Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.05.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в публичното заседание,
проведено на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
М.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря
Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 780 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 138/07.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1555/2017 г. на РС- гр. Самоков е отхвърлен изцяло предявения
от А. М. Д. срещу Д.Г.Б. и С.С.Б.,
иск с правно основание чл. 108 от ЗС: 1./ за признаване за установено по
отношение на Д.Г.Б. и С.С.Б., че А. М.Д. е собственик на реална част с площ 4 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 65231.912.214 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. Самоков, която реална част е при граници: от север-северозапад
и от запад-съществуваща понастоящем ограда между поземлени имоти с
идентификатори 65231.912.214 и
65231.912.219 и от юг-югозапад-граница между тези два имота по одобрената
кадастрална карта на гр. Самоков, които граници са обозначени по точки
7,8,9,10,11,18,17,16,15 и 14, изобразени графично на приложеното
извънпроцесуално геодезическо заснемане, извършено от инж. К. Д. и при съседи на реалната част:
на север-североизток и на запад-останалата част от поземлен имот с
идентификатор 65231.912.214 и на
юг-югозапад – поземлен имот с идентификатор 65231.912.219 и 2/ за осъждане на Д.Г.Б. и С.С.Б. да предадат
на А. М.Д. владението върху така
описаната по-горе реална част от поземлен имот с идентификатор 65231.912.214 по
КККР на гр. Самоков.
Решението е
обжалваното изцяло от ищцата в първоинстанционното производство А. М. Д..
Излага съображения, че изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на
иска е неправилен, тъй като в заключението си вещото лице И. Терзийски твърди,
че оградата не съвпада с кадастралната граница, по която е построена новата
ограда. Отделно от това в дадените обяснения в съдебно заседание на 11.06.2018
г. вещото лице потвърждава, че скицата
проект № 10/07.04.2017 г., по която ответниците са трасирали оградата между
двата имота е изработена в координатна система 1970 г. и няма как координатните
точки с тези по координатна система БДС 2005 г. да съвпадат. От представените
от страните комбинирани скици по чл. 16 ЗКИР се установява, че имотната граница
между процесните имоти е непроменена през последните години, като същата е в
съответствие с предвижданията на кадастралната карта и действащия регулационен
план на гр. Самоков. Посочва, че ответниците са придобили имота през 2011 г.,
като същият е индивидуализиран по площ, граници и съседи, съгласно одобрената
със Заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и регистри
на гр. С. Към този момент и до сега не е променяна и регулационната граница
между двата имота, което се потвърждава и от уточненията към СТЕ, дадени от
вещото лице И. Терзийски в с.з. на 11.06.2018 г. В хода на делото било
установено, че новоизградената ограда навлиза в имота на ищцата и заема площ от
4 кв.м., която площ е заключена между точките 7,8,9,10,11,18,17,16,15 и 14 от
геодезическото заснемане на инж. К.Д. По изложените съображения моли за отмяна
на решението и уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
С отговора
на въззивната жалба ответниците С.С.Б. и Д.Г.Б. оспорват същата. Сочат, че
процесната ограда е изградена изцяло със знанието и съгласието на ищцата, като
същата е участвала в изграждането и с парични средства. От заключението на
вещото лице категорично се установявало, че оградата е изградена в съответствие
с кадастралната граница между двата процесни имота, като същата не заема
никаква реална част от имота на ищцата. Оспорват всички останали доводи по
същество, изложени във въззивната жалба. Молят въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, решението потвърдено, като им бъдат присъдени разноски
за въззивната инстанция.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
РС-Самоков
е бил сезиран с предявен от А. М.Д. срещу Д.Г.Б. и С.С.Б. иск за установяване
на правото й на собственост и предаване на владението върху реална част с площ
4 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 65231.912.214 по кадастралната карта и
кадастрални регистри /КККР/ на гр. Самоков, намираща се по протежение на южната
граница на имота /северна граница на съседния поземлен имот с идентификатор
65231.912.219 – собственост на ответниците/, която част е заключена между точки
7,8,9, 10,11,18, 17,16,15 и 14, изобразени графично на приложеното
извънпроцесуално геодезическо заснемане, извършено от инж. К. Д.
В исковата
молба ищцата твърди, че е собственик на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 65231.912.214 по КККР на гр. Самоков, а ответниците са
собственици на поземлен имот с идентификатор 65231.912.219. Ответниците през м.
април-май 2017 г. изградили без строително разрешение лека прозирна ограда
между двата имота, която навлиза в нейният имот, с около 4 кв.м. обща площ.
С подадения
отговор на исковата молба ответниците оспорват иска с доводи, че оградата е
изградена в съответствие със закона, въз основа на извършено трасиране,
означаване и координиране на границите на имота. Посочват, че оградата била
изградена със знанието на ищцата, която участвала и с парични средства. С оглед
на тези съображения ответниците считат предявеният ревандикационен иск за недоказан.
Софийски
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
С
нотариален акт № 82, т. IV, д. № 1089/1996 г. на нотариус при РС-Самоков, на 21.11.1996 г. е сключен
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с
който М.Г. и Е.Г. са продали на дъщеря си А.Д. 2/3 идеални части от дворно
място, с площ от 400 кв.м. по нотариален акт, а по скица – с площ от 454 кв.м.,
представляващо имот с пл. № 3301, който е отреден за парцел VII, в кв. 183 по плана на гр.
Самоков, целият с площ от 412 кв.м., с неуредени регулационни сметки, при
съседи: улица, С.Г., К. Г., В.Г., Н. Г. и н-ци Д.З., ведно с целия първи етаж с
площ 57 кв.м. от построената в това място двуетажна масивна жилищна сграда,
като вместо плащане купувачът А.Д. се задължила да поеме издръжката и гледането
на продавачите.
С нотариален акт № 68, т. IIа, рег. № 4224, д. № 244/2011 г.
на нотариус М.Х., на 19.12.2011 г. ответниците Д. и С. Б. са закупили поземлен
имот с идентификатор 65231.912.219, ведно с построената двуетажна масивна
жилищна сграда.
От разпита на свидетелите Г. А. и
С.Д. се установява, че през м. април-май 2017 г. между имотите на ищцата и
ответниците била изградена нова ограда със съвместно участие на страните.
Според заключението на вещото
лице И. Терзийски по приетата съдебно-техническа експертиза, процесната ограда представлява
прозирна такава от метални пана и бетонова основа с височина до 0,50 м. е
изградена между ПИ с идентификатор 65231.912.21 и ПИ с идентификатор
65231.912.219 по ККР на гр. Самоков е разположена по равно в широчина и в двата
имота точно по кадастралната граница между тях. Така установената граница
навлиза в имота на ищцата по отношение на преди съществуващата ограда, показана
със зелен цвят на комбинираната скица, като площта на това навлизане е 6 кв.м.
и е заключена между точки 1,2,4 и 5 на същата скица. По отношение на
регулационната граница между двата имота материализираната ограда е разположена
в парцела на ответниците, като заема 7 кв.м. от УПИ VIII, заключени между точки 4, 5 и 6.
Пред въззивната инстанция е изслушана
и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Ю.П., която
установява, че фактическата разлика отразена на комбинираната схема е 1, 34
кв.м., която разлика е в рамките на допустимата точност и от техническа гледна
точка няма навлизане в имотите. В разясненията на в.л. П., дадени в с.з. на
17.04.2019 г., същият сочи, че трасирането е извършено при координатна система
1970 г., а заснемането при координатна система БДС 2005. При трансформирането
от една в друга координатна система се получават разлики в 1-2 см., в
зависимост от геореферирането на използването на точки, които се предефинират
на двете координатни системи. Разликата между двете огради е в порядъка на „под
една педя“, което е в рамките на допустимата точност.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Предявени е иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Искът по чл.108 е иск на невладеещия
собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да
бъде уважен този иск, ищеца следва да докаже кумулативното наличие на три
предпоставки: че е собственик на вещта-предмет на иска; че вещта се намира във
владението или държането на ответника и че ответника владее или държи вещта без правно основание.
Иска по чл. 108 от ЗС е допустим
с оглед твърденията на ищцата, че е собственик на определена идеална част част
от недвижим имот на конкретно основание и че ответниците владеят тази част. Иска по чл.108 ЗС е
действие на обикновено управление, а не акт на разпореждане с имота, поради
което може да бъде предявен и от отделен съсобственик, който е легитимиран да
търси връщане на целия имот, а не само на частта, съответстваща на неговия дял
от съсобствеността/ в т.см. Решение № 1711 от 14.12.2000 г. на ВКС по гр. д. №
293/2000 г., IV г. о./.
Не се спори между страните, че новата ограда е построена между ПИ с идентификатор
65231.912.21 и ПИ с идентификатор 65231.912.219 по ККР на гр. Самоков. Спорен е
въпроса дали процесната ограда навлиза в имота на ищцата и същата не може да
упражнява правото си на собственост в пълен обем.
От заключението на техническата
експертиза на в.л. Ю.П., което съдът кредитира като компетентно изготвено,
безспорно се установява, че фактическата разлика отразена на комбинираната
схема е 1, 34 кв.м., която разлика е в рамките на допустимата точност и от
техническа гледна точка няма навлизане в имотите. Според заключението на в.л. И.
Терзийски, оградата е разположена по равно
в широчина и двата имота точно по кадастралната граница между тях. В чл. 18,
ал. 4 от
НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри са предвидени допустими
стойности на разлики при определяне площта на поземлен имот за урбанизирани
територии. В случая експерта дава заключение, че разликата е в рамките на
допустимата точност и от техническа гледна точка няма навлизане в имотите.
Новоизградената ограда не навлиза в имота на ищцата – нито спрямо
границата по кадастралната карта, нито
спрямо регулационната граница между двата УПИ. Дори по отношение на
регулационната граница между двата имота материализираната ограда е разположена
в парцела на ответниците, като заема 7 кв.м. от УПИ VIII, заключени между точки 4, 5 и 6.
Ето защо липсва втората предпоставка за
уважаване на ревандикационния иск – вещта да се намира във владение на
ответниците, поради което иска следва да бъде отхвърлен изцяло.
Щом правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на делото
въззивника А. М.Д. следва да бъде осъдена да заплати на Д.Г.Б. и С.С.Б.
разноски в размер на 720, 00 лева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 07.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1555/2017 г. по описа на РС-Самоков, с което е отхвърлен изцяло
предявения от А. М. Д.
срещу Д.Г.Б. и С.С.Б., иск с правно основание чл. 108 от ЗС: 1./ за признаване
за установено по отношение на Д.Г.Б. и С.С.Б., че А. М.Д. е собственик на реална част
с площ 4 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 65231.912.214 по кадастралната
карта и кадастрални регистри на гр. Самоков, която реална част е при граници:
от север-северозапад и от запад-съществуваща понастоящем ограда между поземлени
имоти с идентификатори 65231.912.214 и
65231.912.219 и от юг-югозапад-граница между тези два имота по одобрената
кадастрална карта на гр. Самоков, които граници са обозначени по точки
7,8,9,10,11,18,17,16,15 и 14, изобразени графично на приложеното
извънпроцесуално геодезическо заснемане, извършено от инж. К.Д. и при съседи на реалната част: на
север-североизток и на запад-останалата част от поземлен имот с идентификатор
65231.912.214 и на юг-югозапад –
поземлен имот с идентификатор 65231.912.219 и
2/ за осъждане на Д.Г.Б. и С.С.Б. да предадат на А. М. Д. владението върху така
описаната по-горе реална част от поземлен имот с идентификатор 65231.912.214 по
КККР на гр. Самоков.
ОСЪЖДА А. М. Д. с ЕГН: ********** *** да
заплати на Д.Г.Б. с ЕГН: ********** *** и на С. С. Б. *** сумата от 720,00 лв.
/седемстотин и двадесет лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.