Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

град Айтос, 31.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІVсъстав, в публично съдебно заседание на 17.12.2020г /седемнадесети ДЕКЕМВРИ две хиляди и двадесета година/ в състав:

                                                       

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДУЧЕВА

 

и при секретаря: Яна Петкова,

като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №541 по описа на Съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

 

  Подадена е искова молба от  А. Х. М., EГH ********** ***, съдебен адрес за призоваване и съобщения ***, чрез адв. Д.В. против  А. Е. А., ЕГН: **********, адрес: ***.

В ИМ се твърди, че ищцата с определение от 04.08.2020 г. постановено пo HOXД № 287/2020 г. no oпиca на APC, e одобрено споразумение, с което А.Е.А. се признава за виновен в това, че на 20.01.2020г. около 17,00 часа в с. Р., общ. Р., пред дома на Е. Х. М. от с.с., чрез нанасяне на удар с метална тръба пo лявата ръка, причинил на А.Х.М. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на лява предлакътница, с контузия нанервус радиалис, довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка.

Ищцата А.Х.М. е пострадала от престъпление пo чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 oт НК, извършено спрямо нея от ответника. Вследствие на нанесен удар с метална тръба no лявата ръка ответникът е причинил на ищцата трайно затруднение на движението на крайника, довело до претърпени от същата имуществени и неимуществени вреди. Болките от причиненото счупване са били силни, a функцията на лакътя нарушена. Извършено е оперативно лечение с оперативен протокол от 22.01.2020 г. след обща анестезия и с отведен ляв горен крайник последователно с преден и медиален страничен достъп е извършена репозиция на фрактурата на радиус и улна. За вложения имплант — малка заключваща плака за радиус 2бр. и осцилиращо перо ищцата е заплатила сумата oт 2645 лева. Допълнително е заплатила 900 лева за лекарския екип, извършил операцията, 29 лева такса за проведено болнично лечение в периода от 20.01.до 25.01.2020 г.

За установяване на увреждането ищцата се е снабдила със СМУ, за което е заплатила 50 лева.

Изброените суми обосновават паричната претенция на ищцата за претърпените от нея имуществени вреди, причинени й виновно от ответника.

Трайното затруднение в движението на ръката е продължило около 4 месеца, a неудобство и болка при движение ищцата продължава да изпитва и към настоящия момент, като не може да вдига и носи повече от 2 кг. Липсва й сила.

През периода на възстановяването й преки грижи за пострадалата е полагал съпруга й. B същото време тя е била лишена oт възможност да участва в гледането на баща си, за който в това време грижи са полагали само другите братя и сестри.

Oт описаното пo-гope престъпление, виновно извършено от ответника, доверителката ми e претърпяла както имуществени, така и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено виновно от ответника, които той следва да обезщети.

Неимуществените вреди — претърпените стрес, болки и страдания, затрудненост и ограниченост в движението, в самообслужването, в нормалния начин на живот, неудобство и дискомфорт, нарушения на съня, невъзможност да извършва домашна работа, непълно възстановяване на ръката и до момента, a и за в бъдеще, ищцата оценя на 10 000 лева.

В тази връзка ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да иска постановяване на решение, с което да осъди А. ***, да заплати на А.Х.М. *** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, виновно причинени oт него с извършеното престъпление no чл.129, aл. 2 вр. aл. 1 от НК, както и сумата от 3624 /три хиляди шестстотин двадесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за нанесените й от ответника имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането -20.01.2020 год. до окончателното заплащане на сумите, както и направените no делото разноски.

  В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника А.Е.А. чрез адв.Р.Н.. Счита иска за допустим и не отрича фактите и причинената телесна повреда, но го намира за неоснователен по размер. В отговора на ИМ се излагат твърдения, че ответникът не отрича задължението си да заплати разходите на ищцата за лечение и в това отношение признава иска до размер от 2724лв, но отрича задължението да плаща за избора на екип, който ищцата е направила. На следващо място силно завишен му се струва размера на неимуществените вреди от 10000лева, като излага, че ищцата е във възраст, когато не ходи на работа и не води социален живот, така че посоченият размер е явно несъответен на ограниченията, които ищцата е преживяла. Прави се предложение за сключване на спогодба.

        В съдебно заседание, страните се явяват заедно с процесуалните си представители, които поддържат ИМ, респ.отговора на ИМ. Ответникът поддържа предложението за спогодба, но ищцата отхвърля същото досежно занижения според нея размер на предложеното обезщетение.

 

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ha 20.01.2020г. след 17.00ч.в с.Р. ищцата се прибирала от дома на баща си в същото село, когато на улицата пред нейната къща била нападната от майката на ответника А.. В това време ответникът също се приближил и ищцата помислила, че ще й се притече на помощ, но вместо това той също я ударил с метална тръба по ръката. Веднага след удара ищцата се прибрала в дома си и зачакала прибирането на съпруга си, т.к. била в безпомощно състояние. Щом съпругът на ищцата се прибрал и видял ъгъла под който виси ръката й незабавно се обадил на тел.112. Пристигналата на място линейка откарала ищцата в УМБАЛ-Б., където било установено счупване двете кости на лявата ръка и била предприета незабавна операция. По случая било образувано ДП № 335-ЗМ-18/2020г по описа на РУ-Р.. На 04.08.2020г ДП било внесено в РС-Айтос със споразумение по гл.29 НПК. По силата на одобреното споразумение ответникът А.Е.А. се признал за виновен в това , че „  около 17:00 ч. на 20.01.2020г.  в с. Р., общ. Р., обл. Б. пред дома на Е.  Х. М. ***, чрез нанасяне на удар с метална тръба по лявата ръка, причинил на А.Х.М.,  ЕГН: **********,*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на лява предлакътницата, с контузия нанервус радиалис,   което е довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка – престъпление чл. 129, ал. 2, вр с ал. 1 от НК“ и му било наложено наказание „Пробация“. Определението на съда, с което е одобрено споразумението по НОХД №287/2020 влязло в сила на същата дата -04.08.2020г.

Между страните няма спор, че въз основа на изложените факти е образувано НОХД№287/2020г по описа на АРС, по което с Определение №68/04.08.2020 на АРС ответникът А. е признат за виновен и му е наложено наказание „Пробация “ за срок от 1 година.

По делото в качеството на свидетели бяха разпитани Е. Х. М. и Е. Е. Ю..

        Свид. Е. М. (съпруг на ищцата) разказва как на 20.01.2020г я е намерил у дома да го чака със счупена ръка. От първия момент било ясно, че ръката е счупена много зле, понеже била увиснала под неестествен ъгъл, а ищцата повтаряла, че много я боли. Свид.повикал линейка , която откарала съпругата му в гр.Б.. прегледът показал, че се налага операция,която била извършена на 22.01.2020г. лекарите казали, че трябва да се поставят импланти на стойност 3000лева и свидетелят М. платил тези пари. На 25.01.2020г ищцата била изписана и останала в дома на дъщеря си в гр.Б., т.к. било по-близо за явяване в болницата за периодичните прегледи и превръзки. Една седмица след операцията ищцата се прибрала в дома си в с.Р., където за нея се грижили съпругът и дъщеря й. По време на възстановяването ищцата изпитвала силни болки и не можела да се справя с рутинни задължения (къпане, обличане , посещаване на тоалетна)и с домакински такива (готвене, простиране), които изцяло паднали на плещите на съпруга й. Също така ищцата не можела да помага в грижите за болния си баща, които били поети изцяло от нейната сестра. Наложило се около два месеца ищцата да бъде подпомагана от съпруга и дъщеря си. Толкова продължили и болките й.

            Според показанията на свид.Ю. (дъщеря на ищцата) майка й била настанена в нейното жилище непосредствено след операцията, т.к. имала нужда от повече грижи. По-късно я закарали в дома й в с.Р., но свидетелката продължила да ходи всяка събота и неделя, за да чисти, готви и пере, т.к. баща й не успявал да се справи и с грижите за ищцата. Болките на ищцата продължили около 2 месеца, но и след това тя не била способна на никаква домакинско или дворна работа, т.к. счупената ръка била много слаба.

По делото е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза , по която ВЛ е заключило, че „към момента на прегледа функцията на ръката е възстановена напълно.При прегледа се установи непълна екстензия и флексия в лявата лакетна става. Намалена сетивност до липсваща на част от пръстите на лявата длан, инервирани от контузения нервус радиалис.Възможно е болките и страданията да продължават все още почти 11 месеца от инцидента . Възстановяването на контузения нерв е най-бавния процес в организма.““Установи се оперативен цикатрикс по лявата предлакътница, който няма да изчезне.“

               При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на  чл. 45 ЗЗД , според която, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Така предявеният иск е процесуално допустим. Искът е предявен от пълнолетно лице (пострадал) срещу пълнолетно дееспособно лице за присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане. Наличието на влязла в сила присъда (определение) относно деянието – непозволено увреждане, не е предпоставка за допустимост на исковата молба, а единствено улеснява доказването. Давността за вреди от непозволено увреждане е пет години, считано от датата на деликта. В случая непозволеното увреждане е извършено на 20.01.2020г, а искът по чл.4 ЗЗД е предявен на 12.08.2020г,  поради което петгодишният давностен срок от момента на увреждането не е изтекъл. Ето защо са налице предпоставките за разглеждане на иска по същество.

За да бъде основателен един иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се установи комулативното наличие на следните няколко предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията. В конкретния случай е налице влязло в сила Определение №68/04.08.2020 по НОХД № 287/2020г на АРС, с която ответникът е  признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК-средна телесна повреда/, пострадала от което престъпление е ищцата А.Х.М.. В резултат на деянието на пострадалата са причинени вреди, изразяващи се в засягане на телесната й неприкосновеност- счупване на двете кости на лява предлакътницата, с контузия нанервус радиалис. Според чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда  е задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.Според НПК, влязлото в сила определение по гр.29 НПК има характера и последиците на влязла в сила присъда.  Това означава, че по настоящото дело съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да се доказва допълнително, че ответникът  А. виновно е извършил престъплението по чл.129, ал.2 НПК, за което е бил осъден. Предвид характера на приключилото наказателно производство, настоящият съдебен състав приема установената от наказателния съд фактическа обстановка, още повече че между страните няма спор относно фактът на изпълнителното деяние и противоправния резултат. При така установената фактическа обстановка, безспорно са ясни авторството и вината на ответника А.А., както и пряката връзка между деянието и нанесените на ищеца телесни увреждания, поради което и искът се явява доказан по своето основание, като спорен остава само размерът на причинените на пострадалия вреди.

Няма спор между страните и относно причинно -следствената връзка между ударът с металната тръба и последвалото  счупване на ръката и продължителното неразположение на ищцата, както и невъзможността да върши  каквато и да било домакинска работа, вкл.да полага грижи за себе си.

При така изложените фактически обстоятелства, съдът намира, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД и искът е доказан по основание.

 Друг е въпросът, какви са нанесените вреди на ищцата и каква е стойността им, което обуславя размера на претендираното обезщетение, като следва да се обсъди и възражението на ответника, относно претендираните имуществени вреди –за операция и медицински грижи.

Както съдът коментира по-горе причиненото телесно увреждане се доказва от присъдата по наказателното дело. От заключението на ВЛ е видно, че фрактурата на двете кости на лявата ръка не е можело да зарасне правилно без оперативна намеса и поставяне на импланти, поради което съдът счита, че тези разходи ищцата не е имала избор дали да направи и на това основание следва да бъдат обезщетени от ответника.  Не така стои въпроса обаче с разходите за избор на екип, който избор не е задължителен. Ищцата по своя воля е решила да не се довери на екипа, който е бил на смяна, а да поиска друг-специално сформиран за нея, от което следва, че тази част от стойността на медицинските грижи не е справедливо да бъдат възлагани на ответника. От приложените по делото доказателства е видно, че ищцата е направила медицински разходи на стойност 3624 лева, от който съдът счита , че ответникът следва да бъде осъден да й заплати 2724лева, а сумата от 900лева за избор на екип да остане в тежест на ищцата. В този смисъл има и признание на иска от ответника.

На следващо място относно претендираните неимуществени вреди, оценени от ищцата на 10 000лева, съдът въз основа на събраните доказателства прецени, че ищцата безспорно е претърпяла болки и страдания, които са продължили около 2месеца, но неспособността да се справя с рутинни задължения ще продължи още много дълго , т.к. според ВЛ „Възстановяването на контузения нерв е най-бавния процес в организма.“ В случая костите са възстановени и хватателната способност на ръката също е възстановена според ВЛ, но това не означава, че ищцата ще може да си служи с тази ръка пълноценно. Т.е. последиците от деликта за ищцата ще продължат във времето много след приключване на делото, а може би ще я съпътстват до края на живота й. Съдът взе предвид и фактът, че пострадала е лявата , а не дясната ръка на ищцата. Мотивиран от това съдът прецени, че е справедливо да оцени болките , страданията и затрудненията в ежедневието, които действието на ответника А. е причинило на ищцата , на сумата от 5000лева.

Уважаването на основния иск закономерно води и до уважаване на искането за присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на деликта-20.01.2020г.

       Относно разноските:

        По делото се констатира , че от ищцата са направени разноски в размер на 600лева за адвокатско възнаграждение . Съдът , на осн.чл.78, ал.1 ГПК прецени на ищеца да бъдат присъдени 300лева, съобразно уважената част от иска.

Ответникът А. се е ползвал от защитата на един а., с приложено по делото пълномощно, в което не е вписан размер на адв.възнаграждение, поради което съдът прецени по справедливост, че стойността на услугата е 500лева, от които следва да се присъдят 250лева (на осн.чл.78, ал.3 ГПК). Разноските на страните за а. следва да се прихванат и ответникът да бъда осъден да заплати на ищцата сумата от 50лева за адв.възнаграждение.

В случая ищцата е била освободена от заплащане на ДТ и разноски за производството, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на АРС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 308,96 лева и 250лева за възнаграждение на ВЛ.

      По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, Съдът

           

                                               Р    Е    Ш    И   :

 

       ОСЪЖДА на осн.чл.45, ал.1 ЗЗД А. Е. А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на А. Х. М., EГH ********** , адрес: *** сумата от 7724лв (седем хиляди седемстотин двадесет и четири лева), от които 2724лв.за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински грижи  и 5000лв неимуществени вреди ,изразяващи се в болки , страдания и затруднения в ежедневието, настъпили в резултат на нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на лява предлакътницата, с контузия нанервус радиалис, в следствие на извършено от ответника престъпление, за което той е бил признат за виновен с влязло в сила Определение №68/04.08.2020 по НОХД № 287/2020г на РС-Айтос, ведно със законната лихва за забава , считано от датата на непозволеното увреждане- 20.01.2020г до окончателното изплащане на присъдените суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди над 2724лева до предявения размер от 3624 лева и иска за неимуществени вреди над 5000лева до предявения размер от 10 000лева.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК А. Е. А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на А. Х. М., EГH ********** *** сумата от 50лв. / петдесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК А. Е. А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати по сметка на АРС сумата от 558,96лв / петстотин петдесет и осем лева и 96ст./.

 

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :