№ 1182
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110213563 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 782692-F776307 от 06.08.2024г. СТ.Д. - Началник
на Отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при Национална агенция за приходите /НАП/ е наложил на основание
чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
на И. Й. А. административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение
на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., издадена от Министъра на финансите /МФ/,
връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от И. Й. А. чрез адв. П.. В
нея се посочва, че Наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Претендира се за нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и на чл.57,
ал.1, т.2 от ЗАНН, тъй като в Акта и в НП фигурирали две дати – 25.06.2024г. /датата, на
която е извършена контролната покупка/ и 01.07.2024г. /датата, на която артикулът е
доставен/, поради което не било ясно коя от двете дати е датата на извършване на
нарушението. От тук съответно се претендира за нарушено право на защита на
жалбоподателя, тъй като А. била поставена в невъзможност да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана административно – наказателната й отговорност. Освен това в
АУАН и в НП не било изрично посочено мястото на извършване на нарушението. Според
жалбоподателя от Наказателното постановление не ставало ясно към кой момент се твърди,
че И. Й. А. /като лице по чл.3 от Наредбата/ не е изпълнила задължението си да монтира,
въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство. По
1
съществото на спора в жалбата се заявява, че извършената дейност не носи белезите на
търговска продажба. В случая се касаело за продажба на лична вещ, което не е дейност с
търговски характер. Стоката била обявена за продан на фейсбук страницата „***** ***“,
където различни лица /участници в групата/ обявявали стоки за продажба на нови и на
използвани стоки. Жалбоподателят се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на ВКС и твърди, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Доколкото нямало мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН, се приема, че е
нарушено правото на защита на нарушителя. Критикува се наказващият орган, че не бил
съобразил липсата на други нарушения на данъчното законодателство от страна на
жалбоподателя. Твърди се, че размерът на глобата не съответствал на степента на
обществената укоримост на извършеното нарушение и настъпилите от него последици.
Процесното нарушение се характеризирало с типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид и нямало отегчаващи обстоятелства. Поради това се иска СРС да
отмени обжалваното Наказателно постановление или в условията на евентуалност – да
измени НП като намали размера на глобата от 1000 лева на 600 лева.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят И. Й. А. не се явява лично, но се
представлява от адв. П.. В съдебно заседание на 27.11.2024г. тя заявява, че подържа жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС на 27.11.2024г. адвокатът пледира за отмяна на
Наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата. Според защитата от
разпитаните от СРС свидетели не се доказва, че случаят касае продажба с търговска цел, за
да се иска лицето да бъде регистрирано като търговец и да отчита своите продажби чрез
издаване на касов бон, когато плащането е извършено в брой. Претендира се, че е налице
продажба на лична вещ и че няма системност на продажбите, поради което лицето не е
придобило качеството на търговец. Адвокатът твърди, че наказващият орган не е изследвал
и не е доказал жалбоподателят да е извършвал системни продажби. Нямало доказателства,
че А. е администратор на фейсбук групата и че предлага артикули за продан в нея. Относно
представената по делото извадка от фейсбук страницата се казва, че няма данни за
автентичност и се иска съдът да не я кредитира като категорично и достоверно
доказателствено средство за установяване на твърдяните факти и обстоятелства. Адвокат П.
претендира присъждане на разноски, като представя списък и договор.
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Оперативни дейности” - София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП – се представлява пред СРС,
НО, 10 състав от юрк. СТ.. В съдебно заседание на 27.11.2024г. тя заявява, че оспорва
жалбата, а по време на съдебните прения тя моли съдът да остави жалбата без уважение и да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Според юрк. СТ. в хода на административно
– наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. За
процесуалния представител на въззиваемата страна възражението относно размера на
наложената глоба е неоснователно, тъй като наказанието е в установения от закона размер.
Твърди се, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не е
маловажен, нарушението е формално и настъпването на вреди от него няма отношение към
2
съставомерността. Според юрк. СТ. по делото няма данни за смекчаващи отговорността
обстоятелства. Не се споделя и възражението за нарушено правота на защита на
жалбоподателя, тъй като лицето не било дало обяснения към момента на съставянето на
Акта, жалбата била подадена лично и съответно А. е знаела за какво й е ангажирана
административно – наказателната отговорност. С оглед изхода на спора юрк. СТ. иска СРС
да присъди юрисконсултско възнаграждение. Същевременно се прави и възражение за
прекомерност на поискания от другата страна адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
И. Й. А. създала фейсбук затворена група „***** ****“ на 12.11.2021г. и станала
администратор на групата. В групата се предлагали за продан артикули, основно от марката
„*****“, нови, с етикет. Освен това в групата се публикували и обяви за игри, една от които
била с наименувание „****“, с посочена банкова сметка на И. А..
На 25.06.2024г. свидетелите К. И. и Й. П. (служители на НАП) разгледали фейсбук
групата „***** ****“ и провели кореспонденция по месинджър с администратора на групата
- И. А. във връзка със закупуването на 1 бр. дамско портмоне – аксесоар „White strawberry“
на стойност 160 лева. След това по телефона, посочен за контакт във фейсбук групата, св. И.
поръчала въпросното портмоне, като било уговорено стоката да бъде лично получена пред
торти „Чочко“ на ул. „Гео Милев“ № 44. За така направената поръчка св. И. (в присъствието
на неин колега - Тодор Марков) съставила Протокол № 1758679 от 25.06.2024г.
На 01.07.2024г. на уговореното място И. А. доставила посоченото по-горе портмоне, за
което св. И., пред св. П., заплатила на жалбоподателката сумата от 160 лева. В присъствието
на П. и на А., свидетелката И. отворила предоставения й пакет и установила, че вътре е
поръчаният артикул, но няма фискален касов бон или друг платежен документ за
извършеното плащане. След това свидетелите К. И. и Й. П. се легитимирали, че са
служители на НАП и съставили Протокол за извършена проверка сер. АА № 0160738 от
01.07.2024г. в присъствието на И. А.. Прието било, че А. осъществява търговска дейност
чрез фейсбук страницата „***** ****“ без да има регистрирано, монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, поради което е нарушила чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18/2006г. на МФ. Наред с това св. И. (в присъствието на св. П.) съставила срещу И. Й. А. и
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F776307 от 01.07.2024г. за
това, че на 25.06.2024г. в 11.30 часа чрез разглеждане на фейсбук страницата „***** ****“ е
извършена контролна покупка в интернет за доставка на 1 бр. портмоне – аксесоар „White
strawberry“ на стойност 160 лв., като артикулът е доставен на 01.07.2024г. в 14.30 часа на
адрес : гр. София, ул. „Гео Милев” № 44 от И. Й. А., заплатен е в брой от К. И., сумата е
приета от И. А. и в нейно присъствие пратката е разопакована, като е установено, че липсва
фискален касов бон или друг платежен документ. Доколкото е прието, че А. осъществява
търговска дейност (чрез фейсбук страницата „***** ****“) без регистрирано, монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство, е прието, че тя е нарушила чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС.
3
Актът е връчен срещу подпис на И. Й. А. на 01.07.2024г.
Въз основа на горецитирания Акт за установяване на административно нарушение
СТ.Д. - Началник на Отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП е издал Наказателно постановление №
782692-F776307 от 06.08.2024г., с което на основание чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2
от ЗДДС е наложил на И. Й. А. „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено на И. Й. А. срещу подпис на 20.08.2024г. и е
обжалвано с жалба, входирана директно в СРС под № 279518 от 02.09.2024г.
По повод на жалбата Зам. председателя на СРС и Ръководител на Наказателно
отделение е изискал с Разпореждане от 03.09.2024г. преписката от административно –
наказващия орган. С писмо вх. № 303140 от 27.09.2024г. от НАП са изпратили
административно – наказателната преписка на съда и на 30.09.2024г. е образувано
настоящото НАХД № 13563/2024г по описа на СРС, НО, 10 състав.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите К. И. и Й. П.; АУАН
№ F776307 от 01.07.2024г.; Протокол № 1758679 от 25.06.2024г.; Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0160738 от 01.07.2024г.; извлечение от фейсбук група „***** ****“ и от
кореспонденция; Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-384 от
27.02.2024., с № 441 от 16.06.2023г. и с № 177 от 15.01.2024г., както и длъжностни
характеристики на СТ.Д. и на К. И..
Показанията на свидетелите К. И. и Й. П. са вътрешно непротиворечиви, еднопосочни,
обосновани и достоверни. Те се подкрепят освен помежду си и от писмените доказателства,
събрани по делото - АУАН № F776307 от 01.07.2024г., Протокол № 1758679 от 25.06.2024г.,
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0160738 от 01.07.2024г., както и извлечение от
фейсбук група „***** ****“ и от кореспонденция. Поради това съдът кредитира тези гласни
доказателства.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства са достоверни,
обективно съществуващи и непротиворечиви. Поради това съдът ги кредитира напълно.
Наличните на лист 20-39 от делото извлечения от фейсбук група „***** ****“ и от
кореспонденция са обективно съществуващи и намират потвърждение в показанията на
свидетелите И. и П.. Поради това СРС се доверява на тези писмени доказателства и приема,
че от тях се доказва, че И. Й. А. е създала цитираната фейсбук група, била е администратор
на същата, предлагала е за продан чисто ново /с етикет/ дамско портмоне – аксесоар „White
strawberry“ в различни цветове /видно от снимките на лист 23 и лист 24 от делото/ на
стойност 160 лева и е публикувала обява за игра „****“ с посочена банкова сметка именно
на А..
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите И. и П., както и на
кредитираните по-горе извлечения от фейсбук група „***** ****“ и от кореспонденция се
4
налага изводът, че в тази фейсбук група са се продавали артикули, основно от марката
„*****“, нови, с етикет, с противопрахова торбичка, в кутия, като публикациите били на
жалбоподателката. Видът на предлаганите стоки, възможността за избор на цвят, наличието
на аксесоари, съпътстващи продукта, когато е нов (като етикет, противопрахова торбичка и
кутия), както и това, че повечето от постовете, които св. И. е видяла, били публикувани от
жалбоподателката, дава основание на съда да приеме, че по същество А. е предлагала за
продан нови стоки от цитираната по-горе марка.
Констатациите от АУАН № F776307 от 01.07.2024г., Протокол № 1758679 от
25.06.2024г. и Протокол за извършена проверка сер. АА № 0160738 от 01.07.2024г. се
потвърждават от кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства. Освен това
цитираните тук писмени доказателства взаимно се подкрепят и не се опровергават от нито
едно друго доказателство, събрано по делото. Поради това съдът дава вяра на двата
Протокола, както и на Акта.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на НАП са официални
документи, които разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, тъй
като изхождат от държавен орган. Поради това съдът ги кредитира. Длъжностните
характеристики на лист 59-60 и лист 62-63 от делото се потвърждават от Заповедите на
Изпълнителния директор на НАП и като обективни и достоверни доказателства, също
следва да се кредитират от съда. От Заповед № 177 от 15.01.2024г. на Изпълнителния
директор на НАП и длъжностната характеристика на лист 62-63 от делото се доказва, че К.
И. е заемал длъжността „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД „Фискален
контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – София,
Сектор „ГКПП и мобилни групи“ – София 2. Поради това и на основание чл.193, ал.2 от
ЗДДС, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и точка 2 от Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. на
Изпълнителния Директор на НАП съдът приема, че К. И. е имала правото да съставя АУАН.
Въз основа на приложените по делото Заповед № 441 от 16.06.2023г. на Изпълнителния
Директор на НАП и длъжностната характеристика на СТ.Д. се установя, че той е заемал
длъжността Началник на Отдел „Оперативни дейности” – София в Дирекция „Оперативни
дейности“ при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. На основание чл.193, ал.2 от ЗДДС и
т.1.1., буква „г“ от Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-384 от 27.02.2024.
СТ.Д. като Началник на Отдел „Оперативни дейности” – София в Дирекция „Оперативни
дейности“ при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП се явява оправомощен да издава
Наказателни постановления, вкл. и проценото НП от 06.08.2024г. Поради това съдът приема,
че конкретните АУАН и Наказателно постановление изхождат от компетентни лица.
Тук е моментът съдът да посочи, че не подлага на доказателствен анализ и оставя
извън доказателствената съвкупност приложената на лист 64 от делото Заповед на
Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-1338 от 27.06.2024г., тъй като с нея се изменя
т.1.3. от Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-384 от 27.02.2024., а за
процесния казус относима се явява друга точка от цитираната Заповед от 27.02.2024г.
Поради това Заповедта на лист 64 от делото е неотносима към конкретния правен спор и
5
като такава не следва да се подлага на анализ.
Съдът остави извън доказателствената маса и приложените на лист 19 от делото
обяснения, тъй като по своето съдържание те представляват обяснения на нарушител и не са
писмено доказателство. Доколкото тези обяснения не са дадени устно и непосредствено
пред съда, те не могат да се ценят и като годно гласно доказателство.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който
подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което СРС приема, че жалбата е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
В Акта и в Наказателното постановление е посочено, че е нарушен чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и че нарушителят е лице по чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Според чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
лицата по чл.3 от същата Наредба са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП фискални устройства (ФУ) или интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) от датата на започване на
дейността на обекта. Основателно от страна на жалбоподателя се възразява, че от
съдържанието на Акта и на НП не става ясно към кой момент се твърди И. Й. А. /като лице
по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ/ не е изпълнила задължението да
монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство. В
АУАН и НП не е посочена „датата на започване на дейността на обекта“, както изисква чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. В Акта и в НП е посочено, че на 25.06.2024г.
е извършена контролна покупка в интернет на 1 бр. портмоне – аксесоар „White strawberry“
на стойност 160 лв., а на 01.07.2024г. продуктът е доставен на адрес : гр. София, ул. „Гео
Милев” № 44 от И. Й. А.. Няма данни, обаче, от кога наказващият орган приема, че А. е
започнала да извършва търговска дейност чрез фейсбук група „***** ****“. Поради това
освен елемент от фактическия състав на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
в Акта и в НП липсва и дата на извършване на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ. Посочените дати в Акта и в НП (25.06.2024г. и 01.07.2024г.) се
отнасят до покупката и доставката на конкретна стока без касов бон, а не до датата на
започване на дейността на А. или момента, в който тя е трябвало да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД. Още нещо – за нарушението по
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е от значение мястото, където лицето
извършва търговска дейност, а не мястото, където стоката е доставена. Поради това
посоченият в АУАН и НП адрес (гр. София, ул. „Гео Милев“ № 44 – пред торти „Чочко“) не
може да се приеме като място на реализиране на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. на МФ. Според т.41, § 1 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под
навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
6
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например:
офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например:
гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство,
от което се извършват продажби. От тук следва изводът, че там, където А. е съхранявала
продуктите, снимала ги е и ги е предлагала за продан във фейсбук, е мястото, където
извършва продажба, т.е. „търговски обект“, за започване дейността на който чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ изисква монтиране, въвеждане в експлоатация и
използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД. Поради това излиза, че в Акта и в НП не е
посочено и мястото на извършване на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ. Това означава, че не са спазени изискванията на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – касателно нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
На следващо място – като с думи е посочено, че на 25.06.2024г. в 11.30 часа чрез
фейсбук страницата „***** ****“ е поръчано 1 бр. портмоне – аксесоар „White strawberry“,
като сумата за него е платена в брой при доставката на артикула на 01.07.2024г. в гр. София,
ул. „Гео Милев” № 44, при което е установено, че липсва фискален касов бон или друг
платежен документ за покупката, по същество е описано с думи нарушение на чл.118, ал.1,
вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Същевременно нарушението като е квалифицирано по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, но словесно само е посочено, че А. осъществява търговска дейност чрез
фейсбук страницата „***** ****“ без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация
фискално устройство, без да е конкретизирана датата на започване на тази дейност, което е
част от фактическия състав на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ, се е стигнало до смесването /при словесното описание на нарушението/ на
обстоятелства, които се явяват съставомерни за две различни нарушения – по чл.118, ал.1 от
ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и по чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Това означава, че липсва тъждество между словесното и
цифровото описание на нарушението, за което А. е обвинена, което е довело до неяснота на
административно-наказателното обвинение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ.
От изложеното по-горе следва, че текстовото описание на нарушението по чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е непълно и това възпрепятства правото на защита на
лицето – касателно това нарушение. Същевременно, обаче, в АУАН и НП са описани всички
съставомерни факти за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ и доколкото изрично е посочено, че А. е лице, което „попада в обхвата
на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ“, то следва, че няма процесуална пречка
съдът да разгледа по същество дали се доказва жалбоподателката да е извършила нарушение
по чл.118, ал.1, от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като в
АУАН и НП е цитиран чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, отговаря на
словесно посочените обстоятелства, с които е описано нарушението и представлява закон за
7
по-леко наказуемо нарушение – по съображения, които съдът ще изложи по-долу.
По отношение на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС съдебният състав приема, че в Акта и в
Наказателното постановление са налице реквизитите по чл.42, ал.1 от ЗАНН и по чл.57, ал.1
от ЗАНН. Посочените две дати - 25.06.2024г. като дата на извършване на контролната
покупка и 01.07.2024г. като дата на доставка на артикула. Това изяснява обстоятелствата,
при които е извършено нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. на МФ. Ясно е посочено на коя дата е направена поръчката в интернет на
процесното портомоне и на коя дата артикулът е бил доставен. Изрично е записано, че
покупко-продажбата е реализирана чрез интернет, като е цитирано и името на фейсбук
групата, през която е осъществен контакт с продавача. Посочено е и мястото на доставка на
продукта с град, улица, номер и ориентировъчен обект в близост. Поради това СРС приема,
че за нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ в АУАН и НП има вписани дата и място на извършване. Описаният в АУАН и НП
начин, по който стоката е била поръчана и в последствие доставена показва, че в случая
продажбата на портмоне - аксесоар „White strawberry“ е станала чрез сключване на договор
от разстояние (по смисъла на чл.45 от Закона за защита на потребителите), тъй като на
25.06.2024г. не са били физически на едно и също място продавачът и купувачът на
въпросното портмоне. Поради това при фактическото описание на нарушението са посочени
и датата, респ. мястото на поръчката, а така също датата и мястото на доставка на стоката.
Доколкото с думи в АУАН и в НП е посочено, че контролната покупка е направена на
25.06.2024г., следва да се приеме, че това е датата, на която търговската дейност е
осъществена и съответно е следвало да се издаде фискален бон. Поради това СРС приема, че
от словесното описание в Акта и в НП се разбира, че нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС,
вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ се твърди да е реализирано на
25.06.2024г., а нарушителят да е установен на 01.07.2024г. Считано от тези две дати до
датата на съставяне на АУАН са минали по-малко от месец, поради което следва да се
приеме, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От съставянето на Акта на
01.07.2024г. до издаването на НП на 06.08.2024г. е минал месец и 5 дни, поради което е
спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съгласно изложените по-горе мотиви АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
По съществото на спора следва да се отбележи, че в чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ - фискален бон или чрез издаване на касова бележка от
ИАСУТД - системен бон, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Условията, редът и начина за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти се регламентирани в издадената на основание чл.118, ал.4
от ЗДДС Наредба. Според чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки във или от
8
търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва с паричен или пощенски превод. От гласните
и писмените доказателства по делото се доказва, че за въпросното портмоне е била платена
сумата от 160 лева в брой. Това означава, че в случая няма паричен или пощенски превод и
съответно е възникнало задължението за издаване на касова бележка. Такава, обаче, не е
имало при разопаковането на пратката.
Доколкото Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл.118, ал.4
от ЗДДС, а тя касае чл.118, ал.1 от ЗДДС, то задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ се явява регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС
лице, което извършва продажби. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е
всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и
резултатите от нея. От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателката А. е предлагала за продан различни нови артикули, основно на марката
„*****“ чрез фейсбук група „***** ****“, което означава, че е реализирала търговска
дейност и се явява данъчно задължено лице. В случая предлагането на въпросните артикули
е ставало чрез интернет. Поради това СРС приема, че И. А. /като лице, извършващо реално
търговска дейност/ е била длъжна да регистрира и отчита извършената от нея продажба на 1
бр. портмоне – аксесоар „White strawberry“ на стойност 160 лв. като издаде фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Като не е издала такъв платежен документ
тя е реализирала от обективна страна състава на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр.
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че обвинението по чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не е доказано не само заради посочените по-горе
непълноти в Акта и в НП, а и защото по делото не са налични доказателства в подкрепа на
обвинителната теза, че А. не е монтира, въвела в експлоатация и ползвала регистрирани в
НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Няма доказателства дали в НАП е регистрирано от А. подобно
устройство или не. Поради това съдът приема, че не са ангажирани доказателства
жалбоподателката да е реализирала от обективна страна състава на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, но са налице такива, обосноваващи съставомерност по чл.118,
ал.1, вр. ал.4 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
От субективна страна нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС е извършено от А. виновно. Тя е
съзнавала, че продава продукти чрез фейсбук и ги доставя на клиенти в търговски вид. С
факта на предаване на парите (заплащането на сумата от 160 лева) тя е съзнавала, че следва
да издаде касова бележка, но не го е направила, като е действала при пряк умисъл. Целта й е
била да не се регистрира полученият доход в НАП. В случая нарушението води до
неотразяване на приходи.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт
9
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗЗД. Според по чл.185, ал.1 от ЗДДС на
лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. Според чл.185,
ал.3 от ЗДДС в случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС физическото лице, което фактически е било
длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС и е приело плащане, без да издаде такъв
документ, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева.
Воден от установените по делото факти съдът приема, че в случая санкционната
норма следва да бъде чл.185, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Поради това на А. следва да се наложи „глоба“ в
размер от 200 лв. до 1000 лв., тъй като е физическо лице, длъжно да регистрира и отчита
извършваните от нея продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, не е издала касова бележка за процесната
стока, поръчана и платена от свидетелката И., но е приела плащането на сумата от 160 лева.
Доколкото в НП административното наказание на А. е наложено на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС, която норма предвижда „глоба“ от 600 до 2000 лева, а в чл.185, ал.3, вр. ал.1,
вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС се предвижда „глоба“ от 200 до 1000 лева, СРС счита, че в случая е
приложим закон за по-леко наказуемо нарушение. Същевременно, доколкото съдът признава
А. за виновна за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС при същите обстоятелства, каквито са описани
в АУАН и НП, то следва да се приеме, че няма съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН СРС прие, че
може и следва да измени обжалваното Наказателно постановление в частта относно
правната квалификация на деянието (от такова по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС на такова по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС) и съответно
санкционната норма от чл.185, ал.2 от ЗДДС – на чл.185, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.118, ал.1 от
ЗДДС.
Смекчаващи отговорността обстоятелства в случая не са налице. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е стойността на продадената вещ; начина, по който А.
реализира търговската си дейност – чрез затворена фейсбук група, което съществено
затруднява проверки на служители на НАП и това, че нарушението води до неотразяване на
приходи. С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства и относителната им тежест, съдът счита, че на И. Й. А. следва да се наложи
„глоба“ в рамките на законовия максимум, предвиден в чл.185, ал.3, вр. ал.1 от ЗДДС, т.е.
„глоба“ в размер на 1000 лева. Доколкото такъв е и размерът на наказанието, наложено на А.
с обжалваното НП, не се налага изменение на същото по отношение на размера на
10
наказанието.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено
с разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, както и с това, че
юрисдикционният акт не е отменен. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая – на основание чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на НАП следва да се присъди възнаграждение
съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да
е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото е
настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело юрисконсултът на
НАП е участвал в едно открито съдебно заседание. Освен това съдът не потвърждава изцяло
НП, а го изменя. Поради това и предвид степента на проявена процесуална активност на
юрисконсулта на НАП по време на съдебното производство пред СРС, следва да се
определят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на малко над минимума,
предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 100 (сто) лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 782692-F776307 от 06.08.2024г., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности” – София в Дирекция „Оперативни дейности“
към ГД „Фискален контрол“ при Национална агенция за приходите, с което на основание
чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС на И. Й. А. е наложена „глоба” в размер на
1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС в частта относно правната квалификация на нарушението : от
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на чл.118,
ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от
ЗДДС и в частта относно санкционната норма : от чл.185, ал.2 от ЗДДС на чл.185, ал.3,
вр. ал.1, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА И. Й. А. с ЕГН : **********, с адрес : ***** да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12