Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 20.11.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                 Председател: Райна Стефанова

                                                                                                    Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

                  

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 14954 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 435, ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по жалба  вх. № 121921 от 08.10.2019г., идентична с  жалба вх. № 122611/09.10.2019г., на В.С.Б. и Г.Т.Б. срещу разпореждане от 30.09.2019г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ по изпълнително дело № 20199210401063, съгласно което е било отказано прекратяване на изпълнителното производство, както и намаляване на разноските, определени на 913 лева.  

            В жалбата жалбоподателите – длъжници в изпълнителното производство излагат оплаквания, че приложеният изпълнителен лист няма осъдителен титул, жалбоподателите не са осъдени да предадат владение и листът и решението не подлежи на принудително изпълнение. Решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, не е влязло в сила и изпълнителният лист е неправомерно издаден. Същевременно взискателят ползва определения му за ползване имот и никога не е бил възпрепятстван за това. Рекет и принуда е жалбоподателите да бъдат принудени да плащат 913 лева разноски  по изпълнението.

Жалбоподателите искат отмяна на оспореното разпореждане, при постановяване на спиране на изпълнението по изпълнителното дело, съгласно  чл. 438 от ГПК.       

            Взискателят А.Б.Д., чрез своята майка и законен представител Е.Г.Б., оспорва жалбата, като поддържа законосъобразност на изпълнителните действия.

Частният съдебен изпълнител, чрез помощник, в изложени мотиви също оспорва жалбата като неоснователна. Подробно се излагат извършените действия в изпълнителното производство.   

По постъпилите жалби

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20199210401063 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, е било образувано въз основа на молба вх. № 15547/31.07.2019г. на А.Б.Д., чрез Е.Г.Б., негова майка и законен представител, с приложен изпълнителен лист от 12.07.2019г., издаден от Софийски градски съд, ІІ“В“ въззивен състав,   по в.гр.д. № 17009/2018г.     

Съобразно диспозитива на изпълнителния лист, по дело за делба относно западната половина от сграда близнак на адрес гр. София, район „Витоша“, ул.“*******, ведно със съответните идеални части от сградата и дворното място, съставляващо УПИ Х-480, 481, кв.  6 по плана на гр. София, м. „Бояна“, е било разпределено ползването на недвижимия имот, като  до приключване на делбата на съделителя А.Б.Д.  е било предоставено ползването на първи етаж и второ избено помещение от сградата, а на съделителите В.С.Б. и Г.Т.Б. – втория етаж и първото избено помещение, при общо ползване на таванските помещения и дворното място.

С молбата на  А.Б.Д. от 31.07.2019г. е било поискано привеждане в изпълнение на листа, като на частния съдебен изпълнител са били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

С постановление от 31.07.2019г. на частния съдебен изпълнител е било образувано изпълнително производство, с длъжници  съделителите В.С.Б. и Г.Т.Б. и взискател  А.Б.Д., за  извършване на въвод във владение на предоставения за ползване на А.Б.Д. имот. Допълнително е била изискана справка за данъчна оценка и задължения на имота, както и са били определени за плащане от длъжниците 107 лева разноски по делото.

Също на 31.07.2019г. е бил сключен договор по чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ между взискателя и частния съдебен изпълнител  за допълнително възнаграждение от 683 лева с ДДС, платимо по посочена банкова сметка.

***ител от 17.09.2019г. е бил насрочен въвод в имота.

Съгласно полученото по делото удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, данъчната оценка на имота е била 68 167. 30 лева.

Междувременно до длъжниците В.С.Б. и Г.Т.Б. са били изпратени покани за доброволно изпълнение с посочена дата на въвода. Поканите са били получени на 24.09.2019г. В тях е било посочено, че дължимите такси по ТТРЗЧСИ са 1 596 лева.

На 26.09.2019г. от В.С.Б. и Г.Т.Б. е било подадено възражение с искане за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като няма влязло в сила решение и изпълнителният лист е неправомерно издаден, както и взискателят ползва имота. От длъжниците е било възразено и срещу определения за плащане размер на разноските.

С разпореждане от 30.09.2019г. частният съдебен изпълнител е  отказал да прекрати  производството поради липсата на предпоставки, съгласно чл. 433 от ГПК. Със същото разпореждане  таксите, дължими от длъжниците по изпълнителното дело, са били редуцирани до размер от 913 лева.

Разпореждането е било съобщено на В.С.Б. и Г.Т.Б. на 02.10.2019г, при което са били подадени и жалбите по делото.   

При така установените обстоятелства жалбите по делото следва да се приемат допустими – като  подадени срещу подлежащи на обжалване актове по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По същество жалбите са неоснователни.

Изпълнителното производство е било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от Софийски градски съд, при прието като съществуващо  изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК -  влязло в сила определение относно ползване на делбен имот до приключване на  производство по съдебна делба, за привеждане в изпълнение на определеното ползване. Касаело се е за съдебен акт по чл. 344, ал. 2 от ГПК – в решението за допускане на делбата или по-късно, ако всички съделители не използват делбените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното свършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Оплакванията на жалбоподателите, че приложеният изпълнителен лист няма осъдителен титул и че не са  осъдени да предадат владение са неоснователни.

Същевременно няма обстоятелства, обосноваващи прекратяване на производството, включително такива по чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК – обезсилване на изпълнителния лист или отмяна на акта, въз основа на който той е бил издаден. Тези основания за прекратяване на изпълнителното производство предполагат проведени  допълнителни съдебни производства по отмяна на издадения изпълнителен лист по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК или отмяна/изменение  на съдебното решение (определение) по разпределеното ползване по чл. 344, ал. 3 от ГПК. По делото няма данни за такива  обстоятелства.   Оплакванията на жалбоподателите, че решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, не е влязло в сила и изпълнителният лист е неправомерно издаден са относими към производство по чл. 407, ал. 1 от ГПК, а това, че  взискателят ползва определения му за ползване имот и никога не е бил възпрепятстван за това, е относимо към извършеното разпределение на ползването в делбеното производство (чл. 344, ал. 2 от ГПК). Разпределение се извършва, като съделителите не използват делбените имоти съобразно правата си.

При изложеното подадените жалби с искане за отмяна на разпореждането от 30.09.2019г. в частта на отказаното прекратяване на изпълнителното производство са неоснователни. Частният съдебен изпълнител е обвързан от издадения изпълнителен лист до неговото обезсилване или отмяната на акта, въз основа на който той е издаден.

Разноските по изпълнението в образуваното производство по чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, така както те се установяват по делото, не са на стойност по-малко от 913 лева и няма основание за отмяна на оспореното разпореждане и в частта на разноските.

Изпълнителното производство е било за извършване на изпълнително действие въвод във владение и дължимата такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ е  не по-малко от 1% от данъчната оценка на имота, по отношение на който се извършва въводът  – в случая 681. 67 лева без ДДС, съгласно данните за данъчната оценка на имота, при липсата на негова посочена друга стойност в изпълнителния лист. Допълнително е таксата по т. 1 от Тарифата – 20 лева за образуване на изпълнителното дело, също без ДДС, таксите от по 20 лева без ДДС за изготвяните покани, призовки и др. на страните  (т. 5 от Тарифата), както и за справки по т. 3 от ТТРЗЧСИ (5 лева без ДДС).

От частния съдебен изпълнител не е била изготвена сметка по чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ с конкретно посочване на разноските по пера, но както се посочи, указаната  за плащане сума по разноските от 913 лева не е по-малка от общия размер на разноските, който се установява по делото.  

Същевременно от длъжниците не са дължими разноските по сключения между взискателя и частния съдебен изпълнител договор по чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ, но такова допълнително възнаграждение не е и възлагано в тяхна тежест с разпореждането от 30.09.2019г.

При обезсилване на изпълнителния лист при отмяна на разпореждането за издаването му или при отмяна на съдебния акт, с който е било разпределено ползването на делбените имоти до приключване на делбата, изпълнителното производство би подлежало на прекратяване (чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК), при което и разноските по изпълнението биха били за сметка на взискателя (чл. 79, ал. 1 от ГПК).          

С оглед изложеното подадените жалби следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Няма  основание и за спиране на изпълнителното производство по чл. 438 от ГПК.

Взискателят е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за адвокат от 200 лева (по двете жалби, предмет на делото), съгласно представено пълномощно и списък с разноските. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло. 

Воден от горното съдът  

    

                                                     Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ без уважение  жалба  вх. № 121921 от 08.10.2019г., идентична с  жалба вх. № 122611/09.10.2019г., на В.С.Б., с ЕГН **********, и Г.Т.Б., с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. София, район „Витоша“, ул.“*******, срещу разпореждане от 30.09.2019г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ по изпълнително дело № 20199210401063, както и ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство.

ОСЪЖДА В.С.Б., с ЕГН **********, и Г.Т.Б., с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. София, район „Витоша“, ул.“*******, да заплатят на А.Б.Д., с ЕГН ********** и адрес ***,  сумата от 200 лева (двеста лева) разноски по делото за адвокат, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.

                                                                                                                          2.