Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.10.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИАНА С.
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8281 по описа на съда за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) вр. с чл.6,§ 1 ЕКЗПЧОС.
Ищецът Ф.Х.Ю. твърди, че е
пострадал от прилагана срещу него насилствена асимилация над етническите турци
от т.н. „Възродителен процес“, и тъй като се противопоставил да го приеменуват
бил арестуван на 27.12.1984 г. и задържан в т.н. „Първи обект“ в Белене, където
престоял при много тежки условия около 1 година, след което при малко по-леки в
концлагер в гр. Бобов дол. На 09.04.1987 г. бил интерниран от концлагера в с. Шишковци,
където бил под постоянно наблюдение, а
през 1989 г. бил изселен в Турция с цялото си семейство. Твърди, че 3 години
били отнети от живота му и откъснат от родното място. С оглед на горното сочи,
че за него било от значение приключването на сл.д. № 1/1991 г., преобразувано в
сл.д. № 780-ІІ/1998 г. на СВОП, а в последствие в ДП ІІ-048/1999 г. на ВОП -
София с предмет извършените от длъжностните лица по време на възродителния
процес престъпления. Сочи, че досъдебното производство се проточило десетилетия,
поради което подал колективна жалба до
главния прокурор, а в последствие станал учредител на сдружение, чрез което
поставяли въпроси и правели оплаквания до народното събрание, главния прокурор,
омбудсмана, министерство на правосъдието, в които настоявали за приключване на
делото с изправяне пред съд и налагания на наказания. Сочи, че знае за други
пострадали, които искали достъп до делото, за да могат да защитят правата си
чрез предявяване на искове за обезвреда, но поради секретния характер на делото
това не се случвало, поради което и самият той до момента не могъл да потърси
правата си по гражданско-правен ред. Твърди, че от други пострадали узнал за
възможността в края на 2017 г. на пострадалите да искат от съда ускоряване на
досъдебното производство, те са упражнили това право, но същата е била
безрезултатна. Твърди, че продължителността на досъдебното производство от над
27 години нарушила правото му на разглеждане и решаване в разумен срок.
Засилено било чувството му за липса на справедливост, изпитвал страх и
опасение, че това забавяне ще доведе до липса на наказание за лицата, които са
опропастили живота му. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 100 000 лева, ведно със
законната лихва и разноски.
П.на Р. Б.оспорва ищецът да има
право на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ поради нарушаване на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 ЕЗПЧОС, тъй
като в досъдебната фаза на наказателния процес пострадалият няма права, в това
число и на граждански ищец. Твърди, че наказателният процес от забавяне на който се
претендират вреди е прецедент, изискващ широк обхват на разследването, с
огромна фактическа и правна сложност, като забавянето на разследването твърди
да се дължи и на това, че от инкриминираното деяние има стотици пострадали, за
разпит на които е било необходимо извършването на съдебни поръчки до Р. Турция.
Твърди, че самите пострадали с процесуалното си поведение са забавили
производството, както и че П.на Р. Б.не следва да отговоря за вреди от
забавянето, което е настъпило в периода, през който наказателно производство е
било по жалба пред съдебен орган. Твърди, че висящото досъдебно производство не е било
пречка пострадалия да потърси правото си на обезщетение по гражданско-правен
ред, като наказателното производство не е обуславяло съдебната защита на
гражданското право на ищеца, който имал възможност да получи обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от репресията по време
на Възродителния
процес по
реда на специалния Закон за политическа и гражданска реабилитация на
репресираните лица /Обн. ДВ бр. 50/25.06.1991 г./.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически изводи:
По
делото е безспорно между страните, а и от събраните в настоящото исково
производство писмени доказателствени средства се установява, че наказателното
производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа на П.на въоръжените сили,
образувано с постановление от 31.01.1991 г. на Прокурор при П.на въоръжените
сили и впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на СВОП, а
по-късно преобразувано като досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999 г. на
СВОП, за разследване на извършени през време на Възродителния процес
престъпления, е висящо.
Наказателното
производство е било образувано през 1991 г., като разследването по него
първоначално се е водило срещу петима обвиняеми по повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 във вр. С чл. 20, ал. 2 от НК,
затова че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано
престъпление всеки от обвиняемите в съучастие с други лица проповядвали и
подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за
извършено престъпление по чл. 387, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, затова че през периода
от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите в
съучастие злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация
на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в
страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани,
принудително затваряне в лагери на остров Белене, преместване принудително от
работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.
Обвиняемите
по производството са предавани на съд с внасяне на обвинителен акт на
20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г., като образуваните въз основа на тях съдебни
производства са прекратявани поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в непосочване на пострадалите лица за определяне
на характера и размера на вредите от инкриминираното деяние, засягащо както
правото на защита на обвиняемите, така и правата на пострадалите лица при
образуване на съдебното производство – чл. 54 и 55 от НПК (отм.) , неясно изложение на
обстоятелствата или липсата на такова относно състава на престъплението
по чл. 387, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК, за което
е повдигнато обвинение, противоречия в обвинителния акт и нарушения на правото
на защита на обвиняемите. Наказателното производство е било върнато от съда на П.за
отстраняване на така допуснатите нарушения съответно на 09.02.1995 г. и
28.04.1998 г., като след прекратяването му през 1998 г. - 1999 г. по отношение
на двама от обвиняемите поради настъпилата им смърт, същото е продължило само
спрямо обвиняемия Г.А.. На същия на 07.12.2012 г. е проведен разпит в
качеството му на обвиняем, при който е поискал производството да бъде
прекратено поради изтичане на давността относно наказателното преследване за
престъплението, по което му е повдигнато обвинение.
При
провеждането на разследването след връщане на производството от съда били
установени 446 пострадали лица, от които към момента на постановяване
постановление № 03/2001 от 08.10.2018 г. от прокурор при СВОП за спиране на
наказателното производство до изпълнението на възложена съдебна поръчка били
разпитани 369 от пострадалите лица. На 10.10.2001 г. такъв разпит бил извършен
и на ищеца Ф.Х.Ю.. Установява се от събраите писмени доказателства, че във
връзка с досъдебното производство в Софийски градски съд през 2018 г. били
образувани 94 дела по чл. 368 от НПК за ускоряване на наказателното
производство включително и от ищеца Ф.Х.Ю.. Последният е включен и в решение на
Комисия на Народното събрание за политическа и гражданска реабилитация на
неоснователно лишените от свобода и въдворени в Белене лица във връзка с
насилствената промяна на имената на една част от българските граждани,
обнародвано в ДВ – бр. 44 от 01 юни 1990 г., представляваща част от
Възродителния процес, осъден с декларация на 41-то Народно събрание от
11.01.2012 г. Установява се, че ищецът
заедно с други лица, пострадали от „Възродителния процес“ са сезирал с жалба от
04.03.1996 г. главния прокурор на Р.Б.с искане за образуване на наказателно
производство срещу бившите политически ръководители, извършили престъпления по
повод този процес.
Във
връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелия Б.Р.Ю., който се установява,
че е дългогодишен познат и приятел на ищеца. Свидетелят сочи, че познава ищеца
от училище, като по време на т.н. „Възрадителен процес“ и двамата били затворени
в концлагера в Белене, където изкарали година и два месеца в нечовешки условия.
След това и двамата били закарани в лагера до затвора в Бобовдол, където
изкарали още 14 месеца при нечовешки условия, като работели под конвой, стража,
милиционери и кучета. След това Ф. бил екстрадиран в с. Шишковци, през м.
лятото на 1988 г. били върнати по родните места в кърджалийско, но под надзор,
а през м. юни 1989 г. били принудени да се изселят в Р.Турция, като и двамата
се установили в гр. Бурса. За започването на наказателното дело по повод т.н. „Възродителен
процес“ разбрали през 2001 г. от други техни приятели и съмишленици, които им
разказали, че ходили до Военно-окръжна прокуратура в гр. София да дават сведения.
Така през 2001г. и двамата с Ф. отишли на разпит, за да помогнат на
разследването. Свидетелят сочи, че в Бурса имат сдружение за борба и
справедливост и често с Ф. се срещат във връзка с него. Свидетелят сочи, че Ф.
е загубил надежда за справедливо решение по наказателото дело.
Показанията
на свидетеля кореспондират със събраните по делото писмени доказателства в т.ч.
и с представените такива относно периодите, през които ищецът е бил
принудително настаняван.
Според
приетото по делото заключение на съдебнопсихологична експертиза, значимостта на делото за ищеца
произхожда от преживяното от него по време на ареста му, престоя в лагерите в
Белене и Бобов дол, в с. Шишковци и в последствие принудителното му изселване
от България, както и от насилствената смяна на имената му и действията,
упражнени върху него с цел подмяна на самосъзнанието и етническата му
идентичност, като вещото лице сочи, че в следствие на това при ищеца се
наблюдава посттравматично стресово разстройство. Вещото лице сочи, че ищецът
преживява изключително травматично продължителността и неприключването на
следствено дело № 1/1991 г. поради липса на възмездие за лицата, причинили му
всичките описани страдания, изпитва душевна болка, отчаяние, чувство за тежка
несправедливост. Вещото лице сочи, че ищецът постоянно се чувства тревожен,
неуверен, нуждае се от безопасност, че се чувства обиден и ощетен и в същото
време принуден да се примири с това. Според експертизата ищецът изпитва
превъзбуда от несбъдване на очакванията и стрес от понесените тежки житейски
разочарования. Вещото лице сочи, че негативните изживявания на ищеца са със
значителна интензивност и продължават да оказват влияние върху емоционалното му
състояние, като очакванията са му да постигне поне частичо успокоение с приключване
на делото и постигане на присъда за виновните.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ за вредите от забавяне на разглеждането и
решаването на делото над разумния срок отговаря държавата. Когато са налице
предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се
представлява от процесуален субституент – правозащитния орган, възложените
задължения на който не са изпълнени в разумен срок. Държавата отговаря за
забавянето на разглеждането и решаването на делото от образуването на
наказателното производство до приключването с краен акт на компетентния
правозащитния орган, като спазването или неспазването на инструктивните срокове
за извършване на отделните действия е без значение. Релевантна е общата
продължителност на производството, разумността на която се преценява като се
търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство, въз основа примерно изброените в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ критерии, които
представляват и приложимите стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ, като
фактическа и правна сложност на производството, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи. Съдът установява осъществяването
на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото
държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението претендиращото
обезщетение лице, но тя отговаря за всички останали забавяния, защото е длъжна
да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците
от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на
задължения.
Разглеждането и решаването на делата в разумен срок е прогласен за
основен принцип в наказателния процес - чл. 22, чл. 46, ал. 1 и чл. 52, ал. 3 от НПК, съблюдаването на
който е вменено в тежест на държавните органи, осъществяващи функцията по
ръководство и решаване в производството, осъществявана в досъдебната фаза на
наказателното производство от прокурора. Прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство,
включително и за провеждането на разследването по производството в предвидените
от кодекса срокове, поради което именно П.на Р.Б.(като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана
да отговаря по предявения иск.
Ищецът Ф.Ю. като
пострадал от престъплението, за което е повдигнато и водено разследването по
наказателното производство, има качеството на "жертва"
по смисъла, изведен от практиката на ЕСПЧ по чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС. Това му качество
е възникнало от момента на образуване на досъдебното производство и именно от
този момент следва да се определи неговата продължителност.
В
случая наказателното производство е образувано на 31.01.1991 г. и до
предявяването на иска – 21.06.2019 г., то е висящо в досъдебната си фаза,
т. е. неговата продължителност към този момент е 28 години и 5 месеца, от които
следва да бъдат приспаднати периодите от време, през които производството по
делото се е намирало в съдебна фаза поради предаване на обвиняемите по
производството на съд с внасяне на обвинителен акт, тъй като в тази фаза на
наказателния процес функцията по ръководство и решаване е възложена на съда,
съответно отговорността за тяхната разумна продължителност е негова. Затова
продължителността на тези периоди от време, равняваща се 1 година и 10 месеца,
следва да бъде приспадната от общата продължителност на наказателното
производство, с което продължителността на наказателното производство в
досъдебното му фаза е 26 години и 7 месеца.
Разследването,
предвид обстоятелствата, обосноваващи инкриминираното деяние и обема на
доказателствата и доказателствените средства за тяхната установяване,
включително и на пострадалите от деянието, значими за определяне на характера и
размера на вредите, е с фактическа сложност. Тази фактическа сложност обаче не може да обоснове продължителност на наказателното производство и то само в досъдебната му фаза почти три десетилетия,
т. е. с продължителност, надхвърляща с 12 години абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от НК за погасяване на
наказателното преследване на престъплението, за което то е образувано и се води
разследването.
Такова
забавяне не може да бъде обосновано с установяването на пострадалите от
деянието лица, респ. с необходимостта от посочването им в обвинителния акт, тъй като именно П.е тази, която преценява в какво конкретно се изразява
престъпното деяние, кои са пострадалите лица и за какво точно да повдигне
обвинение. Процесуалните действия В производството в досъдебната му след връщането му
от съда са свързани преимуществено не само с установяване на пострадалите,
което е осъществено още с решението на Парламентарната комисия на НС,
обнародвано в ДВ – бр. 44 от 1990 г., но и с разпит на последните, каквито
указания не са давани при неговото връщане от съда на Прокуратурата, за които
се съдържат твърдения в писмо от 14.07.2003 г. от Зам. главния прокурор на
Република Б.за вече приключилото разследване по производството и към който
момент не са били разпитани 134 от 446 лица. При
първоначално внесения обвинителен акт имена на пострадалите лица изобщо не са
фигурирали, поради което делото е върната на П.за прецезиране на обвинението от
тази гледа точка. При установени в последствие имена на голяма част от
пострадалите лица и извършен техен разпит, разпитът на конкретната първоначално
посочена в обвинителен акт бройка е останал като единствена не необходима
причина за забавяне на разследването. Утановяването
на престъплението, за което се повдига обвинение пред съд, е обусловено от
определен обем доказателства, който се характеризира с относимост и
достатъчност за изясняване на обективната истина, при което събирането на
по-голям обем от доказателства не би било необходимо за изпълнение на
визираните в чл. 1 от НПК задачи на наказателния процеса, но би могло да
доведе до забавяне развитието на производството, какъвто несъмнено е и
разглежданият случай.
Всичко
гореизложено, преценено с липсата на данни ищецът като пострадал да е
препятствал развитието на досъдебното производство, в което дори е разпитван като
свидетел и поведението на който е единствено значимо за преценка на неговата
разумна продължителност, водят до извод, че именно неизпълнението на
задълженията на П.като орган на досъдебното производство, осъществяващ
функцията по ръководство и решаване, е станало причина за неоправданото
забавяне на висящото наказателно производство, което се характеризира с
неразумна продължителност.
Несъмнено
тази продължителност на висящото наказателно производство е повлияло
неблагоприятно върху неимуществената сфера на ищеца Ф.Ю.. В преобладаващата част събраните по делото писмени доказателства установяват неблагоприятните
последици върху състоянието на ищеца, включително и върху неговата психика, от
използваните спрямо него средства от органите на държавната власт за
насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната през време на
Възродителния процес. Всички тези доказателства са относими към въпроса за
претърпените в резултат от забавянето на наказателното производство
неимуществени вреди доколкото същите онагледяват значимостта на производството
за ищеца. Поради неоправдания дълъг срок на висящото досъдебно производство
ищецът Ф.Ю.. е претърпял
неимуществени вреди, свързани със засягането на неговото психологично състояние
свързано с постоянно чувство на гняв,
несправедливост, безнаказаност. Имайки предвид
особеностите на разглеждания случай и че неспазването на разумния срок на
продължителност на производството винаги увеличава вредните последици, както и
съобразявайки значимостта на производството за ищеца, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за причинените му неимуществени възлиза на 10 000,00 лева. Този размер на обезщетението съдът намира за
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният иск
за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10 000,00 лева, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 100000,00 лева
– отхвърлен, като неоснователен.
Основателността
на иска води до основателност и на акцесорната претенция, поради което
посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва от
предявяването на исковата молба – 21.06.2019 г.
По разноските:
На
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 10 лева – платена държавна такса и
250,00 лева – депозит за вещо лице.
По изложените съображения
Софийски градски съд
ОСЪЖДА
П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „****, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Х.Ю., ЕГН: ********** на
основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС сумата 10 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на нарушение
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно
производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа на П.на въоръжените сили,
преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна прокуратура –
София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999 г. на
Военноокръжна прокуратура – София, за периода от образуването му през м. януари
1991 година до предявяване на исковата молба на 21.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 21.06.2019 г.
до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ сумата 260,00 лева – разноски по
производството за държавна такса и депозит за вещо лице, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000,00 лева до пълния
предявен размер от 100 000,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________