№ 22
гр. Смолян, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100711 по описа за 2021 година
Ищцата * от гр. Смолян е предявила срещу „*“ ЕООД, представлявано от * и *
обективно съединени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите от договор за потребителски кредит №
*/22.01.2021 г. за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга * в размер на 360
лв. и за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга * в размер на 720 лв. поради
заобикаляне на законовите разпоредби на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и като
неравноправни по чл. 143, ал. 1 ЗПП.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното: Страна е по Договор за потребителски кредит № */22.01.2021 г., сключен с „*“ ЕООД.
Съгласно Договор за потребителски е следвала да върне обща сума в размер на 2 706,37 лева, при
сума на получаване 1 200 лева, ГПР 48,66 %, годишен лихвен процент 41.00 %, при срок на
кредита от 18 месеца.
Счита, че процесните клаузи, с които са договорени възнаграждения за допълнителните
услуги * и * са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като накърняват добрите нрави и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Оспорваните клаузи от договора са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
тъй като са във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят
до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищцата като потребител
/чл. 143 ал. 1 ЗЗП/. Договорените услуги по съществото си представляват такси за управление и
усвояване на кредита, те са част от възнаграждението за предоставения заем. Процесните клаузи
заобикалят ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на
разходите и са в явно противоречие с чл. 10а от ЗПК. Излага съображения за недействителност на
договора и поради липсата на яснота за определяне на ГПР, като счита, че възнагражденията за
1
допълнителните услуги увеличават неправомерно ГПР. Договореното възнаграждение за двете
допълнителни услуги са в размер близък до отпуснатия кредит и с тях ответникът цели
неправомерно да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възраженията се свеждат до следното: Твърди,
че оспорваните клаузи не противоречат на добрите нрави, не заобикалят разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като счита, че тези възнаграждения не следва да се включват в изчисляването
на ГПР. Не се касае за заобикаляне на закона, тъй като в случая липсва субективния елемент
– знанието на двете страни за това. Отрича, че двете клаузи са свързани с усвояване и
управление на кредита, тъй като се различават по съществото си от таксите за усвояване и
управление на кредита. Разглеждането на искането за кредит не е дейност по смисъла на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, както и предоставянето на възможност за едностранно променяне на
погасителния план. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище
пълномощникът адв. * моли исковете да бъдат уважени по изложените в него съображения.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
Ответникът не се представлява, от юриск. * – редовно упълномощена е постъпила
писмена молба, с която моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за деловодните
разноски по представения списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
адв. * адвокатсо възнаграждение.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2021 г. между „*“ ЕООД като кредитор и * като кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит * Стандарт № *, по силата на който кредиторът
е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 200 лева със срок за издължаване 18
месеца с размер на месечната вноска 90,35 лв., като първата вноска е с падежна дата
01.03.2021 г., последната вноска е с падежна дата 01.08.2022 г.. Кредитополучателката се е
задължила да върне кредита ведно с годишен лихвен процент 41 %, лихвен процент на ден
0,11 %, ГПР 48,66 или общо дължимата сума по кредита е 1 626,37 лв..
В т. V са договорени допълнителни услуги, съответно *, предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и *, предоставяща право
на промана на погасителния план на потребителския кредит. За услугата * в т. VI е
договорено възнаграждение в размер на 360 лв., а за услугата * – в размер на 720 лв..
Възнагражденията е следвало да бъдат заплащани на равни месечни вноски в размер на 60
лв., добавени към вноските по кредита. Така общият размер на месечните вноски,
включващи кредитните вноски и възнаграждението за допълнителниту услуги е 150,35 лв., а
общото задължение е нараснало на 2 706,37 лв..
Съгласно чл. 15.1. от Общите условия на кредитора към договора за потребителски
кредит Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга * получава
2
приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускането на потребителски кредит
преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга * и в рамките на един час,
считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на *
ЕООД.
Според чл. 15.2 от Общите условия Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна
незадължителна услуга * получава право да променя едностранно погасителния си план при
изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и
15.2.3, като за извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс и
промяната влиза в сила от датата на печат, посочен в анекса.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, предявени между надлежно
легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.
Касае се за договор за потребителски кредит, попадащ в приложното поле на ЗПК и
ЗЗП, по който договор ищцата има качеството на потребител на финансова услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В чл. 10а, ал. 2 ЗПК
изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
С процесния договор за потребителски кредит страните са се споразумели за
предоставяне на допълнителна услуга * за преференциално разглеждане на кредита и
допълнителна услуга * за промяна на погасителния план при определени условия.
Споразумението за предоставяне на двете допълнителни услуги е в противоречие с чл. 10а,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като се касае до действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита, а не до допълнителни услуги по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Тези клаузи са
нищожни, като заобикалящи закона и поради противоречие с добрите нрави. С тях се
въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и
3
надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита.
Клаузата на т. VI от договора е сключена при изначална липса на еквивалентност на
насрещните престации и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата
страна по договора - потребителя. Срещу заплащането на възнаграждение за двете
допълнителни услуги, реално потребителят не получава еквивалентна насрещна престация.
Освен това потребителят в негова вреда се задължава да заплати възнаграждение в размер
многократно надвишаващ допустимия размер за договорените услуги.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съдът счита, че посоченият в анекса ГПР от 41 % не е действителният такъв разход и
противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е заблуждаващ и
не отчита реално оскъпяването на договора за кредит с дължимото възнаграждение за
допълнителните услуги * и *.
Освен това възнаграждението за услугата * представлява косвен бъдещ разход по
кредита, поради което следва да бъде изрично посочено в ГПР, което в случая не е сторено.
Реалното включване на този разход в ГПР автоматично увеличава неговия размер,
надхвърлящ значително предвидения законов горен праг, което е в противоречие с чл. 19, ал.
4 ЗПК. Отделното определяне на стойността на възнагражденията за допълнителните услуги,
цели заобикаляне на посочените законови разпоредби.
Клаузата на т. V от договора е неточна, неясна и двусмислена, тъй като не предвижда
конкретни права и задължения за потребителя; не дава възможност на потребителя да
4
прецени икономическите последици от сключването на договора досежно поръчителството,
а освен това и не е индивидуално уговорена, в какъвто смисъл ответникът не ангажира
доказателства, поради което е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и като
такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Клаузата на т. VI от договора за кредит е и заблуждаваща по смисъла на чл. 68е, ал. 1
и 2 ЗЗП и представляваща нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, което
противоречи на забраната на чл. 68в ЗЗП, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал.
1, предл. първо и второ ЗЗД. Това е така, тъй като не отговаря на действителния ГПР,
включващ всички разходи по кредита, включително и възнагражденията за допълнителните
услуги.
По изложените съображения договорът е нищожен в частта по т. VI, с която са
договорени възнаграждения за допълнителни услуги * и * на посочените основания.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
Ищцата е направила разноски за платена държавна такса в размер на 100 лв..
Ответникът не е направил разноски.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата държавната такса върху уважените искове в размер на 100
лв..
На ответника не се дължат разноски.
Адв. * е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. по двата предявени иска. Съдът счита същото за основателно, тъй като
осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. * е безплатна за ищцата като
материално затруднено лице, за което се представят и доказателства. С оглед изхода от
спора ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв. * 600 лв. адвокатско
възнаграждение за уважения иск. Възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като се касае за два
уважени иска, за всеки от които дължимото минимално възнаграждение по Наредба № 1 за
МРАВ е в размер на 300 лв..
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, чл. 10А,
чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 и вр. чл. 68В,
чл. 68е, ал. 1 и 2 и чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, по исковете, предявени от *, ЕГН **********, от *
5
срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявано от *, * и
*, клаузите по т. VI от Договор за потребителски кредит * Стандарт № */22.01.2021 г..
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
представлявано от *, * и *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на *, ЕГН **********,
от * сумата от 100 лв. за платената държавната такса.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
представлявано от *, * и * на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат * от *,
със служебен адрес * сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. *.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6