Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./10.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи януари през
две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при участието на секретаря
Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №
142 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ****, чрез процесуален представител: юрисконсулт **** Съдебен
адрес ***, против Т.Д.З., ЕГН: **********,***, с правно основание на чл. 415
във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за
установено че „А.з.к.н.п.з." ООД има следните вземания срещу Т.Д.З. по
Договор за паричен заем № 2998050 от 20 юли 2017 г.:
- 800.00 лв. главница;
- 69.40 лв. договорна лихва за периода
28 юли 2017 г. до 15 декември 2017 г.;
- 394.59 лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Във връзка с постъпила молба от ищцовото дружество, с Определение №239/18.02.2019г. съдът е
прекратил частично производството по Гражданско дело №142/2019г. по описа на
ВРС Гражданска колегия, ХLIХ-ти състав, образувано въз основа на искова молба
подадена от „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ****, чрез процесуален представител:
Юрисконсулт **** Съдебен адрес ***, против против Т.Д.З.,
ЕГН: **********,***, с правно основание на чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК, относно предявените искове за признаване за установено по
отношение на ответника против Т.Д.З., ЕГН: **********, че дължи на ищцовото дружество следните суми: разходи за извънсъдебно
събиране в размер на 45.00 лева и за законна лихва в размер на 39.18 лева.
Твърди се в исковата молба, че съгласно Договор за паричен заем № 2998050 от 20 юли 2017 г. между „И.А.М." АД като Заемодател и Т.Д.З. като Заемател, ответникът е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор. Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на ответницата паричен заем в общ размер на 800 лева, като сумата по кредита е предоставена с подписване на горепосочения договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Твърди се, че ответникът е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор. Твърди се, че с подписания договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 2829899, като са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. Твърди се, че след извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Твърди се, че отв. Т.З. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 869.40 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмична/и и месечна/и погасителни вноски, всяка в размер на 41,40 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). Твърди се, че по сключения договор за заем ответникът не е извършвал никакви плащания, като към момента на подаване на ИМ дължимата главница е в размер на 800лв. Твърди се, че съгласно чл. 2, т. 9 от процесния Договор за заем, цялата сума по заема е усвоена веднага след сключване на договора, следователно процесната кредитна сума е предоставена на 20.07.2017 г. в брой като сключеният договор има силата на разписка. Предоставената главница е следвало да бъде върната на следните вноски със елените падежи и размери: на 28.07.2017 г. - 35.25 лева; на 04.08.2017 г. -35.52 лева; на 11.08.2017 г. - 35.79 лева; на 18.08.2017 г. - 36.07 лева; на 25.08.2017 г. - 36.34 лева; на 01.09.2017 г. - 36.62 лева; на 08.09.2017 г. - 36.91 лева; на 15.09.2017 г. -37.19 лева; на 22.09.2017 г. -37.48 лева; на 29.09.2017 г. - 37.76 лева; на 06.10.2017 г. - 38.05 лева; на 13.10.2017 г. - 38.35 лева; на 20.10.2017 г. - 38.64 лева; на 27.10.2017 г. - 38.94 лева; на 03.11.2017 г. - 39.24 лева; на 10.11.2017 г. - 39.54 лева; на 17.11.2017 г. - 39.84 лева; на 24.11.2017 г. - 40.15 лева; на 01.12.2017 г. - 40.46 лева; на 08.12.2017 г. - 40.77 лева и на 15.12.2017 г. - 41.09 лева. Погасителните вноски, всяка в размер на 41.40 лева, включват част от главница и част от начислената договорна лихва в общ размер на 69.40 лева и са с посочените по-горе падежи. Твърди се, че предвид обстоятелството, че заемателят не е извършвал никакви плащания по Договора за заем, забавата е настъпила от деня, следващ падежа на първата погасителна вноска, която не е погасена, а именно 29.07.2017 г., като обезщетението за забава е начислено върху отпуснатата и непогасена главница в размер на 800.00 лева. Твърди се, че изискуемостта на задълженията е настъпила на 15.12.2017 г., когато е крайният срок за изпълнение на задълженията по Договора за заем. Тъй като не са извършвани никакви плащания по процесния договор, се претендират всички погасителни вноски по заема, описани в третата точка от настоящата молба и в представената справка. Твърди се, че в чл. 4, ал. 1 от процесния договор е уговорено поетото от заемателя задължение за предоставяне на обезпечение на Заемодателя. В ал. 2 от същия член е уговорена и претендираната неустойка във фиксиран размер на 394.59 лева. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2998050 от 20 юли 2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 69.40 лв. за периода от 28 юли 2017 г. - датата на първата вноска до 15 декември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди се, че между заемодателя и ищцовото дружество е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 февруари 2018 г. между „И.А.М." АД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На ответника е изпратено Уведомление за извършената цесия с изх. № 2998050/06.02.2018 г. на посочения от същия постоянен адрес, ведно с обратна разписка, която към настоящия момент не се е върнала.
Поради изпадането в забава на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при усл. на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа доводи за неоснователност на исковата претенция. Оспорват се твърденията за възникнали облигационни отношения между цедента и ответника по делото. Оспорва редовността на извършената цесия и нейното надлежно оповестяване на ответника. Твърди неравноправност на клаузите на сключения договор за кредит.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №2584/18.04.2018г., допълнена със Заповед №5451/18.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, ХLIV състав по ч.гр.д. №5445/2018, 9 с-в. на ВРС е разпоредил Т.Д.З. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД сумата от 800.00лв. (осемстотин лева) – главница по Договор за паричен заем №2998050, сключен на 20.07.2017г. и Приложение №1 от 01.02.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сумата от 69.40лв. (шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.07.2017г. до 15.12.2017г., сумата от 45.00лв. (четиридесет и пет лева) – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 39.18лв. (тридесет и девет лева и осемнадесет стотинки) – законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от 29.07.2017г. до 05.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 17.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, сумата 394.59 лева (триста деветдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем №2998050 от 20.07.2017г., което вземане е придобито от кредитора – заявител по силата на Приложение №1 от 01.02.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с предходния кредитор – цедент „И.А.М.” АД, ЕИК *********, на основание чл. 410 от ГПК, както и сумата от 53.41лв. (петдесет и три лева и четиридесет и една стотинки) – разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от заявлението и приложимата за случая нова редакция на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.26 от Наредба по ЗПП и сумата 23.55 лева (двадесет и три лева и петдесет и пет стотинки), представляваща разликата между включената в издадената заповед за изпълнение №2584/18.04.2018г. сума от 53.41 лв. до пълния размер от 76.96 лв. на разноските, сторени за заповедното производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.26 от Наредба по ЗПП.
В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът Т.Д.З. не открит, поради което съобщението за издадените заповеди е връчено при условията на чл.47, ал.5 ГПК, за което надлежно е бил уведомен заявителят.
Видно от
приложеното по делото заверено от страната копие на Договор за паричен заем №
2998050 от 20.07.2017г., че на ответника е предоставен от страна на „И.А.М.” АД
кредит в размер на 800.00 лева. От своя страна ответникът се е задължила да
върне заетата му сума на 21 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на
41.40 лв., включваща първоначална главница и
договорна лихва, като общата дължима стойност на плащанията са в размер на
869.40 лева, включващ и годишен фиксиран лихвен процент от 40.00%. Уговореният
годишен процент на разходите е в размер на 48.32%. Договорът
е двустранно подписан, като в текста на чл. 3 е
посочено, че договорът има сила на разписка. Уговорено в чл. 4 от договора е,
че заемателят се задължава в тридневен срок от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора – поръчителство на две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да работи по безсрочен трудов договор,
минимален осигурителен доход от 1000 лева, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.” АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителят подписва договор за поръчителство; или банкова гаранция в размер на
869.40 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 394.59 лева, като
неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към
всяка от вноските се добавя сума в размер на 18.79 лева. Уговорено в чл. 8 от
договора е, че при забава на плащане на погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за забава
върху забавената сума за всеки ден забава.
Видно е, от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г., че „И.А.М.”
АД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е
и приложение № 1, в което под № 213 са посочени трите имена на ответника, дата
на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от дълга към
01.02.2018г., както следва: главница в размер на 800.00 лева, договорна лихва в
размер на 69.40 лева, такси/неустойки/разходи за забава в размер на 439.59 лева
и лихва за забава в размер на 25.12 лева.
Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне, представляващо приложение към
исковата молба.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че по договора за
паричен заем е договорено част от сумата в размер на 482.32 лева
да послужи за погасяване на задължение на ответника по договор за паричен заем
№2829899,у а останалата сума в размер на 317.68 лева следва да бъде
предоставена в брой на ответника, като е реглментирано,
че същия има силата на разписка и с подписването му следва сумата да е била
предадена на ответника. Вещото лице установява, че няма данни за извършени
плащания от ответника по процесния договор за паричен
заем №2998050/20.07.2017 г. Вещото лице приема, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК общото задължение по процесния
договор за кредит е в размер на 1 348.17 лева, като по отделни пера сумите са
следните: Главница - 800.00 лева; Редовна договорна лихва за периода от
28.07.2017 г. до 15.12.2017 г. - 69.40 лева; Наказателна лихва начислена по чл.
8 от договора - 25.12 лева за периода от 28.07.2017 г. до 15.12.2017 г.;
Неустойка по чл. 4(2) от договора за периода от 28.07.2017 г. до 15.12.2017 г.
- 394.59 лева; Разходи за събиране
на вземането начислени при „И.А.М." АД за периода от 28.08.2017 г. до
28.12.2017 г. - 45.00 лева; Законна лихва за периода от 01.02.2018 г. до
05.04.2018 г. начислена при „А.з.к.н.п.з." ООД - 14.06 лева. Вещото лице
приема, че към момента общото задължение на ответника е в размер на 1
579.90лева, като по отделни пера сумите са следните: Главница - 800.00 лева;
Редовна договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 15.12.2017 г. - 69.40
лева; Наказателна лихва начислена по чл. 8 от договора - 25.12 лева за периода
от 28.07.2017 г. до 15.12.2017 г.; Неустойка по чл. 4(2) от договора за периода
от 28.07.2017 г. до 15.12.2017 г. - 394.59 лева; Разходи за събиране на
вземането начислени при „И.А.М." АД за периода от 28.08.2017 г. до
28.12.2017 г. - 45.00 лева; Законна лихва за периода от 01.02.2018 г. до
05.04.2018 г. начислена при „А.з.к.н.п.з." ООД - 14.06 лева; Законна лихва
за периода от 06.04.2018 г. до 31.05.2019 г. - 231.73 лева.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. №5445/2018, 9 с-в. на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника Т.Д.З. при усл. На чл.47, ал.5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „И.А.М.” АД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., приложение № 1/01.02.2017г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем № 2998050 от 20 юли 2017 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът
на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес
на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за
станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление,
длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е
направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „И.А.М.” АД договор за предоставяне на паричен заем № 2998050 от 20 юли 2017 г., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 800 лева. Относно изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на сумата от ответника по делото не е налице спор, а и горното е установено чрез удостоверяване на този факт от Златева с подписване на договора, на който страните събразно предвиденото в чл. 3 са предали характер на разписка.
С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати по чл. 2, т. 5 от договора. От заключението на вещото лице се установи, че З. не е извършил плащания по договора за кредит, поради което и с изтичане на договорен срок за ползване на кредит 15.12.2017г., същият дължи непогасената главница и договорна лихва.
Ищецът твърди неизпълнение
от страна на ответника на договорното
му задължение за погасяване на предоставения й
кредит до крайната падежна
дата по договор и настъпване на тази
дата – 15.12.2017 г. Тази дата предхожда
датата на заявлението по
чл.410 ГПК (17.04.2018г.), поради което
няма и не може да възникне каквото и да било съмнение в настъпилата пълна изискуемост на всички анюитетни
вземания по договора.
Съдът съобразявайки заключението на вещото лице прием че дължимите към ищцовото дружество суми по кредита възлиза в размер както следва: главница от 800.00 лв., договорна лихва в размер на 69.40 лв. за периода от 28.07.2017г. до 15.12.2017г., неустойка за неизпълнение задължение в размер на 394.59лв., обезщетение за забава в/у непогасена главница в размер на 25.12 лв. за периода от 28.07.2017г. до 15.12.2017г., разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 45.00 лв., законна лихва за периода 01.02.2018г. до 05.04.2018г. в размер на 14.06 лева и законна лихва за периода от 06.04.2018г. до 31.05.2019г. в размер на 231,73 лева.
В същото време исковата претевция касае единствено задължението за заплащане на главница, договорна лихва за периода от 28.07.2017г. до 15.12.2017г., неустойка за неизпълнение задължение.
Воден от горните съображения решаващия състав приема, че иска е доказан по основание, като в производството по него се е установило, че ответника е встъпил в договорно отношение по повод на получаване на сума в заем, като задължението му в последствие е било цедирано в полза на ищеца, който го е уведомил за това. Ищецът е навел твърдение за липса на плащане, което твърдение предвид отрицателния си характер прехвърля доказателствената тежест върху ответника, ако го оспорва да докаже, че е платил претендираниет суми.
По отговорността на ответника: Както вече се посочи, при установено
договорно отношение от кредитен характер, установена кредиторова изправност и спиране на плащанията, както и при мотивираната неоснователност на всички направени от ответника възражения, последният следва да заплати стойността на всички непогасени вноски и да понесе последиците от забавата – обезщетение за нея, разходи за извънсъдебно събиране и други.
Неустойката за непредоставено обезпечение се претендира като последица от неизпълнение на договорно задължение
да бъде предоставено на
кредитора обезпечение от длъжника,
в тридневен срок от датата
на сключване на договора, под формата на сключване от двама поръчители на договор за поръчителство
с кредитора, като всеки от тях отговаря на изисквания, сред които да получава БТВ над 1000лв. месечно
по постоянен трудов договор и др. (чл.4 от
договора).
Относно тази неустойка следва на първо място да се посочи, че съдът има служебното
правомощие да следи за нищожност
и неравноправност на клаузи
от индивидуален договор или ОУ към него, дори и без изрични възражения (така решение
№178/26.02.2015г. по т.д. №2945/2013г. на 2-ро ТО на ВКС, решение
№229/21.01.2013г. по т.д. №1050/2011г. на ВКС и други; така и многобройната практика на съда на ЕС, напр. решенията по
дела С-415/11, С-472/11 и др.).
В изпълнение на това служебно правомощие
настоящият съдебен състав намира, че клауза за дължимост на неустойка при неосигуряване
на двама поръчители, които да отговарят на конкретни материални условия и да
следва да поискат да сключат договор за поръчителство,
е неравноправна, недопустима и колидира по груб и драстичен начин с изискванията за
законност, равноправност и добросъвестност. На първо място такава
клауза вменява на длъжника дълг за осигуряване обезпечение на кредита,
след като той вече е отпуснат,
което не е допустимо, защото
кредиторът е длъжен да
отчете стопанския риск от кредита преди
сключване на договора и с оглед
на него да встъпи в отношението.
На второ място последица от неизпълнението на това задължение е нарастване на общия паричен дълг в драстичен обем, несъответен на начално договорените условия за ползване на отпуснатата сума и на
практика осигуряващ на кредитора чиста допълнителна печалба, прикрита формално като „неустойка“. На трето
неустойка за неизпълнение на задължение,
която не е свързана с непосредствено претърпяни вреди, излиза извън присъщите
си по закон функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. На следващо място чрез такава неустойка се заобикаля императива на чл.33, ал.1 ЗПК, че при забава се дължи само обезщетение
за нея, като тя на практика добавя още едно акцесорно
задължение, т.е. кумулира
санкции, недопустимо. И на последно място – условие за неустойката е несключването на договор от трети лица (които
би следвало да сключват такъв само по своя воля), които
сами по себе си отговарят на редица
дискриминиращи критерии (всеки
от тях да получава БТВ над
1000лв. месечно по постоянен трудов договор и други).
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че така предвидената и претендирана неустоечна клауза е неравноправна, недопустима и колидира по груб и драстичен
начин с изискванията за законност,
равноправност и добросъвестност, поради което присъждането
й е изключено, а този иск следва да бъде отхвърлен изцяло в предявения размер.
В заключение съдът намира възражението за противоречие на клаузата, предвиждаща такова
плащане със забрана в специалния закон за изцяло основателно. Доколкото
длъжникът запазва
всички свои лични възражения спрямо първоначалния си кредитор, нищожността на
клаузата може да се противопостави и на всеки цесионер,
придобил вземания по тази сделка (чл. 99 ал.2 ЗЗД).
Предвид извода за частичната основателност на претенциите и направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца и разноски в размер на 619,04лв. по исковото производство и 87,33лв. по заповедното производство. Следва да се има предвид, че съдът присъжда в полза на ищеца сумата от 87,33лв. разноски по заповедното производство, като този размер е съобразен с присъдените от заповедния съд и е взето предвид, че ищецът е доказал заплатена държавна такса в размер на 26,96лв., а не претендираната в спиксъка по чл.80 ГПК в размер от 50лв. е не е искал изменение на заповедта в тази и част.
При горните съображения Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от **** от една страна и Т.Д.З., ЕГН: **********,*** от друга страна, че последния дължи на търговското дружество сумите както следва:сумата от 800.00 лв./осемстотин/ лева, представляваща главница по договор за предоставяне на паричен заем № 2998050 от 20 юли 2017 г., сключен между ответника и между „И.А.М." АД, сумата от 69.40 лв./шестдесет и девет лева и 40 стотинки/, представляваща договорна лихва върху главницата за периода 28 юли 2017г. до 15 декември 2017г., за които суми са издадени Заповед №2584/18.04.2018г., допълнена със Заповед №5451/18.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, ХLIV състав по ч.гр.д. №5445/2018, 9 с-в. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-17.04.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****, иск за съдебно
установяване в отношенията
между страните, че Т.Д.З., ЕГН: **********,***, дължи на ищеца следната сума: 394.59 лв. (триста деветдесет и четири
лева и 59 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 28.07.2017г. до 15.12.2017г. (падеж
на последна погасителна
вноска), за предоставяне на кредитора обезпечение от длъжника, в тридневен срок от датата на сключване на договора, под формата на сключване
от двама поръчители на
договор за поръчителство с кредитора, като всеки от тях отговаря на изисквания, сред които да получава БТВ над 1000лв. месечно
по постоянен трудов договор и др. (вземане по чл.4 от
договора), за които е издадена заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №5445/2018, 9 с-в. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Д.З., ЕГН: **********,*** да заплати н. „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от **** сумата от 619,04лв. разноски по исковото производство и 87,33лв. разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: