ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260298
09.11.2020
г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на девети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 937 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във
вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай
тръст“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Г., срещу Разпореждане № 8954 от 01.09.2020 г. по
ч.гр.д. № 2193/2020 г. на Районен съд Добрич, с което първоинстанционният съд е
отхвърлил искането на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от 1917, 89 лева - главница по договор за заем; 646, 39
лева договорна лихва; 1153, 99 лева обезщетение за забава; 80, 06 лева,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземане и за сумата от 375, 49
лева, представляваща възнаграждение в полза на кредитора по сключения Договор
за предоставяне на поръчителство.
В процесуалния документ се излагат доводи
за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят оспорва извода на съда за
недействителност на договора за поръчителство. Изразява несъгласие, че със
същия се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че
длъжникът по свое желание е сключил договора за поръчителство. Счита, че
сумите, които е платил на кредитодателя, трябва да бъдат погасени от длъжника.
Иска разпореждането на първостепенния
съд да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение за процесните
суми.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по ч.гр.дело № 2193/2020
г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Ай Тръст“ ЕООД. В
заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Г.К.М. за следните суми: 1917, 89 лева -
главница по договор за заем; 646, 39 лева договорна лихва; 1153, 99 лева
обезщетение за забава; 80, 06 лева, представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на вземане и за сумата от 375, 49 лева, представляваща възнаграждение
в полза на кредитора по сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
С Разпореждане
№ 8954 от 01.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2193/2020 г. Районен съд Добрич е
отхвърлил изцяло искането на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Въззивната
инстанция намира съдебния акт за правилен.
Потребителят
е сключил договор за кредит с „Кредисимо“ АД. Избрал е да обезпечи задължението
си като сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД,
съобразно т. 12 от общите условия към договора за кредит. Въз основа на този
договор за поръчителство дружеството „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да сключи
договор за поръчителство с кредитодателя, а длъжникът се е задължил да плати
възнаграждение за поръчителството. По правната си същност съглашението между
поръчителя и длъжника е поръчка. В изпълнение на задължението си по този
договор за поръчка „Ай Тръст“ ЕООД е сключило договор с „Кредисимо“ АД, като се
е задължило да отговаря пред последното за задълженията на Г.М.. Като е
изпълнило задължението си по този договор и е погасило дълга на последния към
кредитодателя, в полза на „Ай Тръст“ ЕООД се е породило регресно вземане по чл.
143, ал. 1 от ЗЗД спрямо длъжника. Това регресно вземане обаче, както и отговорността
на поръчителя, са обвързани от съществуването на главния дълг – този на
длъжника по договора за кредит. Този извод произтича от разпоредбата на чл.
138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, където ясно е посочено, че поръчителство може да
съществува само за действително задължение. След като за длъжника не е
възникнало задължение поради нищожност на основанието, то и отговорността на
поръчителя не може да бъде реализирана.
Клаузата
за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство е нищожна. По силата
на последния поръчителят отговаря солидарно с длъжника за задължението му, но
същият се задължава да заплаща и възнаграждение за предоставената „услуга“. Не
е ясно обаче, в какво се изразява тази „услуга“, че да налага заплащане на
възнаграждение от потребителя.
Освен това,
от справка от Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител е кредитодателят. Изложеното обосновава
извода, че коментираната клауза единствено увеличава размера на главния дълг, а
не служи за постигане на присъщите цели на обезпечението. Тези особености на
възнаграждението за поръчителство го определят като разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите. С
предвиждането му като цена за услуга, дължима по правоотношение извън заемното,
се цели заобикаляне на правилата на чл. 19 от ЗПК. На тази плоскост
невключването му при изчисляване на ГПР по кредита влече недействителност на
договора за кредит, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Това е така, защото несъобразяването на размера на възнаграждението препятства
точното определяне на годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит.
В
съответствие с изложеното по-горе във връзка с обусловеността на отговорността
на поръчителя от съществуването на вземането по главния договор, може да бъде
заключено, че платените суми от „Ай Тръст“ ЕООД са платени без основание и претенцията
за връщането им следва да бъде насочена към неоснователно обогатилото се
дружество, а не към Г.М..
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация Разпореждане № 8954 от 01.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2193/2020 г. на
Районен съд Добрич, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
№ 8954 от 01.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2193/2020 г. на Районен съд Добрич, с
което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1917, 89
лева - главница по договор за заем; 646, 39 лева договорна лихва; 1153, 99 лева
обезщетение за забава; 80, 06 лева, представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на вземане и за сумата от 375, 49 лева, представляваща възнаграждение
в полза на кредитора по сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.