№ 247
гр. П., 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря ЖАНЕТА Т. БАКЪРДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130100899 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба от В. В. А. с ЕГН **********, адрес с. Б., ул. „Л.К.“ № 1
срещу С. И. А. с ЕГН **********, адрес с. Б., ул. „Л.К.“ № 1. В молбата е посочено, че
ответницата е майка на молителката и живеят в една къща от месец май 2023 г., заедно с
детето и съпругът на В. В. А.. Твърди се, че ответницата я обижда. С уточняваща молба с вх.
№ 5980/14.08.2024 г. се посочва, че на 04.07.2024 г. ответницата подала сигнал в Държавна
агенция за закрила на детето чрез тел. 116; на 09.06.2024 г. се обърнала към молителката и
мъжа с думите „боклуци, наркомани, нямате какво да ядете, пияници, тоя боклук те бие
всеки ден, ще направя всички възможно да ви махна от моята къща“; на 03.07.2024 г.
ответницата извършила спрямо мъжа на молителката словесни провокации. Желае да бъде
наложена мярка за защита по отношение на ответницата, изразяваща се в задължаването
да се въздържа от извършване на домашно насилие. Не е направено искане за издаване на
заповед за незабавна защита. Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В открито съдебно заседание молителката заявява, че по време на съвместното им
съжителство многократно е имало скандали между нея и майка , която я обиждала. Твърди,
че от месец август 2024 г. досега била посещавана от полицейски служители във връзка със
сигнали, който ответницата е подавала, което пречело на работата, карало я да се чувства
притеснена и получавала порицание от колегите си на работа. Посочва, че неколкократно е
била викана на разпити в полицията, което вредяло психически. Хората задавали
въпроси за отношението на майка към нея, което причинявало стрес.
Процесуалният представител на молителката изразява становище, че наведените
1
твърдения за вербално насилие са доказани, поради което моли за уважаване на молбата.
Ответникът в съдебно заседание, оспорва да е извършвала актове на домашно
насилие спрямо молителката като твърди, че нищо не е направила. Посочва, че е подала
сигнал за защита на детето на молителката, тъй като не го пускали при нея и според нея
родителите упражнявали физическо насилие над детето. Твърди, че се притеснява да живее в
къщата заедно със семейството на дъщеря си, че упражняват тормоз над нея и желае да си
поделят и устроят къщата така, че да не си пречат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразявайки становището
на страните, въз основа приложимия закон и вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН
и чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Съдържа твърдения за извършени актове на домашно насилие,
осъществени на 04.07.2024 г., 09.06.2024 г., 03.07.2024 г., поради което съдът е сезиран в
предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН срок.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, акт на домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
За уважаване на подадената молба, съобразно доказателствената тежест, надлежно
указана на страните, е необходимо молителят да установи, че описаните в молбата действия,
квалифицирани като домашно насилие, действително са извършени от посоченото като
извършител лице, по описания начин, в описаните време и място. Респ. за отхвърлянето на
молбата е необходимо ответникът да е оборил изложеното от молителката.
По делото е приета декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, представена от молителката, в
която е декларирала извършения акт с твърдения, идентични с тези подадената от нея молба.
Съгласно чл. 13 от ЗЗДН, декларацията е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на осн. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само
въз основа на нея.
От показанията на свидетеля В. Х. Г., живеещ на семейни начала с молителката,
ответницата многократно ги е обиждала. Посочва, че на 04.06.2024 г. наели багер, който да
почисти двора, което провокирало ответницата да обижда него и молителката с думите
„болкуци“. Според свидетеля ответницата подала сигнал до Закрила на детето, в който се
навеждали твърдения, че осъществяват физическо насилие над детето си, което се отразило
зле психически на молителката. Отношенията между нея и майка не били добри.
Ответницата подавала множество сигнали до полицията, въз основа на които молителката и
св. Габров били разпитвани, което им причинило стрес и неудобство.
Свидетелят Т. Ж. Ж. посочва, че от малка се познава с молителката и живеят в
близост една до друга. В началото на месец юни 2024 г. отивала към магазина заедно с
2
приятеля си, когато чула от къщата, в която живеят страните по делото, че ответницата се
обръща с обидни думи към молителката. Посочва също, че почти всеки ден се вижда с В. А.,
която споделяла, че е в лоши отношения с майка си. Според св. Желязкова това се отразява
на молителката зле, постоянно е в напрежение.
От приетата справка вх. № 6387/27.08.2024 г. от ОД на МВР-Варна, РУ-П. се
установява, че е подаден сигнал от В. А. срещу С. А. на 03.07.2024 г., по която в момента се
извършва проверка.
От приетата справка вх. № 6821/16.09.2024 г. от ОД на МВР-Варна, РУ-П. се
установява, че няма подавани сигнали от С. А. срещу В. А..
След като съобрази събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че ответникът е извършил на 09.06.2024 г. твърдяния акт на домашно насилие
по начина, описан в молбата и декларацията като е извършила спрямо молителката В. А.
психическо насилие чрез изричане на обидите „боклуци, наркомани, тоя боклук те бие всеки
ден“. Съдът намира, че изречените обидни думи от майка към дъщеря представляват форма
на психическо насилие, което от събраните свидетелки показания се доказа, че се е отразило
негативно върху психиката на молителката.
С оглед горното, подадената молба е основателна.
По отношение на описаните актове на 04.07.2024 г. и на 03.07.2024 г., съдът намира,
че същите останаха недоказани. Макар декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да представлява
доказателство, въз основа на което съдът да разполага с възможността да издаде заповед за
защита, в настоящото производство бяха събрани други доказателства, които съдът намира,
че оспорват изложените в молбата твърдения, а именно изисканата справка от ОД на МВР-
Варна, РУ-П., от която е видно, че ответницата не е подавала сигнали срещу молителката.
При определяне на подходящи мерки, които следва да бъдат наложени, съдът намира
следното:
В сезиралата съда молба е направено искане за налагане на мярка по чл. 5, ал. 1,, т. 1
от ЗЗДН. Съдът намира, че е за съответна и подходяща и ще въздейства на поведението на
ответницата живеейки под един покрив с молителката, като майка с дъщеря, да постигнат
безконфликтно битуване.
На осн. чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН, на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита. Ответникът следва да бъде предупреден, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата, на осн. чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
С оглед горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – П. дължимата държавна такса в размер на 25 лева, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ЗАДЪЛЖАВА С. И. А. с ЕГН **********, адрес с. Б., ул. „Л.К.“ № 1 ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо В. В. А. с ЕГН **********, адрес
с. Б., ул. „Л.К.“ № 1, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. И. А. с ЕГН **********, адрес с. Б., ул. „Л.К.“ № 1 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на
25,00 лева, на осн. чл. 11, ал. 4 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на В. В. А. с ЕГН **********, адрес с. Б., ул.
„Л.К.“ № 1.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. И. А. с ЕГН **********, адрес с. Б., ул. „Л.К.“ № 1, че на
осн. чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Заповедта и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно
на съответните РУ на ОД на МВР по настоящ адрес на ответника и по посочения от
пострадалото лице адрес.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 7-
дневен срок, считано от 15.08.2024 г., за която дата страните са били надлежно уведомени в
открито съдебно заседание, на осн. чл. 15, ал. 7 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4