№ 44
гр. Търговище , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20213530200007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8
от ЗДвП.
Постъпила е жалба от П. Р. П. от гр. ********* против Електронен фиш (ЕФ) серия Г
№ 0007881 на ОД на МВР - Търговище. В съдебно заседание редовно призован,
жалбоподателя не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което се
поддържа жалбата.
Ответника по жалбата ОД на МВР - Търговище не се представлява. Постъпило е
писмено становище от редовно упълномощен гл. ю. к. Л. Ж., с което се поддържа тезата за
неоснователност на жалбата и се моли съда да остави в сила санкционния акт като
законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и от лице с активна процесуална
легитимация, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като взе в предвид събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С автоматизирано техническо средство – видео – радарна система „Мultaradar SD580”
с инд. № 593-072/71-312 и МАС № 00209D32D438 на 01.09.2019 г. в 09.54 ч., в общ.
Търговище, ПП1-4, км. 227+300, в посока гр. Варна е установено управление на лек
автомобил м. „Ситроен Ксара” с рег. № *********, за който не е сключена задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За констатираното нарушение –
управление на МПС, за което не е сключен договор „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на 02.10.2019 г. е издаден ЕФ серия Г № 0007881. Посредством същия на
П. Р. П., в качеството му на собственик на автомобила, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на застраховането (КЗ) и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото
доказателствен материал, а на практика не се оспорва и в жалбата.
След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът направи следните
правни изводи :
Описаното в Електронния фиш серия Г № 0007881 на ОД на МВР административно
нарушение, а именно – управление на МПС, за което не е сключен договор „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се потвърждава от писмените и веществени
доказателства по делото. Приложен и приет по делото е видеоклип, от който се установява
датата на нарушението, точния час, марката на лекия автомобил и контролния му номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП изготвените с технически средства снимки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи: "Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение
по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок
от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6.
Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. ". Тази разпоредба е
процесуално – правното основание за издаване на електронен фиш за установено нарушение
по КЗ и предвид регламентацията на тази разпоредба, предвидената в нея процедура се
прилага само за нарушения по чл. 638, ал. 4 от КЗ и по чл. 638, ал. 6 от КЗ. Относно
процедурните изисквания към издаването на ЕФ цитираната норма препраща към ЗДвП, в т.
ч. и по отношение реквизитите на електронния фиш, регламентирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
съгласно който "електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане". Поради своята специфика ЕФ се приравнява на НП,
съставено по реда на ЗАНН, само по правното му действие (чл. 189, ал. 11 ЗДП), но не и по
отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на
2
издаване (ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС). Автоматизираното издаване на електронния фиш
предпоставя и реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя
по реда на съкратеното във времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното
нарушение посредством техническо средство, което замества етапа на съставяне на АУАН.
Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл.
189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, т. е. възможно е нарушението да бъде
доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният
електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189, ал. 4 изр. ІІ от ЗДвП реквизити и
поради това е редовен. В ЕФ е дадено и словесно фактическо описание на нарушението, от
което става ясно, че физическото лице – собственик на МПС, регистрирано надлежно в
страната и не е спряно от движение, не е сключило договор за Задължителна застраховка
"ГО" на автомобилистите. По ясен и недвусмислен начин е посочено и мястото на
нарушението. Съдържащите се в обжалвания ЕФ данни относно тези реквизити са напълно
достатъчни, за да позволят на нарушителя да разбере относно какво деяние е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Визираната като нарушена законова норма
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява в задължение на собственика на МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи
договор за Задължителна застраховка "ГО". В тази норма не се изисква за осъществяване на
състава на нарушението собственикът да е управлявал същото. Управлението на МПС, за
което няма сключена Задължителна застраховка "ГО", е заложено от законодателя като
предпоставка за установяване на горепосоченото административно нарушение чрез
използване на АТСС и издаване на ЕФ.
Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство -
„Мultaradar SD580” с инд. № 593-072/71-312 и МАС № 00209D32D438, като по делото са
представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на
констатиране на нарушението (удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване,
протоколи от БИМ за първоначална и последваща проверка на видео - радарната система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с инд. № 593-
072/71-312 и МАС № 00209D32D438).
За доказване на нарушението по преписка са налице категорични доказателства,
3
установяващи собствеността на МПС и липсата на сключена Задължителна застраховка
"ГО" за същото към датата на нарушението. Така установените факти доказват категорично
установеното административно нарушение, което правилно е квалифицирано по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ. В ЕФ коректно е посочено и правното основание за наложеното
административно наказание глоба, а именно чл. 638, ал. 4 от КЗ. Последната норма
представлява материално - правна разпоредба, комуникираща с регламентиращата
процедурата по установяване на нарушението с АТСС норма на чл. 647, ал. 3 КЗ, и
представляваща основанието за ангажиране административнонаказателната отговорност на
собствениците на моторните превозни средства, управлявани без сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО". Тази норма препраща по
отношение вида и размера на наказанията към чл. 638, ал. 1 от КЗ, чиято т. 1 предвижда за
физически лица – собственици на МПС глоба във фиксиран по закон размер от 250 лева.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ (посочена като основание за реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя) е категорична, че при
установено управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, отговорността се
понася от собственика на МПС под формата на налагане на глоба или имуществената
санкция по ал. 1. Началният текст на нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ "Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено... " пък дава отговор на
въпроса за формата на акта, с който следва да се реализира административно наказателната
отговорност на съответното лице, а именно: електронен фиш. В настоящия случай е налице
управление на описаното в ЕФ МПС в момента и на мястото, посочени в този ЕФ, което се
установява от наличните по преписката документи, като за целите на производството не е
наложително да се установява конкретното лице – водач.
По отношение оплакването за нарушаване на принципа "ne bis in idem" (не два пъти
за едно и също нещо): Не се спори по делото, че с ЕФ с. Г № 0006859 на ОДМВР –
Търговище на жалбоподателя, за извършено на същата дата – 01.09.2019 г., нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на същото основание - чл. 638, ал. 4 от КЗ е наложено още едно
административно наказание глоба в размер на 250 лева. Т. е. общото между двата ЕФ са
установеното МПС – собственост на жалбоподателя, и обстоятелствата по констатираното
нарушение – липса на сключена валидна Застраховка "ГО". Останалите характеристики,
индивидуализиращи едно административно нарушение – дата на извършване, място на
извършване и начин, по който е установено, сочат на пълно различие между двете
нарушения. За да се приеме, че е налице двойно наказване за едно и също деяние, следва на
първо място да се установи пълен идентитет на деянието, а това означава извършване в едно
и също време, на едно и също място, при едни и същи обстоятелства и от едно и също лице.
В случая липсва такъв пълен идентитет. Макар извършените нарушения да са установени на
една и съща дата с разлика от пет минути, те са констатирани и на различни места, а както
жалбоподателя сам сочи, на процесната дата той е предприел управление на автомобила си
по един сравнително дълъг за мащабите на страната маршрут - от гр. ********* до гр.
4
Варна, без да е сключил предварително задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Като се имат предвид целта и смисъла на този вид
застраховка – обезщетяване на причинените на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, с поведението си жалбоподателя е застрашил законните интереси на един значителен
кръг лица. Поради изложеното съдът не намира за нарушен в случая принципа "ne bis in
idem" и съответно липсва основание за отмяна на процесния ЕФ на това основание.
Съгласно чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният ЕФ е законосъобразен.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е
от 80 до 120 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива
сума с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя проведени заседания.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0007881 на ОД на МВР –
Търговище, с който на П. Р. П. от гр. *********, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на застраховането във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ.
ОСЪЖДА П. Р. П. от гр. *********, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР -
Търговище сумата от 80 лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5