ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 05.07.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 2123 по описа за 2016г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на 692, ал. 3 ТЗ.
С решение от 20.12.2016г. е открито
производство по несъстоятелност на „Ж.“ ЕАД (решението е обявено по партидата
на дружеството в търговския регистър на 21.12.2016г.).
С решение от 03.08.2017г. производството по
несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ (решението е
обявено в търговския регистър на 11.08.2017г.).
С решение от 11.09.2018г. производството по
несъстоятелност е възобновено (решението е обявено в търговския регистър на
12.09.2018г.).
На 07.01.2019г. синдикът на „Ж. – 77“ ЕАД е
съставил списък на неприети вземания на кредитори, в който са включени вземания
на „А.“ ЕООД в общ размер 3 733 110,84 лв., предявени с молба с вх.
№118889/17.09.2018г., и вземания на „П.“ ЕООД в общ размер 431 478,99 лв.,
предявени с молба вх. №163446/12.12.2018г. (списък е обявен в търговския
регистър на 11.01.2019г.).
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу списъка са
постъпили възражения и от двамата кредитори с неприети вземания.
Длъжникът „Ж.“ ЕАД оспорва възраженията със
съображения, че вземанията на кредиторите са предявени след срока по чл. 688,
ал. 1 ТЗ.
Същото становище дава и синдикът.
По възражението на „А.“ ЕООД:
Вземанията на кредитора, включени в процесния
списък на неприети вземания, са предявени с молба, която видно от входящия
номер от регистратурата на съда и удостоверяването по чл. 35, ал. 2 ПАС е
постъпила в съда на 17.08.2018г. с пощенска пратка №17145560. Приложената към
молбата товарителница с посочения номер не съдържа четлив текст в графата на
товарителницата, предвидена за удостоверяване на датата на получаване на
пратката от пощенския оператор.
Препис от товарителницата със същия номер е
представен с възражението на „А.“ ЕООД, като в този препис и в оригинала на
документа, представен за констатация в откритото съдебно заседание по делото на
15.05.2019г., в графата относно датата на получаване на пратката от пощенския
оператор е изписана датата 20.01.2017г. с удебелен мастилен текст, който не
позволяла разчитането на предходен мастилен текст в същата графа.
Изписването на въпросната дата върху
товарителницата по посочения начин представлява външен недостатък на документа
по смисъла на чл. 178, ал. 2 ГПК, който в приложение на цитираната разпоредба,
а и с оглед заявеното от длъжника изрично оспорване на товарителницата в частта
относно изписаната дата, предпоставя че товарителницата, сама по себе си не е
достатъчна да установи твърденията на кредитора „А.“ ЕООД, че молбата му за
предявяване на вземания, получена в съда на 17.09.2018г., е изпратена по пощата
на 20.01.2017г.
Това обстоятелство не може да се приеме за
установено и въз основа на представеното към възражението на кредитора
удостоверение от пощенския оператор „Е.“ АД, тъй като въпросното удостоверение,
макар и с постановен печат на дружеството, не съдържа означение на физическото
лице, което го е подписало от името дружеството, но по-съществено в случая е,
че изявлението в удостоверението, че пратка с товарителница №17145560 е приета
физически и в информационната система на „Е.“ АД на 20.01.2017г. е опровергано
от писмо от „Е.“ АД, получено в съда на 04.04.2019г., в което е удостоверено,
че пратка с товарителница №17145560 не е регистрирана в информационната система
на дружеството.
Във въпросното писмо от 04.04.2019г., което
следва да се посочи, също има поставен печат на „Е.“ АД, но не съдържа
означение на физическото лице, което го е подписало от името на дружеството, е
изложено, че пратката с товарителница №17145560 е открита на 17.09.2018г. без
индикация на необичайно за съхранение място, след което е доставена на същия
ден на получател Софийски градски съд и въведена в електронната система.
Писмото не съдържа никакви данни, въз основа
на какви обстоятелства, съставителят на писмото се е уверил, че пратката е
депозирана от „А.“ ЕООД на 21.01.2017г., което представлява самостоятелен
аргумент, че и цитираното писмо не може да установи изпращането на молбата на
дружеството за предявяване на вземането на посочената дата.
Към писмото е представен и електронен вариант
на процесната товарителница №17145560, в който в графата относно времето на
получаване на товарителницата от пощенския оператор е посочена дата 17.09.2018г.
и час 23:30. Удостовереният час буди недоумение, тъй като според входящия номер
на молбата на кредитора за предявяване на вземания, молбата заедно с въпросната
товарителница е получена в регистратурата на съда именно на 17.09.2018г. (което
означава в работно време, тоест преди 23:30 часа), но по-съществено в случая е,
че цитираният електронен документ също не удостоверява изпращане на молбата по
пощата на 20.01.2017г., а удостоверява изпращане на молбата именно на
17.09.2018г.
Независимо и въпреки всичко изложено и тъй
като от пълномощника на кредитора „А.“ ЕООД са изложени съображения, че молбата
е адресирана до СГС, ТО, VІ-19 с-в, пред когото делото по несъстоятелност на „Ж.“
ЕАД е било висящо към 20.01.2017г., съдът намира необходимо да посочи, че
действително делото е било висящо пред СГС, ТО, VІ-19 с-в до 17.03.2017г., когато
е преразпределено на СГС, ТО, VІ-15 с-в, същевременно прави впечатление, че в
молбата на „А.“ ЕООД за предявяване на вземания срещу „Ж.“ ЕАД номерът на
съдебния състав VІ-19, до когото е адресирана молбата, е изписан с флумастер, а
и без необходимост от използване на специални знания и методи под изписания с
флумастер текст се чете печатен текст VІ-15 – обстоятелство, което сочи на извод,
че молбата е подадена към дата, на която делото е разпределено на СГС, ТО,
VІ-15 с-в, тоест след твърдяната от кредитора дата 20.01.2017г.
По изложените съображения съдът прие, че
събраните в производството писмени доказателства не установяват с противопоставима
на длъжника и останалите кредитори доказателствена сила изпращането по пощата на
молбата на кредитора „А.“ ЕООД за предявяване на вземания срещу „Ж.“ ЕАД на
датата 20.01.2017г. или на друга дата преди датата 17.09.2018г., когато молбата
е получена в регистратурата на съда и когато товарителницата към нея е въведена
в информационната система на пощенския оператор, от чието име е издадена
товарителницата.
Към датата 17.09.2018г., на която вземанията
на кредитора „А.“ ЕООД са предявени в производството по несъстоятелност на „Ж.“
ЕАД, срокът по чл. 688, ал. 1, изр. 1 ТЗ е изтекъл, поради което вземанията на
кредитора срещу длъжника, дори да са съществували, са погасени съгласно чл. 739, ал. 1, вр. чл. 688, ал. 1,
изр. 2 ТЗ и правилно са включени от синдика в списък на неприетите вземания.
По възражението на „П.“ ЕООД:
Вземанията на кредитора, включени в процесния
списък на неприети вземания на кредитора на „Ж.“ ЕАД, са предявени с молба, която
е подадена на 12.12.2018г.
Предвиденият в чл. 688, ал. 1 ТЗ преклузивен
срок за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на „Ж.“
ЕАД е изтекъл на предходна дата, а именно на 21.03.2017г. - с изтичане на три
месеца от датата на обявяването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в търговския регистър.
Възраженията на кредитора мотивирани с
разпоредбата на чл. 632, ал. 3 ТЗ не могат да обусловят извод за подаване на
вземанията в законоустановения срок, тъй като цитираната разпоредба намира
приложение в хипотезите, при които спирането на производството по
несъстоятелност е постановено по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ едновременно с
решението за откриване на производството по несъстоятелност, а процесният
случай не е такъв. Решение за спиране на производството по несъстоятелност на „Ж.“
ЕАД е постановено едва на 03.08.2017г. и след като е изтекъл срокът по чл. 688,
ал. 1 ТЗ за предявяване на вземания от кредитори на дружеството.
Постановяването на последващо решение за
възобновяване на производството по несъстоятелност не може да има за последица
възстановяване на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изтекъл преди постановяване на
решението за спиране на производството по несъстоятелност, поради които и по
изложените съображения предявените от кредитора вземания с молбата от
12.12.2018г. са погасени съгласно чл. 739, ал. 1, вр. чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, а възражението на кредитора срещу включването на вземанията от синдика в
списък на неприетите вземания се явява неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението,
подадено от името на „А.“ ЕООД с ЕИК ******* срещу списъка на неприети вземания
на кредитори на „Ж.“ ЕАД с ЕИК *******, обявен в търговския регистър на
11.01.2019г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението,
подадено от името на „П.“ ЕООД с ЕИК *******срещу списъка на неприети вземания
на кредитори на „Ж.“ ЕАД с ЕИК *******, обявен в търговския регистър на
11.01.2019г.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: