№ 65
гр. Карнобат, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно
наказателно дело № 20232130200277 по описа за 2023 година
Производството е oбразувано по жалба от В. В. Х. с ЕГН ********** с адрес в
************* чрез адв. С. К. със съдебен адрес и адрес за призоваване : гр. Карнобат, ул.
„Тодор Каблешков“ №8 срещу наказателно постановление № 23-0454-000157 от 29.06.2023
г. на началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Сунгурларе, с което на жалбоподателя за
нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за 24 месеца, а за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП на
основание същата разпоредба е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че са налице нарушения на материалния закон и процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К., който пледира за отмяна на атакуваното НП поради това, че
нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП била само санкционна и в НП не било посочено коя точно
норма била нарушена с извършеното деяние, което счита за процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, като моли НП да бъде поради това
отменено в тази му част и потвърдено в частта, в която е наложена глоба в размер на 10 лв.
по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Не формулира претенция за присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлявава, не
претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 19.07.2023 г., а жалбата е
подадена на 02.08.2023 г. – л. 34). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
1
по съдебния контрол, намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.06.2023 г., около 16. 10 ч. в рамките на Община Сунгурларе Сунгурларе, по път
III 705 в посока от с. Вълчин към с. Мъдрино бил спрян за проверка от служители на РУ
Сунгурларе автомобил марка ************* с рег. *************, собствен на В. В. Х.,
видно от договор за покупко-продажба №2480 от 15.06.2023 г., управляван от собственика
Х.. Полицейските служители поискали СУМПС на водача и контролен талон, но той не ги
представил. Тъй като последният миришел на алкохол и залитал, бил поканен да бъде
изпробван за употреба на алкохол чрез техническо средство Алкотест дрегер 7510, на което
отказал. На водача бил връчен талон за медицинско изследване №138851, в който било
изрично посочено, че лицето следва да се яви в ЦСМП гр. Сунгурларе до 100 минути от
връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът отказал да получил талона и да
предостави кръвна проба за медицинско лабораторно изследване, като отказът му бил
удостоверен от един свидетел – мл. автоконтрольор Г. К..
За горните обстоятелства свид. К. съставил на водача АУАН с бл. № GA 1026453, в
който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0066, не желае да даде
кръвна проба за химичен анализ и му бил връчен талон за медицинско изследване №138851,
както и 7 броя стикери с холограмен надпис „АО72417“, както и че водачът не представя
СУМПС и прилежащ към него контролен талон. Актът бил предявен на водача, като бил
подписан без възражения. Последният бил поканен в сградата на РУ Сунгурларе, където му
били издадени и ЗПАМ №23-0454-000044 от 17.06.2023 г. и ЗПАМ №23-0454-000048 от
17.06.2023г., с които била прекратена регистрацията на автомобила за срок от една година и
му били отнети СРМПС №********* и регистрационните табели, СУМПС №********* и
контролния талон към него, които били предадени с протокол за доброволно предаване от
21.06.2023 г.
Въз основа на АУАН, на 29.06.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
възпроизведена при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка,
изложена в акта, като очертаните относими към обективните и субективни характеристики
на нарушенията фактически признаци били субсумирани под нормата на чл. 174, ал. 3,
предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно,
които формират единна и устойчива доказателствена верига, цялостно хармонираща с
гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство. Показанията
на актосъставителя Г. К. и на свид. М. Я., съдът оценява като лишени от логически
несъответствия и вътрешни противоречия, единни и последователни, устойчиви в
репродуцирането на правнозначими факти относно поведението на жалбоподателя - че е
отказал да бъде тестван с техническо средство по време на проверката, че е отказал да даде
кръвна проба за химичен анализ, както и че не е представил при поискване СУМПС и
контролен талон.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, също се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група към
ОДМВР-гр. Бургас, РУ Сунгурларе (т. 3. 11 от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г.), а АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор,
2
който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от
ЗАНН.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от
гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, т. к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани
изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на
административнонаказателното обвинение и да се защити. Правилно е описано поведението
на жалбоподателя като ОТКАЗ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта. Действията на водача, с които се възпрепятства извършването
на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава, съгласно чл. 2, ал.
2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно заради това,
съдът намира, че направеното описание на фактите в АУАН, среща необходимия минимум
от информация, за да може лицето чиято административно-наказателна отговорност се
реализира, да разбере в какво се изразява неправомерното му поведение.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за фактически отказ да бъде тестван за употребата на
алкохол и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП
отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
за това, че е отказал да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта, чрез изследване с
техническо средство на концентрацията на алкохол в издишания въздух по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението.Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде
законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания,
следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за
3
установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа за тестване и изследване на водачите за
употреба на алкохол и отказ, на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат,
изпълва състава на нарушението. Следователно диспозицията на нормата е конструирана от
законодателя по метод на въвеждане на алтернативни и независими една от друга форми на
неправомерно поведение, при което за довършване на изпълнителното деяние е необходим
и достатъчен отказ от първата предложена от контролните органи, взели участие при
проверката форма /способ/ за тестване на водача. Т. е. липсва степенуване или
взаимозависимост между отделните способи, което да съчетава необходимост от
задължителен отказ от страна на водача по отношение на всеки един от методите за
изследване, нормативно закрепени в чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Независимо обаче, чрез кое от
предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, се
осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП Решение № 984 от
2.06.2017 г. на АдмС Б. по к. а. н. д. № 973/2017 г.
Основната нормативна цел с инкриминирането на независимите алтернативни форми
на изпълнителното деяние е да се въведе ефективен механизъм за контрол и отчетност като
коректив на безопасността при експлоатиране на МПС от водачите с цел осигуряване на
безаварийното осъществяване на транспортната дейност, в полза на което законодателят е
въвел нормативно правило, което да ограничи възможностите за водачите на МПС, чрез
отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотични вещества или техни аналози.
Фокусът на този ефект е с насоченост да се сведе до минимум произволността и
субективизма при преценката на водачите да отказват тестване, и предвид това той е
наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния
случай от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки
че е бил поканен, жалбоподателят е отказал да даде проба за химикотоксикологично
изследване, като е отказал да получи самия талон за изследване, което обстоятелство е
удостоверено с подписа на свид. М. Я.. От лявата страна на талона са и приложените
(неизползвани) стикери с холограмен надпис „АО72417“.
В случая от заявлението на жалбоподателя и от подхода на излагане на защитна
аргументация както в жалбата, така и в пледоарията в о. с. з. съдът формира убеждение, че
не се оспорва установеното авторство на деянието, като в самата жалба не се оспорва
управлението на автомобила от страна на жалбоподателя към момента на проверката, както
не се оспорва във фактически аспект отказът му да бъде тестван с техническо средство, а
впоследствие и отказът му да бъде изследван чрез химико-токсикологично лабораторно
изследване.
Възразява се за допуснато процесуално нарушение при извършване квалификацията на
административното нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП представлява както норма предписваща поведение, така и санкционна норма. В
първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си деяние, които са алтернативни,
а не кумулативни, както вече бе изяснено – 1) отказът да бъде тестван водачът и 2)
неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. От друга
страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и наличието на
наркотични вещества. Поради това административнонакзаващия орган законосъобразно е
ангажирал отговорността на Х.. Законът дава право на нарушителя да избере дали да бъде
тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване, като жалбоподателят е
направил отказ и срещу двете алтернативи. В конкретния случай напълно ясно е посочено от
фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е именно
отказът на място на водача да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в
издишания въздух, както и да му бъде извършено последващо химическо изследване на
4
кръвта. Поради това съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява
фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова
норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата законова разпоредба. От
субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за ефективността
на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при наличие на отказ
да бъде тестван, така и за опасността при управление под въздействието на алкохол, и е
искал настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван.
Същото важи и за другото нарушение, а именно непредставянето на СУМПС и
контролен талон към МПС, за което не се спори от жалбоподателя. На базата на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно
както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на горецитираното нарушение, като не е съобразил правилата на
ЗДвП и не е изпълнил вмененото му задължение да представи на полицейските служители
СУМПС и контролния талон. Същият е извършил нарушението виновно, тъй като в
качеството му на правоспособен водач е съзнавал задължението си за носене на СУМПС и
контролния талон.
За размера на наложената глоба:
Правилно описаните нарушения са съотнесени към съответстващите им санкционни
разпоредби съответно по чл. 174, ал. 3 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието,
съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и глобата от 10
лв., които са в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният
сред които е тежестта на нарушенията, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Доколкото приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено за нарушения по ЗДвП, с
въведената законодателна промяна, то това обезсмисля обсъждането му.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0454-000157 от 29.06.2023 г. на
началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Сунгурларе, с което на В. В. Х. с ЕГН **********
с адрес в ************* за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца, а за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и 2 от ЗДвП на основание същата разпоредба е наложено наказание „глоба“ в
размер на 10 лв.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6