Р Е
Ш Е Н
И Е № 44
град
Пловдив, 10.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателно
отделение, в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Миглена МАРКОВА
Атанаска АНАСТАСОВА
при секретаря
П.СТОЯНОВА и прокурора Галин ГАВРАИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия
СТ.а ВНОХД №2249 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по глава ХХІ
от НПК.
С
присъда №243/03.10.2019 г., постановена по НОХД №8328/2018 г., Районен съд
Пловдив, ХХІV наказателен състав, е признал подсъдимия К.И.Н. за невиновен в това, на неустановена дата през
месец ноември 2014 г. в с. Б., обл. П.,
противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - трактор - колесен,
марка „ЮМЗ 6КМ" с peг. № ***, с рама № *** и
двигател № ***, на стойност 4531 лв., собственост на П.Г.Г.,
ЕГН **********, която е владеел /на основание устен договор за послужване между
П.Г.Г. и К.И.Н./, поради което и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Отхвърлен
е като неоснователен предявения от П.Г.Г. против
подсъдимия К.И.Н. граждански иск за сумата от 4 531 лева, представляваща
обезщетение за нанесена му имуществена вреда в резултат на престъплението по
чл. 206 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното им изплащане.
Постановено
е вещественото доказателство – 1 бр. трактор - колесен,
марка „ЮМЗ 6КМ" с peг. № ***, с рама № *** и
двигател № ***, червен на цвят, с бяла каросерия, предаден на отговорно пазене
на подсъдимия К.И.Н., да се върне на собственика - П.Г.Г.,
ЕГН **********.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски в
размер на 150 лева да останат за сметка на държавата.
Срещу постановената присъда е
постъпил протест от РП Пловдив, като се твърди неправилност и необоснованост, с
искане за отмяна и осъждане на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В допълнение към протеста се твърди,
че, от една страна, съдът приема, че Г. е собственик, като вещта следва да му
се върне, а същевременно, че подсъдимият е действал със съзнанието, че вещта е
негова. Сочи се необоснованост и неправилна оценка на гласните доказателства,
като се поддържа направеното искане.
Депозирана е и въззивна жалба от подсъдимия в частта относно произнасянето
с вещественото доказателство, с искане за отмяна в тази част и връщане на
трактора на правоимащото лице – подсъдимия.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура Пловдив не поддържа
подадения протест. Излага подробни съображения, че първостепенния съдебен акт е
законосъобразен, обоснован – подробно е мотивирано какви са съображенията на
съда за постановяване на крайния съдебен акт, защо се дава или не вяра на
изнесеното от свидетелите, обяснено е защо в случая няма престъпление. Няма
искане за връщане на вещта след месец октомври 2014 г., когато е сезирана РП
Пловдив, като не могат да се аргументират присвоителни
действия през месец ноември същата година. Отношенията между подсъдимия и
гражданския ищец и частен обвинител са облигационни. Счита, че оправдателната
присъда следва да се потвърди, включително и произнасянето по веществените
доказателства.
Гражданският ищец и частен
обвинител, както и неговият повереник, не се явиха в
съдебно заседание и не изразиха становище по протеста и по жалбата.
Защитникът адв. Б. споделя доводите на публичното обвинение, счита, че
протестът е неоснователен, но следва да се уважи жалбата на подсъдимия, който е
правоимащо лице и според изложеното в обвинителния
акт.
Подс.
Н. се солидаризира с изложеното от защитника си, моли да бъде оправдан и да му
се върне вещта.
Пловдивският
окръжен съд, като обсъди направените в протеста и жалбата оплаквания,
становищата на страните, и след цялостна служебна проверка
на присъдата, независимо от посочените основания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК прие за
установено следното:
Протестът и жалбата са
подадени в законоустановения срок от надлежна страна
и са процесуално допустими. Разгледани по същество, протестът е неоснователен,
а жалбата – частично основателна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства от състава на районния съд е приета за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелят Г. И. бил професионален
шофьор, като през 2003 г. заплатил на собственика му инкриминираното превозно
средство - колесен трактор марка „ЮМЗ 6КМ" с
рама №***и двигател №***, който му бил необходим за дейността на земеделски
стопанин. Собствеността на трактора обаче не била прехвърлена по законоустановения ред.
През 2012 г. св. И. решил да се откаже
от земеделието, поради което и този трактор вече не му бил необходим. Решил да
го отчужди в полза на трето лице. С него се свързал св. П.Г., за когото св. И.
знаел, че изкупува селскостопанска техника и също се занимава със земеделие.
Двамата се срещнали на 10.04.2012 г. в с. С., обл.П.,
и след като договорили съответната цена, св. Г. я заплатил за трактора. Предвид
липсата на документи за превозното средство, св. И. и св. Г. удостоверили
действията си в ръкописно изготвен договор за покупко-продажба, който
подписали. Същият не бил нотариално заверен. Св. И. предал на св. Г. ключовете
за превозното средство и самия трактор. Към момента на извършване на действията
инкриминираната вещ не била регистрирана в Контролно-техническа инспекция
/КТИ/.
Подсъдимият К.Н. се познавал със св.
П.Г. от близо 20 години, като първоначално двамата били добри приятели и като
хора, занимаващи се със земеделие, се случвало често да си помагат един на
друг, както и да си правят различни услуги. Случвало се подс.
Н. да ползва различни селскостопански машини от тези, с които св. П.Г.
разполагал.
На неустановена дата през 2012 г. подс. Н. и съпругата му /към онзи момент/ - св. Г.У. – Н.,
посетили дома на св. Г.. Там се намирал процесният колесен трактор - марка „ЮМЗ 6КМ", с рама № *** и
двигател № ***, който бил харесан от подсъдимия и той пожелал да го закупи.
Между св. Г. и подс. Н. били проведени разговори по
отношение на вещта, като същата била предоставена на подс.
Н.. За конкретните уговорки между двамата относно трактора не били изготвени
документи. По време на преговорите присъствали и съпругите на подсъдимия - св.
Г.У.Н., и на св. Г. – св. П.Г.
Подсъдимият закарал трактора на собствен
ход в двора на дома си в с. С.. С оглед техническото му състояние, Н. извършил
ремонтни дейности по него. Междувременно подсъдимият, на неустановена с
категоричност дата и година, оставил пред дома на св. Г. за продажба товарен
автомобил „Фолксваген”, модел ЛТ 50. Същият не бил собственост на Н., а на св.
М.С., но бил във фактическа власт на подсъдимия, тъй като години преди това
двамата разменили превозни средства - подс. Н.
предоставил на св. С. товарен бус, а получил от него
този товарен автомобил. Прехвърляне на собствеността на тези превозни средства
също не било сторено по законоустановения ред с
писмен договор с нотариална заверка на
подписите.
В последствие през 2013 година този
камион бил харесан от св. А.С., който заплатил за него на св. П.Г. сумата от
2500 лева. За платената парична сума не бил съставен писмен документ.
Собствеността на камиона отново не била прехвърлена. Това станало едва на
11.04.2014 г., когато св. С. и съпругата му прехвърлили по законоустановения
ред собствеността върху това МПС на св. С..
На 31.07.2013 г. подс.
К.Н. сключил договор за кредит за текущо потребление на стойност 20 000
евро с „Б.“ ЕАД и на 01.08.2013 г. изтеглил в брой сумата от 19 590 евро
от клон на банката.
На неустановена дата отношенията между
св. Г. и подс. Н. се влошили. Тогава св. Г. решил да
направи съответната регистрация на инкриминирания трактор в Контролно –
техническа инспекция /КТИ/ П. Тъй като не разполагал с документи за
собственост, отишъл до дома на подс. Н. и убедил
последния да му позволи да запише идентификационните данни на трактора. След
като направил това, св. Г. помолил св. П. Т. и св. Г.П. да му съдействат за
установяване собствеността върху трактора.
На 05.08.2014 г. тримата се явили в
кантората на нотариус С.П., където св. Т. и св. П. подписали декларация, че им
е известно св. Г. да е закупил сочените в декларацията колесни
трактори преди повече от седем години, както и, че владее същите спокойно, без
някой да му оспорва собствеността. Един от посочените в декларацията трактори
бил и инкриминирания - марка „ЮМЗ 6КМ", с рама № ***и двигател № ***. На
същата дата - 05.08.2014 г. - нотариусът изготвил постановление, с което
признал, че св. П.Г. е собственик на посочените в декларацията на св.Т. и П. колесни трактори, включително и на инкриминирания.
След като бил признат за собственик, св.
Г. предприел и необходимите действия по регистрацията на колесен
трактор марка „ЮМЗ 6КМ", с рама № *** и двигател № *** в Контролно –
техническа инспекция /КТИ/ П., и на 06.08.2014 г. бил регистриран, като му е даден
регистрационен номер *** и е издадено свидетелство за регистрация ***.
Издадената регистрационна табела не е монтирана на трактора. Идентификацията на
трактора била направена от св. Х.А. в с. Б., и към датата на регистрация
тракторът бил спрян от движение по желание на собственика /видно от
удостоверение на Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция
„Земеделие“ П/.
След регистрацията на трактора св. Г.
поискал на неустановена дата от подс. Н. да му върне
вещта, но последният не го сторил.
На 24.10.2014 г. св. П.Г. подал в
Районна прокуратура гр. Пловдив жалба срещу подс.
К.Н., в която посочил, че му е предоставил трактора на 07.08.2014 г., няколко
пъти си го е искал, но подсъдимият не му го връщал.
В хода на досъдебното производство била
изготвена авто-оценителна експертиза, от заключението
на която се установява, че стойността на колесен
трактор, марка „ЮМЗ 6КМ" с peг. № ***, с рама №
***и двигател № *** към инкриминирания период -месец август – месец ноември
2014 г., е 4351 лева.
В хода на досъдебното производство е бил
извършен оглед на колесния трактор, при който е
установено, че номера на двигателя е ***, а на шасито
е ***. Не се установява да е описана регистрационна табела, нито такава се наблюдава
на приложения фотоалбум. На левия калник е била налична бяла табела с надпис
„Багер тракторен хидравличен **.МТ, Комбинат за багери К., обем на кофата – 0.3
куб.метра, обем на коша 0.5 куб.метра, работно налягане – 12 МN.HM/кв.метър“.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства – гласни – частично
от обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите М.С., А.С., Г.
И., Ж. Ч. и И. Н., частично от
показанията на свидетелите П.Г., Г. У.-Н., П.Г., П.
Т., Х. А., Г.П., от писмените доказателства и доказателствени
средства – договор за кредит за текущо потребление, операционна бележка, писмо
от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР П. ведно със справка, писмо от Община К.,
удостоверение от Регионална служба „Контролно-техническа инспекция“ гр. П.,
копие от свидетелство за регистрация на инкриминирания трактор, договор за
продажба на МПС от 10.04.2012 г., удостоверение от Областна дирекция
„Земеделие“ П., копие от постановление на нотариус С.Р. от 05.08.2014 г.,
декларация с нотариална заверка на подписите от 05.08.2014 г., договор за
покупко-продажба на МПС от 11.04.2014 г., протокол за оглед на веществени
доказателства с фотоалбум към него, справка съдимост, характеристична справка,
от заключението на автооценъчната експертиза.
Така установената фактическа обстановка е
правилно възприета и напълно се споделя от въззивния
състав, с изключение на един факт, а именно, че собственик на инкриминирания
трактор е св. Г.. Същият притежава документи, въз основа на които може да се
легитимира като такъв, но това е въпрос, по който компетентен да се произнесе е
гражданският съд, а не наказателният. Нещо повече – безспорно е установено по
делото, че св. Г. е придобил машината на 10.04.2012 г. въз основа на писмен
договор, но без нотариална заверка на подписите. Въпреки че още същата година
тракторът е бил предоставен на подсъдимия Н., св. Г. е завел на 05.08.2014 г.
свидетели пред нотариус, за да „удостовери“, че владее същото превозно средство
в продължение на повече от седем години, което не съответства на обективната
действителност, дори и през цялото време тракторът да се е намирал при св.
П.Г.. Именно въз основа на този факт обаче частният обвинител е признат за
собственик. Ето защо според въззивния състав не е
безспорно установено кой е собственик на инкриминираната вещ, като не следва да
се произнася и в тази насока.
От състава на районния съд е направен
изключително добре обоснован, законосъобразен и логически правилен анализ на доказателствения материал, съпоставени са показанията на
двете групи свидетели, които са в противоречие – както помежду си, така и с
останалия доказателствен материал, изложени са
подробни съображения защо и в кои части се дава вяра на изнесеното от
подсъдимия и свидетелите, като доводите напълно се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят.
Изчерпателно са представени и аргументите относно спорните факти, даден е
отговор на възраженията на страните, които ги касаят, и защо се приемат именно
изложените.
Правилно е възприето и заключението на
назначената експертиза като изготвено обстойно, с необходимите познания и опит.
От състава на първоинстанционния съд са изложени
съображения, които напълно се споделят и не следва да се преповтарят.
Не се възприема виждането в депозирания
допълнителен протест за неправилна
интерпретация на доказателствата, респективно – за неправилно установени факти.
В същият е декларирано единствено несъгласие, без да се излагат конкретни
доводи, освен промяна в обясненията на подсъдимия и обсъждане на два договора
за кредит, изтеглени от него. Относно първото – промяната в обясненията на
подсъдимия – този факт не е останал извън полезрението на контролираната
инстанция, която подробно и задълбочено е изяснила противоречията, изложила е
съображения в кои части и защо дава вяра, като доводите не следва да се
преповтарят.
Относно наличните договори за кредит от 2012
и от 2013 г. – и двата потвърждават тезата на подсъдимия, че е изтеглил кредит
и е могъл да заплати разликата в цената на трактора, като не могат да се
възприемат като доводи в подкрепа на обвинението. Нещо повече – още през 2012
г. той е разполагал с възможността да заплати стойността на вещта.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови
доказателства, като се възприеха именно изложените факти /с посоченото
изключение/. Изложен е прецизен, обоснован, обстоен и логичен анализ, който
напълно се споделя и не следва де се преповтаря.
При така установената и възприета фактическа обстановка
настоящия състав споделя извода на първоинстанционния
съд, че подсъдимият Н. не е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.206, ал.1 от НК.
Както правилно е посочено, не са събрани
доказателства, които да водят до извода, че именно на неустановена дата през
месец ноември 2014 г. подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното
престъпление. Жалбата на св. Г. е подадена на 24.10.2014 г. в Районна
прокуратура гр.П., отбелязано е, че подс. Н. е
отказал да върне процесния трактор. Никъде обаче
свидетелят Г. не сочи да е искал връщане на вещта и съответно това да му е било
отказано през месец ноември 2014 г. В този смисъл правилно е прието, че не е
доказано подсъдимият да е предприемал действия през месец ноември 2014 година,
с които да е демонстрирал, че именно тогава започва да владее чуждата вещ като
своя, респективно – тогава да е поискано връщането ѝ, а да е последвал
отказ от негова страна. Деянието е несъставомерно и
от субективна страна, тъй като подсъдимият е действал със съзнанието, че е
собственик.
От състава на районния съд са изложени
подробни, обосновани и логични съображения, че деянието, осъществено от
подсъдимия, е несъставомерно, които се споделят от въззивния състав -с изключение на приетото, че св. Г. е
собственик на трактора – и не следва да се преповтарят.
По изложените съображения протестът и
допълнението към него на РП П. са неоснователни.
По отношение на гражданския иск:
Същият е с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. За
да се уважи такъв иск, следва да е налице противоправно
и виновно извършено деяние, от което са причинени вреди, като е налице причинна
връзка между деянието и вредата.
Вече се изложиха съображения, че не е налице
виновно извършено противоправно деяние от подс. Н., в резултат от което на гражданския ищец да са
причинени вреди. Искът е неоснователен, тъй като не са налице кумулативно
предвидените предпоставки, като правилно е отхвърлен като такъв.
Относно произнасянето за вещественото
доказателство: в тази част присъдата е неправилна и незаконосъобразна. На
практика със съдебния акт се създава ново фактическо положение. По този начин
се заобикаля произнасянето на гражданския съд, като наказателния ревандикира вещта, което е недопустимо.
В случая е налице хипотезата на чл.
113 от НПК, а именно спор за право върху предмети, иззети
като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален
кодекс. Налице са две страни
– подсъдимият и частният обвинител, които спорят за правото на собственост
върху трактора и всяка от тях иска връщането му. Първият обаче разполага с
правото да предяви установителен иск, тъй като упражнява
фактическа власт върху вещта /тя е иззета като веществено доказателство, но му
е предоставена за пазене/, а вторият – ревандикационен.
Това изключва
възможността наказателният съд да се произнесе с окончателен съдебен акт, с
който да уважи искането на някоя от страните. В такава насока е и
задължителното тълкуване, дадено в ТР № 2 от 12.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСНК на ВКС, макар и дадено по друг
повод. Поради това и процесното веществено
доказателство на основание чл. 113 от НПК следва остане по делото до
произнасяне по спора с окончателен съдебен акт от гражданския съд. В случай, че
липсва надлежно сезиране, респективно – произнасяне, първостепенният съд следва
да упражни правомощията си по чл.112 от НПК.
Неоснователно е искането на подсъдимия за връщането
на вещта. Според решение № 15192
от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2014 г.,
VII о., иззета вещ като веществено доказателство се връща на "правоимащите, от които са отнети", предвид
разпоредбата на чл.
111, ал. 2 НПК. … Под "правоимащ" се
разбира не само собственикът на вещта, но и всяко друго лице, което има вещни
или облигационни права, свързани с упражняване на фактическа власт върху вещта
- право на ползване, заем, залог и т.н., включително владеещият вещта с цел да
стане собственик. Това обаче касае хипотезата, когато не е налице спор за
собственост. Необходимо е да се отбележи и това, че наказателният съд не е
компетентен да се произнесе относно упражняването на правото на задържане, като
в този случай произнасянето отново следва да е от гражданския съд.
Правилна е присъдата в частта, в която съдът на основание
чл.190, ал.1 от НПК се е произнесъл по отношение на разноските, направени по
делото.
Съобразно
правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 от НПК
въззивният съд намира, че са налице основания
за изменяване на присъдата, поради което и на
основание чл.337, ал.1, т.2 във вр. с чл.334, т.3 от НПК по гореизложените съображения,
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №243/03.10.2019 г.,
постановена по НОХД №8328/2018 година на Пловдивски районен съд, ХХІV
наказателен състав, в частта относно произнасянето с вещественото доказателство, като на основание чл.113 от НПК
вещественото доказателство - трактор - колесен,
марка „ЮМЗ 6КМ" с peг. № ***, с рама № *** и
двигател № ***, червен на цвят, с бяла каросерия, предаден на отговорно пазене
на подсъдимия К.И.Н., да се пази до
влизане в сила на решението на гражданския съд, с което се разрешава спора
за собствеността.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Да се изпрати съобщение по
чл. 340, ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: