Решение по дело №188/2020 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 17

гр. Видин, 16.02.2021 г.

 

 

         Видински окръжен съд, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.Л.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1. ВЛ.С.                                                                                                   2. Д.В.

 

при участието на секретаря А.А. и в присъствието на прокурора от ВОП Л.Ц., след като изслуша докладваното от мл. съдията Д.В.  въззивно частно наказателно дело № 188 по описа за 2020 на ОС – Видин, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от осъдения Б. против протоколно определение от 15.10.2020 г., постановено по ЧНД № 71/2020 г., с което КРС е оставил без уважение молбата му за съдебна реабилитация.

Видинският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна.

По делото е установено, че молителят Б. е осъждан с влязла в сила присъда на 13.03.2009 г. по НОХД № 156/2008 г. на РС – Кула, като му е наложено наказание „Пробация“ за срок от шест месеца, което е изтърпяно на 24.09.2009 г. С присъда № 3 от 17.01.2013 г., влязла в сила на 06.06.2013 г., по НОХД № 87/2012 г. на РС – Кула, е осъден отново, като този път му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за срок от три години. В тригодишен срок от изтичане на изпитателния срок молителят не е извършил друго престъпление, установено от справката за съдимост и от удостоверение №2570/2020 г., издадено от ОП – Стара Загора. От гореизложеното следва, че е изпълнена първата предпоставка, необходима за уважаване на молба за съдебна реабилитация, а именно: в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.

На следващо място, видно от материалите по делото, е налице и втората предпоставка, регламентирана в чл. 87, ал. 1, т. 1 НК – осъденият да е имал добро поведение. Това е видно от наличната доказателствена съвкупност, според която осъденият работи по трудов договор при един работодател от четири години, като от последния има информация, че осъденият изпълнява добре служебните си задължения. Освен това молителят Б. е женен и има едно дете.

На последно място обаче,  настоящият съдебен състав констатира, че правилно контролираният съд е счел, че не е налице последната предпоставката, уредена в чл. 87, ал. 1, т. 2 НК – при умишлено престъпление осъденият да е възстановил причинените вреди. С присъда № 3 от 17.01.2013 г., влязла в сила на 06.06.2013 г., по НОХД № 87/2012 г. на РС – Кула, молителят Б. и В. Л.Х. са осъдени да заплатят солидарно сумата от 928 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на конституирания в производството граждански ищец. За горепосочената сума е било образувано изпълнително дело, което обаче е било перемирано, т.е. не са били поискани изпълнителни действия повече от две години от страна на взискателя. В тази връзка се излагат доводи, че именно поради тази причина, невъзстановяването на имуществените вреди не е пречка за постановяване на съдебна реабилитация. Въззивният съд не би могъл да се съгласи с подобни аргументи, тъй като въпреки настъпилата перемпция, взискателят въз основа на издадения му изпълнителен лист за тази сума, може да инициира ново изпълнително производство.

Вследствие на гореизложеното, съдът намира, че не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за съдебна реабилитация, а именно – при умишлено престъпление, каквото е това по чл. 216 НК, да са възстановени причинените вреди, поради което молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното, съдът

 

 

 

     РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно Определение от 15.10.2020 г. на КРС, постановено по ЧНД № 71/2020 г., по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: