Р Е Ш
Е Н И Е № 211/29.11.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
административен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. БЯНОВА-НЕЙКОВА
при Секретаря Стела Гюмлиева,
разгледа докладваното от Съдия В. Бянова-Нейкова адм. д. № 229 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р.П.Т. *** против
Решение № 2153-28-85 от 23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с което
е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-28-169 от 12.07.2021 г. на оспорващата против Разпореждане №
2113-28-266#6 от 11.06.2021 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ-Ямбол, с което на Т. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.
С доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт по съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения и несъответствие с материалния закон се иска отмяната му, както и на
потвърденото с него разпореждане, респ. – връщане на преписката за ново
произнасяне. Конкретно се сочи, че неправилно е изчислен действителният осигурителен
стаж на оспорващата, като се считат за изпълнени предпоставките за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 от КСО, а именно лицето
да е навършило изискуемата възраст и да има най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. Твърди се, че не са изложени мотиви, от които да е видно
поради какви причини и на какви правни основания е извършено редуциране на
изчисления осигурителен стаж от 17 години, 06 месеца и 06 дни до 13 години, 01
месец и 19 дни; бланкетно са обсъдени и наведените в
жалбата до горестоящия орган възражения за
незаконосъобразността на оспореното разпореждане. Според жалбоподателката
по този начин са нарушени принципите на равнопоставеност,
законност, прозрачност и истинност в процедурата по издаване на спорните
актове. Неправилно според оспорващата административният орган не е зачел
времето на майчинството като действителен осигурителен стаж. Излагат се и
твърдения, че по аргумент от § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО следва да бъдат зачетени
като действителен осигурителен стаж и периодите, посочени в представените
удостоверения от ТП на НОИ-Ямбол, с които се доказва придобит трудов стаж в
ТКЗС „Дражево“ и „Гледките“ ООД, както и периодите, посочени в представените
удостоверения, издадени от „Светлина“ АД и ДБТ-Ямбол.
В съдебно заседание оспорващата се представлява от В.Т.Т. (дъщеря), редовно упълномощена по реда на чл. 32, т. 2
от ГПК. Процесуалният представител поддържа жалбата на посочените в нея
основания и претендира отмяната на спорните актове по съображенията, изложени в
жалбата; отправя доказателствени искания за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза, като в депозирана по делото Молба с вх. №
2558/15.11.2021 г. по описа на ЯАС е направено изрично изявление, че не
възразява да се приеме изготвената експертиза; молбата съдържа становище по
съществото на спора, списък на разноските, искане да се уважи жалбата, да се
присъдят направените по делото разноски, както и алтернативно възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - Директорът на Териториално поделение на
НОИ–Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирани
по делото становища с вх. № 2204 от 30.09.2021 г. и вх. № 2519 от 09.11.2021 г.
по описа на ЯАС редовно упълномощеният представител на ответника – Старши
юрисконсулт А.С., излага подробни съображения по съществото на спора, въз
основа на които отправя искане съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. По
същество се сочи, че според представените в пенсионното производство
доказателства се установява наличие сумарно на 14 години, 10 месеца и 16 дни
осигурителен стаж на жалбоподателката, (в т. ч. 04
години, 03 месеца и 28 дни от трета категория и 10 години, 06 месеца и 18 дни
от втора категория), който е недостатъчен по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО,
за да се приеме, че Т. отговаря на заложеното в нормата изискване за най-малко
15 години действителен осигурителен стаж. Оспорва се заключението на вещото
лице единствено в частта на т. 4 по съображения, че съдът, на първо място, не е
възлагал задача за изчисляване на стажа за петдневна работна седмица, а на
второ място – в представените УП 13 е записано в „забележка“, че „адмирацията е
на шестдневна работна седмица“. Становището
съдържа и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост
административната преписка по издаването на процесното
решение и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ–Ямбол. По искане на оспорващата е допуснато
изготвянето на съдебно-икономическа експертиза с предмет установяване на общия
осигурителен стаж за лицето Р. П. Т. съобразно представените по делото писмени
доказателства към Заявление № 2113-28-266 от 07.04.2021 г. и изчисляване на
действителен стаж. Заключението на вещото лице, съдържащо отговор на въпросите,
поставени в депозирана от Т. молба, е изслушано в проведеното по делото на
16.11.2021 г. о.с.з., в което експертът поддържа представеното от него писмено
заключение и дава подробни разяснения относно начина на изчисляване на действителния
осигурителен стаж на лицето. Посочва, че според направените изчисления
съобразно приобщените доказателства, действителният общ осигурителен стаж на Т.,
с включване на стажа ѝ за майчинството за второто дете и с включване на
периода на получаване на обезщетение за безработица през 1993 г., е 14 години,
10 месеца и 16 дни; алтернативно, без да бъдат включени тези два периода,
действителният стаж е изчислен на 13 години, 01 месец и 19 дни – тези
изчисления съответстват на посоченото в разпореждането на пенсионния орган и в
решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол. Заявява, че допълнително е направил
изчисления извън поставената задача, описани в точка 4 от
констативно-съобразителната част на заключението. В тази връзка дава становище,
че неправилно пенсионният орган е изчислил посочения в работни дни трудов стаж,
установен с удостоверения № 5507-28-116 и № 5507-28-117, и двете с дата
30.03.2021 г. Вещото лице счита, че след като липсват данни дали предприятието
е работело на 5-дневна, или на 6-дневна работна седмица, изчисленията не могат
да се правят във вреда на лицето, поради което е направил и две алтернативни
изчисления по същия метод. Въз основа на това е установил с експертизата, че като
се вземе предвид посочения в двете удостоверения стаж и същият се преизчисли за 5-дневна работна седмица, общият осигурителен
стаж на Р.П.Т. с включване на другите два периода – за майчинство на второ дете
и получено обезщетение за безработица, действителният стаж възлиза на 15 години,
03 месеца и 23 дни, а ако двата периода – на майчинството и на получаваното
обезщетение за безработица не бъдат включени, действителният осигурителен стаж
възлиза на 13 години, 06 месеца и 26 дни. Вещото лице е категорично също така,
че приравняването към трета категория на общия осигурителен стаж в случая е без
значение за изчисляването на действителния стаж - действителният стаж е реално
отработеното време. Изготвеното заключение по назначената експертиза, ведно с
направените в съдебно заседание уточнения от вещото лице, е приобщено към доказателствения материал по делото.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства
в тяхното единство и поотделно съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Със Заявление вх. № 2113-28-266 от 07.04.2021 г. (л. 43-45) Р.П.Т. е поискала отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Заявлението е придружено
със съответни документи относно осигурителния стаж и доход на лицето, а именно:
Удостоверение № 223/19.10.2020 г., издадено от „Светлина“ АД; Удостоверение №
РД-19-05-153/30.10.2020 г., издадено от „Топливо“ АД; удостоверения №
5507-28-116 и № 5507-28-117 - и двете от 30.03.2021 г., издадени от НОИ-Ямбол; Удостоверение
№ 79/23.03.1992 г., издадено от „Гледките“ ООД, гр. Ямбол; Решение №
12912/10.05.1993 г., издадено от ДБТ-Ямбол; по отношение на трудовата книжка в
заявлението изрично е отбелязано, че същата е изгубена.
Във връзка с подаденото заявление с Писмо изх. № 2113-28-266#2 от 14.04.2021 г. (л. 38), получено лично от оспорващата на
21.04.2021 г., видно от ИД PS 8600 00U02N
2 (л. 39), от пенсионния орган е поискано допълнително представяне на документ,
свързан с удостоверяването на осигурителния стаж и осигурителен доход на Т., а
именно - удостоверение обр. УП 3 от ДБТ-Ямбол за
периода от 15.04.1993 г. до 15.12.1993 г. В писмото се съдържа указание за
това, че ако в едномесечен срок от получаването му констатираните неизправности
не бъдат отстранени, разпореждане ще бъде издадено въз основа на наличните
редовни документи, а при необходимост и на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Под
вх. 2113-28-266#3 от 27.04.2021 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол (л. 40) е
заведено Удостоверение обр. УП 3 с изх. №
10-02-10-343#1 от 15.04.2021 г., издадено от ДБТ-Ямбол, с което на Р.П.Т. е
удостоверен осигурителен стаж (ПО по ПМС57/89), изчислен по реда на чл. 38 и
чл. 39 от НПОС, за времето от 15.05.1993 г. до 12.12.1993
г. (06 месеца и 27 дни). Под вх. 2113-28-266#4 от 13.05.2021 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол (л. 42) е заведено
Удостоверение обр. УП 13 с изх. № 5507-28-168 от 13.05.2021
г., издадено от ТП на НОИ-Ямбол, с което е удостоверено, че лицето Р.П.Т. с
посочено ЕГН е работила в АПК-Ямбол, СД „Житен клас“, ДФ „Гледките“ на длъжност
„минералчик“ за времето от 07.1990 г. до 05.1991 г.
(11 месеца) и от 06.1991 г. до 06.1991 г. (18 дни), като в графа „осигурителен
стаж всичко“ е отразено 01 година и 22 дни; в забележка е посочено, че данните
са извлечени от разплащателните ведомости и са в работни дни, като е направена
и рекапитулация, според която общият брой дни за 1990 г. е 132, а за 1991 г. е
121 дни. В хода на инициираното със заявлението пенсионно производство към доказателствения материал са приобщени още Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
967/11.06.1980 г. (л. 47); удостоверение обр. УП 13 с
изх. № 5507-28-159/11.05.2021 г., издадено от ТП на НОИ- Ямбол (л. 33) и отказ
за издаване на удостоверение с изх. № 5512-28-125/11.05.2021 г. от ТП на НОИ-Ямбол
(лист 34 от кориците на делото).
Въз основа на така събраните писмени доказателства
Ръководителят на ПО при ТП на НОИ-Ямбол издал Разпореждане № 2113-28-266#6 от 11.06.2021 г. (л. 25), с което на основание чл. 68,
ал. 3 от КСО отказал отпускане на ЛПОСВ на Р.П.Т., като приел, че към датата на
подаване на заявлението лицето е навършило възраст от 66 години, 08 месеца и 19
дни, но че не отговаря на визираните в посочената правна норма основания, тъй
като няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години. За да
постанови този резултат, пенсионният орган приел, че придобитият от Т.
осигурителен стаж към момента на подаване на заявлението е 10 години, 06 месеца
и 18 дни от втора категория труд и 04 години, 03 месеца и 28 дни от трета
категория труд; общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд
съгласно чл. 104 от КСО, е изчислен на 17 години, 06 месеца и 06 дни, от който
действителният осигурителен стаж по смисъла на посочената в разпореждането
разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО според органа е в размер на 13 години, 01
месец и 19 дни. В акта се съдържат указания за възможността да бъде оспорен по
административен ред с посочване на съответния компетентен орган и срока за
обжалване, но липсват данни за момента на връчване на разпореждането на
адресата.
Под вх. № 1012-28-169 от 12.07.2021 г. по описа на ТП на
НОИ-Ямбол е заведена жалба от Р.П.Т. срещу Разпореждане № 2113-28-266#6 от
11.06.2021 г. (л. 20). С подробно изложени в депозираната пред Директора на ТП
на НОИ-Ямбол жалба доводи заявителката е поискала отмяната на оспореното
разпореждане по съображения за произнасянето му при липса на мотиви, като в
тази връзка посочила, че пенсионният орган по никакъв начин не е обосновал
незачитането на целия трудов стаж, удостоверен с приобщените в хода на
производството доказателства, за действителен такъв по смисъла на цитираната в
акта разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, както и че липсва обосновка за кой
период точно стажът не е зачетен за действителен такъв; направено е позоваване
на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, въз основа на което е застъпена тезата за издаване
на разпореждането и при неправилно приложение на материалния закон поради
незачитане на целия удостоверен с документите стаж за действителен. По така
депозираната пред него жалба решаващият орган – Директорът на ТП на НОИ-Ямбол,
се произнесъл с Решение № 2153-28-85 от 23.07.2021 г. (л. 11), с което по подробно изложени съображения, по същество преповтарящи фактическите
констатации на пенсионния орган, оставил без уважение
жалбата на оспорващата против разпореждането за отказ да се отпусне ЛПОСВ по
чл. 68, ал. 3 от КСО, издадено от Ръководителя по пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ-Ямбол. В акта се съдържат указания за начина и срока на
обжалването му, същият е надлежно връчен на адресата на 30.07.2021 г., видно от
ИД PS 8600 00VFAI 0 (л. 15), а Жалба вх. № 2103-28-36 от 10.08.2021 г. против него е
подадена чрез административния орган до съда, въз основа на което е образувано
и настоящото съдебно производство.
При горната фактическа установеност съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-28-85 от
23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с което е оставена без уважение
жалба с вх. №1012-28-169 от
12.07.2021 г. на Р.П.Т. *** против Разпореждане № 2113-28-266#6 от 11.06.2021
г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което ѝ е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.3 от КСО.
Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките
към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват
и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт;
разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от
получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в
наредбата по чл. 106. В Глава осма от КСО - „Спорове“, е предвиден редът за
обжалване на актове, свързани с държавното обществено осигуряване. Съгласно чл.
117, ал. 1 от КСО, пред Ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу изброените в пет точки
актове, включително разпорежданията по т. 2, буква „а“ – за отказ или за
неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях, каквото е Разпореждане № 2113-28-266#6 от 11.06.2021 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол. Според чл. 117,
ал. 2, т. 1 от КСО жалбите срещу разпорежданията по т. 2, буква „а“ на ал. 1 се
подават в писмена форма в едномесечен срок от получаването, а съобразно ал. 3
на чл. 117 от КСО Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението
Ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането
и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО, решенията и съобщенията във
връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
При тази нормативна уредба и с оглед данните по делото,
настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок от връчване на решението, от
неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по
аргумент от чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, съдът я преценя като неоснователна по следните съображения:
Обжалваното Решение № 2153-28-85 от 23.07.2021 г. и
потвърденото с него Разпореждане № 2113-28-266#6 от 11.06.2021 г. са издадени
от материално и териториално компетентни по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 и на
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО органи – Ръководителят по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ–Ямбол, съответно Директорът на ТП на НОИ, гр. Ямбол.
Спорният акт е постановен в предписаната от закона писмена
форма, съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр.
ал. 3 от КСО, включително и мотиви – изложени са подробни съображения както от
фактическа, така и от правна страна, въз основа на които е потвърден от горестоящия орган постановеният от пенсионния орган отказ
за отпускане на ЛПОСВ; мотивите са пълни, обсъдени са фактите и приложимото
право, изложените фактически и правни основания съответстват като цифрово и текстово
изписване. Актовете са произнесени в регламентираните процесуални срокове, при
спазване на разписаните в закона специфични процесуални правила, като са
събрани всички допустими, относими към конкретния
казус и необходими за установяване на релевантните факти доказателства, които е
било възможно да бъдат събрани, т.е. процесният акт е
постановен при изяснени факти. В този смисъл неоснователни се явяват наведените
в жалбата доводи за наличие на основание за незаконосъобразност по чл. 146, т.
3 от АПК.
Оспореното решение е произнесено в съответствие с
приложимия материален закон и с неговата цел. Този извод е верен предвид
следното:
Видно от съдържанието на процесния
акт, за да отхвърли жалбата против спорното разпореждане като неоснователна,
решаващият орган приел, че същото отговаря на визираните в закона изисквания за
законосъобразност при възприемане констатациите и изводите на пенсионния орган,
които са в следната насока: по Удостоверение № 223/19.10.2020 г., издадено от
„Светлина“ АД, е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд за времето
от 22.09.1971 г. до 02.05.1977 г. в размер на 05 години, 07 месеца и 01 ден за заеманата от лицето длъжност
„специалист на спец. машини за ел. лампи цех 520“; по Акт за раждане № 967/11.06.1980
г. е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд за времето от 20.04.1980
г. до 20.06.1981 г. в размер на 01
година и 02 месеца - майчинство за второ дете; по Удостоверение обр. УП 13 с изх. № 5507-28-159/11.05.2021 г., издадено от
ТП на НОИ-Ямбол, е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд за времето
от 01.08.1983 г. до 17.11.1985 г. в размер на 06 месеца и 12 дни (работник); по Удостоверение №
РД-19-05-153/30.03.2021 г., издадено от „Топливо“ АД, е зачетен осигурителен
стаж от трета категория труд за времето от 17.11.1985 г. до 17.06.1987 г. в
размер на 01 година, 06 месеца и 29 дни
за заеманата от лицето длъжност „консултант продажби“; по Удостоверение с изх. №
5507-28-116/30.03.2021 г., издадено от ТП на НОИ-Ямбол, е зачетен осигурителен
стаж от трета категория труд за времето от 18.06.1987 г. до 30.09.1987 г. в
размер на 03 месеца и12 дни (без
длъжност в ТКЗС-Дражево); по Удостоверение с изх. № 5507-28-116/30.03.2021 г.,
издадено от ТП на НОИ-Ямбол, е зачетен осигурителен стаж от втора категория
труд за времето от 01.09.1987 г. до 01.01.1988 г. в
общ размер на 02 месеца и 25 дни за
заеманата от лицето длъжност „минералчик фуражен цех“
в ТКЗС-Дражево; по Удостовренеие с изх. № 5507-28-116/30.03.2021
г., издадено от ТП па НОИ-Ямбол е зачетен осигурителен стаж от втора категория
труд за времето от 01.01.1988 г. до 01.01.1989 г. в размер на 10
месеца и 16 дни за заеманата от лицето длъжност „минералчик
фуражен цех“ в ТКЗС-Дражево; по Удостоверение с изх. № 5507-28-116 от 30.03.2021
г., издадено от ТП на НОИ-Ямбол, е зачетен осигурителен стаж от втора категория
труд за времето от 01.01.1989 г. до 01.01.1990 г. в размер на 10
месеца и 29 дни за заеманата от лицето длъжност „минералчик
фуражен цех“ в ТКЗС-Дражево; по Удостоверение с изх. № 5507-28-116/30.03.2021
г., издадено от ТП на НОИ-Ямбол, е зачетен осигурителен стаж от втора категория
труд за времето от 01.01.1990 г. до 30.06.1990 г. в
размер на 05 месеца и 25 дни за
заеманата от лицето длъжност „минералчик фуражен цех“
в ТКЗС-Дражево; по Удостоверение с изх. № 5507-28-168/13.05.2021 г., издадено
от ТП на НОИ-Ямбол, е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд за
времето от 01.07.1990 г. до 01.07.1991 г. в размер на 01 година за заеманата от лицето длъжност „минералчик
фуражен цех“ в „Гледките“ ООД; по Удостоверение с изх. № 5507-28-117/30.03.2021
г., издадено от ТП на НОИ-Ямбол, е зачетен осигурителен стаж от втора категория
труд за времето от
01.07.1991 г. до 01.01.1992 г. в размер
на 05 месеца и 12 дни за заеманата от
лицето длъжност „минералчик фуражен цех“ в ТКЗС-Дражево; по Удостоверение с изх. № 5507-28-117/30.03.2021 г., издадено
от ТП на НОИ-Ямбол, е зачетен осигурителен стаж от втора категория
труд за
времето от 01.01.1992 г. до 31.01.1993 г. в размер на
11 месеца и 20 дни за заеманата от
лицето длъжност „минералчик фуражен цех“ в ТКЗС-Дражево;
по Удостоверение с изх. № 5507-28-117/30.03.2021 г., издадено от ТП на
НОИ-Ямбол, е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд за времето от 01.02.1993
г. до 14.04.1993 г. в размер на 02
месеца и 08 дни (работник в ТКЗС-Дражево); по Удостоверение с изх. № 10-02-10-343#1/15.04.2021 г., издадено от ДБТ-Ямбол, е зачетен
осигурителен стаж от трета категория труд за времето от 15.05.1993 г. до 12.12.1993 г. в размер на 06
месеца и 27 дни (безработен). Въз основа на посоченото е заключено, че сумарно
по представените документи осигурителният стаж на жалбоподателката
възлиза на 14 години, 10 месеца и 16 дни, в това число 4 години, 0З месеца и 28
дни осигурителен стаж от трета категория и 10 години, 06 месеца и 18 дни
осигурителен стаж от втора категория и превърнат към трета категория труд
съобразно чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж възлиза на 17 години, 06
месеца и 06 дни. Прието е от административния орган, че действителният
осигурителен стаж на Т. по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО е 13 години, 01 месец
и 19 дни. Изрично е посочено също, че приложеното към жалбата Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1312/11.06.1974 г., касае
период, през който Р.П.Т. е била в трудови правоотношения с осигурителя „Светлина“
АД и това време е взето предвид като осигурителен стаж от категорията труд на
длъжността, заемана преди ползването на отпуск поради бременност и раждане и
отглеждане на дете. Прието е също и че съобразно данните в удостоверение обр. УП 1 заявителката има навършена възраст 66 години, 08
месеца и 19 дни към датата на подаване на заявлението. Въз основа на тези
фактически констатации решаващият орган извел извод, че лицето отговаря на
изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но не отговаря на
другото изискване, тъй като няма изискуемия се действителен осигурителен стаж
от 15 години по смисъла на разпоредбата, на която се е позовал органът в своя
акт.
Не е спорно между страните, че към момента на подаване на
заявлението Р.П.Т. е навършила изискуемата се по закон възраст за придобиване
право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. В случая прението между страните е
относно наличието на другата, визирана в нормата предпоставка, като в тази
връзка жалбоподателката спори, че неправилно не е зачетен
като действителен по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО осигурителният ѝ стаж за времето на майчинството за второ дете, възлизащо на 01 година и 02 месеца (периодът
от 20.04.1980 г. до 20.06.1981 г.), както и времето на изплатеното обезщетение
за безработица с продължителност 06 месеца и 27 дни (периодът от 15.05.1993 г.
до 12.12.1993 година).
По отношение на първия спорен период – времето на
майчинство за второ дете, родено на *** г., съдът намира, че пенсионният орган
незаконосъобразно не го е зачел. Досежно този спорен
стаж административният орган е посочил в потвърждаващия си акт, че приложеното
към жалбата Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
1312/11.06.1974 г., касае период, през който Р.П.Т. е била в трудови
правоотношения с осигурителя „Светлина“ АД и това време е взето предвид като
осигурителен стаж от категорията труд на длъжността, заемана преди ползването
на отпуск поради бременност и раждане и отглеждане на дете. В настоящия казус
следва да бъде изяснено дали спорният период следва да бъде причислен към
действителния стаж, необходим за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО на Р.Т.,
тъй като в този период тя е била „неработеща майка“. Отговорът на този въпрос
според съда е положителен.
По отношение раждането на второто дете следва подробно да
бъдат обсъдени на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО действалите до 31.12.1999
г. разпоредби, като се прецени периода и действителността на стажа. Относимата за казуса нормативна уредба е разписана в
Постановление на Министерския съвет № 61 от 28 декември 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн.,
ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила от 01.01.1968 г. до
02.07.1984 г.) – то урежда трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, които
са работили по трудов договор или са били членове на ТКЗС, редовни студентки
или не са работили през периодите на бременност, раждане и за отглеждане на
малки деца, какъвто е и настоящият случай. Това ПМС се прилага за определяне на
времето, което се признава за трудов стаж на
всички майки, които са родили и отглеждали малки деца в този период от време.
Според чл. 9 от ПМС № 61/1967 г. на работничките и служителките се разрешава
платен отпуск поради бременност и раждане в определен размер, който при второ
дете е 150 календарни дни; след изтичане на платения отпуск се е разрешавал
неплатен отпуск също в определен размер, който при две деца е до 9 месеца –
този отпуск се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда от 1951 г. и по Закона
за пенсиите. На жените-майки, членове на трудово-кооперативните земеделски
стопанства или неработещи,
включително на редовните студентки, при бременност и раждане и за отглеждане на
деца се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на
предвидения в ПМС № 61/67 г. платен и неплатен отпуск, с който се ползват
майките-работнички и служителки (чл. 9, ал. 4 от цитираното ПМС). Във връзка с
приложението на тази норма следва да се имат предвид и разпоредбите на
Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки,
членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца,
издадена от Министъра на труда и социалните грижи, Председателя на Централния
съвет на професионалните съюзи и Председателя на Централния съюз на
трудово-производителните кооперации, (обн., ДВ, бр.
15 от 20.02.1970 г., изм., бр. 85 от 1.11.1983 година). Така, според
разписаното в Инструкцията, трудов стаж по чл. 9, ал. 4 и 5 на посоченото
постановление могат да придобиват само жените-майки и осиновителки, които са
родили или осиновили деца след 31.XII.1967 г. На майките и осиновителките,
родили или осиновили дете преди 1.I.1968 г., не следва да се зачита трудов
стаж, макар към посочената дата да не са изтекли сроковете на платения и
неплатения отпуск, който се дава при бременност и раждане (осиновяване) на
жените-майки, които са работнички и служителки. Трудов стаж по чл. 9, ал. 4 и 5
от постановлението се зачита на жените-майки (осиновителки), които към деня на
раждането (осиновяването) на детето не
работят като осигурени за всички осигурителни случаи по Кодекса на труда,
Наредбата за осигуряване на културните дейци и адвокати, както и на шофьорите,
работещи със собствени моторни коли, Наредбата за уреждане правата на
административния и инженерно-техническия персонал и механизаторите при ТКЗС по
Кодекса на труда, Временната наредба за уреждане на правата по обществено
осигуряване на работниците в държавни предприятия за селскостопанска дейност,
заплащани на акорд (индивидуален или семеен), Правилника за социално
осигуряване на земеделските стопани-кооператори и Указа за взаимно осигуряване
членовете на ТПК. Когато жената-майка (осиновителка) през отделни етапи на
периода на бременността, раждането и отглеждането на детето е работила като
осигурена за всички осигурителни случаи по някои от посочените в предходната
алинея нормативни актове, а през други не е работила или е била осигурена само
за в случай на трудова злополука, трудов стаж по чл. 9, ал. 4 и 5 от 61-во
постановление се зачита само за периодите, през които жената не е била
осигурена за всички осигурителни случаи. Придобитият по чл. 9, ал. 4 и 5 от
постановлението трудов стаж, както и по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, чл. 15
от Указа за взаимно осигуряване членовете на ТПК, § 24, 25 и 26 от Правилника
за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, се зачита при ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни
актове, както и по всички други нормативни актове ползуването
на правата, по които е свързано с непрекъснат или общ трудов стаж (Закона за
пенсиите, Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и други). Предвид
гореизложеното, по ПМС № 61/67 г. за времето на неговото действие от 01.01.1968 г. до 02.07.1984 г. на работничките и служителките,
на жените-майки, членове на трудово-кооперативните земеделски стопанства или неработещи, включително на
редовните студентки, за трудов (осигурителен) стаж по КТ и ЗП се зачитат общо 14 месеца за второ дете
(по аргумент от чл. 4, т. 2 от Инструкцията). На свой ред чл. 80 от отменения
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите повелява, че за трудов стаж
се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск,
който се признава по Кодекса на труда. Като се имат предвид разпоредбите на Инструкция № 2492 за
реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г.
(отменена), регламентиращи, че времето на ползване на отпуск по болест, поради
бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж
по отменения ЗП, а също и че съгласно ПМС № 61 от 1967 г. времето за
бременност, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967
г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, то
следва да се отчете, че както по предишно действащата, така и по сега
действащата уредба, законодателят не прави разлика между жените, които не
работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са
осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство,
включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т.
1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се
зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в който
смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При
горната нормативна уредба и с оглед доказателствата по делото, настоящият
съдебен състав намира, че в случая незаконосъобразно на оспорващата не е
зачетено за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от КСО
времето на майчинството за второ дете, възлизащо на 01 година и 02 месеца
(периодът от 20.04.1980 г. до 20.06.1981 година).
Правилно обаче административният орган не е зачел като
действителен стаж по смисъла на действащото законодателство другият спорен
период - времето на изплатено обезщетение за безработица с продължителност 06
месеца и 27 дни (периодът от 15.05.1993 г. до 12.12.1993
година). Като се има предвид легалното определение за действителен трудов стаж,
според което „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, то периодът, в който едно
лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен
стаж, макар този стаж да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал.
2, т. 4 от КСО – с цитираната разпоредба законодателят е приравнил времето,
през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж
единствено за целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл. 68,
ал. 1 от КСО, но не и с оглед изискването за „действителен стаж“ по смисъла на
чл. 68, ал. 3 от КСО.
От доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че общият осигурителен стаж на Р.П.Т. към момента на подаване на
заявлението за пенсиониране възлиза на 14
години, 10 месеца и 16 дни; от този общ осигурителен стаж 04 години, 03
месеца и 28 дни са от трета категория труд, а 10 години, 06 месеца и 18 дни са
от втора категория труд. Както се посочи вече, от така установения в
пенсионното производство общ осигурителен стаж като действителен такъв по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО е зачетен стаж в размер на 13 години, 01 месец и 19 дни(без
включване на двата спорни периода на майчинство за второ дете, възлизащ на 01
година и 02 месеца, и времето на получавано обезщетение за безработица с продължителност 06 месеца и 27 дни), тези
периоди при изчисляване на действителния стаж не са зачетени от
административния орган. В този смисъл е и изготвеното по делото заключение на
вещото лице, което е категорично още, че изчисленията от административния орган
неправилно са направени на база шестдневна работна седмица. При изчисления при
условията на петдневна работна седмица, каквито са извършени от експерта
допълнително, се установява, че общият осигурителен стаж е в размер на 15 години, 03 месеца и 23 дни, като в
него са включени и спорните два периода. Дори да се приеме по-благоприятният за
жалбоподателя вариант според заключението на вещото лице с направени
преизчисления при пет-дневна работна седмица, от установения общ осигурителен
стаж 15 години, 03 месеца и 23 дни следва
да бъде приспаднато времето на получавано обезщетение за безработица с
продължителност 06 месеца и 27 дни,
тъй като този период не съставлява действителен осигурителен стаж по смисъла на
действащото законодателство. При това положение крайният извод на
административния орган, че не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО
относно наличието на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж се
явява напълно правилен и законосъобразен, тъй като след приспадането на този
период с продължителност от 06 месеца и 27 дни се установява действителен
осигурителен стаж под разписания в нормата минимум от 15 години.
В заключение съдът намира, че процесният
акт е произнесен при спазване на всички изисквания за законосъобразност, поради
което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и с оглед направеното искане,
жалбоподателят, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, следва да заплати на ответната страна
направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, пети административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.Т. *** против Решение № 2153-28-85 от
23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с което е оставена без уважение
нейна жалба с вх. № 1012-28-169 от
12.07.2021 г. против Разпореждане № 2113-28-266#6 от 11.06.2021 г. на
Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което ѝ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.
ОСЪЖДА Р.П.Т. *** да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, ГР. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете