НАХД № 2268/2013
год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против обв.Г.А.П. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.227б ал.2 във вр.
с ал.1 от НК, а именно за това, че На 30.12.2009 година в
гр. Пазарджик, в качеството си на управител на „Б.
- ГП” ЕООД гр.Пазарджик, след като представляваното от него търговско дружество
е изпаднало в неплатежоспособност, не е поискал от Окръжен съд Пазарджик да открие производство
по несъстоятелност
в 30-дневен срок от спиране на плащанията,
представляващи осигурителни задължения към НАП, декларирани с декларация Обр.6
с вх.№ 13002091899720 /30.11.2009г.
В съдебно заседание обвиняемият се
явява лично и със служебен защитник, признава вината си и дава кратки обяснения.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за приложението
на чл.78а от НК.
Районният съд като обсъди и прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Към инкриминирания период обв.П. бил едноличен
собственик, управител и представител на „Б.
- ГП” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, с предмет на
дейност търговия на едро със захарни изделия и хранителни стоки.
Дружеството развивало дейност от 2004 година, а от началото
на 2009 година започнало да изпитва финансови затруднения. В резултат на това
обв.П. започнал да бави плащанията си
към доставчици, да не плаща задълженията си към НАП и т.н. През 2009г. той
изтеглил банков кредит от ТБ „ОББ”,
ежемесечните задължения по който още повече влошили финансовото
положение на дружеството.
На 28.02.2013г.
РП-Пазарджик била сезирана с жалба-сигнал от свидетеля Е. С. – управител
на ”Р.” ЕООД-гр.Пловдив по повод неплащането на изискуемо парично задължение по
търговска сделка с „Б. - ГП” ЕООД в
размер на 3 921,03 лева с падеж 18.08.2011г. По повод тази жалба било
образувано настоящото наказателно производство. В хода на разследването било
установено, че за неизпълнението на паричното задължение на „Б. - ГП” ЕООД Пазарджик към ”Р.” ЕООД
гр.Пловдив било образувано изпълнително дело, по което и към настоящия момент
не били постъпвали плащания. Причина за това била недостигът на средства за
погасяване на въпросното задължение, което било безспорно, както по основание,
така и по размер.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването съдебно-икономическа
експертиза, което настоящият съдебен състав напълно кредитира, към 30.06.2013г.
„Б. - ГП” ЕООД гр.Пазарджик имало задължения, както следва:
-
към бюджета /ДДС,
ДОО, здравно осигуряване, ДЗПО, Фонд ГВРС, 3 бр. наказателни постановления
/ - 68 740 ,02 лв.+ лихви 19 689,50 лв. = 88 429,52лв.
-
към доставчици
/по оборотно ведомост/ - 491 843,04лв.
-
към ТБ „ОББ” АД /по
оборотна ведомост/ - 124 798,08 лв.
-
към други
кредитори /по обортна ведомост/ - 275 234,24 лв.
От показателите за ликвидност на „Б. -
ГП” ЕООД гр.Пазарджик се установява, че
още през 2009г. дружеството не е имало възможност с наличните краткотрайни
активи да погаси краткосрочните си
задължения .От тази година стойността на коефициента на обща, бърза и абсолютна ликвидност е трайно
по-малка от единица. Това е сигурен критерий, че с наличните краткотрайни
активи, краткосрочни вземания и парични средства дружеството нямало възможност да погаси
краткосрочните си задължения.
Към 30.06.2013г. нямало данни „Б. -
ГП” ЕООД гр.Пазарджик да е спирало плащанията по дължими суми по доставчици.
Този извод следва от данните от журнала за разход на дружеството, от който са
видни ежедневни и непрекъснати плащания в брой. Този факт сочи, че дружеството продължава да
развива дейност и по всяка вероятност не е свръхзадължено, но изводът за
неплатежоспособност е категоричен и той се обосновава с коефициента на ликвидност на „Б. - ГП” ЕООД-гр.Пазарджик
за 2009г., 2010г. , 2011г. и 2012г.,
чиито стойности сочат на финансова несамостоятелност и задлъжнялост.
От заключението на допълнителната
съдебно-икономическа експертиза категорично се установява, че първото по време
изискуемо парично задължение на „Б. - ГП” ЕООД гр.Пазарджик, във връзка с което
дружеството е станало финансово несамостоятелно е към НАП и представлява
осигурителни задължения, декларирани с декларация Обр.6 с вх.№ 13002091899720
от 30.11.2009г. Тези задължения са възникнали през месец ноември 2009г. по
повод начислени трудови възнаграждения на персонала за месец октомври 2009г. с
падеж 30.11.2009г. и не се платени и към настоящия момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 626, ал. 2, предложение 3
във връзка с ал.1 от ТЗ, в 30-дневен срок считано от 30.11.2009 г. обв. П. е имал задължението да поиска от Окръжен съд
Пазарджик да открие производство по несъстоятелност, но не е направил това.
Видно от приложеното на л.77, Том І от материалите по
делото писмо № СР-02-552/22.05.2013г., в Окръжен съд Пазарджик не е постъпвала
молба за откриване на производство по несъстоятелност от управителя на
дружеството – обв. П..
Така описаната фактическа обстановка,
съдът възприе въз основа на самопризнанията на обвиняемия и показанията на свидетелите
С. и Ш., основно и допълнително заключение на СИЕ и писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по безпротиворечив начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така възприетата фактическа обстановка и въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
безспорно установено, че обв.П. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.227б ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като в гр.Пазарджик, в качеството си на
управител на „Б. – ГП” ЕООД гр.Пазарджик, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 30.11.2009г. до 30.12.2009г. включително, не е поискал
от съда да открие производство по несъстоятелност.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е имал качеството
на управител и едноличен собственик на капитала на търговеца „Б. – ГП” ЕООД.
Съзнавал е, че дружеството е имало изискуемо парично задължение, спрял е
плащанията и в 30 дневен срок от 30.11.2009г. до 30.12.2009г. включително, не е
поискал от съда да открие производство по несъстоятелност, каквото задължение
му се вменява в чл. 626 ал. 2, предложение 3, във връзка с ал. 1 от Търговския
закон.
При определяне размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на
чл.54 от НК - относно индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност с невисока степен на
обществена опасност. Не е осъждан, не е криминално проявен и настоящото деяние
е инцидентно в неговия живот.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице
предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За
престъплението по чл.227б ал.2 във вр. с ал.1 се предвижда като най-тежко наказание лишаване
от свобода до три години, а както вече се посочи обвиняемият е пълнолетен, не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VIII от общата част на НК и от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха направеното самопризнание, оказаното съдействие на
органите на разследващите органи, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, изразеното критично отношение към стореното и тежкото
здравословно състояние на обвиняемия. Отегчаващи обстоятелства не се отчетоха.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на обв.П. след като бъде освободен от наказателна отговорност
следва да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер от 500
/петстотин/ лева, което е съответно на извършеното и с което ще
се постигнат целите на наказанието.
При определяне размера на глобата съдът съобрази
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното
положение, материално и имотно състояние на извършителя. Този минимален размер
на глобата съдът наложи на основание чл.2 ал.1 от НК, като приложи законът,
който е бил в сила към момента на извършване на деянието, когато долната
граница на глобата е била именно 500 лева, т.к. с последващото изменение на
чл.78а ал.1 от НК, в сила от 2010г. и обн. с ДВ бр.26, минималният размел на
глобата е качен на 1000 лева, а този последващ закон не е по-благоприятен за
дееца.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия
да заплати сторените по делото разноски
в размер на 255 лв. за експертизи, платими по сметка
на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: