№ 15277
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110144771 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. е предявил против А. Н. обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди, че по силата на съществуващи облигационни отношения с ответника
/последният в качеството му на собственик на имот – апартамент № 5, находящ се в гр. С.,
ул. „П./ в периода от 01.05.2017г. до 30.06.2018г. е доставял ТЕ в имота, която не била
заплатена. В този период услугата дялово разпределение била извършвана от „Т..
Претендира, че неизплатени били следните суми: сумата от 290 лева, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г. до 30.06.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
29.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 80,23 лева – обезщетение за
забава от 15.09.2018г. до 15.07.2021г.; сумата от 2,63 лева - главница за дялово
разпределение за месец 06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 0,75 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.07.2018г. до 15.07.2021г.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми. Претендира разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, към който е приложил
вносна бележка за заплащане на сумата от – 373,71 лева във връзка с претенцията на „Т. по
настоящото дело.
Допълнително в хода на съдебното дирене ищецът потвърждава допълнително
1
плащане на сумата от 72,02 лева, извършено от страна на ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са
задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
В конкретният случай ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на
процесния имот, като това обстоятелство се установява и от приобщените по делото и
представен от ищеца и неоспорен от ответника нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот в изпълнение на задължение по договор за паричен заем № 161, том VII, рег. № 37142,
дело № 1287/2011г. /л. 34-35 от делото/.
В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че ответникът е заплатил частично
претендираните от ищеца суми, което се установява и от представеното от него платежно
нареждане за сумата от 373,71 лева от дата 26.04.2022г. Фактът на извършеното плащане се
потвърждава и от самия ищец, каквото изявление е обективирано в молба, депозирана на
27.05.2022г. /л. 83 от делото/. В същата е посоено, че на дата 27.04.2022г. по банков път към
дружеството е постъпило плащане в общ размер на 373,71 лева, с което частично е погасено
задължението, като незаплатена е останала сумата за главница в размер на 72,01 лева, ведно
със законната лихва до окончателното й изплащане, както и юрисконсултско
възнаграждение, което се претендира.
Допълнително в съдебно заседание представителят на ищеца потвърждава и
допълнително извършено плащане в размер на 72,02 лева, с което са били погасени 68,84
лева – главница и 3,18 лева – законна лихва, като е останала непогасена главница в размер
на 3,17 лева.
В тази насока съдът ще обърне внимание, че видно от представените от третото лице
помагач документи – индивидуална справка за отопление и топла вода и известие за
доставка за процесния период, партидата на този имот се е водила на името на собственика
на апартамента – А. Н..
Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът като собственик на
топлоснабдения имот, бил обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота
от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
2
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Съдът кредитира изцяло представените от ищеца и третото лице помагач писмени
доказателства, които не се оспорват от ответника: извлечение от сметката на абонатен №
113829, дебитно известие към фактура № . от 30.04.2018г., съобщение към фактура № . от
31.07.2018г., съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019г. /л. 11-14 от делото/,
заявление – декларация от ответника до ищеца от дата 14.01.2016г. /л. 32-33 от делото/,
договор № 4572 от 30.09.2002г. между „Т. и ЕС на адрес: гр. С., ул. „П. относно извършване
на услугата дялово разпределение и Протокол от Общо събрание на ЕС от 08.09.2022г.
От същите с установява, че в процесния период в имота на ответника е било
доставяно претендираното количество ТЕ и е извършвана услугата дялово разпределение,
които обстоятелства не са оспорени от ответника.
Останалите писмени доказателства, приобщени по делото, съдът намира за
ирелевантни, поради което няма да ги осъжда.
С оглед на горното, съдът счита, че искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
частично, а именно за сумата от 3,17 лева, представляваща дължима главница за ТЕ, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В тази насока съдът съобрази извършените в хода на съдебното производство
плащания от страна на ответника, с които предвид изявленията на процесуалните
представители на ищеца, е било извършено погасяване на част от дължимите суми
съразмерно.
В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, съгласно която: "Този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно”.
Видно от вносната бележка, депозирана от ответника от дата 26.04.2022г., в нея не е
посочено кои конкретни задължения се погасяват. Ето защо, ищецът законосъобразно и
приложил разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, като е погасил съразмерно
задълженията на ответника за главница, лихви и разноски.
С оглед гореизложеното, и по арг. от разп. на чл. 235, ал. 3 от ГПК, задължаваща съда
да вземе предвид при постановяване на решението си и фактите, настъпили след
3
предявяване на иска, в случая извършеното плащане от ответника, съдът ще следва да уважи
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД частично, а именно за сумата от 3,17 лева, представляваща дължима
главница за ТЕ за процесния период, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част, а именно в частта касателно претендираната главница за ТЕ до
пълния предявен размер от 290 лева, или за сумата от 286,83 лева, за главница за дялово
разпределение, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради погасяване
на задълженията входа на съдебното производство.
По разноските:
Доколкото заплащането на дължимите суми е осъществено след завеждане на
исковата молба, поради което и ответникът е станал причина за завеждане на делото, същият
дължи сторените от ищеца разноски.
„Т. е сторило разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса, които съгласно
изложеното в молбата на ищеца от 27.05.2022г., са били погасени с част от извършеното
плащане от страна на ответника.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лева.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А., гръцки гражданин, роден на 21.09.1963г., с личен номер на
чужденец /ЛНЧ/ **********, с адрес: гр. Л., общ. Л., обл. П. да заплати на „Т., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД сумата от 3,17 лева, представляваща главница за ТЕ, доставена в имот -
апартамент № 5, находящ се в гр. С., ул. „П., в периода от 01.05.2017г. до 30.06.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 29.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 290 лева, или за сумата от 286,83 лева,
ведно законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 29.07.2021г. до окончателното й изплащане, поради погасяване на задължението
чрез плащане в хода на съдебното производство, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал.
1 ЗЗД за сумата от 2,63 лева, представляваща главница за дялово разпределение за месец
06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 29.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, поради погасяване на
задължението чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
4
ул. „Я. срещу Н. А., гръцки гражданин, роден на 21.09.1963г., с личен номер на чужденец
/ЛНЧ/ ********** с адрес: гр. Л., общ. Л., обл. П. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 80,23 лева – обезщетение за забава от 15.09.2018г. до 15.07.2021г. върху
главницата за ТЕ в размер на 290 лева, както и за сумата от 0,75 лева – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,63 лева за периода от
30.07.2018г. до 15.07.2021г., поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на
съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. А., гръцки гражданин, роден на
21.09.1963г., с личен номер на чужденец /ЛНЧ/ ********** с адрес: гр. Л., общ. Л., обл. П.
да заплати на „Т., ЕИК . сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение,
сторени в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Т. – трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5