Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 07.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1225 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***,
33 иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника Г.Д.С., ЕГН **********
с адрес *** да му заплати сумата от 1000лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди във вид на душевни болки и страдания,
изразяващи се в накърняване на авторитета, достойнството му и приписване на
престъпление- корупция, в резултат на изложени от ответника в жалби до АК Варна
от 22.05.2018г. и до ВАС от 26.07.2018г. срещу него неверни и позорящи данни, и
приписване на престъпление- « отказа да изиска наличната справка от ОДМВР,
въпреки че е адресирано до него съдебното удостоверение издадено от съдията по
делото, с което тя му поднесе на тепсия възможността да спечели делото, шанс,
който той проигра???.. с всичките си действия той е изпълнявал указания на адв.
И. Т., представляващ ответниците???... Заб. Той отказа да ме представлява пред следващите
институции и не ми поиска хонорар!!! факт без коментар от моя страна, а го
представям на Вас господа…тъй като има основания за корупция???…» и „въпреки очевадните
факти, че съдията по делото с неадекватните си подходи поднесе на тепсия
основанието за спечелване изхода от делото, то адв. И. Д.“ не пожела да се
възползва, а се съобрази единствено с дадените му указания от ответника Т. и
адвоката му Т.- да предреши изхода на делото в тяхна полза, тъй като навярно те
са му заплатили и адв.хонорар или още нещо???“, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.01.2019г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 19.01.2016г. бил упълномощен
от ответника в качеството си на адвокат да го представлява по гр.д. №
6125/2015г. по описа на ВРС. Делото било насрочено за разглеждане на следващия
ден, като ответникът сам бил изготвил исковата си молба. В проведеното съдебно
заседание, процесуалният представител на ответника възразил относно
допустимостта на производството, доколкото между страните вече е бил воден и
решен идентичен спор, предмет на гр.д. № 8978/2009г. по описа на ВРС. Твърди,
че тези обстоятелства не са му били известни и споделени от доверителя му и
предвид ангажирането му по делото предния ден, той е бил в обективна
невъзможност да ги узнае. Делото било прекратено от съда на основание чл. 299 ГПК. В същото съдебно заседание ответникът по спора оспорил и представени от С.
в копия писмени документи- удостоверение за предоставено право на ползване,
протокол на ОбНС на лицата, на които е било
предоставено това право, бележки за извършени плащания. Твърди, че е бил
помолен от ответника да завери за вярност тези документи. Отказал да стори
това, тъй като не е видял оригиналите. След съдебното заседание, помолил
ответника да му предостави оригиналите на въпросните документи, но след като
той не спазил уговорката, взаимоотношенията им приключили. Впоследствие узнал,
че ответникът е продължил делото и го е загубил на три инстанции. На
22.05.2018г. се твърди, че ответникът депозирал срещу него в Адвокатска колегия
жалба, в която написал: „че ищецът е отказал да изиска налична справка от
ОДМВР, въпреки че издаденото СУ било адресирано до него, с което съдията му
поднесъл на тепсия възможността на спечели делото, шанс, който той проиграл, че
с всичките си действия ищецът изпълнявал указания на процесуалния представител
на ответниците по делото, че бил отказал да го представлява пред следващите
институции и не му поискал хонорар, факт без коментар от моя страна, а го
представям на Вас господа…тъй като има основания за корупция“. С решение № 713
по протокол № 11/10.07.2018г., АК Варна отказала образуване на дисциплинарно
производство срещу ищеца. Срещу това решение ответникът депозирал жалба, в
която отново написал „че съдията по делото с неадекватните си похвати поднесе
на тепсия основанието за спечелване изхода на делото, а адв. Д. не пожела да се
възползва, а се съобрази единствено с дадените му указания от ответника Т. и
адвоката му Т. да предреши изхода на делото в тяхна полза, тъй като навярно те
са му заплатили и адв. хонорар или още нещо“. ВАС отменил решението на ВАК с
конкретни указания и след изпълнението им, с решение № 892 по протокол №
19/29.11.2018г., отново било отказано образуване на дисциплинарно производство
срещу ищеца. В резултат на всички тези действия на ответника се твърди, че
същият е обвинил ищеца в извършване на престъпление- корупция, вменявайки му, че
е изпълнявал указания на насрещната страна по спора, че от нея е получил адв.
хонорар или още нещо, за да предреши спора в нейна полза, в т.ч. че не се е
възползвал от неадекватните действия на съдията, който му поднесъл на тепсия
спечелване на делото. Твърди, че с тези си действия ответникът е подронил
професионалния му авторитета пред институциите и колегите му, и е накърнил
личното му достойнство. Сочи всичко това да се е отразило негативно на личния и
професионалния му живот. Бил под напрежение. Липсата на концентрация се
отразили зле на работата му, допускал грешки. Активирали се и проблемите му със
сърцето, получавал тахикардии. Затова заявява
настоящата искова претенция за обезвреда на търпяните от него неимуществени вреди, чийто паричен
еквивалент определя в размер на исковата сума. Искането е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Отрича
твърденията влошаване на здравословното състояние на ищеца, загубата на
концентрация, накърняването на самочувствието и личното достойнство на ищеца да
е резултат на негови действия. Посочва, че действията му по подаване на
сочените жалби до ВАК и ВАС е провокирано от действията на ищеца, в качеството
му на негов процесуален представител и в частност това, че ищецът не следвал
неговите виждания относно водене на делото, не представял доказателствата, с
които той се бил снабдил, не пожелал да зададе конкретни въпроси към вещото
лице, не пожелал да вземе издаденото СУ и да се снабди с изисканите с него
документи. Ето защо, искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Приети са за съвместно
разглеждане насрещни
искове на Г.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.П.Д., ЕГН ********** с
адрес ***, 33 с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 82 вр.
чл. 280 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 5000лева, от която 2500лева представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди във вид на психически и физически
болки и страдания, търпяни в резултат на бездействия
на ответника в периода 2008-2012г. по повод защита правата на ищеца като
ползвател на земи по пар. 4 ЗСПЗЗ; 1500лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат неизпълнение
задължения на ответника по сключен между страните договор за правна помощ от
19.01.2016г. за осъществяване на защита и процесуално представителство по гр.д.
№ 6125/2015г. по описа на ВРС и 1000лева, обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на действията на ответника по завеждане на настоящото гражданско дело.
Ищецът по насрещната искова молба
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената й част: С ответника Д. се познавали от
2008г., когато той и колегата му И. И. представлявали ползвателите на имоти в м-ст Ментеше. За защита правата
на ползвателите било създадено сдружение, което се сочи, че е било
представлявано от ответника. В периода 2011г. до 2012г. били водени колективни
искове, събирали се пари за адв.хонорари с цел защита правата на ползвателите,
в т.ч. тези на ищеца. Твърди се, че в този период ответникът убеждавал ищеца,
че правата му ще бъдат защитени и ще запази имота си предоставен му за ползване
с ПМС. В крайна сметка, ищецът загубил имота си. Твърди, че в резултат
бездействията на ответника и други адвокати, делото по колективния иск е било
прекратено от съда, поради неизпълнение указания на съда. Твърди, че в този
период ищецът изпитвал постоянно нервно напрежение. Случващото се го тормозело
психически, което повлияло на отношенията със семейството му. Влошило се
здравословното му състояние. През 2010г. се обострил псориазиса му, а през 2011г. получил втори инфаркт. Твърди,
че м.януари 2016г. се срещнал пред ВРС с ответника, който му казал, че знае, че
води гражданско дело, по което изявил готовност да го защитава без адв.
хонорар. В предварителен разговор му обяснил, че ответниците по воденото от
него гр.д. № 6125/2015г. на ВРС са спечелили през 2007г. дело срещу него с
действия противоречащи на закона. Уведомил го и относно виждането си за водене
на делото и доказателствата, с който е успял да се снабди и които искал да
бъдат събрани. В хода на съдебното заседание обаче се твърди, че ответникът не
защитил интересите му, не се съобразил с желанието му да се разпита конкретен
свидетел, не направил усилие по събиране на доказателствата, които той желаел.
В резултат на това, ищецът отново преживял стрес и нервно напрежение. След като
получил настоящата искова молба, ответникът отново бил в шок и пълен потрес.
Върнали се стреса, нервното напрежение, влошили се отношенията в семейството
му. Ето защо, счита че за обезвредата на така
причинените му вреди паричният еквивалент е в размер на исковата сума. Искането
е за уважаване на претенцията.
В с.з. исковата и насрещната искова молба и отговорите
се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоначалният иск е
с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважена
исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията
на кумулативност всички
елементи от фактическия състав на правото: че ответникът е извършил твърдяните деяния, а именно на посочените дати е изнесъл в жалби до
ВАК и ВАС неверни, позорящи данни за ищеца и му е приписал извършване на
престъпление; тяхната противоправност, настъпването
на вредоносен резултат, причинна връзка между него и деянието, вид, интензитет
и продължителност на твърдяните неимуществени вреди. Доказването им е в
тежест на ищеца с изкл. на вината, за която законът въвежда оборима
презумпция за наличието й, възлагаща в тежест на ответника обратно доказване, т.е
че не е налице негово виновно поведение.
Предмет на
претенцията в случая са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на разгласяване от ответника на позорни обстоятелства и
приписване на престъпление, довели до уронване престижа и доброто име на ищеца.
Искът е допустим. В
случая не се цели установяване на престъпен състав по НК, в частност този на клеветата
по чл. 147 НК. А и не във всеки случай противоправното
и вредоносно деяние по естеството си е и престъпление. Гражданската отговорност
може да се реализира и без наказателната, напр. при престъпна обективна или
субективна несъставомерност на инкриминираното
деяние, при които не е изключен гражданският деликт.
Между страните няма
спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на
28.05.2015г. ответникът е подал искова молба, с която е заявил иск за
собственост и по която е било образувано гр.д. № 6125/2015г. по описа на ВРС.
Исковата молба е била подадена лично от него. С определение от 02.12.2015г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.01.2016г. В това съдебно заседание ответникът, там ищец, е бил представляван
от адв. И.Д. съгласно адв. пълномощно от 19.01.2016г. В рамките на проведеното
о.с.з., процесуалният представител на ответниците адв. Т. е направил възражение
за недопустимост на производството поради отвод за сила на пресъдено
нещо. Предвид предприети от ответниците оспорвания, съдът е задължил ищеца да
завери за вярност представени от него преписи от писмени документи, както и да
представи в следващо съдебно заседание в оригинал част от тях. Разпитани са
били двама свидетели водени от ищеца и е изслушано заключение на в.лице. Разпоредено е било и издаване на съд.удостоверение в полза
на процесуалния представител на ищеца за снабдяване с реституционната преписка
от ОСЗ Варна, а впоследствие по молба на ищеца С. и такова за снабдяване с
документи от АВп. Делото е било отложено и насрочено
за 10.03.2016г. Съдебните удостоверения са били издадени, като върху това,
което да послужи пред ОСЗ Варна е удостоверено и получаването му от С. на
28.01.2016г. С определение от 15.02.2016г. в закрито заседание, съдът е
прекратил производството по гр.д. № 6125/2015г. по описа на ВРС поради
недопустимост на иска на основание чл. 130 вр. чл.
299 ГПК. Това определение на съда е влязло в законна сила.
На 22.05.2018г. с вх.
№ 539, ответникът депозирал частна жалба срещу ищеца по повод действията му по
гр.д. № 6125/2015г. по описа на ВРС. В жалбата ищецът е изложил, че адв. Д. е
отказал да представи като свидетел съсед по имот, да изиска информация, за
която му е било издадено съд. удостоверение, позволил си да дава указания на
свидетелите какво да казват, изпълнявал указанията на адвоката представляващ
ответниците, както и че „отказал да го представлява пред следващите инстанции,
не му поискал хонорар…факт без коментар от моя страна, а го представям на Вас
господа…тъй като има основания за корупция???“. С решение № 713 по протокол №
11 от 10.07.2018г. АК Варна е отказала да образува дисциплинарно производство
срещу адв. Д.. Срещу това решение ответникът депозирал жалба до Висшия адвокатски
съвет от 26.07.2018г., в което написал: „въпреки очевадните факти, че съдията
по делото с неадекватните си подходи поднесе на тепсия основанието за
спечелване изхода от делото, то адв. И. Д.“ не пожела да се възползва, а се
съобрази единствено с дадените му указания от ответника Т. и адвоката му Т.- да
предреши изхода на делото в тяхна полза, тъй като навярно те са му заплатили и
адв.хонорар или още нещо???“. С решение от 14.09.2018г. ВАС отменил решение №
713 по протокол № 11 от 10.07.2018г. АК Варна и върнал преписката за изпълнение
на процедурата по чл. 137 ЗАдв. С ново решение № 892 по протокол №
19/29.11.2018г. АК Варна отново отказала да образува дисциплинарно производство
срещу адв. Д.. Жалбата на ответника срещу това решение е била оставена без
уважение с решение на ВАС от 08.02.2019г. Предвид така установените факти по
делото, безспорно се установява, че на твърдяните от ищеца дати 22.05 и
26.07.2018г. действително ответникът е подавал сигнали срещу него до АК Варна и
ВАС, по повод действията му като негов пълномощник по гр.д. № 6125/2015г. по
описа на ВРС. Авторството на тези сигнали и изложеното в тях не е оспорвано. Ищецът
твърди, че с тези си действия ответникът е разпространил сред колегите му
позорни обстоятелства и му е приписал извършване на престъпление- корупция. Обективно, изпълнителното деяние на клеветата може да бъде осъществено
в две форми- чрез разгласяване, т.е довеждането до знанието на трето лице на
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия, както и чрез преписване на пострадалия на неизвършено от него
престъпление. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване на определен
факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да
накърни неговото добро име в обществото. Теорията и константната съдебна
практика / пр. Решение №70 от
25.02.2009г. на ВКС по к.н.д. № 36/2009г. на І н.о.; Решение № 299 от 08.08.2012г. на ВКС по н.д. № 679/2012г. ІІІ н.о.; Решение №
210 от 24.06.2013г. по н.д. № 572/2013г. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от
10.04.2012г. на ВКС по н.д. № 382/2012г. на ІІІ н.о. и други/ приемат, че извън
обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя
субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания,
от които произтичат определени правни последици. В този смисъл изводите, които
някой си прави от прочетеното, видяното или чутото, създаването на различни
версии, предположения, аналогии, внушението, мнението- не са клевета. Те не
могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване. В конкретния казус не е
спорно, че на 22.05.2018г. в жалбата си до
АК Варна, ответникът е посочил, че адвокат Д. с „всичките си действия е
изпълнявал указанията на адвоката представляващ ответниците“ и че „има
основания за корупция”, а в жалбата от 26.07.2018г. и че „адв. И. Д.“..се
съобрази единствено с дадените му указания от ответника Т. и адвоката му Т. да
предреши изхода от делото в тяхна полза, тъй като навярно те са му заплатили и
адв. хонорар или още нещо???“. В жалбите, предмет на исковата молба, се съдържат
фактически твърдения, свързани с упражняваната от ищеца адвокатска професия, за
които същият твърди, че са неверни и следователно имат клеветнически характер. Касае се за обективно и конкретно твърдяни
факти, които се отнасят до укоримо от гледна точка на
морала поведение на пострадалия, в частност такива за нарушение Етичния кодекс
на адвоката, ЗАдв и извършване на престъпление- подкуп, и са от естество да
накърнят доброто му име в обществото. Така че деянието по естеството си е и противоправно, тъй като обективно е годно и е довело до
накърняване честта и достойнството на ищеца. Изложените
факти не са резултат на субективна интерпретация на изложеното в съзнанието на
пострадалия. При
това положение, в тежест на ответника е било да установи, че изнесените от него
факти отговарят на действителното положение, което в случая не е сторено. По
делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод на
първо място, че в качеството си адвокат ищецът злоумишлено е действал против
интересите на доверителя си- ответника в рамките на
гр.д. № 6125/2015г. на ВРС. Установи се, че ищецът е бил ангажиран като адвокат
по делото, ден преди провеждане на съдебното заседание на него. В него
заседание са били разпитани двама свидетели водени от ищеца, като липсват данни
ищецът да е искал да бъдат разпитани други свидетели, а не водените от него
тогава. Поисканите съд. удостоверения са били издадени и ответникът лично ги е
получил, т.е сам е можел да се снабди с търсената информация и документи
послужили за издаването им, като липсват и данни да ги е предал на адв. Д.. Недоказано
е и ищецът да е извършил някакви действия, от които да следва извод, че е
получавал и/или изпълнявал указания от ответниците или техния адвокат, а още
по- малко такива да е получавал „нещо“ от тях за това. Тъй като деянието е
резултатно, за да е довършено следва поне едно трето лице да е узнало
твърденията на дееца за съществуващо позорно обстоятелство или за приписаното
престъпление. В случая това е факт, доколкото адресат на жалбите са били АК
Варна и ВАС. Безспорно, правото на защита на всеки гражданин е закрепено и
защитено от КРБ и то търпи ограничение единствено със закон. Чл. 45 ЗЗД е
именно средство за защита по отношение на накърнена репутация и добро име на
лица засегнати от подадените сигнали и оплаквания, като ограничението следва да
става при спазване на основни демократични принципи и стандарти, без да се
допуска намесата да е непропорционална на нарушението и санкцията да не
представлява необоснована пречка за упражняване на права защитени от КРБ и
ЕКПЧ. Така че подаването на сигнали срещу действията на адвоката до
компетентните за това органи само по себе си не е противоправно,
но оплакванията в тях търпят посочените ограничения. Вината на дееца под
формата на умисъл, т.е наличие на съзнание относно позорния характер на
разгласяваните обстоятелства и престъпния
характер на приписаното деяние, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага.
В случая тази презумпция не е опровергана. За установяване твърденията за търпяни негативни емоции в резултат на действията на
ответника, по делото са събрани гласни доказателства- показанията на св. Атанас
Косев, чийто показания съдът кредитира в частта им относно релевантните за
спора факти. Свидетелят разказва, че е клиент на адв. Д. от четири години. От
него разбрал, че миналото лято Г.С. го обвинил пред Адвокатска колегия в
корупция. От тогава наблюдавал промяна в поведението му. Отбягвал да се среща с
колегите си, притеснявал се, споделял, че се чувства некомфортно през деня и
през нощта, имал сърцебиене. В заключение, следва да се приеме, че ищецът е
търпял неимуществени вреди, в резултат на противоправното
поведение на ответника. Паричният еквивалент, служещ за репарирането им се
определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД
при отчитане на всички събрани по делото доказателства. От изключително
значение в случая е, че деянието е извършено пред колеги на ищеца и то пред
висшите органи на Адвокатурата. Несъмнено, това е оказвало влияние върху авторитета
и уважението, с които следва да се ползва ищеца сред колегите си. От събраните
по делото доказателства не се установи деянието да е повлияло по какъвто и да е
начин върху здравословното му състояние, и в частност провокиране на съществували
сърдечни проблеми, защото причините за тях биха могли да са разнообразни. Представената
епикриза в тази връзка е за проведено болнично
лечение през 2016г., т.е период предшестващ поведението на ответника. Не се
установява и това да е предизвикало спад в концентрацията в пряката му адв. работа
и в семейството. В този смисъл свидетелските показания не са информативни и по-
скоро са базирани на споделеното от самия ищец на свидетеля. Действително
обаче, случилото се е предизвикало негативни емоционални и психически
изживявания за него, поставили са го в състояние на нервност, раздразнителност.
Преценявайки всички посочени обстоятелства имащи значение за търпени вреди,
настоящият състав намира, че за причиняването им следва да се присъди
обезщетение, чийто справедлив размер определи в размер на сумата от 500лева.
Както е поискано, като законна последица от уважаване на исковата претенция,
така определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 25.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. За разликата до пълния заявен размер от 1000лева
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
По насрещните искове:
Те черпят правното си
основание в разпоредбите на чл. 45 ЗЗД и чл. 88 вр.
чл. 280 ЗЗД.
Основателността им възлага в доказателствена тежест на ответника
установяване на следните обстоятелства от фактическия състав на твърдяното
право, а именно, че ответникът е извършил сочените деяния,
в т.ч. твърдяните бездействия по защита правата му на ползвател, като член на Национално
сдружение за защита правата на ползвателите по пар.4
ЗСПЗЗ; тяхната противоправност,
настъпването на вредоносен резултат, причинна връзка между него и деянието, вид,
интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди; наличие
на валидно сключен с ответника договор за правна помощ от 19.01.2016г. с
предмет процесуално представителство и защита по гр.д. № 6125/2015г. на ВРС;
настъпване на сочените по вид и интензитет неимуществени вреди в патримониума му, произтичащи пряко и непосредствено от
неизпълнение на договорно поетото от ответника задължение за осъществяване на
правна защита и процесуално представителство. Ответникът носи доказателствената
тежест да установи наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в т.ч. изпълнение на възложеното по договора за правна помощ
от 19.01.2016г., съобразно поръчката на възложителя.
Предмет на първата претенция за обезвреда на търпяни вреди, касае такива търпяни
в резултат на действията и бездействията на ответника в периода 2008-2012г. по
повод защита интересите на ищеца като член на създадено сдружение на
ползвателите на имоти в м- ст Ментеше.
От представените писмени доказателства се установява, че действително с
решение от 24.07.2008г. в Регистъра на ЮЛНЦ при ВОС е било вписано сдружение с
дейност в частна полза с наименование Национално сдружение за защита правата на
ползвателите на земи по пар. 4 ЗСПЗЗ. Страните не
спорят, че ищецът е бил негов член, а и в този смисъл са събраните по делото
гласни доказателства. През 2012г. до Окръжен съд Варна е бил подаден колективен
иск от общо 52 ползватели, в т.ч. ищецът представлявани от И.Д. като
Председател на „Национално сдружение за защита правата на ползвателите на земи
по пар.4 ЗСПЗЗ. Образувано е било гр.д. № 2616/2011г.
по описа на ВОС, прекратено впоследствие и изпратено по подведомственост на
ВРС. В РС Варна е образувано под гр.д. № 9286/2012г., също прекратено с влязло
в сила определение. За установяване конкретно твърдяните бездействия и действия
извършени от ответника определяни като противоправни,
по делото са събрани гласни доказателства и в частност показанията на св. Д.Д.и св. Ц.Я.. Св. Д. е племенница на ответника. Разказва,
че нейните баща и чичо са имали лозе в м-ст Ментешето
от 70-те години. Впоследствие се появили претенции на различни хора за
собствеността на лозето. В тази връзка през 2011г. или 2010г. било направено
сдружение за защита на правата на ползвателите в местността. Имало двама
адвокати, които ги защитавали. Чичо й водел дела в годините за това място и се
тормозел, че иска да си върне мястото, което бил обработвал толкова много
години. В тази връзка и като член на това сдружение се срещали с много хора
засегнати от този проблем. Срещите се водели от организатора, като свидетелката
не била присъствала на тях, но била чувала имената на Ц, Стелияна, двама
адвокати. На тези срещи им било обещавано адвокатите да им помогнат, за да си
върнат собствеността. И.Д. бил нает да защитава клиентите, които са му
възлагали надежди, но какво точно е говорено на тези срещи не може да посочи.
Св. Янчева разказва, че познава Г.С. от 2009г., бидейки тогава обществен
сътрудник на едно дружество за защита правата на човека. В това си качество
помагала безвъзмездно на потърпевши от реституцията. В края на 2010г.
документите на С. и други ползватели били дадени на адв. И. за проучване и
лятото на 2011г. било взето решението да бъдат включени в това сдружение. По
него време председател на сдружението бил Д.. По желание на самите хора
започнали да се провеждат събрания, на които се обсъждали проблемите им,
разясняло се на какви условия трябва да отговарят ползвателите, какво може да
се направи за защита на правата им. А когато 2012г. излезли две тълкувателни
решения на ВКС се говорело за тях, че са пречка на параграфските владелци.
Събранията били водени от адв. И., Д. и още едно момиче. Впоследствие членовете
си избрали отговорник Стилияна Т.ова, която им
станала и касиер. Било взето решение за водене на колективен иск, като всеки
трябвало да си набави своите документи. В крайна сметка съгласно определението
на съда или по решение на членовете, станало така че всеки трябва да си води
сам делата. Впоследствие разбрала, че още преди да се включи в сдружението, С.
имал загубено дело на собствеността на имота си. Посочва, че работата на Д. по
него време била да организира събранията и да поддържа контакт с адв. И., не се
бил представял като адвокат. Не била чувала и по събранията да се дават някакви
обещания, още повече, че Д. бил с убеждението, че ЗСПЗЗ трябва да се промени,
за да се случат нещата, по повод на което бил изготвил и писмо с предложение за
изменение на закона. Анализът на така коментираните писмени и гласни
доказателства, обосновава извод, че претенцията на ищеца се явява недоказана по
своето основание. Липсват каквито и да е доказателства в периода 2008-2012г.
ответникът да е обещавал каквото и да е на ищеца по повод защита правото му на
собственост върху имота, който е имал като ползвател. Още повече, че с влязло в
сила на 31.05.2010г. решение по гр.д. № 8978/2009г. на ВРС, ищецът е бил осъден
да предаде владението върху притежавания от него имот. От гласните
доказателства се установи, че ответникът в него период, ако и за целия да е бил
председател на въпросното сдружение, то той е имал единствено организаторски
функции и в него момент не е имал дори качество на адвокат. Като адвокат
ответникът е бил вписан едва по протоколно решение № 3/25.03.2015г. на АК
Варна. Установи се, че на събранията са се обсъждали възможности и никой не е
давал обещания за каквото и да е, още по- малко ищецът персонално да е
получавал такива от ответника. Решението за водене на колективен иск е било
взето общо и въз основа на него 52 ползватели са заявили колективния иск. Така,
че налице е дефицит в доказателствата относно проявено бездействие или пък
конкретни действия извършени от ответника при това противоправно
във връзка със защита правата на ищеца като ползвател. Липсата на този елемент
от фактическия състав на правото прави исковата претенция недоказана и
подлежаща на отхвърляне, без да се обсъждат останалите елементи от фактическия
състав на правото.
По отношение на иска за вреди по чл. 82 вр. чл. 280 ЗЗД.
Същите се претендират
на договорно основание, доколкото се основават на твърдения, че ответникът като
пълномощник- адвокат на ищеца не е изпълнил задълженията си по защита на
неговите интереси в рамките на гр.д. № 6125/2015г. по описа на ВРС и в частност
не се съобразил с желанието му да се разпита конкретен свидетел, не
направил усилие по събиране на доказателствата, които той желаел.
По делото, както се посочи е видно, че страните са
обвързани от договор за правна помощ от 19.01.2016г., когато ищецът е
упълномощил ответника да го представлява по гр.д. № 6125/2015г. на ВРС. Твърди
се ответникът да е в неизпълнение на своите задължения по сключения договор за
адвокатска услуга с предмет осъществяване на
възложеното процесуално представителство пред съда по смисъла на чл. 25, ал.1,
т. 3 ЗАдв. Установява се, че адвокатът е осъществил процесуалното
представителство на ищеца по делото. В проведеното открито съдебно заседание,
ден преди което е бил ангажиран като процесуален представител, адвокатът на
ответниците е направил отвод за сила на пресъдено
нещо, по което възражение ответникът е противопоставил твърдението на ищеца, че
предходно воденото дело е на друго основание. Твърдението на ищеца, че е
уведомил предходно адвоката си за това дело е недоказано. Адвокатът е участвал
в събирането на вече допуснатите от съда доказателства, добросъвестно и със
законни средства е защитавал правата и интересите на клиента си по най- добрия
начин / чл. 2, ал.2
и чл. 40, ал.2 ЗАдв/,
като е направил съответните доказателствени искания. Участвал е при разпита на
допуснатите на ищеца свидетели и изслушване заключението на в.лице по изготвена
съдебно- техническа експертиза. Не се установява неизпълнение на конкретно
негово задължение. Редно е да се посочи, че ищецът е присъствал в това съд.
заседание и ако и да е имал желание за събиране на някакви доказателства,
различни от поисканите от процесуалния му представител, той е имал възможност
да стори лично това пред съда. Не без значение е и обстоятелството, че в крайна
сметка, производството по делото е било прекратено не поради дефицит на
доказателства, а поради изначална допустимост на заявената лично от ищеца
искова претенция. В този смисъл, дейността на адвоката е била съобразена със
служебните му задължения по ЗАдв и ЕКАдв, не са
констатирани нередности, а непостигането на искания от ищеца резултат по делото
не представлява виновно поведение на адвоката. В заключение исковата претенция
е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предмет на другата претенция за обезвреда на търпяни вреди, касае такива в резултат на действията на
ответника по завеждане на исковата молба предмет на настоящото дело.
По естеството си се
търси ангажиране отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск. Тази
отговорност е деликтна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 ГПК, съдилищата
са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и
съдействие на лични и имуществени права, като участващите в съдебните
производства лица, упражняват предоставените им процесуални права, каквото е
правото на иск, добросъвестно и съобразно добрите нрави под страх от
отговорност за вреди. В чл. 57, ал. 2 КРБ е прокламиран принципът за
недопускане злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
права или законни интереси на други. Така, че когато правото се упражнява
недобросъвестно, с цел увреждане права и законни интереси на други, то злоупотребата с право е противоправна.
Доказването на деянието, в случая предявяването на иска по чл. 45 ЗЗД от страна
на ответника и неговата противоправност, т.е недобросъвестното упражняване на това право, е
в тежест на ищеца. Факт е, че деянието е доказано, но такова доказване не е
проведено относно недобросъвестното упражняване на това право, вкл. с оглед на
обстоятелството, че съдът прие тази претенция за доказана по основание. Затова
и тази искова претенция подлежи на отхвърляне.
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който размерът на претендираните възлиза на сумата от 1200лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019г., от
което 600лева за адв. възнаграждение по първоначалния иск и 600лева по
насрещния иск, както и 51,50лева платена държавна такса. Съобразно уважената
част от исковата претенция в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски в размер на общо 325,75лв. На основание
чл. 78, ал.3 ГПК предвид неоснователност на насрещната искова молба в полза на
ответника по нея следва да се присъдят разноски в размер на 600лева за адв.
възнаграждение. Или общо разноските са в размер на 925,75лева.
Ответникът по
първоначалния иск на основание чл. 78, ал.3 ГПК има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК, по който се претендират
разноски за платено адв. възнаграждение от 500лева по договор за правна защита
и съдействие от 01.04.2019г. Не е посочено за какво е уговорено като дължимо и
платено, т.е дали за защита по първоначалната искова молба или по насрещната
такава. Затова, следва да се приеме, че е уговорено по равно, т.е 250лева за
защита по първоначалния иск и толкова за защитата по насрещната искова молба. Съобразно
отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 125лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Д., ЕГН ********** с
адрес ***, 33 сумата от 500лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на душевни болки и
страдания, изразяващи се в накърняване на авторитета, достойнството му и
приписване на престъпление- корупция, в резултат на изложени от ответника в
жалби до АК Варна от 22.05.2018г. и до ВАС от 26.07.2018г. срещу него неверни и
позорящи данни, и приписване на престъпление- « отказа да изиска наличната
справка от ОДМВР, въпреки че е адресирано до него съдебното удостоверение
издадено от съдията по делото, с което тя му поднесе на тепсия възможността да
спечели делото, шанс, който той проигра???.. с всичките си действия той е
изпълнявал указания на адв. И. Т., представляващ ответниците???... Заб. Той
отказа да ме представлява пред следващите институции и не ми поиска хонорар!!!
факт без коментар от моя страна, а го представям на Вас господа…тъй като има
основания за корупция???…» и „въпреки очевадните факти, че съдията по делото с
неадекватните си подходи поднесе на тепсия основанието за спечелване изхода от
делото, то адв. И. Д.“ не пожела да се възползва, а се съобрази единствено с
дадените му указания от ответника Т. и адвоката му Т.- да предреши изхода на
делото в тяхна полза, тъй като навярно те са му заплатили и адв.хонорар или още
нещо???“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба- 29.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 500лева до пълния предявен размер от 1000лева, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***
срещу И.П.Д., ЕГН ********** с адрес
***, 33 за осъждане ответника да му плати сумата от общо 5000лева, от която
2500лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди във вид на
психически и физически болки и страдания, търпяни в
резултат на бездействия на ответника в периода 2008-2012г. по повод защита
правата на ищеца като ползвател на земи по пар. 4
ЗСПЗЗ; 1500лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
неизпълнение задължения на ответника по сключен между страните договор за
правна помощ от 19.01.2016г. за осъществяване на защита и процесуално
представителство по гр.д. № 6125/2015г. по описа на ВРС и 1000лева, обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на действията на ответника по завеждане на
настоящото гражданско дело, на основание чл. 45 ЗЗД и чл.82 вр.
чл.280 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ да заплати на И.П.Д., ЕГН ********** сумата
от 925,75лева, представляваща
сторени в производството пред настоящата инстанция разноски съобразно уважената
част на иска и съобразно изхода на спора по насрещната искова молба, на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
И.П.Д., ЕГН ********** да заплати на Г.Д.С., ЕГН ********** сумата от 125лева,
представляваща сторени в производството пред настоящата инстанция разноски
съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: