Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.03.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

09.02

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

150

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. В.Р., действащ в качеството си на пълномощник на П.В.Д. от ***, против Решение № 135/05.11.2021 г., постановено по АНД № 808/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 43-0000642/07.07.2021 г., издадено от  директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на П.В.Д., на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 27, § 2, изр. 1-во, пр. 2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Счита решението на Районен съд – Кърджали за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.

Оспорва мотивите на първоинстанционния съд, с които е приел за установено, че в случая е налице нарушение на чл. 27, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., извършено от жалбоподателя, като неправилни, респ. неподкрепени от доказателствата по делото.

На следващо място сочи, че НП било издадено при допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка твърди, че били налице всички предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, но АНО изобщо не бил извършил преценка за маловажност на случая.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 135/05.11.2021 г., постановено по АНД № 808/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 43-0000642/07.07.2021 г., издадено от  директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на П.В.Д., на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложен административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 27, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. В.Р. е постъпило становище с вх. № 284/08.02.2021 г., в което поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – И.д. директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 43-0000642/07.07.2021 г., издадено от  директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на П.В.Д., на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 27, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От доказателствата по делото се установявало, че касационния жалбоподател е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 27, § 2, изр. 1-во, пр. 2-ро от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., състоящо се в това, че като водач на превозно средство, извършвайки обществен превоз на товар /пепел/, не използвал собствената си карта на водач, а използвал картата на друг водач. Изложил е съображения, че извършеното административно нарушение се установявало от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Отхвърлил е доводите на жалбоподателя за маловажност на извършеното нарушение по съображения, че деянието не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за тези нарушения.

Изложил е мотиви, че с оглед констатираното административно нарушение, правилно и законосъобразно е била приложена съответната санкционна норма на чл. 93в, ал. 5 от ЗАвтП.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на П.В.Д. са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е доказано, районният съд не е допуснал нарушения на  съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата., Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съображенията на съда за неоснователност на въведените в касационната жалба доводи, са следните:

Нормата на чл. 93в, ал. 5 от ЗАвтП, на което основание е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, предвижда наказание глоба в размер на 1 500 лв. за водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице.

Съгласно чл. 2, т. 2, б. е) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, „карта на водача“ означава карта за тахограф, издадена от органите на държава-членка на конкретен водач, която идентифицира водача и служи за съхраняване на данни за дейността на водача.

По силата на чл. 27, § 1 от горецитирания регламент, картата на водача е лична, като § 2 на същата разпоредба регламентира, че даден водач може да е титуляр на не повече от една валидна карта на водача и има право да използва своята собствена персонализирана карта на водача. Водачът не може да използва карта на водача, която е повредена или е с изтекъл срок.

Правилно и съответствие със събраните в производството доказателства районния съд е приел за доказано по делото, че на 01.06.2021 г. П.В.Д. като водач на превозно средство е използвал карта на водача на друго лице /Д. Е./, а не своята персонализирана карта на водача.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, П.Д. е управлявал превозно средство – влекач с прикачено към него полуремарке, извършвайки обществен превоз на товар /пепел/ от *** до ***. При извършената проверка от служителите на РД „АА“ гр. Стара Загора и след направена разпечатка от дигиталния тахограф /марка „Continental Automotive“ ***/, с който бил оборудван влекача, се констатирало, че към момента на проверката П.Д. не използва своята карта на водача, а тази на друго лице – Д. Е.

Като е приел за безспорно установено в съдебното производство процесното административно нарушение, а именно, че на релевантната дата П.В.Д., който управлявал спряното за проверка превозно средство – влекач „ДАФ“ с рег. № *** от категория N 3, оборудвано с дигитален тахограф и прикачено към него полуремарке с рег. № *** от категория O4, е използвал картата на друго лице, а не своята персонализирана карта на водача, районния съд е постановил обоснован и законосъобразен акт. Този извод на районния съд се подкрепя от всички релевантни по делото доказателства – писмени и гласни, поради което административното деяние се явява установено по несъмнен начин.

Горното обосновава приложението на санкционната норма на чл. 93в, ал. 5 от ЗАвтП, предвиждаща наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. за водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице.

Предвид изложеното и доколко АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя, надлежно връчен и подписан от лицето без възражения, съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушение на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и наложеното административно наказание се явява материално законосъобразно.

Неоснователен е въведеният в жалбата довод, че административното нарушение представлявало маловажен случай. Касационният съд счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е преценил районният съд. Процесното административно деяние, по начин на извършване, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не се установяват и смекчаващи обстоятелства, които да обосновават извода, че деянието се отличава от обикновените случаи на нарушение от този вид. Липсата на настъпили вредни последици не аргументира този извод, тъй като настъпването на вредни последици не е от значение за съставомерността на деянието.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че забраната за използване на чужда карта на водача, залегнала в чл. 27, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., е императивна и по аргумент от по-горе посочената дефиниция за „карта на водача“, визирана в чл. 2, т. 2, буква е) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., се налага изводът, че неизползването на своята персонализирана карта на водача, респ. използването на чужда такава, създава пречки за извършването на контрол относно спазването на националното и европейско законодателство върху работното време, прекъсванията и почивките на водачите. Това от своя страна характеризира нарушението от този вид като такова със завишена степен на обществена опасност, в който смисъл е и Приложение I, група II, точка 5 към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, където изрично е посочено, че управлението на превозно средство с чужда карта на водача се счита за управление на превозно средство без карта на водача и се квалифицира като най-тежко нарушение.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на П.В.Д. за неоснователна, поради което и атакуваното решение на Районен съд- Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, по отношение на касатора не са налице основанията на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, поради което не следва да бъдат присъждани деловодни разноски.

По делото не е въведено искане от ответника по касация за присъждане на разноски и доказателства за такива не са представени, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/05.11.2021 г., постановено по АНД № 808/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.