№ 19286
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110104708 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. А. Х., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 45902/10.02.2025 г., подадена чрез процесуалния й
представител – адв. Д. М., против ,,ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, в
качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 15.10.2024 г. между цедента А.Н.И. и ищцата, сумата от
5 лева – частичен иск от сумата от общо 120 лева , която сума била платена
от А.Н.И. на ответника без правно основание по договор за потребителски
кредит № 6003418/10.04.2023г. ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба 27.01.2025 г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се инаправените по делото съдебни и деловодни
разноски.
В уточнителна молба с вх. № 181783/27.05.2025 г. ищецът сочи, че не
знае какви задължения са погасени от ответника с плащането в размер на 120
лева.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2024 г. ищецът, в качеството си
на цесионер, е сключил с А.Н.И., ЕГН: **********, договор за прехвърляне на
вземания (цесия). По силата на този договор А.Н.И., в качеството си на
кредитополучател по договор за потребителски кредит № 6003418/10.04.2023
г., сключен с „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, е прехвърлила на В. А. Х. вземането
си срещу „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, представляващо сума в размер на 120
лева представляваща . платена сума без основание
В тази връзка се уточнява, че на 10.04.2023 г. А.Н.И., като
1
кредитополучател сключила с ответното дружество като кредитополучател
процесния договор за потребителски кредит № 6003418/10.04.2023 г.
По силата на същия на А.Н.И. била отпусната в заем сумата от 600 лева.
Съгласно клаузите на договора (чл.5) същата следвало да върне на
дружеството сумата от общо 714 лева - пет от които, включващи само
възнаградителна лихва по 19 лева месечно и последната шест вноска –
възнаградителна лихва за един месец и цялата главница. На
кредитополучателя обаче била начислена и неустойка от общо 606 лева /чл. 11
от договора/ – платима на шест вноски по 101 лева. Така първите пет вноски
от кредита възлизали на по 120 лева всяка и включвали договорна лихва и
неустойка, а последната шеста вноска възлизала на 720 лева – и включвала
пълния размер на главницата /600 лева/, договорна лихва /19 лева/ и неустойка
/101 лева/. ГЛП по договора бил в размер на 38 %, а ГПР 45,55%
Излагат се твърдения, че в тежест на кредитополучателя било уговорено
задължение да обезпечи договора чрез поръчител или застраховка в 7-дневен
срок от сключването му. Доколкото заемополучателят не изпълнил това
задължение, то се твърди, че по договора му била начислена и неустойка от
606 лева.
В подкрепа на исковата си претенции ищецът излага подробни
твърдения, че клаузата за неустойка поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, била нищожна като противна на добрите нрави,
както и на редица разпоредби на ЗПК и ЗЗП, цитирана е съдебна практика,
включително с оглед приложението на правото на ЕС. С тези аргументи се
иска претенцията да бъде уважена – неравноправна клауза в договор за кредит
Към исковата молба са приложени: договор за потребителски кредит №
6003418, погасителен план към договор за потребителски кредит и платежни
нареждания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявения иск се оспорва като
неоснователен. В тази връзка не се оспорва, че на 10.04.2023г. между А.Н.И.
като заемополучател и „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД като заемодател е
сключен договор за потребителски кредит № 6003418/10.04.2023г.
Не се оспорва и, че А.Н.И. е заплащала суми по договора – като към
момента била заплатила общо 720 лева. Оспорва се твърдението на ищеца, че
към момента на сключване на договор за потребителски кредит №
6003418/10.04.2023г. е начислена неустойка по чл.11 на процесния договор. В
тази връзка се обръща внимание, че неустойката подлежала на начисляване
ако в 7-дневен срок от сключване на договора заемополучателят не представел
съответно обезпечение. В процесния случай обаче кредитът бил усвоен на
10.04.2023 г., а на 13.04.2023 г. заемополучателят възстановил сумата от 720
лева – без да прави никакви уточнения съответно да посочва дали се отказва
от договора. Доколкото сумата била възстановена по-малко от 7 дни след
сключване на договора – то и неустойка не била въобще начислена и
процесната клауза не била прилагана.
Твърди се на следващо място, че процесният договор отговаря на всички
2
материалноправни изисквания за неговата действителност. По същество
ответното дружество излага доводи, че оспорваните клаузи в договора за
кредит били валидни като не било налице основанието за нищожност на
същите поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че клаузите не
нарушавали нито принципа за справедливост, нито за добросъвестност, нито
правила за поведение, установени в обществото.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото са представени: разписка за платена
сума в оригинал, списък на образувани дела, погасителен план и договор.
Ответникът прави уточнени в молба с вх. № 212225/17.06.2025 г. какви
задължения приема за погасени с плащането от 120 лева.
С молба с вх. № 316349/30.09.2025 г. – ищецът прави изменение на иска
– като предявава същия в пълен размер от 120 лева /т.е. искът от частичен е
заявен в пълния си размер/. В тази връзка и с протоколно определение от
30.09.2025 г. съдът е приел иска за разглеждане за сумата от 120 лева.
В съдебно заседание, проведено на 30.09.2025 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на
иска. Претендира разноски като представя списък.
Ответното дружество изпраща представител в насроченото по делото
съдебно заседание, който изразява становище за неоснователност на иска. По
същество ответното дружество излага доводи, че договорът за кредит бил
валиден, а оспорената клауза не е прилагана в случая. Поддържа, че ищецът
чрез адв. М. е образувал множество дела със сходен предмет и по всяко
претендира разноски от 480 лева за адвокат, което е пречка за постигане на
спогодба.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит с №
6003418/10.04.2023 г. се установява, че на 10.04.2023 г. между А.Н.И., с ЕГН:
********** и ответното дружество „Финансцентър“ ЕООД е сключен договор
за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 600 лева, срок на
кредита 6 месеца /6 месечни вноски/ – при първо плащане с падеж –
10.05.2023 г. и последно плащане с падеж – 10.10.2023 г., годишен процент на
разходите /ГПР/ 45.55 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 38.00 %. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 714 лева – като
същото включва главница от 600 лева и 114 лева – договорна лихва.
По делото не се спори, че кредитът е усвоен като А.Н.И. е получила
сумата от 600 лева – видно от разписка № 6003418/10.04.2023 г.
Съгласно чл. 11 от договора заемополучателят се е задължил в 7-дневен
срок от усвояване на сумата по договора за заем /подписване на договора/ да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: 1/ чрез сключане на договор за поръчителство – между ответника и
трето лице, което се задължава солидарно със заемополучателя. Третото лице
3
следва да отговаря на определени изисквания: да е дееспособно, да е на
възраст над 20 години, да има доход от 1200 лева месечно в последните шест
месеца, да работи по трудово правоотношение от поне шест месеца, да има
стабилна кредтна история и да не е старана по друг аналогичен договор; или
2/ застрахователна полица във връзка със задълженията му договора.
При неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното в
договора, заемодателят начислява и неустойка в размер на 606 лева, която е
дължима разсрочено, заедно с шестте вноски по погасителния план – по 101
лева на вноска. Така и след начисляване на задължението за неустойка
първите пет вноски по кредита възлизат на по 120 лева – като покриват по 19
лева договорна лихва и по 101 лева неустойка, а последната шеста вноска
възлиза на 720 лева и покрива неустойка, договорна лихва и 600 лева чиста
главница.
Съгласно чл. 18 от договора заемополучателят има право да се откаже от
договора без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина,
като изпрати писмено уведомление до заемодателя в 14 дневен срок от
сключване на договора. В този случай заемополучателят има на разположение
30 дни да върне усвоената главница и съответната договорна лихва за периода,
за който е ползвал сумата по кредита. Уговорено е че ако заемополучателят
плати сумата по кредита, но без да уведоми заемодателя, че прави отказ от
договора, то заемодателят ще продължава да приема договора за действащ и
валиден. От своя страна в чл. 20 от договора е установено, че ако
заемополучателят погаси предсрочно кредита, то заемодателят има право на
обезщетение съгласно Закона за потребителския кредит.
По делото липсва спор, а и от разписка № 25050/13.04.2025 г. се
установява, че още на 13.04.2023 г. А.Н.И. е заплатила на ответника сумата от
720 лева.
Видно от потвърждение за извършена цесия – на 15.10.2024 г. А.Н.И.
като цедент е прехвърлила на ищцата В. А. Х. вземането си срещу
„Финансцентър“ ЕООД в размер на 120 лева – представляващо сума, платена
без правно основание по договор за потребителски кредит с №
6003418/10.04.2023 г.
С молба с вх. № 212225/17.06.2025 г. ответното дружество сочи, че
действително е получило от А.Н.И. сумата от 720 лева – като с получаването
й е осчетоводено предсрочно погасяване на договора за кредит и сумата е
разпределена по пера – 600 лева за главница, 2.27 лева – договорна лихва и
117.73 лева – обезщетение за предсрочно погасяване.
На последно място видно от справка лицето А.Н.И. е сключило 19
договора за потребителски кредит с ответника шест месеца като е погасило
всички тях предсрочно. В тази връзка и на съда е служебно известно, че
А.Н.И. е прехвърлила вземания по посочените договори в полза на ищцата В.
Х..
От името на последната срещу ответника чрез адв. М. са образувани
множество искови производства пред СРС – поне шест на брой /като част от
делата са присъединени с други/ - съгласно служебна справка в ЕИСС.
4
От служебна справка в ЕИСС се установява, че А.Н.И. като ищец чрез
адв. Д. М. е образувала също множество дела със сходен предмет срещу
различни дружества, вкл. настоящия ответник, занимаващи се с дейности по
кредитиране.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., 2-
ро т.о./. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на
нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже
основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение
№189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.
Заемполучателят и праводател на ищеца по настоящото производство
А.Н.И. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита
на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга
да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между ответника и А.Н.И. е
сключен потребителски кредит, неговото съдържание, както и усвояването на
паричните средства. Ищецът следва да установи и че А.Н.И. е заплатила
сумата от 720 лева при главница по кредита в размер на 600 лева. Ищецът
следва да установи и наличие на валиден договор за цесия на процесната сума
от 120 лева с лицето А.Н.И.. От своя страна ответникът следва да установи, че
получаването на сумата от 120 лева над главницата е законосъобразно и се
основава на действителни договорни клаузи, поради което има право да
задържи същата.
В настоящия случай съдът намира, че исковата претенция е основателна
в пълния си размер от 120 лева.
Посоченият извод следва на първо място от разрешенията, дадени в
Решение С-71422 на СЕС, съгласно което чл. 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
В случая по делото действително се установи, че процесната клауза на
чл. 11 не е произвела действие – доколкото е предвидено начисляване на
неустойка в 7 дневен срок от сключване на договора при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, а заемополучателят А.Н.И. е
5
възстановила главницата по кредита в 3 дневен срок от усвояването й. Това
конкретно развитие на отношенията между страните по сделката обаче не им е
било предварително известно при сключването й. Поради това и
обстоятелството, че клаузата в случая не е произвела действие, но води до
„отпадането“ й от договора за кредит.
В случая ГПР по договора възлиза на 45.55%, а ГЛП на 38 % - при
уговорена договорна лихва от 114 лева за шест месеца. В тази връзка на първо
място не става ясно какви още компоненти извън договорната лихва включва
ГПР с оглед констатираното процентно разминаване. На второ място по
делото действително не е допускана ССчетЕ, но и без да са необходими
специални знания съдът може да установи, че при главница от 600 лева и
неустойка от 606 лева и срок на кредита от шест месеца, очевидно неустойката
не е включена в ГПР и същият не възлиза на 45.55 %.
Само на това основание договорът следва да се приеме за нищожен,
съответно да води до връщане само на главницата.
Съгласно уточнението, дадено от ответната страна в молбата й вх. №
212225/17.06.2025 г., обаче сумата от 120 лева не е удържана за неустойка, а
2.27 лева са осчетоводени като договорна лихва и 117.73 лева като
обезщетение за предсрочно погасяване. Тук на първо място следва да се
отбележи, че договорът дава право на отказ в 14 дневен срок „без да се дължат
обезщетения“. Същевременно същият дава право и на предсрочно погасяване
като се дължи обезщетение по реда на ЗПК, но се приспада договорната лихва
до края на договора, като упражняването на тези права е обусловено от
уведомяване на заемодателя.
В случая по делото липсва спор, че заемополучателят не е изпращал
никакви уведомления до ответника. Посочените клаузи обаче на
самостоятелно основание следва да се приемат за недействителни. Това е така,
доколкото договорът веднъж предвижда право на отказ без обезщетение, а на
второ място право на предсрочно погасяване срещу обезщетение по реда на
ЗПК. В тази връзка и в процесния случай не става ясно дали ответникът е
приел, че заемополучателят е упражнил право на отказ /сумите са погасени в 3
дневен срок/ или право на предсрочно погасяване на договора. Това е можело
да бъде уточнено от страните по сделката, доколкото сумите са платени в брой
съгласно разписка т.е. е имало непосредствена комуникация между
представител на ответника и заемополучателя. Въпреки това заемодателят не
е изискал от потребителя информация кое свое право по договора упражнява,
нито му е разяснил последници от всяко от тях.
Доколкото е начислено и осчетоводено обезщетение обаче съдът приема,
че според ответника заемополучателят е платил задълженията си предсрочно.
В тази хипотеза обаче съгласно договора не става ясно как се начислява
обезщетение за предсрочно погасяване. Това е поставило потребителя в
невъзможност да извърши преценка за последиците от упражняване на
посоченото свое право. Ето защо и в случая се е стигнало до начисляване на
обезщетение за прекратяване на договора в размер на 117.73 лева, което освен,
че не става ясно по какви критерии е изчислено, се явява в допълнение и
6
прекомерно, доколкото надвишава договорната лихва от 114 лева – която би
била приложима при изпълнение на договора по погасителния план. В тази
връзка е налице абсурдната ситуация, в която потребителят плаща по-високи
разходи за предсрочно погасяване на кредита, в сравнение с хипотезата – ако
бе изпълнявал задълженията си по погасителния план. Подобно положение в
последна сметка води и до вътрешна противоречивост на самите клаузи в
договора за кредит.
На последно място съдът намира, че в случая по делото се доказва
наличие на цесия между ищцата и заемополучателя Александра Иванова –
видно от потвърждение за извършена цесия. Възраженията на ответника
срещу валидността на такъв договор няма как да бъде споделени, нито
съобразени, доколкото се касае на първо място за договор между ищцата и
едно трето за делото лице, към който договор ответникът няма отношение. На
второ място по делото ответникът не твърди да е възстановявал сумите на
заемополучателя Александра Иванова, в която връзка и не е налице хипотеза
на двойно плащане.
Поради това и исковата претенция се явява основателна и доказана в
пълен размер, а възраженията на ответното дружество в противен смисъл
няма как да бъдат възприети. В тази връзка и искът следва да бъде уважен
изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 530 лева, от които 50
лева за държавна такса и 480 лева за адвокатски хонорар с ДДС.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, цената на иска /120
лева/, както и малкия обем доказателствен материал и проведеното едно
открито съдебно заседание, в което представител на ищцата не се явява обаче,
и горе установените обстоятелства, а именно, че ищцата и праводателят й са
образували множество дела срещу ответника с аналогичен предмет именно с
цел генериране на разноски за адвокатски хонорар съдът намира, че
адвокатският хонорар, претендират от ищцата, следва да бъде намален под
минимума или до 240 лева с вкл. ДДС /200 лева без ДДС/. Посоченото
разрешение е в съответствие и с практиката на СЕС, обективирана в Решение
по дело C-438/22 и с практиката на ВКС – напр. Определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение №
1640 от 04.04.2024 г. по гр.д. № 3549/2023 г. по описа на ВКС, 3-то г.о и др.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,Финансцентър“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. Софиа, р-н Красно село, бул. Гоце Делчев № 103, ет. 2, офис 3,
ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Х., с ЕГН: ********** и адрес: ****************, в
качеството й на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания,
7
сключен на 15.10.2024 г., сключен между цедента А.Н.И. и ищцата В. А. Х.,
сумата от общо 120 лева – като сумата е платена от А.Н.И. на ответника
,,Финансцентър“ ЕООД без правно основание по договор за потребителски
кредит № 6003418/10.04.2023г., от които 2.27 лева като договорна лихва и
117.73 лева като обезщетение за предсрочно погасяване, ведно със законната
лихва върху сумата от 120 лева, считано от датата на исковата молба
27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ,,Финансцентър“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. Софиа, р-н Красно село, бул. Гоце Делчев № 103, ет. 2, офис 3
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. А. Х., с ЕГН:
********** и адрес: ****************, сумата от 50 лева – за държавна
такса и 240 лева с вкл. ДДС за адвокатски хонорар – разноски по настоящото
гр.д. № 4708/2025 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8