МОТИВИ
По нчхд № 151.12г. по описа на Районен съд- град
Асеновград, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с частна тъжба от К.С.М., ЕГН- **********,***,
СРЕЩУ:
И.Х.Г., ЕГН- ********** ***.
Факти по обвинението:
На 07.03.2012г. в град Асеновград, на кръстовището на
улица „Станимъка” и ул. „Георги Данчов”, е отправил заплахи срещу частния
тъжител, а именно: „ ще дойда и ще ти смачкам физиономията и ще ти направя
така, че да ядеш със сламка”, с което се твърди, че е осъществено престъпление
по чл. 144 ал.1 от НК, като се сочи, че горното е извършено спрямо тъжителя при
и по повод извършвана от него работа като техник в „***”.
Конституирани страни:
Няма приет за съвместно разглеждане граждански иск.
Разноски по делото : няма.
По същество:
Тъжителят и неговият
повереник адвокат - С.Д., пледират за признаване на подсъдимия Г. за виновен в
престъплението, посочено в частната тъжба и уточнено в съдебно заседание, като
считат, че събраните гласи и писмени доказателства безспорно го доказват за
извършено от подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна, като
отправените закани от него са били възприети не само лично от частния тъжител,
но и от неговите колеги, като същите са възбудили основателен страх за тяхното
осъществяване, както и са довели до психологическа промяна в личността и начина
на живот на тъжителя.
С оглед на което се иска налагане на справедливо
наказание.
Подсъдимият Г. не се признава за виновен по
предявеното му обвинение. Счита, че не е казал сочените от тъжителя думи, нито
е отправял каквито и да било заплахи срещу него, с оглед което моли за
оправдателна присъда, поради липса на извършено престъпление.
Защитниците на подсъдимия- адвокатите Г. и Н.,
пледират също за оправдателна присъда, поради липса на осъществено престъпление
от страна на подзащитния им, като изтъкват, че доказателствата по делото са
силно противоречиви и не могат да обосноват законосъобразен и обоснован извод
за виновност на подсъдимия.Ситат, че дори и съдът да възприеме за доказан факта
на изричане на посочените в частната тъжба думи от страна на подсъдимия спрямо
тъжителя, че те, с оглед неговото последващо поведение- стоене в близост до
подсъдимия и изчакване да дойдат полицаите, не обективира необходим според
защитниците елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 144 ал.1 от НК, а именно, установяване на основателен страх у тъжителя за осъществяване на
декларираното от страна на подсъдимия намерение, поради което считат, че е
налице и лиса на ФС на престъплението и с оглед на това също пледират за
оправдателна присъда.
По фактите:
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намери за установени следните факти:
Подсъдимият Г. е бил освобождаван, на основание чл.78а
ал.1 от НК, от наказателна отговорност със съдебен акт, влязъл в законна сила
на 01.03.2011г. за престъпление по чл. 130 ал.2
вр.ал.1 от НК, по нчхд № 1497/2010г. по описа на РС-Пловдив.Същият е
женен, управител на „***” еоод.
На 07.03.2011г. в град Асеновград, област Пловдивска,
в качеството му на управител на ***, той разпоредил на свои работници-
свидетелите Д.М., Д.Т. и А.Т., да установят защо в дома му няма
сигнал от кабелна телевизия, излъчвана от ***. Към този момент, обвиняемият е бил в
процес на спорове с лицето С.К., във връзка с неразбирателство, възникнало
между тях по повод собствеността на кабелната мрежа на територията на град
Асеновград, след приключване на партньорството между двамата в „***” оод. Във
връзка с тези спорове, е имало възникнало напрежение и между техниците,
работещи за подсъдимия Г. в качеството му на управител на „***” и между частния
тъжител, работещ за дружеството на С.К. - „***”.
След като подсъдимият на 07.03.2012г. разпоредил на
посочените свидетели да установят защо в дома му няма телевизионен сигнал,
свидетелите Д.М., Д.Т. и А.Т. след като установили, че в приемниците в дома на
подсъдимия действително не се получава сигнал, тръгнали по трасето да
установяват причината за това. Установили, че на една от шахтите на улица „
Георги Данчов” има прерязан кабел, а на около 40-50 метра от нея, на шахта,
намираща се на кръстовище между улиците „Георги Данчов” и „Станимъка”, има техници на „***”, около 5-6
човека, които работят по шахтата, като до тях имало и автомобили марка „Пежо”
на дружеството, за което те работили, като в единия автомобил имало агрегат, с
който част от техниците заварявали капаците на шахтата с електрожен. Свидетелят
А.Т. от мобилния си телефон, позвънил на телефон 112, като съобщил, че техници
отваряли шахта на улица „Георги Данчов” № 6, който сигнал бил регистриран в
системата на телефон 112 в 11,10 часа в ОДЧ на РУП-Асеновград. В това време,
свидетелят Д.М. се обадил на подсъдимия Г. и му казал, че техници на „ ***” заваряват
шахта на кръстовището в близост до дома му, при което подсъдимият Г. веднага
отишъл на шахтата. Ритнал заземителната маса на електрожена, след което спрял същия.
Това било видяно и от пътуващите в това време с лек автомобил „ Пежо” тъжител Х.
М. и свидетеля П.С., минаващи оттам,
които веднага спрели автомобила и отишли до шахтата, като частния тъжител К. М.
застанал между подсъдимия Г. и свидетеля П.Т., заваряващ с електрожена, за да
попречи на подсъдимия да възпрепятства заваряването. Тъжителят бил с гръб към
подсъдимия Г., при което започнал
словесен разговор между подсъдимия Г. и техниците на „***”, относно това, имат
ли техниците право да заваряват шахтата или не, като подсъдимият се опитвал да
им попречи да заваряват шахтата, като им изложил и съображения в тази насока. В
това време, свидетелят Д.М. отишъл до лекия автомобил „ Пежо”, паркиран на
няколко метра от шахтата, в багажника на който се намирал агрегата, захранващ
електрожена и го спрял. Подсъдимият Г. в това време се обадил на телефон 112,
като съобщил, че техници от фирма „ ***” режат кабели и заваряват капак на
шахта на улица „Станимъка” № 22, както и че се опитвали да го ударят. Тогава подсъдимият
Г. подпрял с крак в десния крак тъжителя М., който се обърнал към него и му
казал да не го рита, както и че ако подсъдимият иска да ритат, да отидат на
стадиона, да съберат отбори и да играят
мач. На това предложение подсъдимият Г.
му отговорил, че не искал да събира отбори, а тъжителят да отиде сам на
стадиона с него, при което ще му разбие физиономията и ще направи да яде през
сламка. Частният тъжител М. чул тези думи, които били възприети и от
свидетелите П.С., Р.Д., А. С., В.Ж., Б.Х., Т.К. и П.Т.. След това започнало
сбутване между тъжителя М. и подсъдимия Г., при което тъжителят настъпал
подсъдимия по крака, след което двамата били разтървани и отделени един от
друг.Служителите на „***” отново се опитали да включат агрегата, което и
сторили, но установили, че вече електрожена не работи, като спрели и агрегата,
тъй като не могли да продължат да заваряват и започнали да чакат идването на
полицията. Това сторили около шахтата, всички вкупом, включително и тъжителят К.
М., като водели разговори във връзка със споровете за кабелната мрежа и шахтите.
От полицейските служители пръв на място дошъл районния инспектор - свидетеля С.Т.,
които събеседвал с всяка една от страните по спора, като нему подсъдимият Г. се
оплакал за това, че в близост до неговата къща имало отрязан кабел, като други
оплаквания на място пред полицай Т. не е депозирал. Частният тъжител К. М. се
оплакал на полицая, че подсъдимият Г. му казал, че ще му смачка физиономията и
ще го накара да яде със сламка, както и че бил ударен от него в крака. Полицаят
установил, че тъжителят М. няма видими следи от удар в крака, като полицаят
констатирал липса на телесна повреда, която да се преследва по общия ред и
липса на закана за убийство, а само наличие на закана за физическа саморазправа
от страна на подсъдимия Г. към тъжителя М., което впоследствие отразил в
докладна записка от 07.03.2012г. до Началника на РУ на МВР - Асеновград. Впоследствие
на място дошли и полицаите Р.Ж. и З.П.,
на втория от които подсъдимият Г. не се е оплакал от ритане, а това е сторил
частния тъжител, като е посочил на свидетеля З.П., че е бил ритнат от
подсъдимия Г.. След това всички присъстващи н шахтата лица били отведени в
РУП-Асеновград, да пишат обяснения за случилото се, като им били съставени и
предупредителни протоколи по ЗМВР. Обясненията писали в една стая в полицията,
в присъствието на полицейски служители. След няколко дни, свидетелят П. Т.,
ведно с част от своите колеги, обсъдили по време на една от работните си
почивки поведението на подсъдимия Г. спрямо колегата им К. М., като му дали
негативна оценка. В следствие на това, а и с оглед на това, че на тъжителя К. М.
било известно предишно по време изказване на подсъдимия Г. направено пред лице
с име З. Ч., че ще ги направи и двамата да лежат в гипсово корито, заради
поведението им, възпрепятстващо работата на ***, частният тъжител М. споделил на
свидетеля Р.Д., че се страхува, че подсъдимият Г. ще изпълни заканите си за
това, че ще го вкара в гипсово корито, като на 07.03.2012г. се притеснил, че и
тази закана, отправена от подсъдимия на шахтат, може да бъде изпълнена.
Относно доказателствата:
Горните факти съдът намери за доказани от показанията
на свидетелите П.С., Р.Д., А. С., В.Ж., Б.Х.,
Т.К. и П. Т.- които са и преки свидетели-очевидци на случилото се и чиито показания
са непротиворечиви относно фактите, предмет на доказване по предявеното
обвинение. По отношение на това, че тези свидетели са колеги на частния тъжител
и бивши работници и на подсъдимия, които са факти, които биха могли да бъдат
основателни за едно съмнение в тяхната непредубеденост и заинтересованост, то
съдът счита, че въпреки тези изложени обстоятелства, показанията на тези
свидетели не се характеризират с тенденциозност. Това е така, тъй като на първо
място, показанията на всеки един от цитираните свидетели се характеризира с
вътрешно логичност, последователност и непротиворечивост. На второ място,
относно основните факти по предмета на доказване, техните показания са напълно
непротиворечиви помежду си и на трето място, показанията на тези свидетели се
потвърждават и от показанията на полицай- свидетеля С.Т., който първи е отишъл
на мястото на произшествието, което като лице, нямащо отношение към спора, на
място е установил претенциите на тъжителя и подсъдимия и изложените факти от
него като свидетел в съдебно заседание и съставеното от него писмено
доказателство – докладна записка от 07.03.2011г. потвърждава както изложените
от него факти като свидетел в съдебно заседание, така и показанията на
свидетелите П.С., Р.Д., А. С., В.Ж., Б.Х., Т.К. и П.Т.. На четвърто място,
показанията на така изброените свидетели се подкрепят и от приложените и като
надлежно приобщени и достоверни такива писмени доказателства - обясненията на
тези свидетели, дадени в полицията, които напълно подкрепят изложеното
впоследствие от тях в качеството на свидетели. Тук следва да се отбележи, че това,
че в обясненията си пред полицията, свидетелят П.Т. не е писал за отправени
закани от страна на подсъдимия към частния тъжител, не опровергава неговите
показания депозирани като свидетел в това отношение пред съда, тъй като,
причината за това, този свидетел да не впише обстоятелствата, за които
впоследствие свидетелства са, че е разбрал, че е следвало да пише единствено за
това какво е правил на шахтата и във връзка с работата му. Тъй като неговите
показания като свидетел се подкрепят напълно от показанията на свидетелите П.С.,
Р.Д., А. С., В.Ж., Б.Х., Т.К. и С. Т., съдът ги кредитира.
По отношение на показанията на свидетелите Д.М., Д.Т.
и А.Т., съдът кредитира техните показания в частта им, че те са били на шахтата
на кръстовището на ул. „Г.Данчов” и ул.”Станимъка” заедно със свидетелите П.С.,
Р.Д., А. С., В.Ж., Б.Х., Т.К. и П. Т. в момент, в който е била заварявана шахта
и че на место е дошъл е подсъдимия Г., като е искал да се преустанови
заваряването до идването на полиция, която била извикана, съдът намира за
достоверни, тъй като в тази им част,
техните показания напълно кореспондират с показанията на свидетелите П.С., Р.Д.,
А. С., В.Ж., Б.Х., Т.К., П.Т. и свидетеля С. Т. от една страна и от друга, с
писмените доказателства по делото – писмени обяснения пред полицията на всички
посочени свидетели и докладна записка за свидетеля С. Т..
По отношение на наведеното от адвокат Г. възражение за
това, че в обясненията си свидетеля В.Ж. не е посочил нито ритане от страна на
подсъдимия спрямо частния тъжител в крака, нито отправена от подсъдимия спрямо
тъжителя заплаха, за неоснователни, тъй като от лист 50 от делото, където се
намират обясненията на В. Ж. пред полицията, тези факти са посочени.По
отношение на възражението на адвокат Г. за това, че и свидетелят Б.Х. не е
депозирал нито една дума в полицията, давайки своите писмени обяснения, за
отправена от подсъдимия закана спрямо частния тъжител, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като от лист 49 от делото, където се намират дадените от
този свидетел обяснения пред полицията е видно, че той изрично посочва за
факта, че тъжителят на място на шахтата е бил заплашен от подсъдимия Г., поради
което и това възражение се отхвърля от съда като неоснователно.
По отношение на това, че е настъпило спречкване между
подсъдимия Г. и частния тъжител, при което тъжителят настъпал по крака
подсъдимия, съдът намира показанията на свидетелите ДД.М., Д.Т. и А.Т. за
подкрепени и от техните писмени обяснения пред полицията, които като надлежно
приобщени писмени доказателства кредитира, в които обяснения те описват именно
този факт. Въпреки, че и за тях е налице
съмнение в достоверността на показанията им, тъй като пък и тримата са настоящи
служители в компанията на подсъдимия, поради което може да се счита, че би било
основателно едно съмнение в изложените от тях показания, в тази им част, показанията
на тримата свидетели са не само напълно непротиворечиви помежду си, не само
подкрепени от техните писмени обяснения, а те се подкрепят и от справката от
Началника на РУ на МВР- Асеновград относно постъпили обаждания на телефон 112,
в която е посочено, че подсъдимият Г. се е обадил с оплакване не само за рязане
на кабели, но и за ритане в крака, с оглед на което и в тази им част, техните
показания се третират от съда и ценят като достоверни и се кредитират.
По отношение на показанията на тези свидетели за това,
че е нямало бутане от страна на подсъдимия Г. в крака на частния тъжител и е
нямало отправена заканителна реплика за това, че ще му размаже физиономията и
ще направи да яде през сламка, в тази им част, показанията на свидетелите Д.М.,
Д.Т. и А.Т., са напълно опровергани от напълно непротиворечивите показания, сочещи
обратното, на свидетелите П.С., Р.Д., А. С., В.Ж., Б.Х., Т.К. и П. Т., които са
видели както бутането с крака в десния крак от страна на подсъдимия спрямо
частния тъжител, но са и чули единодушно репликата на частния тъжител М. към
подсъдимия да не го бута, а впоследствие и разменените реплики за мач, след
които е последвала репликата за размазването на физиономията и яденето през
сламка, поради което и показанията на свидетелите Д.М., Д.Т. и А.Т., като
недостоверни и опровергани от свидетелските показания на останалите свидетели
по делото от една страна, така и от писмените доказателства по делото -
обяснения в полицията на свидетелите П.С., Р.Д., А. С., В.Ж., Б.Х., Т.К., П.Т.,
от докладната записка на полицай С.Т., не се кредитират от съда. Тук следва да
се посочи, че всички свидетели - очевидци на случилото се твърдят, че идеално
са се чували какво се говорили, като свидетелите Д.М., Д.Т. и А.Т. сочат едни
реплики на своя работодател- подсъдимия Г. и на тъжителя К. М., а свидетелите П.С.,
Р.Д., А. С., В.Ж., Б.Х., Т.К. и П. Т. сочат други реплики от подсъдимия Г., но
факт е, че свидетелите по делото, които са очевидци на случилото се са
единодушни по един факт, а именно, че се чували двете страни по спора какво си
казват. В този смисъл, макар съдът да прие за доказано, че репликата, отправена
от подсъдимия към частния тъжител, която е предмет на обвинението да е казана
при спрян агрегат, то намира, че с оглед на слуховите възприятия, за които
свидетелстват както всички свидетели по делото, а така и за които дава
обяснения самия подсъдим, който изрично също изтъква, че е водил разговор с
тъжителя и с работниците на „***” при пуснат агрегат и дори цитира реплики от
този разговор, че безспорно доказано е по делото, че дори и при работещ
агрегат, всички са имало физическите слухови възможности да водят разговор и да
възприемат репликите в този разговор, поради което и възражението на адвокат Н.
и адвокат Г. и на подсъдимия Г., че при шума, издаван от агрегата, особено в
багажника на автомобила, не може да се чуе нищо, се опровергаха от показанията
на свидетелите - очевидци по делото и от обясненията на самия подсъдим, поради
което и се отхвърлиха от съда като неоснователни.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите З.П. и Р.Ж.,
тъй като същите се подкрепят от останалите доказателства по делото и не се
опровергават от нито едно от тях.
Съдът кредитира и като надлежно приложени и приобщени
по делото и жалбата на подсъдимия Г. ***.
По отношение на обясненията на подсъдимия Г., съдът
намира същите, касателно отношенията между свидетелите по настоящето дело и
взаимоотношенията между тях, за подкрепени от показанията на
свидетелите-очевидци на случилото се, поради което и в тази им част, съдът ги
кредитира. В частта им, че е отправял репликата, сочена в частната тъжба, съдът
намира обясненията на подсъдимия за опровергани от показанията на свидетелите П.С.,
Р.Д., А. С., В.Ж., Б.Х., Т.К. и П. Т. от една страна и от друга, от показанията
на свидетелите С.Т., З.П. и Р.Ж., както и от обясненията на сочените свидетели
без Т., П. и Ж. и от докладната записка на свидетеля Т., поради което и в тази
им част, ги разглежда единствено като защитна позиция, без да ги кредитира.Съдът
кредитира и писмената жалба на подсъдимия от 09.03. до РП- Асеновград, като
надлежно приобщено и достоверно писмено доказателство, както и справката за
съдимост на същия и писмо от Началника на РУ на МВРІ Асеновград относно
постъпили сигнали на телефон 112.
От правна страна:
Съдът счита, че с присъственото отправяне, в
присъствието на частния тъжител на репликата, че подсъдимият ще дойде сам, ще
му смачка физиономията и ще направи така, че да яде със сламка, отправена
спрямо частния тъжител, подсъдимият от обективна страна е осъществил деяние по
чл. 144 ал.1 от НК, а от субективна е извършил същото при пряк умисъл, при
съзнавана обществена опасност и целени противоправни последици.
От обективна страна съдът намери, че състава на
престъплението по чл. 144 ал.1 от НК е осъществен по следните съображения:
Тук, за разлика от принудата, чрез заплашване,
заканата няма за предназначение да накара своя адресат да предприеме някакво
поведение, а тя се изчерпва само с това, че осъществява психически тормоз
спрямо него, като тя е осъществена спрямо личността на възприелия я я частен
тъжител, като тази закана, за съставомерността й е нужно тя да бъде годна да
възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е
заплашван, в случая това е телесна повреда, може наистина да бъде осъществено.
Това престъпление е резултатно, но неговия престъпен резултат не изисква да се
стигне до действително възбуден основателен страх у пострадалия, а е достатъчно
той да научи / узнае/ за заплахите. / НП
на РБ- особена част, А.Гиргинов/. В този смисъл e и решениe Решение № 401 от 9.11.2009 г.
на ВКС по н. д. № 460/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя С.С., в
което се сочи, че за съставомерността на деянието е необходимо заканата да е
могла да възбуди основателен страх у възприемащия я, с оглед на което и съдът
намира, че са налице изискуемите от закона елементи на фактическия състав на
деянието от обективна страна, поради което е и налице от тази страна на
съставомерност на деяние по чл. 144 ал.1 от НК. Относно наведените възражения от страна на защитата,
че е налице несъставомерност на деянието поради това, че тъжителят въпреки
отправената му закана, е продължил да седи и да чака до подсъдимия идването на
полицията, с което защитата счита, че е налице обосновано предположение, че
тази реплика не е възбудила у тъжителя основателен страх, съдът намира, че това
възражение не е основателно. Както бе посочено по-горе, за съставомерността на
деянието по чл. 144 ал.1 от НК не се изисква да е реално възбуден основателен
страх за осъществяване на заканата, а самата реплика по времето, от човек от
който е отправена и съобразно обстановката, в която е отправена, да е годна да
възбуди у него такъв за нейното осъществяване, което съдът счита, че е
осъществено от обективна страна. При наличие на силно обтегнати отношения между
подсъдимия и тъжителя като негов бивш работник, при формирано негативно
отношение на подсъдимия към тъжителя, за което последния е информиран, при наличие
на ескалиращо от месеци напрежение между работниците в двете фирми, едната от
които е тази на подсъдимия Г., при наличие на сблъсък между подсъдимия и
ръководно лице, работещо във фирмата, в която работи и частния тъжител с
нанасяне на телесна повреда, за което подсъдимия е бил признат за виновен, за
който факт тъжителят е информиран, при наличие на поведение на подсъдимия да
спира насила електрожена и преди това, достигнало до тъжителя негово изказване,
че като свършат разправиите между двете фирми, ще го постави в гипсово корито,
съдът счита, че така отправената закана с престъпление против личността на
тъжителя е годна да възбуди у него основателен страх за нейното осъществяване.
В този смисъл тук съдът н споделя наведените в съдебно заседание доводи от
страна на повереника на частния тъжител за това, че имотното и общественото
положение на подсъдимия дават основание
на тъжителя да се страхува от реализиране на заплахата, тъй като съдът счита,
че тези факти не са от значение за това, дали дадена личност или не, е склонна
към реализиране на определено поведение, или не. А от друга страна, досежно
частния тъжител и неговото изчакване в присъствие на подсъдимия на полицията
след като е възприел заканата, съдът намира, че доколко дадена личност реагира
на такава стресова за него ситуация и се подава на такива закани, или на
чувството си на страх и доколко е резистентен към това чувство и запазва
поведение, което да не дава израз на същото, е въпрос на личностови качества на всеки конкретен индивид
и това, че тъжителят е стоял и е чакал не кого да е, а във всеки един момент
идването на полицията, от която очаква да получи защита, не само не
опровергават обосноваността на съда за това, че отправената заплаха е била
годна да възбуди у него основателен
страх, но и са в подкрепа на този извод, тъй като реално, единствената защита,
която той очаква е именно от право охранителните органи.
С оглед на което и съдът за престъплението по чл. 144
ал.1 от НК, призна подсъдимия за виновен. Съдът счете, че заканата не е била
отправена спрямо длъжностно лице, с оглед на разпоредбите на чл. 93 т.1 б”А” и
„Б” от НК, тъй като видно от длъжностната характеристика на тъжителя, неговата
функция не е ръководна работа, нито такава, свързана с пазене или управление на
чуждо имущество, нито пък е служба в
държавно учреждение, поради което и намери, че не е налице признак за
съставомерност на деяние по чл. 144 ал.2 от НК.
По наказанието:
Относно наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът отчете, че с оглед на това, че към датата на извършване на
деянието по настоящето обвинение е вече налице присъда, с която подсъдимият е
бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а ал.1 от НК, то
макар и същото, бидейки умишлено, да е наказуемо с ЛС до три години и
подсъдимият да не е бил осъждан за престъпление от общ характер, то тъй като е
бил вече освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел 4 от НК,
втори път преди изтичане срока на реабилитация след заплащане на наложената
глоба, чл.78а ал.1 от НК, не може да приложен.
С оглед на това и съдът счете, че следва да
индивидуализира наказанието в предвидения законов диапазон от 3 месеца до 3
години ЛС. При това съдът отчете смегчаващите отговорността обстоятелства - чисто
съдебно минало, трудова ангажираност - подсъдимият е лице, управляващо
търговско дружество и работодател на множество хора, същият е бил провокиран
към по - агресивно поведение от случващото се с месеци напрежение между
работници от двете фирми и прекъсването на сигнал на телевизионната мрежа,
поради отрязване на кабел, по който неговата фирма излъчва телевизия, както и
поради това, че въпреки, че се е обадил на полицията и е поискал
преустановяване работата по заваряването на шахтата до нейното идване, това не
се е случило, които факти сочат на едно по- изнервено състояние на подсъдимия,
провокирано донякъде и от поведението на частния тъжител, с оглед на което и
тези факти и обстановката, при която деянието е осъществено, се отчетоха от
съда като многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и
наказанието на подсъдимия бе определено при условията на чл. 55 от НК. Тъй като
за престъплението по чл. 144 ал.1 от НК не е предвиден долен минумим на
наказанието „ЛС”, то съдът при отчитане на наличието на многобройни смегчаващи
отговорността обстоятелства приложи чл. 55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК, като замени
наказанието „ЛС” с „Пробация”. При определяне на пробационните мерки, които да
наложи, съдът отчете това, че се касае за личност с ниска степен на обществена
опасност, характеризиращ се с пълноценен професионален и семеен живот, работодател
на множество хора, работещи в неговата компания, с оглед на което и счете, че
за постигане целите на наказанието, регламентирани в чл. 36 от НК следва да
бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки, а именно: „Задължителна
регистрация по настоящия адрес на подсъдимия” за срок от 8 /осем/ месеца, при
периодичност на явяването му и подписването му пред пробационен служител два
пъти седмично и втората задължителна пробационна мярка „Задължителни
пробационни срещи с пробационен служител” за срок от 8 /осем/ месеца. Съдът
определи вида и продължителността на тези две пробационни мерки с оглед
множеството смегчаващи отговорността обстоятелства от една страна и от друга –
като утежняващо отговорността обстоятелство отчете това, че деецът вече е било
освобождаван от наказателна отговорност за престъпление по НК, на основание
чл.78а ал.1 от НК.
По горните мотиви съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: