Р Е
Ш Е Н
И Е
№
/21.06.2021 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХІV с-в, в
публичното заседание на деветнадесети май 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 2800 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Евро строител 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Братя Тедецки“ № 16, представлявано от С.Й.П.,
против PA № Р-03000320001178-091-001/14.09.2020 г. на органи по приходите при
ТД на НАП- Варна , в частта в която са установени задължения за ДДС в общ размер от 91033 лв. и лихва за забава в размер на 18098.90 лв. , произтичащи от
непризнато право на приспадане на
данъчен кредит по фактури с издатели „Интер Груп 75“ ЕООД, „Джа и ко“ ЕООД и
„Бенсел“ ЕООД и „Екострой 66“ ЕООД.
Жалбоподателят релевира необоснованост на
правната теза на приходната
администрация за липсата на предпоставки за упражняване от страна на
оспорващото дружество на претендираното субективно материално право на приспадане
на ДДС. Подателят на жалбата твърди необоснованост на позицията на органите по приходи за
нереалност на фактурираните доставки по процесните фактури . Твърди се, че
в ревизионния доклад дословно са
възприети констатациите на органите по приходите от предходното ревизионно
производство, без да са обсъдени допълнително представени от дружеството
доказателства : писмени обяснения за влагане на получените стоки по конкретни обекти, граждански
договори и др. Дружеството е представило всички изискани доказателства за
реално извършени сделки с предходни доставчици. Органите по приходите не са
изпълнили своите задължения да изяснят всички факти и обстоятелства от значение
за точното установяване на публичните вземания.
Относно доставчика „Интер Груп 75“ ЕООД
жалбоподателят посочва, че са представени описи към всяка фактура. Фактурите са
придружени с приемо-предавателни протоколи, следователно стоката е
индивидуализирана по наименование, количество, единична и обща цена. Получените
от този доставчик материали са вложени в извършените услуги от жалбоподателя. С
издаването на фактурите е обективирано постигнато съгласие между продавача и
купувача. Сделките не са обявени за нищожни. Доставчикът е отразил фактурите в
СД за ДДС и дневниците за продажбите. Преценката за автентичността на
документите не е обусловена от качеството на лицето, което ги е подписало от
името на търговеца, по арг. чл.301 от ТЗ. Произходът на материалите не е
елемент от фактическия състав на доставката по чл.6 от ЗДДС като за това си становище жалбоподателят се позовава на съдебни решения
на Съда на Европейския съюз / СЕС/.
Относно издадените фактури от доставчика „Екострой
66“ ЕООД жалбоподателят твърди, че необосновано органите по приходи не са
кредитирали представените граждански договори и сметки за изплатени суми на
физически лица. Сочи, че е без значение на какво основание са били наети
лицата, как са документирани отношенията им с доставчика и дали са изпълнени
задълженията за деклариране. Освен това приходната администрация не е доказала,
че сделките са част от данъчна измама.
Относно фактурираните доставки от „Джа и ко“ ЕООД
подателят на жалбата посочва , че
органите по приходи не са изяснили причините за несъответствието в датите на
протоколите за извършени работи между „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Аква“ ДЗЗД,
между жалбоподателя и „Инжстройинженеринг“ ЕООД, както и дали лицата са
„свързани“, и кога „Аква“ ДЗЗД е отчело СМР пред Община Варна.
Относно фактурираните доставки от „Бенсел“ ЕООД,
жалбоподателят счита за неотносимо обстоятелството, че към момента на
извършване на насрещната проверка, дружеството не е действащо предприятие, с
починал собственик, след като фактурите са издадени преди този момент - през
м.03 и м.04/2018 г. и обективират реално осъществени доставки, при липса на
обоснована констатация за обратното.
Отправеното към съда искане и за отмяна на
издадения РА в неговата оспорена част.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си адв. В.К., поддържа жалбата на сочените в
нея основания. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски. В
депозирани писмени бележки подробно се аргументира позицията на оспорващото
дружество за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната част от РА.
Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП,
редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител гл.юриск. И.Й., оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в
потвърждаващото негово решение . Отправеното към съда искане е за оставяне в
сила на обжалваната част от РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Тази правна позиция се обосновава в
представени по делото писмени бележки.
Съдът, преценявайки
доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Срещу „Евро строител 1“ ЕООД е
било образувано рев. производство като е била издадена ЗВР от 11.04.2019 г. и последваща заповед за нейното изменение с
предмет на ревизията ДДС за данъчни периоди м. 11/16 г., м. 03 и 04/18
г. , м. 08/18 г. , м. 11/18 г-м.02/19 г.
Рев. производство е приключило с издаването на РА №
03000319002369-091-001822.11.2019 г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна с установени задължения за ДДС от 91033.03 лв. и лихва за забава в размер на 10 588.07 лв. , произтичащи
от непризнато право на приспадане на
данъчен кредит по по фактури с издатели „Интер груп 75“ ЕООД, „Джа и ко“ ЕООД и
„Бенсел“ ЕООД и „Екострой 66“ ЕООД. Този рев. акт е бил отменен с решение №
351/25.02.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП .
Посоченият адм. орган е постановил връщане на преписката за възлагане на нова
ревизия с дадени указания за обстоен анализ на събраните доказателства и за
събиране на допълнителни такива -
писмени обяснения от ревизираното лице и
от конкретните лица, на които е било възложено изпълнение на СМР от
доставчиците / том 3 от приобщената
преписка Ю-351/19/.
По изпълнение на
посоченото решение на ответника е била издадена ЗВР №
Р-03000320001178-020-001/28.02.2020 г. на началник сектор „ревизии“ при ТД на
НАП-Варна ,надлежно упълномощен по реда
на чл.112 от ДОПК от директора на ТД на НАП-Варна със заповед № 1465/31.08.2018
г. на последния . Последвало е изменение на ЗВР със заповед №
Р-03000320001178-020-002/29.05.2020 г. на началник сектор „ревизии“ при същата
териториална структура на НАП / л. 1-5 от преписката/. Обхватът на ревизията е
бил задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от
01.03.2018 г. - 30.04.2018 г., 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г., 01.08.2018 г. –
31.08.2018 г. и 01.11.2018 г. – 28.02.2019 г. Определеният ревизиращ екип е Д Н
Б– главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и М. И. Ф.– старши
инспектор по приходите .
На 14.08.2020 г.
посоченият рев. екип е изготвил ревизионен доклад (РД) №
Р-03000320001178-092-001/14.08.2020 г. (л.1097-1067 от преписката), връчен на
жалбоподателя по електронен път на 17.08.2020 г. (л.1066-гръб от преписката).
Срещу съставения РД
не е постъпило писмено възражение по реда на чл.117 от ДОПК.
На 14.09.2020 г.
възложителят на ревизията и нейният ръководител са издали РА №
Р-03000320001178-091-001/14.09.2020 г. (л.1108-1102 от преписката), с който на
ревизираното дружество е било отказано право на приспадане на ДДС по издадени
фактури от „Интер груп 75“ ЕООД, „Джа и ко“ ЕООД и „Бенсел“ ЕООД и „Екострой
66“ ЕОО. Били са установени задължения за данък върху добавена стойност за
данъчен период м.11/2016 г., м.03/2018 г., м.04/2018 г., м.08/2018 г.,
м.11/2018 г., м.12/2018 г., м.01/2019 г. и м.02/2019 г. в общ размер на
91033,03 лв. (главница) и 18098,90 лв. (лихва). В обстоятелствената част на
рев. акт е обективирана теза за нереалност на фактурираните доставки, поради
липса на техническа и кадрова обезпеченост на преките доставчици и на предходни такива и поради „ възпрепятстване“
на насрещните проверки на преките доставчици с оглед отсъствие на офис на
декларираното седалище и адрес на управление на дружествата. В тази връзка на
основание чл. 70, ал. 5 ,чл. 68, ал.1 и
чл. 69, ал.1 от ЗДДС е отказано признаване на претендираното от РЛ право на
приспадане на данъчен кредит.
Ревизионният акт е
бил връчен на жалбоподателя по електронен път на 15.09.2020 г. (л.1101 от
преписката). Последвало е обжалване по административен ред ,приключило с
издаването на решение № 271/04.12.2020 г. от ответника ,с което РА в оспорената
му част е бил потвърден . Видно от мотивите на това решение ответникът твърди , че фактурираните доставки
по издадените фактури от „Бенсел „ ЕООД,
„Джа и ко“ ЕООД и „Екострой 66 „ ЕООД са реални , но не са
извършени от посочените доставчици .
Освен това жалбоподателят е имал възможност сам да извърши процесните СМР./ л.
23 от решение № 271/04.12.2020 г. /
Безспорен факт е, че основната дейност на
дружеството-жалбоподател е строителство на жилищни и нежилищни сгради. През
ревизирания период дружеството-жалбоподател е декларирало приходи от извършени
строително-монтажни работи, строителни услуги и др., обложени с 20 % ДДС.
За ревизираните данъчни периоди „Евро строител 1“
ЕООД е приспаднало данъчен кредит за извършени покупки на стоки и услуги, за
д.п.м.11/2016 г., м.03/2018 г., м.04/2018 г., м.08/2018 г., м.11/2018 г.,
м.12/2018 г., м.01/2019 г. и м.02/2019 г. в общ размер на 91033,03 лв.
(главница) и 18098,90 лв. (лихва), по фактури с издатели „Интер груп 75“ ЕООД,
„Джа и ко“ ЕООД и „Бенсел“ ЕООД и „Екострой 66“ ЕООД , подробно описани в
приложения към делото РД .
1.„Интер
Груп 75“ ЕООД
Жалбоподателят е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит по фактури с доставчик „Интер Груп 75“
ЕООД , както следва:
- фактура № **********/30.08.2018 г., с предмет на
доставката – материали, с данъчна основа 35 416,50 лв. и ДДС в размер на 7
083,30 лв., за д.п.м.08/2018;
- фактура № **********/24.08.2018 г., с предмет на
доставката – аванс, с данъчна основа 30 000,00 лв. и ДДС в размер на 6 000,00
лв., за д.п.м.08/2018;
- фактура № **********/13.11.2018 г., с предмет на
доставката – аванс, с данъчна основа 10 200,00 лв. и ДДС в размер на 2 040,00
лв., за д.п.м.11/2018;
- фактура № **********/18.12.2018 г., с предмет на
доставката – материали, с данъчна основа 13 410,60 лв. и ДДС в размер на 2
682,12 лв., за д.п.м.12/2018;
- фактура № **********/19.12.2018 г., с предмет на
доставката – материали, с данъчна основа 30 000,00 лв. и ДДС в размер на 6
000,00 лв., за д.п.м.12/2018;
- фактура № **********/20.12.2018 г., с предмет на
доставката – материали, с данъчна основа 28 325,00 лв. и ДДС в размер на 5
665,00 лв., за д.п.м.12/2018;
- фактура № **********/27.12.2018 г., с предмет на
доставката – материали, с данъчна основа 37 440,00 лв. и ДДС в размер на 7
488,00 лв., за д.п.м.01/2019;
- фактура № **********/28.12.2018г., с предмет на
доставката – материали, с данъчна основа 27 390,00 лв. и ДДС в размер на 5
478,00 лв., за д.п.м.01/2019;
Предмет на доставките са материали (реброва
подложка, гео скрепления, гумени подложки, болтове, връзки, релси).
На 20.08.2018 г. жалбоподателят и „ Интер Груп 75“
ЕООД са сключили договор , по силата на който
второто дружество се е задължило да достави материали съобразно списъка, който е
приложение към договора и след писмена заявка . Предаването на стоките е
следвало да бъде удостоверено с приемо-предавателен протокол . Срокът на
съглашението е до 31.12.2018 г. Договорено е транспортът да бъде за сметка на
„Интер Груп 75“ ЕООД / л. 589-590 от том
3 на рев. преписка/ .
В дадено писмено обяснение в хода на ревизията
жалбоподателят посочва, че на обект „Рехабилитация на ЖП релсов път в
Пристанище Русе“ материалите са били приемани от неговия работник И.Г.. Стоките
по процесните фактури са били получавани
на части, налагало се е някои елементи да се връщат, поради което към
последната фактура е направен опис и окончателен приемо-предавателен протокол.
Транспортът на материалите е за сметка на доставчика.
Видно от събраните писмени доказателства на датата
на издаване на всяка една от фактурите от „Интер Груп 75“ЕООД е бил подписван и
приемо-предавателен протокол като от
страна на жалбоподателя стоките е
приемал И.Г.. / л. 58-63 от делото/.
На всяка една от датите на издаване на фактурите и
на предаване на стоките е бил реализиран превоз от „Интер Груп 75“ ЕООД с маршрут гр. Дългопол -гр. Русе според
данните от представени товарителници , в които е вписан информация за получател
на стоките И. И. и извършен превоз в
автомобил марка „Ситроен“ с рег. № СВ ****ММ. / л. 53-57от делото/.
От дадените свидетелски показания на И.Г. И. , който е работил по поставяне на изолации
към дружеството – жалбоподател от 4-5 години , той е бил отговорник на обекта в
Пристанище - Русе , работил е с още с 5-6 човека като са подменяли старите
релси . Това е било преди около 2 години.
Работниците на дружеството на този обект са били общо 5-6 човека. И. е
приемал от лице, което знае като Г, по
–дребните материали : болтове, гайки, капачки, пръстени, гумени подложки . Г е
идвал на обекта с бял микробус , марка „ Ситроен“ със софийска регистрация .
По-големите материали / релси/ са били получавани с извънгабаритен транспорт.
Посочва още, че една част от релсите е била доставяна с извънгабаритен камион,
тъй като те били с дължина от 25 м., като се е налагало да ги разтоварват с
„калмар“ от пристанището. Някои релси са се намирали в пристанището и не са
били доставяни с транспорт. Посочва, че дребните материали са съхранявали в
склад, предоставен им от Пристанището, намиращ се в близост до КПП-то. На
територията на Пристанище-Русе е била само тяхната група, около пет-шест
човека. За предаване на материалите И. е подписвал приемо-предавателен протокол
, но не и фактури. От името на
доставчика протоколите е подписал Г / л. 75 от делото/.
В хода на ревизията органите по приходи са
извършили проверка в интернет като са установили, че доставчик „Интер груп 75“
ЕООД е извършвал продажба на релси и др. чрез сайт „безплатно.net“.
При предходната ревизия е признато на жалбоподателя
право на приспадане на данъчен кредит само за доставката на 12 бр. релси на
стойност 14 790 лв. по фактура № 45/18.12.2018 г., издадена от „Интер груп 75“ЕООД.
2. „Джа и ко“ ЕООД
Жалбоподателят е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит по фактура № 00...00265/01.11.2016 г. с данъчна основа 20 195
лв„ ДДС 4 039 лв. предмет на доставка-„услуга“, от доставчик „Джа и ко“ ЕООД. Доставчикът
е бил подиизпълнител на „Евро строител 1“ ЕООД
на обект на „Инжстрой инженеринг“ ЕООД
по проект „ Възстановяване на
водопроводимостта на охранителните
канали на територията на кв. Аспарухово, гр. Варна“ .
Според дадено писмено сведение от
„Инжстройинженеринг“ ЕООД през 2016 г. дружеството е работило по обект
„Възстановяване на водопроводимостта на охранителните канали на територията на
кв. Аспарухово, гр. Варна-източно дере“, с възложител Община Варна. Работата е
била актувана и приета от възложителя, а „Евро строител 1“ ЕООД е извършвало
доставка на материали и механизация. „Инжстройинженеринг“ ЕООД няма информация
за служителите на „Евро строител 1“ ЕООД, изпълняващи дейности на обекта.
„Инжстройинженеринг“ ЕООД не е представило доказателства, че жалбоподателят ще
ползва подизпълнител при изпълнение на договорените услуги на въпросния обект
според чл.66, ал. 1 от Закона за обществените поръчки.
Събран в хода на ревизията писмен договор сочи, че
на 20.09.2016 г. РЛ и „Джа и ко“ ЕООД са се договорили за „
услуга по оферта- приложение №1 към договора - почистване на повърхност от
растителност, разнасяне и разстилане на пясък, засяване, изравняване и валиране
на земни почви, направа на изкоп със зариване и трамбоване. Услугата е следвало
да бъде изпълнена от „Джа ико“ ЕООД в
срок до края на 2016 г. с договорено
отчитане на изпълнението с протокол обр. 19
и цена съобразно ценовата оферта. / л. 397-398 от том втори на
преписката/.
При насрещната проверка на доставчика е събрана
процесната фактура с вписан предмет „СМР по договор“, както и извлечение за
плащане по банков път, договор от дата 20.09.2016 г. с приложение № 1 към него
за обект на „Инжстройинженеринг“ ЕООД с вписани дейности: почистване на
повърхност от растителност, разнасяне и разстилане на пясък, засяване,
изравняване и валиране на земни почви, направа на изкоп със зариване и
трамбоване, като са посочени обем на работа и ед. цени. Представени са още
протокол без конкретна дата , а само посочена година- 2016 г за приемане на изпълнени СМР на стойност 20195 лв. / л. 396 от том втори
на преписката/ ; ведомост за работни заплати за м.11/2016 г. с положени подписи
на 7 работника за получено възнаграждение / л. 395/ , счетоводни регистри.
За периода м.07/2018 г. – м.11/2018 г. „Джа и ко“
ЕООД не е подавало декларации обр.1 и обр.6 и няма внесени осигурителни вноски.
Трима от работниците на дружеството към м. 07/2016 г. според ведомостта за
заплати са били назначени в други
дружества, които са подавали за тях данни за осигуряване в същия период: Антон
Ленков /зидаромазач/ е осигуряван от
„Аква спорт“ ЕООД за периода м.08.2016
г-30.09.2016 г. ; М. Я./ кофражист/ е самоосигуряващо се лице през „ Инфинити 777“ ЕООД; М. Ш./ бригадир/ е
бил осигуряван от м. 07/16 г. до
м.12.2016 г. в три дружества :“Даман
лес“ ЕООД, „Юроспиийд“ООД и ТПГ „Транспорт“ -Добрич.
При извършена повторна насрещна проверка на „Джак и
ко“ ЕООД, при посещения на декларирания адрес за кореспонденция в с.Круша,
община Аврен, по информация на кметския наместник е установено, че
представляващият дружеството Т. А.е непознат в селото, никога не е имало офис и
не е осъществявана дейност от „Джак и ко“ ЕООД. По реда на чл. 32 от ДОПК е
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, но такива не са
представени от „Джак и ко“ ЕООД.
При декларирани сключени трудови договори с шест
физически лица, на пет от които са извършени насрещни проверки, (шестото лице е
починало), лицата не са намерени на
техния постоянен и настоящ адрес. За четири от лицата е установено, че
впоследствие са назначени по трудов договор в „Екострой 66“ ЕООД- другия пряк
доставчик на жалбоподателя.
3. „Бенсел“ ЕООД
Жалбоподателят е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит по фактури от доставчик „Бенсел“ ЕООД, както следва:
- фактура № **********/07.03.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 56 700,00 лв. и ДДС в размер на 11 340,00
лв., за д.п.м.03/2018;
- фактура № **********/30.04.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 22 369,30 лв. и ДДС в размер на 4 473,86
лв., за д.п.м.04/2018.
Видно от приобщен към доказателствата писмен
протокол на органите по приходи декларираният от доставчика адрес за
кореспонденция в с. Здравец като адресът представлява празно дворно място,
отредено за трафопост по регулационния план на селото, т.е. няма офис на
дружеството. Представляващият дружеството В. Г. Новаков е починал на 12.07.2018
г. До приключване на проверката не е бил назначен ликвидатор или друг управител
на дружеството. Последната подадена СД за ДДС е за д.п.м.07/2018 г.
По данни от информационния масив на НАП „Бенсел“
ЕООД не е подавало данни за осигуряване
и дължим данък по ЗДДФЛ за наети по трудов договор лица, за периода 01.01.2016
г. до 31.07.2019 г.- декларации обр. 1 и 6 . Същевременно дружеството е
декларирало продажби на услуги от
410 765.80 лв. за периода м. 01/18 г.
- м. 06 /18 г. с общо 8
работника като договорите на
трима от тях са били прекратени на 23.04.2018 г. , а част от работниците са били осигурявани за периода м.01-м.07/2018
г. в други дружества : М. Б.и Е. Б.– от „Есетере България“ ЕООД; Н
П. Н. , Х. Т. Х. и К.Ж.Ж. - от „МКС
сервиз „ ЕООД.
„Бенсел“ ЕООД не е внасяло ДДС по СД за ДДС, но в
дневници за покупките е включило
доставки от „КБИ-17“ ЕООД , което пък е подавало нулеви СД за ДДС ,
респ. не е декларирало извършени продажби за процесните периоди.
Представляващият „КБИ-17“ ЕООД К. Й. В.
е собственик, представляващ и управляващ на голям брой дружества, които са
дерегистрирани по ЗДДС лица. Седалището на дружеството е на адреса по
постоянно местоживеене на М. С. С., който е представляващ „Екострой 66“ ЕООД и
упълномощено лице да се разпорежда с паричните средства по банковата сметка на
„Бенсел“ ЕООД /другия пряк доставчик на жалбоподателя/. В хода на ревизията
са били събрани писмени доказателства от банка „Пиреос България“ , сочещи , че
банкова сметка *** „Бенсел“ ЕООД е
открита на 20.11.2017 г. от В. Г. Н., с постоянен адрес в гр. Велико Търново,
като пред банката е представено пълномощно, според което М. С. С. може да се
разпорежда с паричните средства по банковата сметка на дружеството.
По повод изпълнение на фактурираните услуги
жалбоподателят е представил в хода на ревизията протокол от 30.04.2018 г. с
данни за извършен ремонт на покрив, външна фасада и вътрешно боядисване на
административна сграда в ТЕЦ Варна и протокол от 06.03.2018 г. за извършени
дейности по договор за „Осигуряване на независимо водоснабдяване на пристанищен
терминал Русе-запад“.
Договорът „Осигуряване на независимо водоснабдяване
на пристанищен терминал Русе-запад“ е сключен след процедура по ЗОП и „Бенсел“
ЕООД не е посочено като подизпълнител по обществената поръчка .
Протоколът по фактура № 504/07.03.2018 г. е от дата
06.03.2018 г., а окончателното приемане на обекта от възложителя ДП
„Пристанищна инфраструктура“, ТП „Пристанище“ гр. Русе е извършено на
02.02.2018 г. Разрешение за ползване на обекта е било издадено на 06.03.2018 г.
4. „Екострой
66“ ЕООД
Жалбоподателят е упражнил право на приспадане
на данъчен кредит по фактури от доставчик „Екострой 66“ ЕООД, както следва:
- фактура № **********/01.08.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 30 042,00 лв. и ДДС в размер на 6 008,40
лв., за д.п.м.08/2018, платени по банков път 36 050,40 лв.;
- фактура № **********/01.08.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 15 285,35 лв. и ДДС в размер на 3 057,07
лв., за д.п.м.08/2018, платени по банков път 18 342,42 лв.;
- фактура № **********/23.08.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 11 175,00 лв. и ДДС в размер на 2 235,00
лв., за д.п.м.08/2018, платени по банков път 13 410,40 лв.;
- фактура № **********/01.11.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 12 887,01 лв. и ДДС в размер на 2 577,40
лв., за д.п.м.11/2018, платени по банков път 15 464,41 лв.;
- фактура № **********/02.11.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 24 750,51 лв. и ДДС в размер на 4 950,10
лв., за д.п.м.11/2018, платени по банков път 29 700,61 лв.;
- фактура № **********/03.12.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 12 012,29 лв. и ДДС в размер на 2 402,46
лв., за д.п.м.12/2018, платени по банков път 14 414,75 лв.;
- фактура № **********/05.12.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 12 082,02 лв. и ДДС в размер на 2 416,40
лв., за д.п.м.12/2018, платени по банков път 14 498,42 лв.;
- фактура № **********/03.01.2019 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 20 557,30 лв. и ДДС в размер на 4 111,46
лв., за д.п.м.01/2019, платени по банков път 24 668,76 лв.;
- фактура № **********/01.08.2018 г., с предмет на
доставката – услуга, с данъчна основа 19 717,31 лв. и ДДС в размер на 3 943,46
лв., за д.п.м.02/2019, платени по банков път 23 660,77 лв.
Извършена насрещна проверка на
доставчика и по-специално събраните банкови извлечения и счетоводни регистри на
това дружество дават сведение , че превежданите от жалбоподателя суми на
„Екострой 66“ЕООД са били изтеглени в
брой на същия ден от Милен Станчев Станков, управител на „Екострой 66“ ЕООД.
По данни в информационния масив на НАП „Екострой 66“ ЕООД е отразило с право на
данъчен кредит покупки от „Атлант интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********,
намалявайки начислен и дължим ДДС, но „Атлант интернешънъл“ ЕООД е декларирало
еднакви нулеви стойности на покупки и продажби по СД за ДДС.
От събрана ведомост за
заплати при насрещната проверка на „Екострой 66“ ЕООД се установява изплатено
възнаграждение на трима работника. Според
информационния масив на НАП за две от лицата в периода м.08/2018 г. -
м.03/2019 г. са били подавани данни за сключени трудови договори и декларации
обр.1 от други дружества, а за третото лице няма данни, подавани от други
работодатели, освен деклариран сключен трудов договор с „Екострой 66“ ЕООД. При
насрещната проверка дружеството не е представило заповеди за командироване на
лицата в други населени места, нощувки и др.
Според писмено сведение
от доставчика за изпълнение на фактурираните услуги „Екострой 66“ ЕООД е наело
лица по граждански договори.
Според информационния
масив на НАП „Екострой 66“ ЕООД не е декларирало със справка по чл.73 от ЗДДФЛ
изплатени суми по граждански договори за 2018 г. и 2019 г., не е внесло данък
върху доходите за изплатените възнаграждения, а физическите лица по тези
договори не са декларирали доход по реда на чл.50 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят е
спечелил обществена поръчка за демонтаж на дървена дограма и монтаж на PVC
дограма, подмазване и обръщане на прозорци в сградата на Трето РУ, сектор
„Пътна Полиция“ към ОД на МВР Варна. Бил е сключен договор след проведена процедура по ЗОП чрез
събиране на оферти, с обява за възлагане на обществена поръчка, на обща
стойност 64735,17 лв. с вкл. ДДС, формирана на база на количествата СМР за
изпълнение по договора и всички дейности и изисквания, отразени в Техническата
спецификация, с приложения 1, 2, 3 към нея, Техническо предложение и Ценово
предложение, съставляващи приложения № 2 и №3, неразделна част от договора.
„Евро строител 1“ЕООД не е посочило като подизпълнител „Екострой 66“ ЕООД
или трети лица с професионални способности,
а е заявило , че дейностите ще се извършат от трима негови работници: А.
Г. А., В. А. С., С. А. В., притежаващи съответните сертификати за квалификация.
В договора за изпълнение на СМР по обществената поръчка на ОД МВР Варна има
клауза, че не се ползват трети лица или подизпълнители, ако не са декларирани в
приложение № 9 към тръжната документация, а в документацията на
жалбоподателя няма представено приложение № 9.
Според приобщен списък
за допуск (проверка на вход и изход в сградата), в който от наетите на трудов
договор лица в дружеството-жалбоподател са включени: А.Г. А., С. А. В., В. А. С.,
Н И. Н., Г В. А. Останалите лица, включени в списъка за допуск, не са работници
на жалбоподателя, на „Бенсел“ ЕООД, на „Джа и ко“ ЕООД и „Екострой 66"
ЕООД, а част от тях са назначавани за по няколко месеца в различни други
строителни фирми, а част - са безработни.
Според приобщеното към доказателствения материал по
делото заключение на допусната ССчЕ
„Интер Груп 75“ ЕООД е начислило ДДС по издадените на „Евро Строител 1“
ЕООД фактури № 23/24.08.2018 г., № 24/30.08.2018 г., № 41/13.11.2018г., №
45/18.12.2018г., № 46/19.12.2018 г., № 47/20.12.2018 г., № 48/27.12.2018 г. и №
49/28.12.2018 г., като е вписало фактурите в дневниците за продажби и ги е
включило в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди м.08, м.11 и м.12/2018 г.
В счетоводството на „Интер Груп 75 “ЕООД е отразено изписването па стоките
по същите фактури , онагледено в изготвена справка – приложение № 1 към
заключението. В счетоводството на „Евро строител 1“ ЕООД също е отразено
получаването на стоките по посочените фактури. Според банковите извлечения по
сметка IBAN *** „Интер Груп 75“ ЕООД и Хронологичен регистър на сметка 503
“Разплащателна сметка в лева“ на „Интер Груп 75 “ЕООД, плащанията по процесните
фактури са получавани по дати и суми, като с получените суми са погасени
вземанията по процесните фактури от „Евро Строител 1 “ЕООД и разчетът с него е
закрит. За плащанията според банковите извлечения в счетоводството на
доставчика са взети следните записвания: Дт с/ка 503 “Разплащателна сметка в
лева “ - Кт с/ка 411 “Клиенти “. Според вещото лице дружествата „Евро строител
1“ ЕООД и „Интер Груп 75“ ЕООД са водили редовно счетоводна отчетност през 2018
г.
Предвид фактическите твърдения на Евро строител 1 „
ЕООД в жалбата до съда и изявлението на
пълномощника на ответника в съдебното заседание на 19.05.2021 г. няма спор
между страните , че описаните СМР по издадените фактури от „Бенсел“ЕООД ,
„Екострой 66“ ЕООД и „ Джа и ко“ ЕООД са изпълнени /л. 224 гръб/.
Съдът в открито
съдебно заседание на 19.05.2021 г. по
реда на чл. 184 от ГПК извърши проверка на представен от ответника електронен
носител , при която проверка се установи следното:
1. Заповед за възлагане на
ревизия Р-03000320001178-020-001/28.02.2020 г. е подписана от В Г Хна
28.02.2020 г. в 12:44:44 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на В Г Х, както
и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден
от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г.
2. Заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия Р-03000320001178-020-002/29.05.2020 г. е
подписана от Б С С на 29.05.2020 г. в 13:14:28 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на Б С С, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 05.06.2019 г. до 04.06.2020 г.
3. Ревизионен акт №
Р-03000320001178-091-001/14.09.2020 г. е подписан от Д Н Бна 14.09.2020 г. в
16:58:13 часа. При зареждане на удостоверението към файла е електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на Д Н Б, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 09.09.2020 г.
до 09.09.2021 г.
Ревизионният акт е подписан и от Б
С С на 14.09.2020 г. в 16:38:57 часа. При зареждане на удостоверението към
файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Б С
С, както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е
валиден от 03.06.2020 г. до 03.06.2021 г.
4. Ревизионен доклад №
Р-03000320001178-092-001/14.08.2020 г. е подписан от Д Н Бна 14.08.2020 г. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на Д Н Б, както и че електронният подпис е издаден
от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 11.09.2019 г. до 10.09.2020 г.
Ревизионният доклад е подписан и
от М И Ф на 14.08.2020 г. в 16:53:20 часа. При зареждане на удостоверението към
файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на М И
Ф , както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и
е валиден от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
С атакувания рев. акт се
установяват данъчни задължения за оспорващото лице и това произнасяне покрива
критериите за индивидуален адм. акт по критериите на чл. 21, ал. 1 от АПК.
Налице е годен обект за съдебен контрол за законосъобразност. Съществува пряк,
личен и непосредствен правен интерес за подателя на жалбата от провеждане на
съдебната проверка за обоснованост и законосъобразност на акта . Жалбата е депозирана
след изчерпване на задължителната процедура по административно обжалване на
оспорената част от РА. Решение № 271/04.12.2020 г. е съобщено на жалбоподателя
по електронен път на 07.12.2020 г. видно от приложеното към преписката
удостоверение за извършено връчване по електронен път. Потестативното
процесуално право на жалба е упражнено на 16.12.2020 г. - в рамките на срока по
чл. 156, ал.1 от ДОПК.
В контекста на гореизложеното
жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
Оспореният по съдебен ред РА
изхожда от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП- Варна, който е възложил
ревизията, и гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се
издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. Предвид
изложените по-горе фактически данни за издатели на ревизионния акт това
нормативно изискване е спазено. Авторите на акта са разполагали с материална
компетентност и такава по степен. Налице е и териториална компетентност на
авторите на акта, които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна-
компетентната териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК.
Атакуваният
ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/, обективира
както фактическите основания на органа по приходите във връзка с определените
задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за неговото издаване.
Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по
основание, размер и субект.
Видно от
материалите по рев. преписка част от адм. актове са подписани
с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. Електронният подпис
е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. По
определението на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014.
Съгласно последната разпоредба „електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за
да се подписва. Квалифициран електронен
подпис съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран
електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е
създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се
основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. А съгласно чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна
идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден
документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис е законово признато за
еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова
удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен файл е видно, че
подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА е подписан с електронен
подпис от лицата, посочени като негови издатели, с КЕП и в периода на действие
на удостоверението. В контекста на изложеното съдът приема оспорения по съдебен
ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на адм. акт по чл. 120
от ДОПК.
Атакуваният РА обективира
волеизявление на органи по приходи по определяне на данъчни задължения по вид и
периоди, попадащи в обхвата на ревизията
по ЗВР. Постановената ЗВР е била надлежно връчена на РЛ на 02.03.2020 г. РД е
бил изготвен в рамките на определения срок на рев. производство при съблюдаване
на чл. 114 от ДОПК. Докладът е бил
надлежно връчен на ревизираното дружество , което не е упражнило
процесуалното право на писмено възражение. В тази връзка лишено от основание е
оплакването в жалбата до съда, че приходната администрация не е обсъдила в рев.
акт представените след изготвяне на рев. доклад писмени доказателства. Писмени
доказателства „ Евро строител 1 „ ЕООД е представило едва след издаване на рев.
акт , придружаващи неговото „ допълнение към жалба“ .
Рев. акт е бил издаден при спазване на
правилото на чл. 119 от ДОПК.
Бланкетно в жалбата се твърди непълнота на
събраните доказателства без да се излага твърдение кое /кои доказателства са
могли да бъдат събрани от рев. екип. Видно от материалите на рев. преписка
органите по приходи при повторната ревизия за предприели действия по осъществяване на повторни
насрещни проверки на неоткритите при първата ревизия доставчици , респ. налице
е активно процесуално поведение на приходната администрация.
По отношение на установените данъчни
задължения на РЛ във връзка с претендирано
право на приспадане на ДДС по фактурирани доставки от „Интер Груп 75“ ЕООД органите по приходи са обосновали
отказ по признаване на това субективно право поради представени в рев.
производство нечетливи
приемо-предавателни протоколи и товарителници / стр. 16 от решение №
271/04.12.2020 г. /. След като за рев. екип тези писмени документи са били
нечетливи , а същите имат значение за установяване на предаване на
фактурираните стоки , е следвало да изискват техните оригинали или четливи
преписи или от жалбоподателя, или от неговия доставчик. Органите по приходи
имат процесуалното задължение да
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за установяване на
публичните вземания. Това задължение
представлява основен принцип на данъчното производство , а именно принципа на
служебното начало по чл. 5 от ДОПК. Спазването на този принцип обуславя
спазването и на друг такъв- принципа за обективност по чл. 3, ал.2 от ДОПК. Законодателят
е вменил задължение за приходната администрация да издава адм. актове , които
да се основават на действителните
факти от значение за случая.
Поради нечетливост на представените
приемо-предавателни протоколи и товарителници рев. екип не е могъл да се
запознае с тяхното съдържание и е достигнал до погрешен фактически извод , за
липса на реално предаване и транспортиране на стоките , резултат от неговото
процесуално бездействие , което от своя страна е довело до заключение за
нереалност на фактурираните доставки ,
последвано от неправилен правен извод за отсъствие на елемент от фактическия
състав на материалното субективно право на приспадане на ДДС.
Съдът след като разпредели доказателствената
тежест между страните и им даде конкретни указания по делото бяха представени
оригиналите на приемо-предавателните протоколи и товарителници , което
способства за изясняване на достоверността на фактическото твърдение на РЛ за
реално транспортиране и предаване на процесните стоки. В този контекст съдът
счита допуснатото процесуално нарушение от органите по приходи за съществено, понеже се е отразило
върху крайния правен резултат по случая , защото ако не беше допуснато би се
достигнало до различно решение относно размера на дължим ДДС от „Евро строител
1 „ ЕООД.
При изследване материалната законосъобразност
и обоснованост на частично оспорения
рев. акт съдът съобрази следното:
1.
Относно отказано право
на приспадане на ДДС по доставки на „
Интер Груп 75“ ЕООД.
Правният спор между страните по делото относно
фактурираните доставки на стоки от „Интер Груп 75“ЕООД е за тяхната
реалност.
Признаването на субективното
право на приспадане на данъчен кредит е обусловено не само от притежаването на
данъчен документ, но и от установяване на реалното осъществяване на
фактурираната облагаема доставка. Това разбиране се извлича от чл. 167 и чл. 63
от Директива 2006/112 , което е транспонирано
с разпоредбите на чл. 25, чл. 68, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал.5 от цитирания нормативен
акт не е налице право на приспадане на
данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно.
Само фактът на
издадена фактура не означава реалност на документираната доставка и изисква
представяне на допълнителни доказателства . В този смисъл е решение № 15103/15.11.2013 г. на ВАС по
адм. дело № 2812/2013 г.
В своята практика СЕС многократно
е подчертавал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на
всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да
формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. В решение от
31.01.2013 г. по дело С-643/11, се посочва , че правото на
Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на
равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на
приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва
действително извършена облагаема сделка.
В свои решения по дела С-642/11 и
С-536/03 Съдът на ЕС посочва, че в съответствие с членове 167 и 63 от Директива
2006/112 правото на приспадане на начислен ДДС по принцип е свързано с
действителното извършване на облагаема сделка.
Във връзка с доказването на факта
на извършване на доставка на стоки, в т.37 от решението по С-78/12, СЕС е
посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря
на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила
за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и
фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали
претендиращия право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември
2012г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012г.
по дело Б., C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013г. по дело ЛВК-56,
C-643/11, точка 57).
В решение по дело С-285/11 на СЕС
е застъпено разбирането , че за да се установи налице ли е правото на
приспадане, е необходимо да се провери дали доставките на стоки са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за
извършването на облагаеми сделки.
В обобщение реалността на
доставката е основополагаща за
законосъобразното възникване и упражняване на субективното право на
приспадане на данъчен кредит.
Представеният от РЛ писмен договор, сключен на 20.08.2018 г. със
„Интер Груп 75“ ЕООД свидетелства за
постигнато съглашение за доставка на
стоки съобразно описани в негово приложение № 1 стоки , а именно
реброви подложки, капачки ,болтове, гайки , релси , гумени подложки, гео скрепление / л.
589-593 на том 3/. Именно такива стоки
фигурират и в приемо-предавателните протоколи, съставени между страните
по договора. В тази връзка са налице обективни данни за действително
облигационно правоотношение , а не привидна правна сделка. Изрично в чл. 3, ал.2 от договора е посочено,
че предаването на стоки се удостоверява
с приемо-предавателни протоколи. Такива са били представени още в хода на ревизията . Информацията в тях относно видове и брой на
предадени стоки съвпада с данните по описа към всяка една от процесните
фактури. Налице е идентичност на датите по фактуриране на услугите и на
приемане на стоките по тях . Тези протоколи
са подписани и от двете страни като от името на „Евро строител 1 „
ЕООД същите са подписани от едно и също лице - И.Г.. Събраните гласни
доказателства чрез разпит на този свидетел не само потвърждават съществуването на юридическия факт по
предаване на стоките, но изясняват механизма на процесните доставки .
Непротиворечиво посочените писмени
документи и събрани гласни доказателства дават сведение за доставени стоки от
„Интер Груп 75“ ЕООД на „Евро строител 1
„ ЕООД на обект на последния в гр. Русе. Представените в хода на съд. процес
товарителници потвърждават действителност на сключения договор, тъй като
разходите по транспортиране на стоките
са били за сметка на „Интер Груп 75“ ЕООД съобразно чл. 6, ал.3 от
същия. Товарителници свидетелстват за извършен превоз на стоки от доставчика по
маршрут гр. Дългопол - гр. Русе като
датите на превоза съвпадат с датите на предаване на стоките по процесните
доставки. В товарителниците е вписано, че транспортът е осъществен с автомобил
марка „ Ситроен „ с рег. № СВ ****ММ.
Такава информация се събра и от разпита на лицето , получило стоките от името
на РЛ- свидетеля И.Г. .
Посочени различни доказателствени
източници сочат по убедителен начин предвид тяхната непротиворечивост за реално
предаване на стоките по процесните доставки в изпълнение на клаузите на
договора от 20.08.2018 г. Установяване факта на реално предаване на стоките е
от значение за случая, понеже според чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане
с материална вещ като собственик, доставката на стока е данъчно събитие по
смисъла на чл. 25 от ЗДДС. В тази връзка събраните различни доказателствени
средства в своята съвкупност сочат за прехвърлено право на разпореждане с процесните стоки от доставчика в полза
на жалбоподателя.
Необоснован е фактическия извод
на рев. екип за липса на реално предаване
на стоките с аргумент дадени сведения от доставчика за предаване на стоките
само между управителите на двете дружества , тъй като такова писмено сведение
няма по преписката, а в приобщен писмен протокол за насрещна проверка от 21.06.2019 г.се твърди ,че тези данни
се съдържат в обяснение на „ Интер Груп
75“ ЕООД, подадено по електронен път на
27.05.2019 г. / л. 514 от том втори на
преписката/ . Няма извлечение на хартиен носител на такова сведение, изпратено
по електронен път. Протоколът за насрещна проверка съобразно разпоредбата на чл.
50 от ДОПК е доказателство единствено за изявления , направени от и пред орган по приходите, а в случая не се касае за дадено
сведение от доставчика пред орган по приходи, поради което и този протокол не
доказва фактическото твърдение на приходната администрация .
Допълнителен аргумент в тази
насока са данните от заключението на ССчЕ, според което прекият доставчик е начислил ДДС по всяка
една от издадените фактури и ги е
отразил в дневника за продажби. Налице е
изписване на стоките по тези фактури от
доставчика предвид счетоводното им отразяване по дебита на сметка 702 „приходи от продажби на стоки“ и по кредита на
сметка № 304 „Стоки“. В кореспонденция с данните за изписване на стоките от „Интер Груп 75“ ЕООД са насрещните счетоводни записвания по
получаване на стоките от жалбоподателя . Поредна индиция за реалност на доставките са събраните сведения за надлежно
осчетоводени плащания по повод процесните
фактури, извършени по банков път. Всяка една от фактурите е била осчетоводена
по сметка № 611 „разходи за
основана дейност “ , в която се отчитат основните производствени разходи за
основната дейност на предприятието, формиращи себестойността на продукцията,
услугите, обращението и експлоатацията.
В обобщение събраните писмени и
гласни доказателства, анализирани в единство с данните от заключението на ССчЕ
доказват реалност на фактурираните доставки на стоки предвид идентичната и непротиворечива
информация , че тези доставки са извършени по изпълнение на предходно сключен
договор между страните, предвид
събраните писмени и гласни
доказателства за реално предаване на
стоките по процесните фактури , предвид събраната информация от
счетоводствата както на доставчика, така и на жалбоподателя за надлежно
извършени и кореспондиращи помежду си записвания за изписване на стоките и за приемане на
стоките , включително и за извършени плащания по фактурираните доставки . В този контекст
фактурираните доставки на стоки са реални .Отказът на органите по приходи да
признае на жалбоподателя право на приспадане на ДДС по издадените фактури от
„Интер Груп 75 „ ЕООД , респ. решението по определяне на задължения за дружеството за ДДС в общ размер от 42
436.42 лв. и дължима лихва за забава в общ размер от 7528.73 лв. е незаконосъобразно.
2.Относно отказано
право на приспадане на ДДС по доставки
на „ Екострой 66“ ЕООД.
Предвид изложената по-горе
фактическа установеност няма спор между страните ,че фактурираните услуги по процесните фактури са осъществени,
а спорът е дали изпълнител на същите е вписаният доставчик- „Екострой 66 „ ЕООД. В тази връзка
приходната администрация твърди, че е налице данъчна измама .
Съдът на Европейския съюз в свое
решение по дело С-324/11 г. посочва ,че когато данъчният орган предоставя конкретни
улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен
неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна
преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил
въпросната сделка. При все това в положение като разглежданото в главното
производство правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният
орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е
знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от
друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
Същият съдебен орган с решение от 13.12.1989
г. по дело С-342/87 г. и
решение от 19.09.2000 г. по дело С-454/98 г. приема, че издаването и използването от
получателя за упражняване на право на
данъчен кредит , на фактура с невярно
съдържание , може да се счита за част от данъчна измама.
Издадените фактури от „Екострой 66“ ЕООД са с
невярно съдържание поради факта , че
обективират доставки на услуги , които не са извършени от посочения в доставчик . Събраните по делото
доказателствени сведения навеждат на извод, че
жалбоподателят е знаел за този факт и въпреки това е използвал
процесните фактури , за да упражни правото на приспадане на ДДС с измамлива
цели или с цел злоупотреба.
В подкрепа на това съждение е факта ,че в
нито една от процесните 9 фактури няма индивидуализация на предмет на услугите
, а идентично в тях е вписан само текста „услуга“.
Жалбоподателят представя в рев. производство
писмен договор с „ Екострой 66 „ ЕООД от
05.10.2018 г., според чл.1 на който
„Екострой 66 „ЕООД приема да извърши
СМР като плащанията ще се извършват в срок от 30 дни считано от датата на
подписване на двустранен
приемо-предавателен протокол / чл. 3 от договора/ , а няма данни кога е прието
изпълнение на СМР, понеже се представя
протокол обр. 19 , в който няма дата т.е. този протокол не доказва кога
е изпълнено договорното съглашение , респ. съобразно клаузите на договора не се
доказва негово изпълнение . В тази взаимовръзка при отсъствие на изпълнение на
договора , не се доказва действително възникнало облигационно правоотношение.
Жалбоподателят представя общо 9 фактури , издадени през
различен период от време, но не ангажира никакви доказателства за водена кореспонденция
с доставчика във връзка с процесните
доставки на стоки, а освен това органите по приходи са установили ,че в с.
Брестак, обл. Варна , където е седалището и адрес на управление на „Екострой 66
„ са непознати дружеството и неговия управител
Милен Станчев Станков.
На следващо място, жалбоподател е знаел , че
фактуриране СМР не са изпълнени от доставчика, тъй като част от същите касаят
СМР на сградата на ІІІ РУ при ОД на МВР-
Варна , а жалбоподателят е спечелил обществена поръчка за изпълнение на тези дейности т.е. „Екострой 66
„ ЕООД е било негов подизпълнител , но от представената тръжна документация за
участие в поръчката „Евро строител 1 „ ЕООД не е декларирано ползване на
подизпълнители , вкл. „Екострой 66 „ЕООД, а и договора му за изпълнение на СМР по обществената поръчка с ОД на МВР
Варна има клауза, че не се ползват трети лица или подизпълнители, ако не са
декларирани в приложение № 9 към тръжната документация. В този контекст РЛ е
имало знание ,че „Екострой 66 „ ЕООД не е изпълнило фактурирани доставки на
услуги.
Относно фактурираните СМР, касаещи
пристанищен терминал Русе запад и Русе
изток жалбоподателят е спечелил обществена поръчка и е сключил два договора с
държавно предприятие „ Пристанищна
инфраструктура „ , поради което следва да се счита, че издадените фактури по
изпълнение на СМР на тези обекта
определят „Екострой 66 „ ЕООД като негов подизпълнител , но „Евро
строител 1 „ЕООД е декларирало друг подизпълнител - „Темпо транс „ ЕООД. Това е поредно доказателство за
знание на РЛ, че „Екострой 66 „ ЕООД не
е участвало като подизпълнител на дейности на пристанищен терминал Русе
запад и Русе изток , на които
обекти изпълнител е бил самият
жалбоподател.
Освен това фактурираните услуги са строително
-монтажни и предвид правилото на чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 /16.12.2009 г. именно жалбоподателят
в качеството му на изпълнител по сключените договори за обществена поръчка с
възложителите е длъжен да осигури провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време не само на своите работници, но и на работещи от други
предприятия, които ще работят на територията на предприятието т.е. и на
работниците на „Екострой 66 „ ЕООД. Такива доказателства жалбоподателят не
представя при първата , повторна ревизия ,както и съдебния процес . В тази
връзка се доказва ,че работници на
„Екострой 66 „ ЕООД не са работили на обекта на жалбоподателя и той е
знание за този факт.
Процесните СМР не са изпълнени от „Екострой 66 „ ЕООД,
защото това дружество е имало само трима работници предвид събраните ведомости
за заплати като за двама от тях през
периода м. 08/2018 г. – м.03/19 г. са били подавани декларации обр. 1 от други дружества /както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото
решение/. Депозираните в хода на ревизията граждански договори , които са
частни диспозитивни документи , имат
единствено формална доказателствена сила , поради което свидетелстват само за
постигнато съглашение, но не и за действителност на облигационната връзка . Освен това
тези договори нямат достоверна дата за трети лица, тъй като не са заверени , тяхното съдържание не е възпроизведено в официален документ и няма факти, установяващи по несъмнен
начин предхождащото им съставяне . Не се
представят и данни за деклариране от „Екострой 66 „ ЕООД в справки по чл. 73 от ЗДДФЛ на изплатени суми по такива граждански договори от 2018 г. и 2019 г.
Физическите лица по тези договори
също не са декларирали доходи по реда на
чл. 50 от ЗДДФЛ.
3.Относно отказано право на приспадане на ДДС по доставки на „ Бенсел “ ЕООД.
Съдът счита за
обоснована правната теза на приходната
администрация за знание на жалбоподателя за данъчна измама във връзка с
издадени фактури от „Бенсел „ ЕООД . В тази насока съществуват обективни данни. Жалбоподателят не представи никакви
доказателства за водена комуникация с прекия доставчик по повод
изпълнение на фактурираните услуги , а събраните в хода на ревизията
данни сочат, че декларираното от „Бенсел „ЕООД
седалище и адрес на управление - с. Здравец, ул. „Добревите орехи“ №2 е
празно дворно място , отредено за
трафопост по плана на селото.
Индиция за знание
относно данъчната измама е факта ,че М. С.С. - управителят на „Екострой 66 „
ЕООД /посоченият по-горе пряк доставчик с осъществени данъчни измами/ се е
разпореждал с паричните средства и на
„Бенсел „ ЕООД т.е.
упълномощено лице на доставчика „Бенсел
„ ЕООД е бил управителят на „Екострой 66
„ ЕООД, за който е жалбоподателят , че
извършва данъчни измами.
Събраните в хода на ревизията писмени доказателства
обосновават извод за знанието на жалбоподателя , че участва в данъчна измама,
тъй като фактурираните услуги по двете
фактури от 07.03.2018 г. и от 30.04.2018 г. касаят извършен от името на жалбоподателя ремонт на покрив, външна фасада и вътрешно
боядисване на административна сграда на
ТЕЦ-Варна и „Осигуряване на независимо водоснабдяване на пристанищен терминал Русе запад“ .
Именно оспорващото дружество като изпълнител
по договора „ Осигуряване на независимо
водоснабдяване на пристанищен терминал
Русе запад“, сключен по ЗОП с ДП „ Пристанищна инфраструктура , не е подало информация , че ще ползва
подизпълнители съобразно чл.64-66 от ЗОП. В тази връзка при отсъствие на
подадени данни точно от РЛ за участие на „Бенсел „ ЕООД като негов
подизпълнител за процесния обект ,
същият е знаел ,че участва в данъчна измама, представяйки пред органи по
приходи на неверни писмени документи за изпълнени от „Бенсел 4 ЕООД СМР като негов подизпълнител.
Пореден довод в насока
на изложеното е факта , че жалбоподателят е изпълнил задължението си по
договора по ЗОП с ДП „Пристанищна инфраструктура“ на 02.02.2018 г., а е приел
едва след това / на 06.03.2018 г. / от „Бенсел „ ЕООД като негов поизпълнител
на част от дейностите по договора. При тези
данни се налага извод , че жалбоподателят е подписал неверни документи
за приемане на СМР от „Бенсел „ ЕООД , след като надлежно е удостоверил , че
тези дейности са извършени и
съществуването на този факт свидетелства възложителя - ДП „Пристанищна инфраструктура“.
„Бенсел „ЕООД не е осъществило фактурираните
доставки на услуги, тъй като не е разполагало с нужния кадрови потенциал. Това
дружество няма подадени декларации обр. 1 и 6
за назначени лица по трудов
договор за периода 01.01.2016 г. – 31.07.2019 г. , но същевременно е
декларирало продажби на услуги на стойност от 410 765.80 лв., имайки
назначени само 8 работника , като на трима от тях договорите са прекратени на 24.04.2018 г. а за част от тях / М. Б., Е. Б., Х. Х. , К.
Ж./ са били подадени декларации обр. 1 от други работодатели /
както бе посочено по-горе в мотивите на
решението/.
Допълнителен аргумент
в насока на знание на „Евро строител 1 „ ЕООД ,че „Бенсел „ ЕООД не е извършило
фактурираните услуги е обстоятелството, че самият жалбоподател като изпълнител
по договора по ЗОП няма проведен
инструктаж на работници на „Бенсел 4 ЕООД , както изисква чл.11 , ал.1 от Наредба №
РД-07-2 /16.12.2009 г. те. същият е знаел ,че на строителния обект няма работници на
„Бенсел „ ЕООД.
4.Относно отказано право на приспадане на ДДС по доставки на „ Джа и ко “ ЕООД.
Законосъобразно според съда приходната
администрация е отказала да признае право на приспадане на ДДС на жалбоподателя,
въпреки че не оспорва реалност на доставката на услуга по издадената фактура от
„Джа и ко“ ЕООД поради знание на
получателя за участие в данъчна измама.
РЛ представя писмен договор от 20.09.2016 г.
с предмет „услуга по оферта , Приложение 01 към настоящия договор“ , която оферта
касае почистване на повърхности
от растителност, разнасяне и разстилане на пясък, засяване , изравняване,
валиране на земни почви , направа на
изкопи . Видно от чл. 3 от договора
„всички необходими условия и техника за изпълнение на договора“ се доставят
от жалбоподателя, което означава , че „Джа и ко“ ЕООД по изпълнение на
договора е следвало да осигури само работници .
В свое решение от 20.06.2013 г.
по дело С-653/11 СЕС е приел, че на анализ следва да се подложат всички
обстоятелства, които изясняват спора от фактическа страна , за да се провери
дали договорните клаузи отразяват действителното икономическо положение. В
диспозитива на решението е посочено, че договорните клаузи макар и да са един
от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за
установяването на доставчика и получателя на доставката. Те могат по-специално
да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното
икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена
конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на
данъчно предимство.
Според събраната в ревизията ведомост за работни заплати за м.11/2016 г. на „Джа
и ко“ ЕООД дружеството е изплатило възнаграждения на 7 работника , но
същевременно за периода м.07/2018 г. – м.11/2018 г. „Джа и ко“ ЕООД не е
подавало декларации обр.1 и обр.6 и няма внесени осигурителни вноски. Трима от
работниците на дружеството към м. 07/2016 г.са били назначени в други
дружества, които са подавали за тях данни за осигуряване в същия период: А. Л.
/зидаромазач/ е осигуряван от „Аква
спорт“ ЕООД за периода м.08.2016
г-30.09.2016 г. ; М. Я./ кофражист/ е самоосигуряващо се лице през „ Инфинити 777“ ЕООД; М. Ш./ бригадир/ е
бил осигуряван от м. 07/16 г. до
м.12.2016 г. в три дружества :“Даман
лес“ ЕООД, „Юроспиийд“ООД и ТПГ „Транспорт“ -Добрич. При декларирани сключени
трудови договори с шест физически лица, на пет от които са извършени насрещни
проверки, (шестото лице е починало),
лицата не са намерени на техния постоянен и настоящ адрес. Четирима
от лицата са назначени впоследствие по
трудов договор в „Екострой 66“ ЕООД- другия пряк доставчик на жалбоподателя.
Участник в данъчна измама /.
При такъв кадрови потенциал на доставчика е невъзможно същият да е изпълнил
фактурираната услуга .
Жалбоподателят е знаел ,че участва в данъчна
измама, защото няма проведена никакво комуникация с доставчика , чието седалище
и адрес на управление е с.Круша, община Аврен, където по информация на кметския
наместник представляващият дружеството Т.
А.е непознат в селото, никога не е имало офис и не е осъществявана дейност от
„Джак и ко“ ЕООД.
На следващо място,
фактурираните СМР са по проект „Възстановяване на водопроводимостта на
охранителните канали на територията на кв. Аспарухово, гр.Варна“ , сключен между Община Варна и „Инжстройинженеринг“
ЕООД договор № 2014BG16SP0001- 004 за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от фонд „Солидарност“ на
Европейския съюз като услугата на обща стойност 1 673 696,25 лв. е извършена за
„Инжстройинженеринг“ ЕООД , а негов подизпълнител е ДЗЗД „АКВА“. Съгласно
представените протоколи за извършени СМР от „Инжстройинженеринг“ ЕООД към ДЗЗД
„Аква“ услугата е завършена на 03.10.2016 г., за което са издадени фактури №
050..04501/03.10.2016 г. и № 090..0355/03.10.2016 г. за приемане на обекта.
Видно от представените протоколи, основните работи по изкопите са извършени с
багер, засипването е с булдозер, а част от дейностите по разстилане на пясък са
извършени ръчно. Липсва информация за засяване и трамбоване на земни площи.
Фактурата, издадена от „Джа и ко“ ЕООД към жалбоподателя, е с дата 01.11.2016
г., т.е. след изпълнението на услугата от „Инжстройинженеринг“ ЕООД към ДЗЗД
„Аква“ към 03.10.2016 г., което е поредно доказателство за данъчна измама, тъй
като жалбоподателят е подписал и представил пред органи по приходи протокол за
приемане на СМР на 01.11.2016 г. , след като тези дейности са били изпълнени
преди това .
Отсъствие на проведен инструктаж от „Евро
строител 1 „ ЕООД на работници на „Джа и ко „ ЕООД съобразно предписанието
на чл.11 , ал.1 от Наредба № РД-07-2 /16.12.2009 г.
доказва знание на получателя по
процесната фактура, че на строителния обект няма работници на „Джа и ко“ ЕООД,
което от своя страна сочи на извод за знание на РЛ , че услугата не е изпълнена
от вписания във фактурата доставчик . Използването от РЛ на фактура с невярно съдържание сочи за
знание за участие в данъчна измама.
В обобщение
РЛ , получател по издадените фактури от „Екострой 66 „ ЕООД, „Бенсел „ЕООД и
„Джа и ко“ ЕООД ,е знаело или е трябвало да знае, че въпросните услуги са част
от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по
веригата, което СЕС определя като валидно
основание за отказ по признаване на правото на приспадане на ДДС. Налице
е недобросъвестно поведение на
жалбоподателя като участник в
деклариране на доставки, които не са осъществени от посочените в първия
счетоводен документ доставчици. Подателят на жалбата представя подписани от него писмени документи
за изпълнение услуги от преките доставчици, които не са извършили същите и по този начин участва в привидни
правни сделки , които не кореспондират с действителното фактическо положение.
Така той сам се поставя в положение на недобросъвестно данъчно задължено лице,
което не може да бъде защитено от принципа на правната сигурност в аспекта на
защита на оправданите правни очаквания.
Изложените по-горе данни за
представяне от жалбоподателя на фактури
с невярно съдържание кореспондира със зададените критерии за данъчна измама по
решение на СЕС по дело С-324/11 - „представяне на декларации с невярно
съдържание или изготвяне на нередовни фактури“.
Същият съдебен орган
последователно в своята практика , включително по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, поддържа позиция, че не е в противоречие с
правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа
добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от
него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го
довежда до участие в данъчна измама.
В контекста на изложените правни съображения
законосъобразно приходната администрация е отказала да признае претендираното
от оспорващото дружество право на приспадане на ДДС по издадени фактури от „Екострой 66 „ ЕООД, „Бенсел „ ЕООД и „Джа и
ко „ ЕООД, но необосновано и несъответстващо на правилата на материалния закон
е неговото решение да не признае право на приспадане на ДДС по издадените
фактури от „Интер Груп 75“ ЕООД, поради което в тази част рев. акт подлежи на
отмяна.
Предвид изхода на правния спор своевременно
направените искания и от двете страни за присъждане на разноски подлежат на
удовлетворяване по реда на чл. 161 от ДОПК, а именно съобразно уважената, респ. отхвърлената част на жалбата . В тази
връзка на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2260,37
лв., а на ответника – юрисконсултско възнаграждение в размер на 1911,02 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160 ал.1
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-03000320001178-091-001/14.09.2020 г., потвърден
с решение № 271/04.12.2020 г. на директора на
дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, в частта в която на „Евро строител 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя Тедецки“ № 16, е отказано право на приспадане на ДДС по издадени
фактури от „Интер Груп 75 „ ЕООД и са установени задължения за ДДС по данъчни
периоди както следва :
-
За данъчен период м.
08/2018 г. за разлика в главницата над 11 300.47 лв. до 24 383.77 лв. и лихва за забава за разликата над 2 294.81лв. до 4951.66 лв. ;
- За данъчен период м.11/2018 г. за разлика в
главницата над 5487.50 лв. до 7527.50 лв. , както и лихва за забава за
разликата над 975.63 лв. до 1 338.33 лв.;
- За данъчен период м. 12/2018 г. за разлика в
главницата над 3 900.86 лв. до 18 247.98 лв. и лихва за забава за
разликата над 659.95 лв. до 3087.20 лв.
- За данъчен период м. 01/2019 г. за
разликата над 4111.46 лв. до
17077.46лв. лв. и лихва за забава за разликата над 660.17 лв. до 2742.10
лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й
част.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на Евро строител 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя Тедецки“ № 16, съдебно-деловодни
разноски в размер на 2201.56 лв.
ОСЪЖДА Евро строител 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя Тедецки“ № 16 да
заплати на Национална
агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1955.51 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: