№ 3972
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110203626 по описа за 2025
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Х. Х., ЕГН: ********** против наказателно
постановление № *****, издадено от началник на сектор при „Пътна полиция“ - СДВР, с
което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба, в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Били му отнети и 10 контролни
точки.
Наказателното постановление в обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление като се сочат доводи за
допуснати процесуални нарушения – непосочване на мястото на нарушението по ясен и
небудещ съмнение начин. Посоченото нарушавало правото му на защита. Иска от съда за
отмяна на процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява. В постъпило писмено становище вх. № 197395/05.06.2025г. поддържа
подадената жалба по изложените в нея съображение.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема
становище по жалбата. Преди съдебното заседание в деловодството на състава е постъпило
писмено становище от упълномощен процесуален представител на въззиваемата страна с
изложени доводи по същество и претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 07.09.2024г., около 12:00 часа жалбоподателят се движел в *** с посока на
движение от *** към *** по *** като управлявал лек автомобил марка ***, модел *** с рег.
№ *******, собственост на *****. По същото време, на посоченото място, до номер ***, св.
А. Б. Т. и колегата – служители на 08 РУ-СДВР изпълнявА. служебните си задължения по
охрана на обществения ред и контрол на пътното движение. Св. Т. предприел действия по
спирането на автомобила за извършване на полицейска проверка. При спиране на
автомобила за извършване на проверка на водача св. Т. възприел, че водачът Д. Х. не е с
поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът.
Св. Т. намерил, че с поведението си Х. е извършил нарушение на разпоредбите на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, за което съставил против него АУАН № *****.
Х. отказал да подпише съставения против него АУАН, което било удостоверено с
подписите на св. Димитров.
Препис от така съставения АУАН не бил връчен на нарушителя. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление № ***** на Началник сектор при отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, както и на основание
Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Т., както и останА.те писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК. Съдът намира за житейски логична липсата на конкретен спомен у
свидетеля относно процесния случай с оглед естеството на служебните му задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок (по делото е приложена
справка за изпращане на обжалвания акт за връчване чрез ССЕВ като липсват доказателства
за датата на получаването му, поради което следва да се приеме, че жалбата е в срок), от
легитимирано лице и при нА.чието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е формално по характера си, доколкото
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият
в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации, посочени в акта или в съставеното въз
основа на него наказателното постановление (чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
2
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка заповеди. Спазени са императивните процесуални
правила при издаването и на двата акта, що се отнасе до формата и задължителните им
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40 и сл. и 57 и сл. ЗАНН. НА.це е съответствиев
между установените фактически положения и последващото им възпроизвеждане в
атакуваното НП.
Обстоятелството, че нарушителя отказва да подпише съставения срещу него АУАН,
както и че не желае да получи препис от същия е било удостоверено с подписа на свидетел,
при спазване на разпоредбите на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
В случая административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен
срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя от формална страна.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя възражение, следва да се посочи, че
мястото на извършване, респ. и на констатиране на нарушението е точно посочено и в двата
акта – до номер *** на ***. Впрочем, същото е лесно установимо, вкл. при следване на
възприетия от жалбоподателя подход за проверката му посредством гуугъл карта. ***** са
посочени само с цел прецизиране на посоката на движение на автомобила.
Предвид изложеното, при съставяне на посочените административни актове не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не бяха събрани
доказателства, които да оборват възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка.
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП ( в ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г.) водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.
По делото се установи, че жалбоподателят се е движел по *** с посока на движение от
3
*** към ***, респ. управлявания от него л. а марка ***, модел *** с рег. № ******* е бил в
движение. Процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни колани, а водачът му не се
установи да попада в посочените в А.нея 2 на цитираната разпоредба изключения.
Управлявайки МПС без поставен обезопасителен колан жалбоподателят е реА.зирал
състав на нарушение визиран в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП, като е наложил санкция в определения от закона размер, поради което не са нА.це
основания за ревизирането му.
В конкретния случай, съдът намира, че не може да намери приложение на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от една страна конкретното нарушение не е с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните за този вид. На следващо място, видно от
приложената по делото справка картон на водача не се касае за инцидентно нарушение на
ЗДвП от страна на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена като и бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждения в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *****, издадено от началник на
сектор при „Пътна полиция“ - СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, на
жалбоподателя Д. Х. Х., ЕГН: ********** е наложена глоба, в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Били му отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Д. Х. Х., ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 80,00 лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4