Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………….2022 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на 13 октомври
2022 г., в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело
№ 1584 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз
основа на касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“
в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/
гр.Варна срещу решение №769/09.06.2022г., постановено по н.а.х.д. №
20223110200728 на Варненския районен съд /ВРС/, с което е отменено наказателно
постановление №604066-F322085/05.10.2021г.,
издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което на М.Г.К.
е наложена глоба от 500 лева на основание чл.179 ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл.125 ал.5 от същия закон.
Касаторът прави
оплакване, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, което е основание за отмяната му. Смята, че събраните
доказателства установяват извършване на щателно
издирване на наказаното лице по смисъла на чл.43 ал.6 от ЗАНН и при ненамиране
на лицето правилно производството е било спряно. Изтъква, че неправилно е
прието от ВРС, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като са
били спазени всички административно-производствени правила по издаването му. Иска
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. В писменото
становище чрез гл.юрисконсулт П.Н. претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна – М.Г.К.
в писмена защита чрез адв.А.Н. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Изтъква, че наказателното постановление е издадено след изтичане на
шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, което е достатъчно основание за
отмяната му. Другите му доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление са, че неправилно е наложена глоба на единия от съдружниците за
нарушение на данъчното законодателство, предвид чл.9 ал.2 от ДОПК, който
приравнява неперсонифицираните дружества на юридически лица. Смята, че е
неправилно посочената датата на нарушението
и изтъква, че нарушението е
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска оставяне на съдебното
решение в сила, но не претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП смята, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че решението е правилно и няма
основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес
от страна в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен
съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен
съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и
допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на
основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ответникът по
касационната жалба е бил наказан за това, че при проверка на 23.06.2017г. е
било установено, че в качеството му на представляващ ДЗЗД „Светлина 15“
с БУЛСТАТ *********, което е регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнил
задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за периода от
01.05.2017г.-31.05.2017г. в установения
в чл.125 ал.5 от ЗДДС срок до 14.06.2017г.
На 23.06.2017г. и
на 22.08.2017г. са отправени покани за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на адреса на управление на ДЗЗД „Светлина
15“, вместо на адреса на наказаното лице
М.К., които са се върнали като невръчени. На това основание актът за
установяване на административно нарушение е бил съставен по реда на чл.40 ал.3
от ЗАНН – в отсъствието на нарушителя. На първи и на девети ноември 2017г. са
съставени протоколи от инспектори по приходите за посещение на адреса на М.К.
за връчване на АУАН, с отбелязване, че същия не е бил открит. В тази връзка и
на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН на 09.11.2017г. е последвало спиране на административно-наказателното
производство. Актът е бил връчен на М.К. на 29.09.2021г. и на 01.10.2021г.е
подадена жалба от него.
Варненският
районен съд е отменил наказателното постановление като е приел, че неправилно е
била приложена разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН и не са били налице
фактически и правни основания за спиране на административно-наказателното
производство по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН. Според въззивната инстанция тези
две процесуални нарушения, както и издаването му след изтичане на срока по чл.34 ал.6 от ЗАНН са
довели до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Настоящата
касационна инстанция намира решението за правилно като краен резултат. Относно
незаконосъобразността на наказателното постановление излага следните
съображения:
Все още е актуално Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на
ВАС и ВКС по тълкувателно дело 1/2014г., въпреки промените в действащия ЗАНН,
остават регламентирани два вида давност:
погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган
да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение
/чл.34 от ЗАНН/, която настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт.
И изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да осъществи изтърпяването на наложената административна
санкция /чл.82 от ЗАНН/, която настъпва след влизането в сила на наказателното
постановление. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде
квалифицирана на обикновена /по чл.82 ал.1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по
чл.82 ал.3 от ЗАНН/. Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС
и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели в цитираното тълкувателно
постановление, че: „В чл.34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81
ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН“.
Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препращаща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс, където в чл.80 ал.1 т.5 е казано, че наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Съгласно,
разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, приложима също на основание чл.11 от ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния член. Изхождайки от задължителното за съдилищата тълкувателно
постановление, за процесното административно наказание - глоба, не се образува административно-наказателно
производство, съответно не се налага административно наказание при изтекла
абсолютна погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК.
Нарушението, за което на М.К. е било наложено
административно наказание „глоба“ е било извършено на 15.06.2017г. – денят
следващ датата, до която е следвало да бъде подадена справката-декларация по
ЗДДС. Считано от 15.06.2017г. абсолютната погасителна
давност от 4 години и 6 месеца по чл.81 ал.3 от НК във връзка с чл.80 ал.1 т.5
от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН е изтекла на 15.12.2021г. Тоест,
към деня на постановяване на въззивното
решение – 9 юни 2022г. административно-наказателната отговорност на М.Г.К.
е била погасена по давност, което е касационно основание за отмяна на
наказателното постановление.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№769/09.06.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20223110200728 на Варненския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.