№ 151
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110111570 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, чрез
процесуалния му представител – юрк. Христо Шаламанов, срещу Р. Т. Х., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, бл. 20, вх. 10, ет. 7, ап. 19, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
сумата 400 лв., представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние № 607596/27.03.2018г., сключен между „Фератум
България” ЕООД, ЕИК ********* и Р. Т. Х., обезпечен с договор за гаранция
/поръчителство/ от 27.03.2018 г., сключен между Р. Т. Х. и „Фератум Банк“ Ltd, вземанията
по които са прехвърлени от „Фератум Банк“ Ltd с договор за покупко-продажба на вземания
от 31.12.2018 г. в полза на „Пактум Кълекшънс“ GmBH, като впоследствие вземанията са
прехвърлени от „Пактум Кълекшънс“ GmBH с договор за покупко-продажба на вземания от
12.12.2019 г. в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 78.20 лв., представляваща
обезщетение за забава върху непогасената главница, от която: 10.08 лв. – за периода
12.12.2019 г. – 13.03.2020 г. и 68.12 лв. – за периода 14.07.2020 г. – 28.03.2022 г., които суми
са предмет на заповед № 2236/05.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4171/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
В условията на евентуалност и в случай че бъдат отхвърлени исковете по чл. 422, ал.
1 ГПК поради недействителност на договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние № 607596/27.03.2018 г. предявява осъдителен иск срещу ответницата за
заплащане на сумата 400 лв., представляваща чистата стойност на кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
1
26.08.2022г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 23 ЗПК.
В исковата си молба ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД излага, че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4171/2022 г. по
описа на ВРС, ХLVI състав, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК. Ето защо счита, че има правен интерес от депозирането на настоящата искова молба за
установяване на претендираните вземания. Твърди, че на 27.03.2018 г. между „Фератум
България” ЕООД /заемодател/ и Р. Т. Х. /заемател/ е сключен договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ № 607596, по силата на който дружеството е предоставило на
ответницата сумата 400 лв., като същата се е задължила да я върне, ведно с уговорените
лихви и такси. Посочва, че на 27.03.2018 г. е сключен договор за гаранция /поръчителство/
между ответницата и „Фератум Банк“ Ltd. Това дружеството се е задължило към „Фератум
България“ ЕООД да отговаря солидарно с кредитополучателя, в качеството му на
поръчител, за задължението по процесния договор за заем. Поддържа, че ответната страна
не е изпълнила задълженията си по договора, съответно не е заплатила дължимите суми за
главница и възнаградителна лихва, поради което кредиторът е поискал изпълнение от
поръчителя. На 27.05.2017 г. поръчителят е заплатил на кредитора в пълен размер
изискуемото задължение и на основание чл. 146 ЗЗД е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор. Поддържа, че с договор за покупко-продажба на вземания от 31.12.2018 г.
„Фератум Банк“ Ltd е прехвърлило вземанията си срещу ответницата на „Пактум
Кълекшънс“ GmBH, дружество, учредено в Република Германия. С договор за покупко-
продажба на вземания от 12.12.2019 г. „Пактум Кълекшънс“ GmBH е прехвърлило на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД вземанията срещу Р. Х.. Твърди, че е надлежно
упълномощен от цедентите да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, поради което
представя и моли съдът при размяна на книжата да връчи на ответницата уведомление по
реда на чл. 99 ЗЗД. Посочва, че насрещната страна следва да се счита уведомена за цесията с
получаване на препис от настоящата искова молба. Твърди, че за периода след придобиване
на вземането е начислил обезщетение за забава върху главницата, при съобразяване на чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на
сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответницата Р. Т. Х. не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 2236/05.04.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 4171/2022
г. по описа на ВРС, ХLVI състав, срещу длъжника Р. Т. Х. за заплащане на посочените в
заповедта суми, предмет на настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Настоящият иск за установяване съществуването на претендираните вземания е предявен на
26.08.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В проведено по делото на 11.01.2023 г. открито съдебно заседание редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение с нарочна молба от 10.01.2023 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.
2
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени
доказателства, в това число договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние от 27.03.2018 г.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните
суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно
основателни.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК,
поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В
заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 75 лв.
/за държавна такса – 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв./, които следва да
бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за
извършени разноски в размер на сумата 75 лв. – държавна такса. Ищецът се представлява от
юрисконсулт, за което му се дължи и съответно възнаграждение, което съдът определя на
сумата 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, предвид характера на предявените искове, правната и фактическа
сложност на делото. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 175 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Т. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, бл. 20, вх. 10, ет. 7, ап. 19,
дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
район „Лозенец”, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, следните суми: сумата 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние № 607596/27.03.2018 г., сключен между „Фератум
България” ЕООД, ЕИК ********* и Р. Т. Х., обезпечен с договор за гаранция
/поръчителство/ от 27.03.2018 г., сключен между Р. Т. Х. и „Фератум Банк“ Ltd, вземанията
по които са прехвърлени от „Фератум Банк“ Ltd с договор за покупко-продажба на вземания
от 31.12.2018 г. в полза на „Пактум Кълекшънс“ GmBH, като впоследствие вземанията са
прехвърлени от „Пактум Кълекшънс“ GmBH с договор за покупко-продажба на вземания от
12.12.2019 г. в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.03.2022г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата 78.20 лв. /седемдесет и осем лева и
двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница, от
която: 10.08 лв. – за периода 12.12.2019 г. – 13.03.2020 г. и 68.12 лв. – за периода 14.07.2020
г. – 28.03.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които суми са предмет на заповед №
2236/05.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 4171/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
ОСЪЖДА Р. Т. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”,
3
бл. 20, вх. 10, ет. 7, ап. 19, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, сумата 75
лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 4171/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, както
и сумата 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4