№ 348
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223100101085 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени искове на К. К. Д.,
ЕГН**********, с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.130, ал.4 от СК,
срещу К. Д. Д., ЕГН********** и срещу Д. П. А., ЕГН**********, за
прогласяване за нищожна само сделката, обективирана в точка втора от
договор за покупко – продажба на недвижим имот оформен в нотариална акт
№179/06.10.2000г., том 1, рег. №4609, нот. д. №14982000г. на нотариус В. П.
при ВРС, с която сделка, след закупуване на недвижим имот от родителите
на ищеца и ответници по делото, в полза на ищеца, тогава като малолетен, е
било учредено в полза на Д. П. Д. и К. Д. Д. вещно право на ползване върху
закупения имот, представляващ имот с идентификатор 10135.1508.221.1.3
по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп.
директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, ет.*,
представляващ апартамент №*, с площ 125.83 кв.м кв.м., състоящ се от
коридор, дневна с кухня и трапезария, две спални, баня, тоалет, перално
помещение и две тераси, при граници: СОС с идентификатори №№
10135.1508.221.1.4; 10135.1508.221.1.1 и 10135.1508.221.1.5, ведно с
принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7, изба
№ 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17,8 кв.
м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135. 1508.221 по КК и КР на Варна,
одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК
Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, целият с площ 202 кв.м , при
граници ПИ №№ 10135.1508.220; 10135.1508.225; 10135.1508.265 и
10135.1508.219, поради противоречие със закона.
Ищецът предявява и иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу
ответницата Д. П. А., ЕГН**********, за установяване, че ищецът е
собственик на: имот с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на
АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, ет.*, ап.2,
представляващ: имот с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КК и КР на
1
Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на
АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, ет.*, представляващ
апартамент №*, с площ 125.83 кв.м кв.м., състоящ се от коридор, дневна с
кухня и трапезария, две спални, баня, тоалет, перално помещение и две
тераси, при граници: СОС с идентификатори №№ 10135.1508.221.1.4;
10135.1508.221.1.1 и 10135.1508.221.1.5, ведно с принадлежащата му изба №
10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както
и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17,8 кв. м. ид. части от ПИ с
идентификатор №10135. 1508.221 по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед
№РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр.
Варна, бул. „***", №*, целият с площ 202 кв.м , при граници ПИ №№
10135.1508.220; 10135.1508.225; 10135.1508.265 и 10135.1508.219, въз основа
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№179/06.10.2000г., том 1, рег. №4609, нот. д. №149/2000г. на н-с В.П., и
осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху описаните
собствени на ищеца имоти.
Ищецът твърди, че чрез договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №179/06.10.2000г., том 1, рег. №4609, нот. д. №149/2000г. на
нотариус В.П. с район на действие ВРС, той е придобил собствеността върху
гореописаните апартамент №* и ид. части от поземлен имот, върху който е
изградена жилищната сграда. Самата сделка е била сключена от родителите
на ищеца К. и Д. Д.и (тогава) в полза на малолетното към онзи момент дете К.
К. Д.. След придобиване, в точка втора от същия нотариален акт била
обективирана друга сделка, по силата на която е било учредено в полза на
родителите Д. П. Д. (сега А.) и К. Д. Д. пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху закупения апартамент и част от терен. Последната сделка
обаче на практика съставлявала безвъзмездно даряване от детето на вещно
право на ползване върху вече неговия имот, поради което тя противоречала на
забраната по чл.130, ал.4 СК. С оглед на това и с оглед на ползването на
имота от майката на ищеца и към момента, ищецът моли за прогласяване на
нищожността на сделката относно правото на ползване. След което
претендира осъждане на ответницата да му предаде владението върху
имотите му, след установяване на собствеността на ищеца върху тях съгласно
ТР на ВКС, поради ползването на обектите от ответницата към момента без
да притежава право за това. Моли и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. Д. Д. депозира писмен отговор,
в който признава фактическите и правни твърдения на ищеца. Признава, че
при изповядване на продажбата от 2000г. родителите на ищеца, тогава дете,
не са знаели и съобразили забраната по по чл.130, ал.4 от СК, но са се
доверили на нотариуса. Поддържа че към момента имотите се ползват само
от бившата му съпруга. Моли за уважаване на исковете и за неосъждане за
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д. А., чрез назначения й особен
представител, депозира писмен отговор, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковете. Позовава се на изтекла
придобивна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за неосъждане за
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
2
Представен е договор за покупко – продажба от 06.10.2000г., оформен в
нотариален акт № 179, том І, рег. № 4609, дело № 149/2000г. по описа на
нотариус В. П. с район на действие ВРС, по силата на който ЕТ „Компас
Транс П. П. П.“, продава на ищеца К. К. Д., действащ чрез неговите законни
представители ответниците Д. П. Д. и К. Д. Д., недвижим имот в груб строеж
в новострояща се жилищна сграда, представляващ апартамент №* със ЗП от
125,83 кв.м. намиращ се в гр. Варна, бул. *** № №*, ет.* В пункт втори от
договора, продавачът ЕТ „Компас Транс П. П. П.“ запазва пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху посочения недвижим имот в полза на
ответниците Д. П. А. /Д./ и К. Д. Д.. В договорът е вписано съгласие на
купувача, чрез неговите законни представители, че придобива процесния
имот при посочените в пункт първи и втори уговорки.
С решение №1417/08.05.2009г., постановено по гр. дело № 2332/2008г. на
ВРС е прекратен с развод сключения на 07.09.1998г. граждански брак между
ответниците Д. П. А. /Д./ и К. Д. Д., а с решение № 555/27.06.2013г.
постановено по гр. дело № 893/2012г. на ВКС е окончателно разрешен
въпроса досежно упражняване на родителските права, режима на личен
контакт и издръжката в полза на детето, след прекратяване на брака между
ответните страни.
Представени по делото са схема на процесния имот и данъчна оценка.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Н. Н. Р. – без дела и родство
със страните. В разпитът си споделя, че познава ищеца, известно му е
жилището намиращо се в гр. Варна, бул. *** №*. За този имот знае, че той
принадлежи на ищеца, но в него живее неговата майка. Свидетелят е
посещавал имота през 2019г. – 2020г., като при това си посещение в имота е
заварил майката на ищеца.При следващо повторно посещение там отново е
била майката на ищеца, която според показанията на свидетеля е отворила
входната врата на жилището. През 2021г. при посещения в района, свидетеля
е констатирал, че ответницата А. е влязла във входа на сградата, в която се
намира процесният апартамент. Посочва, че ключ за вратата има единствено
тя, като не му е известно ищецът да притежава такъв.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Не е спорно между страните, съответно се установява и от представените
по делото писмени доказателства, че на 06.10.2000г. е осъществена
разпоредителна сделка, която е оформена в нотариален акт № 179, том І, рег.
№4609, дело №149/2000г. по описа на нотариус В. П. с район на действие
ВРС, по силата на която ищецът, който към момента на сделката не е
навършил пълнолетие (на една година), представляван от ответниците по
делото – същите негови родители, придобива собствеността върху апартамент
№* в гр. Варна, бул. *** №*, който имот към момента на разпоредителната
сделка се намира на етап „груб строеж“, последното видно от съдържанието
на нотариалния акт. Уговорена е продажната цена, посочени са страните по
разпоредителната сделка, индивидуализиран е вече възникналия
самостоятелен имот на правото на собственост, при което договорът за
покупко – продажба е произвел своето вещно – транслативно действие. Наред
с разпоредителната сделка за прехвърляне на материални права върху
процесния апартамент, в пункт втори от договора, продавачът по договора
запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота в полза на
родителите на ищеца, като последния в пункт трети от договора приема
3
придобиването на този имот при изрично посочените в пункт първи и втори
уговорки и посочената в договора цена. Предметът на спора, за който е
сезиран съда е съсредоточен именно около уговорката в по пункт втори, по
силата на която в полза на ответниците по делото, същите родители на ищеца
се учредява право на ползване върху имота, който е предмет на
разпоредителната сделка оформена в нотариален акт №179/2000г.
Ищецът в исковата си молба релевира твърдения, че така учреденото
право на ползване върху имота му пречи да упражнява пълноценно правото
си на собственост върху недвижимия имот, като твърди, че в действителност
в пункт втори от договора е осъществено дарение от страна на непълнолетния
към момента на разпоредителната сделка ищеца в полза на неговите
родители, което дарствено разпореждане от своя страна се явява в
противоречие с императивна норма на закона, като в случая това е
разпоредбата на чл.130, ал.4, пр.1-во СК, която посочва, че са нищожни
дарения извършени от непълнолетни. При тези твърдения желае да бъде
прогласена нищожността на договора за покупко – продажба в частта по
пункт втори от същия, като сключен в противоречие с изрични, императивни
изисквания на закона.
От изложените в исковата молба следва да бъде направен извода, че
ищецът навежда твърдения за привидност на сделката оформена в пункт
втори от договора за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт
№179/2000г., като относително симулативна такава, прикриваща
действително дарение, което според твърденията е осъществено от детето в
полза на неговите родители. За страната по симулативната сделка е налице
правен интерес от разкриването й, в хипотезата в която тази страна желае да
упражни по отношение на насрещната страна по сделката права, произтичащи
не от явната, а от прикритата сделка, които права иначе няма как да бъдат
осъществени без установяване на действителното правно положение, което е
възникнало между страните. В случая ищецът само и единствено ако
установи, че прикритата сделка е дарение, то той може да се позове на
изричната законова забрана за извършването й от ненавършило пълнолетие
дете.
Не е спорно, че към момента на разпоредителната сделка ищецът е бил
непълнолетен, като спорът е съсредоточен около наведените в исковата молба
твърдения за относителна симулация. Тук съдът посочва, че оспорване на
тези твърдения на ищеца е направено единствено от ответницата А. в
отговора на исковата молба, чрез назначения й от съда особен представител,
който макар и формално, без конкретни възражения е оспорил предявените
искове, респ. и твърденията, на които се позовава ищеца.
Принципното указание в практиката на ВКС, изразена в решение
№163/2011г., постановено по гр. дело № 1536/2009г., на ВКС І-во, г.о., е че в
тежест на страната, която претендира привидна сделка е да докаже
симулацията. Ако се черпят права от прикритото съглашение, то следва да
бъде доказано в условията на пълно и главно доказване неговото съдържание.
Симулацията от своя страна може да бъде разкрита както с писмени
доказателства, така и с гласни такива при спазване на ограниченията
предвидени в разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК.
В настоящото производство порокът на сделката, така както е въведен с
твърдения изложени от ищеца в исковата му молба остана недоказан. Не се
ангажираха от страната никакви доказателства, които да обосноват извод, че
4
в действителност в пункт втори от разпоредителната сделка оформена в
нотариален акт № 179/2000г. е осъществено действително дарение, което да е
извършено от детето – ищецът в полза на родителите му – ответници по
делото, което дарение от своя страна да е нищожност с оглед изрична,
императивна забрана уредена в закона.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с процесния
договор за покупко – продажба в полза на ответниците е учредено право на
ползване върху процесния апартамент. Така учреденото ограничено вещно
право е осъществено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 22 ЗЗД, която
допуска договаряне в полза на трети лица, а от там и в тяхна полза да бъде
учредено правно на ползване, като условие за това е така учреденото
ограниченото вещно право и третите лица, които ще са ползват от него да
бъдат вписани в самия нотариален акт, в който смисъл решение №
1145/30.12.2008г., постановено по гр. дело № 3279/2007г. на ІІІ г.о. на ВКС.
От дадените задължителни указания по прилагане на закона с ТР
№39/17.06.1981г. на ОСГК може да бъде изведено, че третото ползващо се от
уговорката лице е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя –
длъжник на престацията.Това негово качество се поражда именно от волята
на страните по договора, като за третото лице може единствено да заяви дали
ще се ползва или не от уговорката, което може да стори изрично в самия акт
или в отделна декларация. Ако третото лице изрази желание да се ползва от
договора, то неговите права имат за адресат обещателя –длъжник, а
съдържанието им се свежда до дължимата от последния престация.
Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ, при
което и съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗЗД договорите за учредяване на
вещни права върху вещи върху недвижими имоти следва да бъдат
извършвани в нотариална форма. Съдът намира, че процесната сделка
обективирана в пункт втори от договора е действителна. В същата се
съдържат волеизявление на продавача, респективно волеизявление на
купувача по нея – ищецът, който при извършване на сделката се представлява
от своите родители – ответници по спора.Последните изрично в пункт трети
от договора заявяват, че при тези условия на договора включващи както
уговорките в пункт първи, така и при уговореното в пункт втори се
осъществява придобиването на собствеността върху имота. Съдът намира, че
доколкото ответниците от една страна представляват купувача по договора, а
от друга се явяват и трети лица, в чиято полза е учредено ограниченото вещно
право на ползване върху процесния имот, лично са изразили и изрично
желание, че ще се ползват от договора. Този извод съдът прави при тълкуване
на договора съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД с оглед разкриване на
неговото действително съдържание. Изявлението отразено в пункт трети от
договора, в която част се приемат условията по същия следва да бъде
възприето включително и като изявление на третите страни – ответниците,
които се ползват от договора, че приемат действието на същия при
уговорените между страните условия. Това, че ответниците като трети
ползващи се страни по този договор са приели договореното може да бъде
изведено и от съдържанието на представените по делото схема на имота и
данъчна оценка, в които последните са посочени като лица в полза на които е
учредено ограничено вещно право на собственост върху имота.Отразяването
в посочените схема и данъчна оценка обосновава извода, че те са предприели
активни действия пред съответните администрации, легитимирайки се като
носители на ограничено вещно право на ползване върху имота, от където
5
следва и извода, че те са приели уговорката, която се съдържа в договора и е
в тяхна полза.
От изложените съображения следва извода, че в договора са
обективирани валидни волеизявления на уговарящия и обещателя, съответно
е прието от ответниците по спора учреденото в тяхна полза ограничено вещно
право.Последните в качеството им на трети лица, в полза на които се
учредява право на ползване върху имота са посочени в самия договор, при
което следва, че са спазени и изискванията на закона за форма на учредяване
на ограниченото вещно право върху процесния апартамент.
По изложените съображения предявения от ищеца иск за прогласяване за
нищожна на само сделката, обективирана в точка втора от договор за покупко
– продажба на недвижим имот оформен в нотариална акт №179/06.10.2000г.,
том 1, рег. №4609, нот. д. №14982000г. на нотариус В. П. при ВРС, с която
сделка, след закупуване на недвижим имот от родителите на ищеца и
ответници по делото, в полза на ищеца, тогава като малолетен, е било
учредено в полза на Д. П. Д. и К. Д. Д. вещно право на ползване върху
закупения имот, поради противоречие със закона, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск с правно осн. чл. 108 ЗС:
За да се уважи предявеният реивандикационен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, следва ищецът да докаже наличието на трите кумулативни
предпоставки, установени с тази императивна правна норма: че е собственик
на имота, че ответникът владее имота, и че ответникът владее имота без
правно основание.
Съдът при разглеждане на иска за нищожност вече посочи, че правото на
собственост по отношение на ищеца произтича от валидна разпоредителна
сделка – договор за покупко – продажба от 06.10.2000г., оформен в
нотариален акт № 179, рег. №4609, дело № 149/2000г. по описа на нотариус
В. П. с район на действие ВРС.Договорът се ползва с вещнопрехвърлитено
действие, при което следва да бъде прието, че ищецът доказа в условията на
пълно и главно доказване, че той е собственик на имота въз основа на
посоченото в исковата молба деривативно придобивно основание.Не се
събраха в хода на съдебното производство доказателства, които да обосноват
извод, че ответницата А., срещу която е предявен този иск е придобила
собствеността върху имота по силата било то на оригинерно или деривативно
придобивно основание, което да е противопоставимо на ищеца.
За установяване владението от страна на ответника върху процесния
имот в хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства. В
разпитът си свидетелят Радев посочи, че лично е възприел при посещение в
имота, че ответницата А. живее в него. Изрично посочи, че тя е отворила
входната врата на жилището, включително при следващи посещения в район,
където се намира сградата в която се намира имота, свидетелят е констатирал,
че ответницата живее в това жилище. Показанията на допуснатия по искане
на ищеца свидетел се кредитират напълно от съда, като обективно и
безпристрастно дадени, доколкото същите са формирани при лични
впечатления, които е придобила страната при посещения в имота.
Обясненията на ответника Д., които са дадени по реда на чл. 176 ГПК в които
той посочи, че имотът се ползва единството от бившата му съпруга, напълно
се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, при което също
следва да бъдат взети в предвид от съда при достигане на крайния извод по
въпроса за владението. Няма данни ищецът или друго по спора лице да
6
притежава ключ за имота, освен ответницата, при което следва и извода, че
последната осъществява еднолично фактическа власт върху имота.
Третата предпоставка, която оформя фактическия състав на разпоредбата
на чл. 108 ЗС е свързана с наличието на правно основание, въз основа на
което ответникът осъществява владение върху имота.
При изследване действителността на сделката съдът посочи, че в полза на
ответниците е валидно учредено вещно право на ползване, което право е
безсрочно, лично и безвъзмездно. Ответницата А. като ползващо се от
уговорката по чл. 22 ЗЗД лице осъществява фактическа власт върху имота но
на валидно правно основание, при което не може да бъде направен извода, че
фактическата власт върху имота, която тя е установила е лишена от правно
основание.
В ТР №4/2014г. се прие разбирането, че ако в хода на делото се установи,
че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но
ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита- за предаване на владението на имота.
В настоящата хипотеза по предявения от ищеца срещу ответницата иск с
правно осн. чл. 108 ЗС, съдът установи, че същия се явява собственик на
процесния имот по силата на разпоредителна сделка оформена в НА №
179/2000г., като същевременно установи и противопоставимо на ищеца право,
въз основа на което ответницата владее процесния имот. При тези
съображения следва да бъде прието за установено, че ищецът е собственик на
имота, но следва да бъде отхвърлено искането му за осъждане на ответницата
да придаде владението върху този имот.
По отношение на разноските:
Съобразно приетото в определение № 31/07.02.2018г., постановено по
ч.гр. дело № 5128/2017г. на ВКС, І-во г.о., в мотивите на т. 2А от 14.03.2016 г.
по т.р. № 4 / 2014 г., по с правно чл.108 ЗС се съдържат две искания за правна
защита и по всяко от тях съдът следва да се произнесе в диспозитива си, но не
е прието, че когато едното искане е уважено, а другото – не е, в този случай
искът по чл.108 ЗС е уважен частично. Нито, че искът по чл.108 ЗС съдържа
два отделни иска. С уважаването на първото искане се установява всъщност
наличието на една от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС.
Искът по чл.108 ЗС е уважен частично само когато с него е постановен
диспозитив за предаване на владението на съответна част от имота / вещта.
В случая и при съобразяване на цитираната съдебна практика по въпроса
за разноските следва да бъде прието, че доколкото не е уважено искането за
предаване на процесния апартамент, т.е. иска е отхвърлен изцяло, то ищецът
няма право на разноски.Такива не се дължат на ищеца и по отхвърлените
искове за прогласяване нищожност на посочената част от договора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К. К. Д., ЕГН **********,
7
съдебен адрес гр. Варна, ул. *** №*, адвокат Д. Б. срещу К. Д. Д., ЕГН
********** от гр. Варна, бул. *** №*, ет.*, ап.2 и Д. П. А., ЕГН **********,
от гр. Варна, ж.к. ***, бл.*, ап.* за прогласяване за нищожна само на
сделката, обективирана в точка втора от договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 06.10.2000г. оформен в нотариална акт №179/06.10.2000г.,
том 1, рег. №4609, нот. д. №14982000г. на нотариус В. П. при ВРС, с която е
учредено в полза на Д. П. Д. и К. Д. Д. вещно право на ползване върху
имот с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КК и КР на Варна, одобрени
със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна,
находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, ет.*, представляващ апартамент №*,
с площ 125.83 кв.м кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария,
две спални, баня, тоалет, перално помещение и две тераси, при граници: СОС
с идентификатори №№ 10135.1508.221.1.4; 10135.1508.221.1.1 и
10135.1508.221.1.5, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м ,
при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части
от ОЧС, ведно и със 17,8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135.
1508.221 по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г.
на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*,
целият с площ 202 кв.м , при граници ПИ №№ 10135.1508.220;
10135.1508.225; 10135.1508.265 и 10135.1508.219, поради противоречие със
закона, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.130, ал.4 СК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. А., ЕГН
**********, от гр. Варна, ж.к. ***, бл.*, ап.*, че К. К. Д., ЕГН **********,
съдебен адрес гр. Варна, ул. *** №*, адвокат Д. Б. Е СОБСТВЕНИК на
недвижим имот с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КК и КР на Варна,
одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК
Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, ет.*, представляващ
апартамент №*, с площ 125,83 кв.м кв.м., състоящ се от коридор, дневна с
кухня и трапезария, две спални, баня, тоалет, перално помещение и две
тераси, при граници: СОС с идентификатори №№ 10135.1508.221.1.4;
10135.1508.221.1.1 и 10135.1508.221.1.5, ведно с принадлежащата му изба №
10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както
и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17,8 кв. м. ид. части от ПИ с
идентификатор №10135. 1508.221 по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед
№РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр.
Варна, бул. „***", №*, целият с площ 202 кв.м , при граници ПИ №№
10135.1508.220; 10135.1508.225; 10135.1508.265 и 10135.1508.219, въз основа
на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 06.10.2000г. оформен
в нотариална акт №179/06.10.2000г., том 1, рег. №4609, нот. д. №14982000г.
на нотариус В. П. при ВРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на К. К. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр.
Варна, ул. *** №*, адвокат Д. Б. за осъждане на Д. П. А., ЕГН **********, от
гр. Варна, ж.к. ***, бл.*, ап.* да предаде владението върху недвижим имот
с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КК и КР на Варна, одобрени със
Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ
се в гр. Варна, бул. „***", №*, ет.*, представляващ апартамент №*, с площ
125.83 кв.м кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария, две
спални, баня, тоалет, перално помещение и две тераси, при граници: СОС с
идентификатори №№ 10135.1508.221.1.4; 10135.1508.221.1.1 и
10135.1508.221.1.5, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м ,
при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части
8
от ОЧС, ведно и със 17,8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135.
1508.221 по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г.
на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*,
целият с площ 202 кв.м , при граници ПИ №№ 10135.1508.220;
10135.1508.225; 10135.1508.265 и 10135.1508.219, въз основа на договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 06.10.2000г. оформен в нотариална
акт №179/06.10.2000г., том 1, рег. №4609, нот. д. №14982000г. на нотариус В.
П. при ВРС, на осн. чл. 108 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9