№ 185
гр. Пловдив, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20235001000160 по описа за 2023 година
намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по подадени
въззивна и насрещна въззивна жалби срещу постановеното решение №260043
от 27.10.2022 г. по търг.дело №33/2019 г. по описа на Окръжен съд П..
С постановеното решение окръжният съд е осъдил Н.Б.Б.А.З. да
заплати на З. Г. И. на основание по чл.511,ал.1,т.2 във вр. с ал.3 и
чл.515,ал.1,т.2 и ал.2,т.1 и 2 от КЗ обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в размер на 20 279 лв., представляващи претърпени от
ищеца болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП,
станало на 10.10.2017 г. на кръстовището на бул. Т.К. и ул.Х.К. в гр.П., ведно
със законната лихва за забава, дължима от 07.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата от 20 279 лв. до 30 279 лв. отхвърля
иска като неоснователен.
Жалбоподателят – Н.Б.Б.А.З. /НББАЗ/, чрез пълномощника си адвокат
А. Б., е подал въззивна жалба срещу така постановеното решение в
осъдителната му част, с която са уважени исковете за неимуществени и
1
имуществени вреди, съответно за 20 000 лв. и за 279 лв., като моли да бъде
отменено и да се отхвърлят исковите претенции в тези части. Ако се намерят
исковете за основателни, моли да се редуцира техният размер, като се отчете
съпричиняване от страна на ищеца. Претендира разноски.
Изложил е подробни съображения за неправилност н обжалваното
решение, свързани с наличието на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, с
размера на присъдените обезщетения и съпричиняване от страна на ищеца, с
наличието на пасивната му легитимация да отговаря за претенциите.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от З. Г. И., чрез
пълномощника му адвокат Ц. В., в който същата се оспорва. Моли да се
потвърди решението в обжалваната му част и се претендира адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Ведно с отговора е постъпила и насрещна въззивна жалба от З. Г. И.,
чрез пълномощника му адвокат Ц. В., срещу постановеното решение в
отхвърлителната му част, с която не е уважена претенцията за неимуществени
вреди в пълен размер, а именно над 20 000 лв. до 30 000 лв., като се моли да
бъде отменено в тази част и се уважи претенцията в пълен размер.
Претендира се адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. Изложени са подробни съображения за
заниженост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът НББАЗ е представил отговор срещу насрещната въззивна
жалба, в който счита същата за неоснователна. Моли да се потвърди
обжалваното решение в отхвърлителната му част. Претендира разноски.
Ответникът Г.Ф., чрез пълномощника си адвокат С. М., е подал
отговори. По отношение на въззивната жалба счита, че е основателна с
изключение на оплакването за пасивната легитимация, а по отношение на
насрещната въззивна жалба поддържа тезата за неоснователността и.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на НББАЗ на 16.11.2022 г., а
въззивната жалба е подадена по електронен път на 30.11.2022 г., което е в
двуседмичен срок от връчване на решението. Ищецът З. И. е получил препис
2
от въззивната жалба на 29.12.2022 г., като насрещната въззивна жалба от
него е подадена по електронен път на 12.01.2023 г. също в предвидения
двуседмичен срок в чл.263 от ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че жалбите
са депозирани в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт и подлежат на разглеждане по същество.
Видно от данните по делото, ищецът З. И. претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат
на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 10.10.2017 г. на кръстовището
на бул.Т.К. и ул.Х.К. в гр.П., при което А.Б. при управление на лек автомобил
К., модел В. с рег.№**-**-**, поради грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата – предприета маневра завой на ляво, не пропуска
правилно движещия се с предимство в насрещната пътна лента мотопед П.,
модел Д.Ж. *** с рег.№** **** *, управляван от него.
За пътния инцидент е съставен констативен протокол
№294/10.10.2017 г., както и е съставен акт за установяване на
административно нарушение №0323166/10.10.2017 г. за нарушение на ЗДвП,
в който е посочена причината за настъпване на произшествието –
субективните действия на водача на лекия автомобил, като му е наложена
глоба за това.
Описва механизма на ПТП, като посочва, че в негов резултат е
получил травматични увреждания – контузия на дясна колянна става с
хемартроза /наличие на кръв в нея/, охлузвания по тялото и крайниците. Било
предприето лечение - извършена пункция, като е евакуирана около 50 мл.
кръв, назначена медикаментозна терапия, поставена гипсова шина за период
около една седмица, а след свалянето и да носи ортопедична наколенка.
Извършено е и освидетелстване от медицинско лице на 18.10.2017 г., като са
установени охлузвания, както и изразен оток на дясното коляно.
Въпреки проведеното лечение, възстановяване на травматичните
увреждания не е настъпило. Бил приет в болница за периода 27.10.2017 г. –
02.11.2017 г., където се установили травми на няколко структури на коляното,
ставна халтавост на дясна колянна става, увеличен допатологичен ход на
пателата латерално и се наложила оперативна интервенция с обща анестезия.
След изписване от болницата лечението продължило в домашни условия, като
бил на щадящ двигателен лежим и ползвал патерици за движение. Близките
3
му се грижили поС.но и ежедневно. Изпитвал болки и напрежение, които му
създали трудности в нормалното му ежедневие, а преживеният стрес от
катастрофата довел до негативни емоции, безпокойство и страх от моторни
превозни средства. За лечението направил и разходи.
Посочва, че отправил застрахователна претенция до НББАЗ на
06.02.2018 г., като получил отговор, че следва да отправи претенция към Г.Ф..
На 25.06.2018 г. предявил застрахователна претенция към Г.Ф., като след
разменена кореспонденция и прилагане на доказателства му било отказано
изплащане на застрахователно обезщетение.
За управлявания лек автомобил е била налице валидно сключена
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по време на
процесното ПТП в А. /С.В./, S. N.V., с код NL – 150 и със застрахователна
полица NL – 150/0889630/АА44260, валидна от 28.09.2017 г. до 12.10.2017 г.
Посоченият застраховател не е назначил кореспондент за уреждане на
претенции в България, поради което следващото му се обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и за имуществени вреди в размер
на 279 лв. следва да бъде заплатено от НББАЗ. Ако отговорността на НББАЗ
не може да бъде ангажирана, отправя претенция към Г.Ф. при условие на
евентуалност, предвид факта, че лекият автомобил не е формално
регистриран на територията на България към момента на ПТП.
Ответникът НББАЗ оспорва претенциите на неимуществени и
имуществени вреди. Счита, че не е пасивно легитимирана страна в процесния
случай с оглед разпоредбата на чл.557,ал.1,т.2,б.б от КЗ, според която
отговорен е Г.Ф.. Оспорва механизма на произшествието и изключителната
вина на А.Б., наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, настъпилите
увреждания, размера на претенциите.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия ищец, който е допринесъл за настъпването му с
поведението си - движил се е с несъобразена скорост с пътната обстановка,
като не успял да спре при възникналата опасност /навлизане на лекия
автомобил в неговата лента за движение/ и да предотврати настъпването на
удара между двете моторни превозни средства, респ. дори да е настъпило
съприкосновението, уврежданията да са по-леки и по-малко на брой. Оспорва
извършената оперативна интервенция и последвалото лечение да са в пряка
4
причинна връзка с настъпилото ПТП. Счита, че с поведението си ищецът е
допринесъл за здравословното си съС.ие след настъпване на произшествието,
като не е извършвал необходимата рехабилитация и не е спазвал предписания
му оздравителен режим. Оспорва размера на вредите.
Ответникът при условие на евентуалност Г.Ф. също оспорва
претенциите, като счита, че не следва да отговаря по тях, тъй като не е налице
фактическият състав на чл.557,ал.1,т.2,б.б от КЗ.
По делото са представени писмени доказателства, назначени са
съдебна медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза,
разпитан е свидетел на страната на ищеца.
Първоинстанционният съд е преценил, че са налице обективните и
субективните признаци на деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, както и, че
следва да бъде ангажирана отговорността на НББАЗ. Определил е размер на
неимуществените вреди, както и на имуществените вреди, като ги е присъдил
общо. Не е уважил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия ищец.
Във въззивното производство са повдигнати въпроси, както за
пасивната легитимация на НББАЗ, така и за наличието на фактическия състав
на чл.45, чл.51 и чл.52 от ЗЗД. От значение за отговора на въпросите са
събраните доказателства, които следва да бъдат преценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
От писмените доказателства, приложени към застрахователните
претенции, образувани пред двамата ответника се установява
застрахователната компания, при която е застрахован лекия автомобил, и
застрахователната полица към момента на произшествието, както и че към
този момент застрахователното дружество няма номиниран кореспондент за
обработка на щети, възникнали на територията на РБългария. Кореспондент
за уреждане на претенции има, считано от 01.11.2018 г., което е след
настъпване на произшествието. Тази фактическа обстановка следва да се
съотнесе към нормите, уреждащи изплащане на обезщетение от НББАЗ и
Г.Ф..
В чл.511 от КЗ са уредени случаите при ПТП на територията на
България, в които автомобилът на виновния водач обичайно се намира в
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, участващи в
системата Зелена карта, независимо дали е застрахован или не. Съгласно
чл.511,ал.1,т.1, при застрахователни събития, настъпили на територията на
РБългария, с участието на виновен водач, който е управлявал моторно
превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
5
кореспондента за територията на РБългария на застрахователя на виновния
водач. В случаите, когато няма кореспондент, претенцията се обработва от
националното бюро в съответствие с чл.511,ал.1,т.2 от КЗ.
Г.Ф. заплаща обезщетения на увредените лица за незастраховани
моторни превозни средства, като хипотезите за плащане са посочени в чл.557
от КЗ. Най-общо разпоредбата се отнася до незастраховани МПС, пред
каквато хипотеза не се изправени в настоящия случай.
В случая лекият автомобил, на чийто водач е наложено
административно наказание с влязъл в сила акт, е имал застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на
произшествието с посоченото нидерландско застрахователно дружество,
което към същия момент не е имало кореспондент в България. Тази
фактическа обстановка съответства на чл.511,ал.1,т.2 от КЗ, поради което
ответникът НББАЗ е пасивно легитимирана страна в настоящото
производство и носи отговорност при наличието на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД.
По делото са приети като доказателства констативен протокол за
ПТП, влязъл в сила акт за административно нарушение, както и съдебна
автотехническа експертиза за установяване на деянието и причината за
настъпването му.
От констативен протокол №294/10.10.2017 г. се установява
настъпването на ПТП от 10.10.2017 г. на кръстовището на бул.Т.К. и ул.Х.К. в
гр.П., участниците в него - А.Б. при управление на лек автомобил К., модел
В. с рег.№** ** **, и З. И. при управление на мотопед П., модел Д.Ж. *** с
рег.№** **** *, застрахователните компании на МПС, участващи в
произшествието, пострадалото лице, както и обстоятелствата при които е
настъпило ПТП – А.Б. предприема маневра завой на ляво, като не пропуска
насрещно движещият се мотопед с предимство и го блъска в къщата.
С акт за установяване на административно нарушение
№0323166/10.10.2017 г. за нарушение на ЗДвП, подписан от А.Б., се
потвърждават обстоятелствата, посочени в констативния протокол. Издадено
е и наказателно постановление, влязло в сила на 08.03.2018 г., с което на А.Б.
е наложена глоба за това, че не е пропуснал насрещно движещия се мотопед
при завиване на ляво за навлизане в друг път, с което виновно е нарушил
чл.37,ал.1 от ЗДвП.
От назначената съдебна автотехническа експертиза се установява
механизмът на ПТП, причината за извършването му от техническа гледна
точка. Изготвена е и скица на местопроизшествието. Установява се, че
6
водачът на лекия автомобил е предприел внезапно маневра на ляво в
кръстовището 1,0 сек. преди удара, когато автомобилът е би на около 8,0
метра от мястото на удара и все още в дясна лента, или когато мотопедът е би
на около 9,7 метра дистанция пред него и върху лявата лента. При тази
ситуация мястото на удара е в рамките на пълния спирачен път, т.н. опасна
зона за спиране на мотопеда.
Съдът кредитира констатациите на вещото лице, като компетентни,
основаващи се на специалните му знания и научни методи, съобразени с
останалите доказателства по делото. Действително липсват обективни данни
към момента на произшествието, като следи от употребени спирачки от двете
МПС, степен на настъпилите деформации от удара върху МПС, окончателно
установяване – отхвърляне на МПС след удара, но това съпоставено с
данните от проведеното административно наказателно производство,
неоспорването му от водача на автомобила, познанията на вещото лице
автоексперт, действията, които е извършил при изготвяне на заключението –
оглед на местопроизшествието, ползване на специализирана теория,
разработване на различни възможности, както и липсата на други оборващи
доказателства, води до извод, че следва да бъде възприета установената
фактическа обстановка за механизма на ПТП и причината за настъпването му
– субективните действия на водача на лекия автомобил, за които му е
наложено административно наказание - глоба.
Видно от съдебната медицинска експертиза, посочени са получените
увреждания от ищеца като пряко следствие от пътния инцидент: контузия на
дясна колянна става с хемартроза /наличие на кръв в нея/, охлузвания по
тялото и крайниците. Непосредствено след ПТП е направена консултация с
ортопед и рентгенография на дясно коляно, след което е извършена пункция,
като е евакуирана около 50 мл. кръв и е поставена гипсова шина за около една
седмица. На 27.10.2017 г. по повод блокаж на дясна колянна става, болка и
невъзможни движения е бил приет за лечение в УМБАЛ П. ООД – клон МС З.
- П., където установили триадно увреждане на коляното - мениск, капсуло-
лигаментарен апарат и вътрешна колатерална /странична/ връзка. Бил
опериран с обща анестезия. Лекуван медикаментозно в следоперативния
период. Изписан с препоръка да носи брейс за коляно около 45 дни, след
което да провежда физиотерапия. По данни на пострадалия при прегледа той
твърди, че е провел два курса по 10 дни физиотерапия.
7
Според вещото лице, първоначално са били налице данни за контузия
на колянна става с охлузвания по кожата, оток и наличие на кръв в нея. Слез
източване на кръвта са се появили клинични признаци за увреда на
вътреставни структури - мениск, вътрешна странична връзка и ставна
капсула, водещи до ставна нестабилност, което наложило оперативно
лечение. Също така посочва, че оздравителният и възстановителен период е
продължил около 2-2,5 месеца, като към момента има функционално
възстановяване на ставата, като е възможно при физически натоварвания да
се появява лек оток и напрежение в ставата, поради което те трябва да се
избягват. От момента на травмата до приключване на лечението счита, че
ищецът е изпитвал болка в коляното, най-интензивна в острия период на
травмата и налагаща прием на болкоуспокояващи. Охлузванията са му
причинили болка за около 10-12 дни. В ранния следоперативен период
придвижването му е било затруднено, като е било необходимо използването
на помощни средства – патерици. Установява се и, че приложените към
исковата молба четири бр. фактури от 27 и 31.10.2017 г. с основанията,
които са посочени в тях, са във връзка с причинените увреждания.
От устните обяснения на вещото лице се установява, че състоянието
на вътреставните структури – връзков апарат на коляното, минискуси и
ставна капсула, се изследва надлежно с ядрено-магнитен резонанс. На ищеца
не е извършвано такова изследване, поради липса на апарат за ядрено-
магнитен резонанс, но операцията е извършена на базата на клинично
изразени симптоми, които са описани при прегледа, проявяващи се с
увеличен до патологичен ход на колянното капаче навън и клинични данни
за вътрешна нестабилност на ставата.
Съдът намира, че следва да кредитира изводите на вещото лице, като
компетентни, изготвени от специалист след преглед на ищеца и
непротиворечиви с писмените доказателства в тази връзка, а именно
медицинската документация, както първоначалната, така и от последващата
операция. Въз основа на тях се установяват посочените увреждания в
исковата молба, включително конкретните увреждания на няколко структури
на коляното - мениск, вътрешна странична връзка и ставна капсула, които са в
пряка причинно следствена връзка от претърпяното ПТП, както и
претърпените болки.
8
Събрани са гласни доказателства. Разпитана на страната на ищеца е
баба му Е. Х. И.а, която се е грижила за него. От показанията и се установява,
че след произшествието З. И. бил много уплашен, имал много рани и синини,
всичко го боляло. След това бил 20 дни вкъщи, не ходел на училище и
изгубил много от материала. За всичко го обслужвали заедно с брат му, като
баня и храна. След операцията пак не ходел на училище. Бил уплашен и
стресиран. Доста време не се събирал с приятели и съученици.
Съдът намира, че следва да възприеме така събраните свидетелски
показания, като единствени, непротиворечиви и дадени от очевидец за
състоянието на ищеца.
При така събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност се установява фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Със
субективните си действия водачът на лекия автомобил не е пропуснал
насрещно движещия се мотопед при завиване на ляво за навлизане в друг
път, с което виновно е нарушил чл.37,ал.1 от ЗДвП, от което се е достигнало
до причиняване на травми за ищеца.
В чл.52 от ЗЗД е уредено възмездяването на неимуществените вреди.
Обезщетението за тях се определя по справедливост, но винаги с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При определянето му се
отчитат вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху личността
на пострадалия, възрастта на пострадалия, времето за възстановяване,
изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, работоспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите и обществени условия в страната, както
и се обсъждат всички конкретни обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай. В случая се установяват твърдените увреждания в
исковата молба, техния интензитет, лечение и оздравителен процес,
състоянието на ищеца към настоящия момент – функционалното
възстановяване на дясното коляно. Установяват се и болките и техния
интензитет. Ето защо при отчитане на посочените критерии, имайки и
предвид младата възраст на пострадалия, възстановяването му, периодът на
възстановяване, справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди в
съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 20 000 лв. Тази сума следва да
се заплати за изпитаните болки и страдания от страна на ищеца.
Съгласно чл.51,ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В представените
четири бр. фактури и фискални бонове е посочено основанието за издаването
9
им. Същите са във връзка с проведеното лечение на получените травми,
което се потвърждава и от констатациите на вещото лице. Ето защо и на
посоченото основание се дължат на ищеца разходите, които са направени в
резултат на причинените травми от ПТП. Техният общ размер е 279 лв.,
която сума следва да се заплати на ищеца.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В случая
ответникът НББАЗ е направил надлежно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца по отношение на проведена
рехабилитация и физиотерапия, като твърди, че не е извършвал необходимата
рехабилитация и не е спазвал предписания му оздравителен режим, с което е
допринесъл за здравословното си съС.ие след произшествието. Това
възражение няма отношение към поведението на ищеца в момента на
извършване на ПТП, а се отнася до поведението на ищеца впоследствие по
време на оздравителния процес. Подлежи на пълно и главно доказване от
страната, която го е направила, т.е. от НББАЗ. По делото не е представена
медицинска документация относно провеждано рехабилитационно лечение.
От медицинската експертиза се установява, че е приключило функционалното
възстановяване на ставата, както и че по данни от ищеца той е провел два
курса по 10-дневна физиотерапия. Няма данни да се е утежнило състоянието
на ищеца и оздравителният процес да е протекъл извън обичайното време за
възстановяване. Ищецът се е възстановил без усложнения, като установените
структурни изменения на коляното не са в резултат от усложнения, а от ПТП.
Всичко това води до извод за недоказаност и неоснователност на
възражението.
С оглед гореизложеното, ответникът НББАЗ следва да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, съответно
20 000 лв. и 279 лв. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което неговото решение следва да бъде потвърдено, както в
осъдителната му част за сумата 20 000 лв. и за сумата 279 лв. или общо 20
279 лв., както е посочено в решението, така и в отхвърлителната му част –
над 20 000 лв. до 30 000 лв. по иска за неимуществени вреди или над 20 279
лв. до 30 279 лв., както е посочено в решението.
По отношение на разноските - с оглед резултата по делото по
10
въззивната жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на
Адвокатско дружество В. и Б. на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер 2 640
лв. с ДДС. По насрещната въззивна жалба следва да се присъди в полза на
адвокат А. Б. адвокатско възнаграждение за отговор на жалбата в
съответствие с представения списък за разноските в размер на 1 560 лв. с вкл.
ДДС, фактура и банково извлечение от движение по сметка, установяващи
заплащането на сумата от НББАЗ за правна помощ за отговор.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260043 от 27.10.2022 г. по
търг.дело №33/2019 г. по описа на Окръжен съд П., с което Н.Б.Б.А.З. е
осъдено да заплати на З. Г. И. на основание по чл.511,ал.1,т.2 във вр. с ал.3 и
чл.515,ал.1,т.2 и ал.2,т.1 и 2 от КЗ обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в размер на 20 279 лв., представляващи претърпени от
ищеца болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП,
станало на 10.10.2017 г. на кръстовището на бул. Т.К. и ул.Х.К. в гр.П., ведно
със законната лихва за забава, дължима от 07.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата от 20 279 лв. до 30 279 лв. отхвърля
иска като неоснователен.
Осъжда Н.Б.Б.А.З. да заплати на Адвокатско дружество В. и Б. на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 2 640
лв. с вкл. ДДС за въззивното производство.
Осъжда З. Г. И. да заплати на Н.Б.Б.А.З. направени разноски във
въззивното производство в размер на 1 560 лв. с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11