Р E Ш Е Н И Е
№
16.07.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети юни
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 6100
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 240,
ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Финанс груп 1“ ООД твърди, че И.Г.М., ЕГН **********
и „Идица“ ЕООД, с ЕИК ********* били солидарно отговорни длъжници по отношение
на „Финанс груп 1“ ООД, като вземането на ищцовото дружество срещу длъжниците
произтичало от сключен между тях договор за заем от 26.10.2016 г., обективиран
в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т.I, рег. № 2398,
н.дело № 143/26.10.2016 г. на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната
камара, с район на действие - района на PC гр. Стара Загора. Съгласно този
договор заемополучателят „Идица“ ЕООД получило заем в размер 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, която сума се задължило да върне на заемодателя в срок до
26.10.2017 г. Заемателят-длъжник дължал и договорна лихва в размер 2% /два
процента/ върху неизплатената част от главницата (платими до 26-то число на
всеки месец), или по 1000 /хиляда/ лева месечно, като първата вноска за
договорна лихва била дължима до 26.11.2016 г. В договора било предвидено и че
при неплащане на която и да е месечна лихва, цялото вземане ставало предсрочно
изискуемо. При просрочване на крайния срок за издължаване на заема или при
настъпване на предсрочна изискуемост, заемателят дължал освен цялата
неиздължена главница, заедно с дължимите лихви, и неустойка в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева. Договорът бил подписан и от И.Г.М. ЕГН, **********, в
качеството му на физическо лице - солидарен длъжник.
Дружеството заемодател, поради неизплащане от
длъжника на дължимите съгласно горепосочения нотариален акт договорни лихви на
съответните им падежи се сдобивало с изпълнителни листове за всяка от дължимите
ежемесечни договорни лихви поотделно.
В процесния случай се касаело за изпълнителен лист,
издаден по реда на чл.417 ГПК в полза на кредитора „Финанс груп 1“ ООД срещу
горепосочените солидарни длъжници, както следва:
Изпълнителен лист от 14.09.2017 г., издаден по
ч.гр.д. № 5165/2017 г. по описа на PC - гр. Стара Загора за сумата от 1 000
/хиляда/ лева, за дължими договорни лихви за м. август 2017 г. по договор за
заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2017 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 325 /триста двадесет
и пет/ лева. Въз основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца
изпълнително дело (изп. д. № 372/2019 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова,
рег. № 868 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. Стара Загора)
против ответниците, по което до настоящия момент нямало събрани суми.
По горепосоченото частно гражданско дело постъпило
възражение от солидарните длъжници, което обуславяло правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на солидарните длъжници
„Идица“ ЕООД, с ЕИК ********* и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 165, представлявано от И.Г.М., ЕГН ********** и И.Г.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на физическо лице, съществуването
на вземането на „Финанс груп 1“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Стара Загора, бул. „Руски“ № 6, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, към горепосочените солидарни длъжници, в размер на
1 000 /хиляда/ лева, представляващи дължими договорни лихви за м. август 2017 г.
по договор за заем от 26.10.2016 г., обективиран в Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 193, т.I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016 г. на
Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с район на действие -
района на PC гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото
в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответниците „Идица“ ЕООД и И.Г.М., с който оспорват предявения иск изцяло,
както по основание, така и по размер по следните съображения:
Твърдят, че липсвал сключен между страните в
производството договор за заем. Такъв не съществувал и не можело да бъде
инкорпориран в нотариален акт № 193, том I, рег. № 2398, дело № 143 от
26.10.2016 год. по описа на нотариус Елка Тенчева, Нотариус с рег. № 364 с
район на действие - районен съд гр. Стара Загора. Договорът за заем
представлявал реален, двустранен и писмен договор. В случая липсвало
волеизявление за сключване на договор за заем, поради което твърдят, че същият
е нищожен. Клаузите в договорната ипотека не замествали сключен договор за
заем.В този смисъл било Решение № 180/26.11.2019 г. по дело № 4345/2018 г. на
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
Липсвали и доказателства за предаване на паричната
сума.
Правят възражение за погасяване на вземането поради
изтекла давност.
Правят възражения за недействителност на уговорката
за лихва.
Отделно от горното, искането на ищеца едновременно
на неустойка и на обезщетение за законна лихва за едно и също неизпълнение на
парично задължение означавало длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно
и също нещо, а кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.
Неустойката можело да се договаря за неточно изпълнение в количествено,
качествено или временно отношение. Нямало пречка във връзка с неизпълнени
договорни задължения кредиторът да търси едновременно законна лихва за забавено
плащане и неустойка, но само ако неустойката била предвидена като обезщетение
при количествени или качествени отклонения от договореното. Кумулиране на
обезщетение по чл.86 и 92 ЗЗД обаче било недопустимо, когато и двете били за забавено
плащане на една и съща сума.
Следвало също така, да се има предвид, че съгласно
действащата практика солидарния длъжник имал качеството на поръчител и неговата
отговорност би се запазила при условията на чл.147, ал.1 ЗЗД , т.е. ако в
шестмесечен срок от падежа бъде предявен иск срещу главния длъжник, което в
настоящия случай не било станало. С изтичане на срока по чл.147, ал.1 ,пр.1 ЗЗД
правото на кредитора да търси изплащане на сумите от поръчителя - И.Г.М. било
погасено. Фактическият състав на нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД, регламентиращ
прекратяване на поръчителството, обхващал двата кумулативно дадени елемента: 1)
период от време от падежа на главното задължение и 2) бездействие на кредитора
спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. В случая било налице
кредиторово бездействие от датата на изискуемостга на вземането, а именно от
26.10.2017 год., от когато настъпвало и изискуемостта на вземането. От тогава
започвал да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който
бездействието на кредитора спрямо длъжника водило до преклудиране отговорността
на поръчителя /солидарен длъжник/, защото отговорността на поръчителя била
акцесорна и предназначена да обезпечава изпълнението на главното задължение.
В условия на евентуалност, ако не бъдат приети
гореописаните възражения, молят да бъде прието възражението за заплащане на
лихва от солидарния длъжник, като лихвата бъде намалена „по право“ до минимално
допустимия съгласно чл.10, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа иска по
изложените в исковата молба съображения, като доразвива допълнителни такива в
депозирана по делото писмена защита.
В съдебно заседание ответниците,
чрез процесуалния си представител, молят да бъдат отхвърлени исковете като
неоснователни по изложените в отговора доводи.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
по ч.гр.д. № 5165/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал
в полза на в полза на кредитора „Финанс груп 1“ ООД срещу „Идица“ ЕООД и И.Г.М.,
като солидарно отговорни длъжници заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща
месечна възнаградителна лихва за м. август 2017 г. по договор за заем,
обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т.I,
рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016 г. на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364
на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC - Стара Загора,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2017 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 325 /триста
двадесет и пет/ лева. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения от
длъжниците. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил против длъжниците настоящите искове за установяване
на вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Видно от представения по
делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т.I, рег. №
2398, н. дело № 143/26.10.2016 г. на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на
Нотариалната камара, с район на действие - района на PC - Стара Загора, на
26.10.2016г., между ищеца, като заемодател и „Идица“ ЕООД, като заемополучател
и ипотекарен длъжник, и И.Г.М., като солидарен длъжник, са се споразумели за
следното: В нотариалният акт е посочено, че заемодателят е предоставил в заем
на заемополучателя сумата в размер на 50 000 лева, а заемополучателят се е
задължил да я върне в срок до 26.10.2017г. , като страните са уговорили
заплащане на възнаградителна (договорна) лихва в размер на 2% на месец,
равняваща се на 1000 лева на месец. Страните са уговорили още за обезпечаване
на вземанията по договора за заем да служи договорната ипотека, учредена с
нотариалния акт, върху имот на дружеството – заемодател.
Видно от два броя платежни ***реждания
(л.35-36 от делото) на 25.10.2016г. „Финанс груп 1“ ООД е превело по банкова
сметка *** „Идица“ ЕООД сумата от
25 000 лева с основание – заем и на 26.10.2016г. „Финанс груп
1“ ООД е превело по банкова сметка на
„Идица“ ЕООД още 25 000 лева, пак с посочено основание – заем.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е двустранен, възмезден, реален договор,
като предаването на паричната сума, предмет на договора, е елемент от
фактическия състав на неговото сключване. Договорът за заем на пари е неформален договор и за неговата
действителност не се изисква форма – същата има отношение към доказването,
предвид ограниченията в чл. 164, ал.1, т.3
ГПК.
Съдът намира, че
представените нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 193, т.I, рег. № 2398, н. дело №
143/26.10.2016 г. на Нотариус Елка Тенчева, и 2 броя платежни нареждания,
доказват възникването на валидно облигационно правоотношение между страните,
породено от договор за заем и опровергават възражението на процесуалния
представител на ответниците за нищожност на договора поради липса на
волеизявление за сключване на договор за заем и липса на доказателства за
превеждане на сумата в размер на 50 000 лева в заем.
Както бе отбелязано и по – горе договорът за заем е
неформален (противно на възражение на ответниците, че следва да е писмен) и
реален договор и той се счита за сключен с предаването в заем на сумата общо в
размер на 50000 лева, удостоверено с посочените по – горе платежни нареждания. Няма
пречка волеизявленията на страните за сключване на договор за заем да бъдат
възпроизведени в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, както е
сторено в случая, като предвид глаголното време, използвано в нотариалния акт
„е предоставило в заем на заемополучателя „Идица“ЕООД сума в размер на
50 000 лева“, потвърждава гореизложения извод на съда за възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, породено
от договор за заем.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител
на ответниците за недействителност на клаузата за договорна лихва, предвид това
че страните са уговорили и неустойка. Претендираната
в настоящото производство лихва представлява възнаградителна лихва по смисъла
на чл.240 ал.2 ЗЗД, тя се уговоря във връзка с ползването на заемната сума, тя представлява
възнаграждение /цена/, което се дължи за ползването на парична сума определено
време. При неизпълнение на задълженията по договора за заем е уговорена
неустойка, която представлява санкция за неизправната страна при неизпълнение
на договора. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението като
обезщетение за вредите от неизпълнението. Така че няма пречка кумулативно да
бъдат уговорени и възнаградителна лихва и неустойка. Следва да бъде отбелязано,
че в настоящото производство не се претендира неустойка.
На следващо място, неоснователно се явява и
възражението за изтекла погасителна давност. Претендира се възнаградителна
лихва за м.август 2017г., а заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК е
подадено на 11.09.2017г.
Неоснователно се явява и позоваването на разпоредбите
за поръчителство по отношение на длъжника И.Г.М. и оттам извеждане на доводи за
недължимост на сумата от него. Видно от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 193, т.I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016 г. на
Нотариус Елка Тенчева, същият се е задължил по договор за заем като солидарен
длъжник, а не като поръчител. Тези две фигури не са тъждествени, като ВКС е
имал повод в редица свои съдебни решения да направи разграничението между тях.
Така че съдът намира за ирелевантно позоваването на процесуалния представител
на И.Г.М. на разпоредбата на чл. 147 ЗЗДД.
Неоснователно е и искането на процесуалния представител
на И.Г.М. за намаляване размера на договорната лихва до „минимално допустимия
съгласно чл. 10, ал.2 ЗЗД“. Тази разпоредба касае размерна на законната лихва, а
не на възнаградителната такава, каквато се претендира в настоящото производство.
Максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. В този смисъл са решение № 906 от
30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1106/2003 г., ІІ т.о., решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№
315/2005 г., ІІ г.о., решение № 1270 от
09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5093/2007 г., ІІ т.о. и др., в които се приема, че противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем, противно на добрите нрави е да се уговаря лихва
за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Предвид гореизложеното, следва, че предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по
делото разноски в размер на 325 лева (300 лева – адвокатско възнаграждение и 25
лева - ДТ). Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответниците по чл. 78, ал.5 ЗЗД, тъй като адвокатското възнаграждение към
момента, в който е уговорено и платено е било определено в минималния предвиден
по чл. на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал.
1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
и разноските по заповедното производство в размер на 325 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на солидарните длъжници „Идица“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165 и И.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, съществуването на вземането на „Финанс груп 1“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Руски“
№ 6, за сумата в размер на 1000 /хиляда/
лева, представляваща месечна възнаградителна лихва за м. август 2017 г. по
договор за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 193, т.I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016 г. на Нотариус Елка
Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC -
Стара Загора, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 11.09.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. 5165/2017 г. по описа на РС –
Стара Загора.
ОСЪЖДА „Идица“
ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165 и И.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят на „Финанс груп 1“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 6, сумата в размер на 325 лева – разноски в настоящото производство и сумата в размер на 325лева - разноски по ч.гр.д. 5165/2017 г. по описа на РС – Стара Загора
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: