ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. П., 06.12.2019
г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено петък,
06 декември 2019 г., в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 782 / 2019 по описа на ОС - П., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
От: Н.М.П. с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адвокат Р.М., съдебен адрес:***
СРЕЩУ: Решение №
1029 от 28.06.2019г.
постановено по гр. дело № 8910 / 2018г. по описа на Районен съд - гр.П., IX -ти
състав
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради
допуснати нарушения на материалния закон, неправилна преценка и превратно
тълкуване на събраните доказателства.
Жалбоподателя
твърди, че изводите на първостепенния съд били немотивирани и не се подкрепяли
от събраните по делото доказателства. От друга страна в обжалваното решение не била
дадена оценка на част от доказателствения материал, а при цялостния анализ на
доказателствата не била извършена преценка за проведеното пълно главно
доказване от страна на ищеца, доколкото той носил доказателствената тежест за
установени релевантните по делото факти. По делото били приети и приложени като
писмени доказателства представените от ответника Н.П. доказателства: Протокол №
232 от 06.10.1994г. на Комисията по чл.265 от Г1ПЗТСУ назначена със Заповед №
1427 от 08.06.1992г. на кмета на Община П.; Вносна бележка № 6911 от
01.11.1994г. ТВ ОВВ-клон П.; Писмо изх.№ 04/ТР4254 от 26.10.2004г. на Община П.
до нотариус при ПРС; Скица № 1905/10.06.201 Зг. на ПИ № 55871.615.207 изд.от
СГКК - П.; Заповед № 608/17.04.2014г. на Кмета на Община П., вписана в Служба
по вписвания гр.П. на 15.07.201-4г. под №148.Т.9/1461 партида 35137; Скица №
15-616773/29.08.2018г. на ПИ № 55871.615.207 изд.от СТКК-П., но тези документи
изобщо не били обсъдени в мотивите на обжалваното съдебно решение и напълно
липсвало становище по наведените в отговора на исковата молба възражения на
ответника,л основани именно на тези документи. Тези документи били относими именно към оспореният от ищцата
Нотариален акт № 153 от 19.12.2013г. на нотариус Р. М., който всъщност
представлява нотариално удостоверяване на вече настъпилите правопораждащи
факти, които били удостоверени от тези официални документи. Съгласно
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. но ТД № 11/2012г. ма ОСГК на ВКС. при
оспорване на признатото с този нотариален акт право на собственост на
ответника, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна (в случая от
ищцата), без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК. Такова доказване
обаче от страна на ищцата изобщо не било проведено, не били събрани
доказателства за правото на собственост на праводателите - длъжници по
изпълнителното дело, върху възложения имот на наследодателката на ищцата, като
не се били представили доказателства, да
е била изпълнена изискуемата по отношение на този имот процедура по §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Неправилно и неподкрепено от доказателствата по делото е и
становището на съда изразено в 1-ви абзац па л.5 от решението, с което съдът
приема, че по отношение на процесния парцел VII (претендирания от нишата): „ Предвид разясненията на Тълкувателно решение
№ 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. па ОСГК па ВС и доколкото е
заплатено обезщетението, то и ПРС намира, че процесната регулация е приложена“.
Жалбоподателя твърди, че в доказателствения материал по делото, по отношение на
този конкретен парцел не съществували доказателства за плащане на обезщетение
по повод дворищна регулация. Тъкмо обратното, именно ответника - жалбоподател Н.П.
единствен бил представил безспорни писмени доказателства за придобивното
основание на правото на собственост върху цялата площ от 848 кв.м на
новообразувания Г1И с идентификатор № 55871.615.207 по КККР на гр.П..
Неправилно било отхвърлено
възражението на ответника-жалбоподател Н.П., че е придобил собствеността върху
процесния имот поради изтекла в негова полза придобивна давност, считано от
01.11.1994г. - 14.12.2018г. Именно от представените с отговора на исковата
молба документи, неоспорени и приети като писмени доказателства по делото, не
обсъдени от първоинстанционния съд, било видно че вследствие на надлежно осъществено
придобивно основание по §4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, считано от 01.11.1994г. - на
която дата Н.П. е придобил имота на правно основание годно да го направи
собственик, до 14.12.2018г., когато било образувано пред ПРС гр.дело № 8910/2018г.
фактическата власт върху процесния имот е упражнявана от него лично, постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, като в този случай били изтекли
повече от 10 години на владение. Владението било осъществявано постоянно, не е
имало инцидентен характер и не било оспорвано от други лица, вкл. на ищцата и
наследодателката й установено и от показанията на свидетеля Й.Д., близък на
семейството на П., познаващ имота добре и имащ преки и непосредствени
впечатления върху него за период повече от десет години.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна Б.С.Г., чрез процесуалния й
представител адв. И.В. е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба, с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и обоснованост на
атакуваното съдебно решение.
Твърди се, че в първата част от мотивите си, съдът подробно е посочил
твърденията на страните и доказателствата, които сочат за доказването им. Нито
едно от посочените във въззивната жалба доказателства не било пропуснато в тази
част от мотивите. В следващата част от мотивите съдът е започнал пълен и
цялостен анализ тъкмо на същите тези доказателства. Последователно е посочил
хронологията на придобиването на спорния имот и всички последващи промени върху
собствеността на този имот, като се започне с нотариален акт №*** г. на
нотариус Р. М. с район на действие ПРС, с която жалбоподателят и неговата
съпруга са прехвърлили спорния имот на „Дива” ООД, след което е съобразил и решението,
постановено по гр.д. №2503/2007 г. на 11PL по Павловия иск, публичната продажба
на този имот по силата, на която наследодателката на ищцата е придобила спорния
имот, за да стигне до оспорения нот.акт № 149 дело №2181/2013 г. на Нотариус Р.М.
с район на действие ПРС, с който жалбоподателят е признат за съсобственик на
част от спорния имот. Възражението, че нямало доказателства регулацията на този
УПИ да е била приложена към деня, в който за първи път е констатирана
собствеността върху него по нот.актове №71 и 72 от 2004 г., било
неоснователнот, тъй като и в двата нотариални акта № 71 и 72/2004 г. изрично
нотариусът е посочил приходните касови ордери, с които имотът е заплатен на
Община -П.. Това, че Община - П. повторно е получила сумата този път от
ответникът Н.П. не означавало, че планът едва тогава е бил приложен.
Въззиваемата страна твърди, че тъй като
процесния имот е бил придобит в режим на
СИО и собствеността е прехвърлена на „ДИВА“ ООД
и е проведен успешно Павлов иск, не водело до извода, че продавачите са възстановили собствеността си върху този
имот. С публична продажба и възлагането на имота в полза на наследодателката на
въззиваемата страна, влязло в сила на 11.03.2011 г., както жалбоподателя и
неговата покойна съпруга, вкл. и купувачът „Дива” ООД са загубили собствеността
върху този имот. Поради което възражението за придобивна давност, считано от
01.11.2004 г. до 1 1.03.2011 г. се явявало неоснователно.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 14.01.2020 г.
от 9.55 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - П. и Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.