№ 101
гр. Враца, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева
Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200443 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 16 от ЗПИИАКОРНФС и е образувано въз
основа на писмо с вх.№5079/01.07.2024г., с което по компетентност е получено искане
за признаване на решение от 28.11.2023г. на несъдебен орган Полицейско управление
Hardenberg, Кралство Нидерландия, срещу българския гражданин Е. М. Д., с известен
по преписката адрес: с.***,община Бяла Слатина, ***, роден на *** Наложена е
финансова санкция на засегнатото лице в размер на 160.00 евро, за това, че не
използван предпазен колан от страна на водача или пътник на 06.11.2023г. в 10.30ч. в
Staphorst, Rijksweg A28, при управление на МПС с рег.№РВ***НР.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции на български език, както и копие от решението за налагане на
финансовата санкция, чието изпълнение се иска на нидерлански или английски език.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца
изразява становище, че е налице влязло в сила решение на несъдебен орган на
Нидерландия, с което е наложена финансова санкция на засегнатото лице. Направено е
искане за признание и изпълнение на решението, което е основателно и следва да бъде
уважено.
1
Засегнатото лице Е. М. Д., редовно призован не се явява и не се
представлява.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за
установено следното:
Решение от 28.11.2023г. на несъдебен орган Полицейско управление от
гр.Hardenberg, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 09.01.2024г., е постановено
срещу българския гражданин Е. М. Д., роден на *** По делото е направена справка от
Национална база "Население", от която се установява, че засегнатото лице има
регистриран постоянен адрес и настоящ адрес в с.***, област Враца, ***. На
засегнатото лице Д. е наложена финансова санкция в размер на 160.00 евро за
извършено него административно нарушение - чл.2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата.
Засегнатото лице е санкционирано за това, че не е използван предпазен
колан от страна на водач или пътник на 06.11.2023г. в 10.30ч. в Staphorst, Rijksweg A28,
при управление на МПС с рег.№РВ***НР.
Поради това спрямо засегнатото лице е издадено посоченото по-горе решение,
с което лицето е финансово санкционирано със сумата от 160.00 евро. Засегнатото
лице е било писмено уведомено, съгласно законодателството на решаващата страна,
лично или чрез упълномощен представител, съгласно националния закон, относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването. Решението е
влязло в сила на 09.01.2024г.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него
недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като
подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които са
извършени констатираните нарушения, вкл. място, време, правна квалификация, както
и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице.
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания
на закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
2
взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на
Съвета, съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решението за налагане на финансова
санкция от 28.11.2023г., влязло в сила на 09.01.2024г., е постановено срещу българския
гражданин Е. М. Д., роден на *** и представлява акт /решение за налагане на
финансова санкция/ за налагане на глоба, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1
ЗПИИАКОРНФС, тъй като е налице влязло в сила решение, постановено от несъдебен
орган на държава- членка на Европейския съюз. Представеното за признаване и
изпълнение решение за налагане на финансова санкция е издадено от несъдебен орган
и е влязло в сила в държава- членка на Европейския съюз, акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено нарушение на територията на
Нидерландия.
За извършеното от засегнатото лице административно нарушение, не се
изисква двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИАКОРНФС въпреки, че
деянието извършено от него е нарушение и по Закон за движение по пътищата на
Република България.
Засегнатото лице Е. Д. е с постоянен адрес и настоящ адрес в с.***, област
Враца, ***, поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да
разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция е именно Окръжен съд - Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35
ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването
и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд.
Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание
/чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или
изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/.
Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл.35, т.4
от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България или са били извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/.
Наложената финансова санкция не е по- малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/- същата
е в общ размер на 160.00 евро с левова равностойност 312.93 лева по фиксирания курс
на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е
3
административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и
срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са отразени
в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би могъл
да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна
информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на
засегнатото лице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на съдебен орган на Нидерландия против
лицето Е. Д. за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата
равностойност на финансовата санкция от 160.00 евро е 312.93 български лева,
съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, а
именно 1.95583 лв. за 1 евро.
На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИАКОРНФС признатото решение
следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл.6,
ал.2 ЗПИИАКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава в Нидерландия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството
на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение от 28.11.2023г. на несъдебен орган- Полицейско
управление от гр. Hardenberg, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 09.01.2024г.
срещу българския гражданин Е. М. Д., с известен по преписката адрес: с.***, община
Бяла Слатина, ***, роден на ***, с ЕГН ********** за налагане на финансова санкция
в размер от 160,00 €, равностойни на 312.93 лв. /триста и дванадесет лева и деветдесет
и три стотинки/по фиксиран курс на БНБ към датата на постановяване на решението,
за извършено административно нарушение в Кралство Нидерландия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд - София.
ДА СЕ изпрати незабавно препис от настоящето решение на ТД на НАП -
офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
4
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИАКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава за
признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на
компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на
издаващата държава, а съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка
на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5