Решение по дело №2000/2018 на Районен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

                                      № ………

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                            гр. Плевен, 19.10.2018г.

 

Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №2000 от 2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Б.К.Н.  ЕГН:********** е подал жалба против наказателно постановление №18-0938-000827/22.02.2018год., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към О.М.П. с което на основание чл.174 ал.3 пр.2 му  е наложена глоба в  размер на 2000 лева  и лишаване от  право да управлява МПС  за срок от  24 месеца и на основание  чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 триста лева, за нарушение на  чл.139 ал.5 от ЗДвП. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с проц.представител адв.***. Подържат жалбата и изложените в нея съображения. Иска се отмяна на НП.

Въззиваемата страна не се представлява.В съпроводителното  преписката писмо  се сочи, че следва НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 10.02.2018 година, около 22:00 часа,  на първокласен път П-3 км 100+8000 бензиностанция „***жалбопадателят управлявал л.а. ***като отказва да бъде изпробван  с техническо средство „дрегер дръг тест 50000“ № ARHJ-0005 за употреба на упойващи вещества. Издаден талон за медицинско изследване №0001202 – което съставлява нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП.

Липсвал  залепен  валиден стикер  на предно обзорно стъкло, за съответната винетна такса за движение по репубилканската пътна мрежа – нарушение на чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП.

На място бил съставен и връчен талон за медицинско изследване №0001202 от свидетеля И.С.Е., в който било указано на жалбоподателя да се яви в ЦСМП Плевен до 00:35 часа, считано от 22:00 часа, когато е било предложено на водача да бъде изпробван  и същият е отказал. Свидетелят Н. съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение бланков номер №606820 от 10.02.2018г. - за нарушение на чл.174  ал.3 и на чл.139 ал.5 от ЗДвП.

Актът е съставен в и в присъствието на свидетеля М.Н. и на жалбоподателя, връчен му е лично на 10.02.2018 година. Жалбоподателят е вписал, че  възражения “няма“.  

Със съставянето на акта за нарушение на жалбоподателя е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство.

В указания в талона срок жалбоподателят се явил в оторизирано медицинско заведение в град Плевен, където отказал  да даде кръвна проба. Посочил, че е употребил марихунана- 1/3 цигара,  на 09.02.2018г.  към  14:00 часа, за забавление, което било посочено  в  Протокол за медицинско изследване.

Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорна въз основа на приетите по делото писмени доказателства: наказателно постановление; акт за установяване на административно нарушение №827 – бл. № 606826 от 10.02.2018 г.; справка за нарушение/водач от региона; талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване; заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г., издадена от Министъра на вътрешните работи и показания на свидетелите И.Е.  и М.Н..

В съдебно заседание свидетелите потвърдиха изложеното в АУАН и пресъздадено в  последствие в НП.

С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран, за това, че на На 10.02.2018 година, около 22:00 часа,  на първокласен път П-3 км 100+8000 бензиностанция „***“, жалбопадателят управлявал л.а. ***като:

     Точка 1. Отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер дръг тест 50000“ № ARHJ-0005“- нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП.

         Точка 2. Управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на товари и/или ППС за превоз на пътници и товари с технически допустима максимална маса, не повече от 3,5 т, за което  не  е  заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата – нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

         С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран: за нарушението посочено в точка първа - на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП - с глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; за нарушението посочено в точка втора - на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП - с глоба в размер на 300.00 /триста/ лв.; и са отнети общо 12 контролни точки.

     Съдът след извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните основания, изложени от жалбоподателя в жалбата, констатира следното: 

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на такава, поради което е допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Плевен, упълномощен  приложената по делото Заповед издадена от Министъра на МВР /л.14/.

Относно нарушението посочено в точка първа на НП:

Съдът, с оглед тези доказателства намира, че административното нарушение е безспорно установено и доказано.  Съдът не приема доводите на защитника на жалбодателя за това, че на същият му е нарушено правото на защита и той не разбира коя от двете хипотези на чл. 174, ал. 3 е осъществил. Тук следва да бъде посочено, че със сигурност същия е разбрал, че е извършил деяние, с което е отказал изпробване с полеви тест, посочен със съответния номер в АУАН, който му е съставен, като впоследствие му е наложено наказание, в което е посочено, че е извършил точно това деяние. Само това деяние, извършвайки жалбодателят е достатъчно като основание да му бъде вменено и наложено наказание по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Тук тази норма представлява сложен фактически състав, в който едновременно присъства и санкцията, отнесена към съответните две хипотези на нормата. Нарушението точно и ясно е записано и в атакуваното НП, като в обстоятелствата му част е отразено именно, че отказва да му бъде извършена проверка за употреба на упойващи вещества с полеви тест D„Дрегер дръг тест 50000“ № ARHJ-0005“. Жалбоподателят отказал и медицинско изследване,което съставрява нарушение и по предл.1 от цитираният текст. Освен от фактическа страна, в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,което се явява правилно. Правилно са определени по размер от наказващият орган наказанията, а именно глобата, лишаването от право да управлява МПС, както и размера на отнетите контролни точки, тъй като същите са строго фиксирани от законодателя както в ЗДвП, така и в Наредба № ІЗ-2539 на МВР. Ето защо НП в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно   

Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено:1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;”

Т.е. АНО както в АУАН,така и в НП правилно посочил текстово и цифрово извършеното деяние.

Относно нарушението посочено в точка втора на НП:

За нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, на жалбоподателя на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП /съгласно която разпоредба „водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, както следва: при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по – малко места с мястото на водача, и/или ППС предназначени за превоз на пътници и товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т., както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост – глоба в размер на 300.00 лева”/ е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 300.00 лева за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, /съгласно която разпоредба „движението на определените в Закона за пътищата превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата”/.

Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за пътищата, пътищата са републикански и местни. В ал.2 е предвидено, че републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, като отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа. Съответно съгласно ал.3, местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.

Съгласно чл.10 ал.3 от Закона за пътищата, списъкът на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския съвет. С решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата, за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, е утвърден списъка на републиканските пътища, съгласно приложение №1 и е приет списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса, съгласно приложение № 2.

В случая административно наказателното обвинение е конкретизирано. В НП е посочено пътят, по който се е движило процесното МПС и е ясно, че същият е републикански път. От значение е това дали пътят по който се е движил жалбоподателят е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, за да се направи извод, че той е имал задължението да управлява автомобила за който е платена съответната винетна такса и съответно е извършил описаното в наказателното постановление нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, съгласно която движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.

В АУАН и в наказателното постановление е конкретизирано мястото на нарушението – ***„първокласен път 1-3 км 100+800 бензиностнация „***““.  За да е налице нарушение на посочените от наказващия орган разпоредби на ЗДвП е необходимо да се установи безспорно, че санкционираното лице се е движило без платена винетна такса по път от републиканската пътна мрежа и то в участък от него, за който се изисква винетен стикер. Горното нарушение в разглеждания случай се доказа по несъмнен и категоричен начин. С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова  следва да потвърдено в тази му част.

При съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление са спазени всички необходими изисквания на чл.42 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган като същото съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него са посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушението, доказателства, които го потвърждават, което е напълно достатъчно да бъде  индивидуализирано нарушението.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно доказано, че вмененото нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП е осъществено от жалбоподателя.

За пълнота следва да се отбелефи,че според Съда са несъстоятелни възраженията,че е налице неяснота и недопустимо смесване на различни състави на нарушения от ЗДвП,нямащи отношение към нарушенията,отразени в АУАН и НП.Не съставлява нарушение и обстоятелството,че в АУАН е посочено,че  нарушението е извършено „около22.00 часа” , а в НП „в 22.00 часа”.

Не е извършено от АНО съществено процесуално нарушение,което да е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Не може да се приеме и,че талона за изследване не отговаря на изискванията,т.к. не било посочено,че лицето следва да се яви до 45 минути,каквото е изискването на чл.3 ал.3 от Наредба №30/27.06.2001г. /за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/. В Талона ясно е посочено,че се връчва в 23.50 часа  и лицето следва да се яви на изследването до 00.35 часа. Така както е посочено в талона е напълно ясно в какъв срок водача следва да се яви в съответното мед.заведение и не е в противоречие с Наредбата.

АНО не е извършил е недопустимо допълване в НП,както и не е налице несъответствие между обстоятелствата в АУАН и НП.

Нма допуснато противоречие между фактическа обстановка и правна квалификация и нарушенията и различията в АУАН и НП се дължат на прецезирането на деянията,което АНО има право и е длъжен да извърши.Това в никакъв случай не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Същото се отнася и за АУАН.Това е позволило в достатъчна степен на водача да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото от момента на подписване на акта за установяване на административно нарушение от страна на нарушителя до момента на подаване на жалбата пред съда и разглеждането й от въззивната инстанция.

Съдът намира, че в  настоящият случай са неприложими предпоставките на чл.28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен.

В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на процесните нарушения и обществените отношения, които те засягат, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че извршеното представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция намира, че деянията на жалбоподателя не съставляват маловажен случай. 

Не са налице основания за изменение на санкцията или за прилагане на по-благоприятен закон.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно .

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление №18-0938-000827/22.02.2018год., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към О.М.П. с което на Б.К.Н.  ЕГН:**********, на основание чл.174 ал.3 пр.2 му  е наложена глоба в  размер на 2000 лева  и лишаване от  право да управлява МПС  за срок от  24 месеца и на основание  чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 триста лева, за нарушение на  чл.139 ал.5 от ЗДвП. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки, като ПРАВИЛНО  и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Плевен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                         

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: