О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр.
Перник, 31.05.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 31.05.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00327 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Перник против решение № 360/20.03.2019г. по гр. д. № 6986/2018г. по описа на РС – П., в частта с която по предявените от И.И. *** искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД ответникът е осъден да заплати сумата 10 500 лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и неудобство от физическо естество), в резултат на травма на левия крак, получена на 29.01.2018 г. при падане поради заледена пътна настилка на ул. ***, както и сумата 1 100 лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди (направени разноски по проведеното медицинско лечение – закупуване на металната остеосинтеза, тип 1/3 тубуларна плака), претърпени от горепосоченото непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на увреждането – 28.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията.
В жалбата се поддържа неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на решението. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания за това, че първоинстанционният съд не е обсъдил
събраните по делото доказателства и съдебно-медицинска експертиза и не е
обсъдил наведените от ответника възражения и доводи за съпричиняване. В тази
връзка се твърди, че от съвкупната преценка на гласните доказателства се
установява, че на процесната дата улица Търговска била почистена, ледът е бил
разбиван ръчно и машинно, след което е бил извозван и цялата улица била
почистена от лед и сняг. Излагат
се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с евентуално
претърпените вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради
което размерът е завишен. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част включително и в
свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество като
въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло,
евентуално присъденото от първоинсатницонния съд обезщетение за неимуществени
вреди бъде намалено до размер съответстващ на реално претърпените от ищеца вреди.
Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалбе е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора страните не са
поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти,
които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства
поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на
процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, така както
е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че
мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен
доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито заседание на 26.06.2019 г. от 09,55 часа, за когато да се
призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.