
Излагат се доводи, че макар и да не е налице изрично
разпореждане, с което да е допуснато предварително изпълнение на наложената
ПАМ, то същото произтича от изричната законова разпоредба на чл.188 ЗДДС, която
обаче препраща към изискванията на АПК. Сочи се, че предпоставките, изброени в
разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК не са налице и същите не са доказани от
страна на АО. Излагат се доводи, че предварителното изпълнение на невлязъл в
сила АА е изключение от правилото на чл.90, ал.2, т.2 от АПК и в конкретния
случай не е в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че искането за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на оспорвания административен акт е
процесуално допустимо, тъй като е направено от активно легитимирано лице, в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес.
Разгледано по
съществото, искането за спиране на допуснатото по силата на чл.188 ЗДДС
предварително изпълнение на оспорената заповед е основателно.
В оспорения АА не се съдържа изрично разпореждане за
допускане на предварителното му изпълнение. Същото произтича от разпоредбата на
чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), който от своя страна препраща към предпоставките
по чл. 60, ал. 1 АПК.
Съгласно цитирания текст в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, в защита на особено важни държавни или обществени интереси,
при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта или ако от закъснението на изпълнението могат да настъпят значителна или
труднопоправима вреда. Наличието на важен държавен интерес в хипотезите,
цитирани по-горе, не се предполага, а се преценява винаги съобразно конкретните
фактически обстоятелства, поради което органът е длъжен да изложи съответни
съображения, обосноваващи предварителното изпълнение на постановения
административен акт. Това е така, защото предвидената в закона правна
възможност за изпълнението на индивидуален административен акт, който не е
влязъл в сила, има за задача и предназначение винаги да въздейства върху
правната сфера на адресата, тъй като му придава изпълнителна сила. Това
изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен,
включва и евентуална, бъдеща, предполагаема и потенциална възможност да причини
вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен.
В разпореждането липсват относими към конкретния акт
мотиви за необходимостта от предварително изпълнение на оспорения АА, доколкото
изложените такива по същество представляват съображенията за налагане на самата
принудителна мярка. От изложеното от органа няма данни, че при закъснение на
изпълнението ще последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Налице е единствено бланкетно посочване на горната предпоставка и то във връзка
с наложената ПАМ, а не като обосновка за необходимостта от предварително
изпълнение. Установеното при проверката нарушение съставлява предпоставка за
налагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС,
но не съставлява автоматична предпоставка за допускане на предварителното
ѝ изпълнение, поради което последното не може да бъде мотивирано с
основанията за постановяване на административния акт. За да бъде допуснато
предварително изпълнение административният орган следва да прецени конкретните
обстоятелства и да посочи фактически основания, обосноваващи необходимостта конкретно
от предварителното изпълнение на акта, както и да представи доказателства за тези
предпоставки. Съображенията, свързани с тежестта на нарушението и
необходимостта от финансова дисциплина имат отношение към основанието и
характера на приложената принудителна мярка, но не и към предпоставките за
допускане на предварително изпълнение. Доводите за необходимост от
предотвратяване и преустановяване на фискалните нарушения също са свързани с
целта на наложената принудителна мярка, но не представляват основания по
смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК
за предварителното й изпълнение.
Изложеното обуславя краен извод за липса на
основанията по чл. 60, ал. 1 АПК
за допускане на предварителното изпълнение на принудителната административна
мярка. Приходният орган не е мотивирал необходимостта от налагане на
предварителното изпълнение и връзката на това изпълнение със защитимия държавен
интерес, нито е посочил обстоятелства, при наличието на които недопускането на
предварително изпълнение би създало опасност от осуетяване или затрудняване на
изпълнението или настъпване на значителна или трудно поправима вреда за
бюджета. На практика в производството от страна на приходния орган не са
посочени и събрани доказателства за установяване и доказване на предпоставките
и условията за допускане на предварително изпълнение на акта по реда на чл. 60, ал. 1 АПК,
поради което допуснатото по силата на чл.188 ЗДДС предварително изпълнение на
оспорения АА следва да бъде отменено. В този смисъл е и актуалната съдебна
практика, формирана от различни състави на Върховния административен съд.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
СПИРА
допуснатото по силата на
чл.188 от ЗДДС предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10568/18.10.2019 г., издадена от Ж. А.- началник отдел
„Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция
„Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- нощен бар „Ростов“,
находящ се в гр. Плевен, ул.“Цар Борис III“ №
2, стопанисван от „Ели 1949“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до обекта
за срок от 10 /десет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневенсрок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
Определението да се съобщи на
страните по реда на чл. 137 АПК.
С Ъ Д И Я : /п/